Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ЦЪРНЕ СПИРО. Хайдутин, войвода. Роден в село Дабница, Прилепско. След убийството на един голям прилепски зулумджия излиза извън закона и бяга в планината през 1879 г. При връщането от Сърбия в Македония през 1881 г. на Козяк планина открит от турска гранична стража и в битката с нея убит. Главата му била изложена в Куманово. Възпят в македонските народни песни. НИКОЛОВСКИ ФИЛИП. Македонски деец в Санкт Петербург, фолклорист. Роден през 1882 г. в Цариград. Член на македонското научно-литературно дружество в руската столица през 1902 г. Участник в Илинденското въстание. На едно от заседанията на Дружеството в началото на 1904 г. прочел важния текст „Какви причини карат руските и въобще пътешествениците и етнографите да смесват македонските славяни със сърбите и с българите”. Проявил се като събирач на фолклорни материали от богатото фолклорно богатство на македонския народ.

АНГЕЛОВСКИ ТОДОР – ДАСКАЛОТ. Един от организаторите на НОБ в Битолско. Партизански командир. Роден през 1908 г. в село Лавци, Битолско. След завършването на гимназията в Битола и Учителската школа в Прилеп учителствувал в околия Гниляне в Сърбия и в селата Карбинци, Гавата, Ротино и Цапари в Македония. Член на КПЮ от 1939 г. Активно се включил в подготовката за въоръжено въстание. По време на окупацията стъпил в редовете на ПО „Пелистер”, по-късно в отрядите „Яне Сандански” и „Гоце Делчев” като военен и политически ръководител. От май 1943 г. комендант на Втора оперативна зона. През 1943 г. попаднал във фашистка блокада. За да не се предаде жив на българския окупатор, сам си отнел живота.

АЛАБАКОВ НАУМОВ ИВАН. Един от героите на Крушевската република. Роден в с. Орехово, Велешко, през 1878 г. По време на Илинденското въстание командвал отряда, който нападнал и превзел казармите на крушевския турски гарнизон . През 1905 г. като войвода на велешка чета водил жестока борба против големосръбските агенти по Поречието и в Азот. Неговата смелост в борбата против турските власти и големосръбските чети е възпята от народа. Загинал в една тежка битка с турската войска през 1907 година.

ОВАДИЯ ЕСТРЕЯ – МАРА. Народен герой. Родена през 1921 г. в сиромашко еврейско семейство в Белград. Като млада работничка се включила в работническото движение в този град. През 1938 г. активна между младежта, особено сред еврейската. Участник в 27-мартенските демонстрации през 1941 г. в Белград. Когато се върнала в Битола, продължила своята активност. От 1942 г. член на КПЮ. Като нелегална успяла да избегне трагичната съдба на евреите през март 1943 г. , когато почти всичките осем хиляди евреи от Македония били отведени в лагера в Треблинка и ликвидирани. От април 1943 г. участвала в борбите на партизанския отряд „Гоце Делчев”. Участник във Февруарския поход и в Майската офанзива като боец от Трета бригада, а по-късно и като политически комисар на батальон на Седма бригада. Загинала в сраженията на Каймакчалан през август 1944 година.

ГЕРДЖИКОВ МИХАИЛ. Македонски национален деец, публицист. По националност българин. Роден през 1877 г. в Пловдив, България. Следвал право в Швейцария. Един от основателите на Македонския таен революционен комитет (МТРК). Под влияние на американските идеи образувал политически кръжок, т. нар. Женевска група. През 1898 г. се включил в македонското революционно движение. Включен в ЦК на ВМОРО (1900 г.). През 1903 г. ръководил въстанието в Одрински окръг. Близък съратник на Гоце Делчев, Гьорче Петров и Яне Сандански. По време на Първата световна война изтъкнат активист на Привременното представителство на бившата ВМРО, в което членували най-изтъкнатите македонски дейци – Гьорче Петров, Петър Попарсов, Димо Хаджидимов, Таската Серски и др. Подписал двата апела от март 1919 г. , както и на апела от май до българското правителство, в които се иска за своята съдба да решава самото македонско население, а не наложените български ментори. Около 9 септември 1944 г. помагал движението на македонската емиграция в България. До края на живота си останал поборник за самостоятелна Македония. Починал през 1947 г. в столицата на България – София.

АНАСТАСОВ МИРЕ. Секретар на АСНОМ. Роден в Кратово през 1910 г. Следвал в Техническия факултет в Ган (Белгия) и в Гренобъл (Франция). Член на НПЮ от 1934 г. От 1936 до 1939 г. затворен в Сремска Митровица. По време на окупацията заминал за София, където работил за съветското разузнаване. През 1943 г. арестуван от Гестапо, осъден на смърт, след това помилван. През септември 1944 г. постъпил в бригада „Гоце Делчев”. Един от секретарите на АСНОМ и отговорник за горско стпанство и рударство. Посланик на ФНРЮ в Белгия. Стигнал до сблъсък с официалната политика след Резолюцията на Информбюрото. Арестуван и осъден на пет години затвор, които излежал в Голи Оток. Починал в Скопие през 1998 година.

   НАРОДНА ВОЛЈА
С ТОДОРЖИВКОВСКИ ИНАТ СРЕЩУ ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
БУГАРИЈА НИ ГО УСЛОВУВА ДАТУМОТ СО МАКЕДОНСКИОТ ЈАЗИК И МАЛЦИНСТВО
Читај
НЕСТИХВАЩ ВУЛКАН В БОРБАТА ЗА СВОБОДНА И НЕЗАВИСИМА МАКЕДОНИЯ
Читај


109 години от величествената Илинденска епопея на свободолюбивия македонски народ

Македонија пее

А БРЕ МАКЕДОНЧЕ

А бре Македонче
каде се спремаш?
Борба те чека,
борба за слобода!
За Македонија,
за Македонија
земја поробена!
Моми накитени,
момци наредени
во борба влагаат,
в борба за слобода
Нека разберат
крвави фашисти:
македонско име
нема да загине!




Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting