Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)



За реалната сила на българската национална пропаганда в Централна Македония вероятно най-добри данни дава дейността на българската книжарница на Данов там. (Следващите свидетелства са по Кр. Зотова. Книжарницата на Хр. Г. Данов във Велес и делото на братя Босилкови. Исторически преглед, год. ХLVІІІ, 1992, 116-130, а конкретно се цитира писмо на Константин Босилков до Христо Г. Данов от 1905 г.).
Първо няколко думи за автора на текста, който ще се цитира. Константин Босилков е роден в Копривщица на 17 март 1842 г. В Пловдив работи в книжарницата на Хр. Г. Данов и по негово предложение през 1867 г. отваря клон на книжарницата във Велес, като пътува из Македония и снабдява училищата с български книги. През 1867 г. става главен учител във Велес. През 1872 г. заминава за Горна Джумая, където заедно с Арсени Костенцев отваря “Книжен дюкян”. Умира през 1919 г.
„През 1867 г., ако помня добре, господин Данов ме изпрати от Узунджово с няколко товара книги за Велес, с поръка да отворя там книжарница на негово име. Като пристигнах във Велес, товарих книгите в един хан, и първата ми грижа бе да се запозная с учителите и общинарите както във Велес, тъй и в другите градове, защото само с тях и чрез тях можех да разпродавам книги. Трябваше още да се узнае, къде има български училища и каква им е наредбата. За това, без да отварям книжарница във Велес, аз се реших да пообиколя из Македония с книги, за да се запозная с хората и да си намеря лица, с които да мога от после да се сношавам.”
Резултатите от тази обиколка са следните:
Скопие: „Там имаше българско училище, но учителите, имената на които не помня, преподаваха по книги, що са намерили. ... дойдоха мнозина младежи, та разглеждаха с любопитство книгите и си купиха по някоя. На общината оставих в кредит потребните за първо време за училището учебници.”
Куманово. ”Продадох няколко книги.”
Щип. „Продадох няколко книги.”
Радовиш: „Оставих му нужните учебници.”
„В Струмица нямаше българско училище, нито пък български учител, но на пазари бяха дошли няколко учители-наустничари от околните села и си купиха от мене по някоя книга. Те ми разказаха, че в някои села имало български учители, които обаче преподавали наустница и псалтир.”
Дойран: „Не намерих нито българско училище, нито български учител. Там не можах да продам нито една книга... Там, както и във Воденско и Мегленско, говорят български, а пишат с гръцки букви.”
„В Кукуш имаше българско училище, български учител, Георги Милетич, българска община и доста събудени люде. Там продадох доста книги, с което се улесни моето пътешествие.”
Т.е. не навсякъде през 1867 г. има „български” училища и там, където има, е под въпрос колко български са те въобще. Тези в Струмишките села са всъщност славянски килийни училища, изучаващи псалтира. В други места, където има „български” училища, те използват учебници „каквито са намерили”, т.е. генерално не български, ами или дело на местните учебникари в Македония на местни македонски диалекти, или църковно-славянски, или, ако съдим по примера на Охридското училище – дори и сръбски такива. Поради това са много по-точни английските пътешественици Макензи и Ирби, които през 1863 г. наричат скопските училища „славянски” и съобщават, че са общо три на брой с около 160 ученика общо (Документи за борбата на македонскиот народ за слобода и за национална држава, т. I, Скопје, 1981, с. 203). Книжарят успява да продаде само по някоя книга и единствено в Кукуш има по-сериозен успех в продажбите, който му позволява да „улесни своето пътешествие” (т.е. продажбите му до този момент не са могли да покрият дори пътните му разходи!). На доста места пък той не продава нищо, а само оставя учебници на вересия, без да получи пари.
След като отваря книжарница в един дюкян във Велес, „книгите почнаха малко по малко да се харчат и аз на всякъде изпращах на поискване, на общините и учителите книги в кредит, защото в брой се не можеше. От тая вересия, както е известно г-н. Данову, много пари пропаднаха.” Работата на тази книжарница е до такава степен на загуба, че се налага да си търси друго препитание: „През пролетта на следната година аз, с позволение на г-н. Данова, се услових за главен учител в едно от училищата на Велес, в западната страна на десния бряг на р. Вардар, тъй като не можех да се издържам само от печалбата на книжарницата, която, напротив, губеше. Наистина, почнаха да се харчат по малко книги, но това не бе достатъчно; трябваше да се мине време, трябваше да се чака с години, за да се пробие път. Трябваше да се замени наустницата и псалтирът с нови български учебници, па тогава чак да се надяваме за добра продажба и що-годе прилична печалба.”
А ето какво казва за училището: „Като останах учител, първата ми грижа беше да наредя училището. Разделих учениците на два класа и почнах да преподавам. Велес за пръв път видя тогава класно училище (т.е. 1868 г. - б. м.), в което в скоро време дойдоха ученици и от спротивната страна, Бързорека, та числото им и в двата класа стана около 40 души. През следните години числото на учениците се увеличи, и когато напуснах Велес, оставих училището с 3 класа.”
Т.е. през 1868 г. във Велес е имало две „български” училища, но със само няколко десетки ученици общо! Книгите в Източна Македония не се купуват и в училищата, които този човек съвсем произволно нарича „български”, доминират като учебници „наустницата и псалтирът”, т.е. църковнославянски учебници.
Босилков полага голям труд да разпространява книгите: „Влязох в споразумение с някои лица в Прилеп и Битоля, за които се известих, че боравят с продажба на книги, особено със църковни, и им изпратих по няколко връзки с разни учебници и за прочит книги, за да продават с комисионна за сметка на книжарницата. ... Също и с Враня, дето тогава учителствуваше Н. Шишеджиев, изпращах доста книги.”
Книжарницата използва услугите и на пътуващи лица, които „правеха дълги обиколки по цяла Македония ... който продължава дори до закриването на книжарницата... Те, снабдявани от книжарницата с достатъчно книги, пропътували и обиколили Радовиш, Кочани, Струмица, с. Робово, Дорян, Кукуш, Гевгели, селата Стояково и Богданци... Тиквешко, Прилеп, Битоля, Ресен, Охрид, Струга, Дебър, и околността му, Кичево, Гостивар, Тетово, Скопие, Куманово, Враня, Лясковец, Петрич, Воден, Енидже-Вардар, Серес ..., Мелник, с. Гайтаниново..., Кратово, Паланка, Кюстендил и пр.” Интересното обаче е, че при изреждането на местата на тази доста голяма територия (на практика половин Македония) той посочва, че има „български” училища само в следните места: „С. Робово (в него и в други някои Струмишки села имаше български учители)”, „селата Стояково и Богданци, дето имаше български училища”, „с. Гайтаниново, дето имаше българско училище”. По нататък се твърди, че един от тези пътуващи продавци - Михаил Костенцев, се сблъскал с „гръцки козни” на пет места - Струмица и Мелник, Доиран (откъдето след оплакване го откарали в Солун), Петрич (откъдето след оплакване е изпратен в Серес) и Радовиш (откъдето е откаран от властите в Щип). Тези продавци „на връщане от обиколките, те предявяха сметка и внасяха пари, но всякога не точно”.
„Освен това всяка година на Прилепския панаир книжарницата отваряше дюкян, нареден добре с разни книги. Тоя книжарски дюкян служеше повече за реклама, отколкото за продажба на книги, защото купувачите бяха малко, а сеирджиите много. Едва ли можеше от продажбите да се съберат пари за кирии и разноски.” Тук коментар е излишен. Следва признанието „Там, в този книжарски дюкян, от надошлата из разни места на Македония българска интелигенция се разискваха разни въпроси: черковния, по училищата, читалищата и прочее, ставаха препирни езикословни и вероизповедни... и по тоя начин книжарницата изпълняваше своята народополезна пропаганда.” „Една от главните цели на книжарницата бе и грижата да се отварят български училища там, дето ги нямаше, да се заменя часослова с нови книги (т.е. да се превърнат църковнославянските училища в български, б.м.), да се изместя гръцкият език от училищата в българските села и да заместват с български, цел отчасти лека-полека се постигаше.” Книжарницата изпраща за учители своя работник Андрей Богданов, Георги П. Бояджиев и Димитър Ихчиев („мой ученик във Ватоша”). „И двамата бяха от Велес. В Неготин учителствуваше Илия Кръстов, също велешанец”. Пример как пропагандата навлиза отвън и се предава като своевидна зараза „от агент на агент”. Авторът твърди, че благодарение на неговото протеже станал пробив на българския език и църковнославянския в Могленско и Воденско. Но и покрай големия уж успех на българската пропаганда там авторът признава: „Трябва да отбележа обаче и това, че във Воден(ско) и Мегленско по онова време населението говореше български, а пишеше с гръцки букви.”
Спомените на този човек завършват със следните признания: „След като напуснах Велес, като учител и Данов книжар, аз отидох през есента на 1872 г. за главен учител в Горна Джумая, като предадох, с позволение на г-н. Данов книжарницата на брата ми Дончо Босилков, който я управлява до последната руско-турска война. От тая книжарница, навярно, г-н. Данов не можа да извлече никаква материална полза, напротив — големи загуби”.
Тази книжарница среща и определена съпротива. Както авторът на тези спомени пише до българския цариградски вестник „Право” (публикувано на 20 ноември 1870 г.), него във велешкото училище го посещава Кузман Шапкарев и когато вижда учебниците, които разпространява българската книжарница, остро реагира, че „не трябвало да се продават в македонските училища, защото били на българско наречие, а да сме вземели от неговите книжки, защото били на македонско наречие”. Шапкарев не успял да убеди българския учител и се обърнал към градските първенци, които наредили на Босилков да върне назад българските учебници и да приеме тези на Шапкарев (ДБМНСНД, I, 208).
От цитираните спомени констатираме, че българската пропаганда в края на 60-те години на XIX в. прави своя прощъпалник в Централна Македония много трудно и бавно. Тук на някои места заварва традиционни църковнославянски училища (които авторът неправилно нарича „български”), в които се изучава Часослова, Наустницата и Псалтира. (Заслужава да се посочи, че в 60-те години на XIX в. Веркович също свидетелства, че училищата в Югозиточна Македония са търсели да им се изпращат часослови, псалтири и евангелия на църковнославянски, каквито й получавали чрез Веркович от сръбското правителство (ДБМНСНД, I, 201). Български учебници няма и на практика не се търсят. В тези училища обикновено не се изучава българска история (например Джинот свидетелства, че през 1853 г. в Скопие се преподавали следните предмети: Всемирна История, География, Граматика, Рачуница, ДБМНСНД, I, 185). Книжарницата успява да продаде малко книги (и то вземани повече от любопитство), повечето дава на вересия и работи на пълна загуба. Обаче чрез работещите в нея и чрез учениците на автора се постига известен макар и ограничен пробив на българската пропаганда в тези краища на Македония.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Македонија пее

ЦРНО МУ БИЛО ПИШАНО

Црно му било пишано
на Александро Турунџе,
шеснајст годишен војвода -
на седумнајста го фатија.

Бог да убие кодошот,
кодошот Митре Гинката,
што го предаде Турунџе,
тој неустрашен бунтовник.

Тој го предаде Турунџе,
за сто и пејсет жолтици,
тој го предаде Турунџе,
на тие клети душмани.

Го турија во зандани,
во тие темни долапи,
со тежки франги на раце,
и дробен синџир на гуша.

Го изведоа на Ат-пазар,
му ја кажаја бесилката,
цела се Битола расплака,
за Александро Турунџе.


ДОМАЌИНЕ ДОБРИ ГОСТИ ТИ ДОЈДОА

Домаќине добри гости ти дојдоа
добар абер домаќине донесоа.

Од Солуна домаќине до Стамбола
овци ти се домаќине објагниле.

Овци ти се домаќине објагниле
половина домаќине облизниле.

Жена ти се домаќине породила
ти родила домаќине машко дете.


Поезия

ЧАСТИЦА ВЕЧНОСТ

Огромен дъб,
впил корени дълбоко
във каменната гръд на
планината -
митичен великан,
възправен върху билото
над пропасти и урви,
омълнен от светкавици и бури,
покрит със белези
и рани
на много векове.

На ранина
най-първо него слънцето
целува,
на заник той последен го
изпраща
зад синкавите призрачни била
на хоризонта.
И после
цяла нощ очаква изгрева.
И ден след ден
препускат все така
в безспирен бяг –
сезон подир сезон,
година след година,
изнизват се столетия.
А той стои все там,
на билото –
частица вечност.

Кажи ми
как да бъда като тебе,
дъбе непокорен -
да ме привлича само светлината,
да ме привличат само сините
далечини
на хоризонтите,
да се залюбя с облаците само,
да ме целуват полудели от любов
светкавици,
да устоя на всички ветрове.


ПЕТЪР МИЦКОВ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting