Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров (Продолжува од минатиот број)


Ала олинтийците не мислели да изпълнят честно договора; те били решили да използват обстоятелствата, за да установят властта си в Македония. Като не намерил помощ от Олинт, Аминта бил свален от илирийците, и на престола се качил Аргей, вероятно член от линкестийския княжески род (385 г.). Ала след две години Аминта подпомогнат от тесалийците, а може би и от елимейския княз Дерда, отново спечелил Македония: за Аргея вече не се говори. Види се, че бил сключен мир с илирите (и линкестите?), и Аминта се оженил за Евридика, дъщеря на Сира, който бил зет на линкеста Арабая. С тая женитба Аминта преследвал може би целта да се отърве от илирийската опасност.

Сега Аминта поискал от Олинт да повърне на Македония отстъпената област; ала олинтийците не само отказали, но заграбили и други македонски градове (дори и Пела). Същевременно те завзели Потидея, след което и останалите градове в Палена трябвало да влязат в съюза им, а също и Тороне. Към изток само Аполония и Акант още им се противели; ако олинтийците успеели да вземат и тия градове, те могли вече да проснат ръка към Амфипол и богатата пангейска област; съседните тракийски племена дори били наклонени да ги подкрепят в тая задача. За да се осигурят още повече, олинтийците почнали преговори с Беотия и Атина. С една дума, тук израснала една нова гръцка държава, която би могла да се наложи на Македония, Тракия и Тесалия и да играе важна роля и в самата Елада.

При тая опасност, която заплашвала Македония, Аминта се решил да потърси помощ от Спарта. За същата цел отишли в Спарта и пратеници от Аполония и Акант. Спарта, за която също засилването на Олинт не било желателно, се съгласила да помогне на Македония. Тя взела мерки да се приготви по-голяма войска, и веднага (382 г.) изпратила Евдамида с 2 000 неодамоди, периеки и скирити, който спечелил Потидея и почнал война с Олинт. Между това брат му Фебид завзел чрез предателство тиванската крепост Кадмея, което не било благоприятно за олинтийците, защото не могли вече да очакват помощ от спартанските противници в Елада. Скоро след това тръгнал към Олинт и спартанският хармост Телевтий със значителна войска. Към него се присъединили и Аминта и елимейският княз Дерда, който водел 400 конника. В битката, която се развила пред Олинт, халкидяните отначало имали успехи, но Телевтий и Дерда успели да ги накарат да се оттеглят зад стените на града. Телевтий нямал достатъчно сили да обсади Олинт, та олинтийците нападнали през зимата присъединилите се към Спарта градове; ала при Аполония те пак били разбити от Дерда (381 г.). По-късно Телевтий паднал убит в едно сражение пред Олинт. Спартанците изпратили нови сили и продължили войната, много от градовете се присъединили към нея. Най-после Олинт бил обсаден и принуден да се предаде от глад (379). Халкидският съюз бил разтурен и членовете му трябвало да влязат в спартанския съюз и да се задължат да доставят помощни войски. И Аминта се отървал от един опасен противник; неговата власт в Македония се закрепила.

Освобождението на Тива и основаването на втория атински морски съюз нанесли голям удар на спартанската хегемония. В 375 год. атинският стратег Хабрий се явил в Тракия, за да действува за разширението на атинския съюз. Халкидците веднага възобновили своя съюз и се присъединили към Атина. В това време и Аминта сключил съюз с Атина. По кое време атинският пълководец Ификрат се намират при Аминта, който дори го осиновил, не се знае.

Някои сведения за историята на Аминта могат да се извадят от един надпис, намерен близу до Еласона, в старата Перебия. От тоя документ се вижда, че Аминта разрешил един пограничен спор между елимеите и града Долихе (в Перебия), от което можем да заключим, че Аминта е имал върховна власт както над Елимея, тъй и над северната част на Перебия. Можем значи да приемем, че след пропадането на халкидския съюз горномакедонските княжества признали своята зависимост от Македония. Аминта, след като закрепил властта си в Македония, подел плана на Архелая да закрепи влиянието на Македония в Тесалия и завзел поне част от Перебия.

Аминта предпочитал да поддържа приятелски сношения с повечето гръцки държави. Той взел участие и в общия конгрес, свикан в Спарта (371 г. ), за да се сключи мир между гръцките държави, и признал правото на Атина да владее Амфипол. Навярно Аминта искал да има в Атина опора против стремежите на Язона от Фере, който не само искал да установи властта си в Македония, но дори мечтаял и за поход против Персия. Трябва да забележим, че Язон, след като обединил цяла Тесалия под властта си, нападнал и перебите, които, осланяйки се на Македония, отказвали по-рано да признаят властта му. Едни от общините той превзел на сила, други му се покорили доброволно. И за Аминта не оставало друго освен да сключи съюз с Язона и да признае зависимостта си от Тесалия (371 г.).

Наскоро след това Аминта III умрял (370 г. пр. Хр.), и на престола се качил най-старият му син Александър II (370/69 – 368). Същата година паднал от ръката на убиец и Язон; съдбата запазила за Македония задачата, която той бе си поставил. Вътрешните борби в Тесалия избухнали с още по-голяма буйност. В гр. Фере на чело на управлението застанал Александър, който започнал да разширява насилствено властта си. Срещу неговите тирански въжделения Алевадите от Лариса повикали на помощ Александра II Македонски, който веднага се намесил, завзел Лариса и Кранон и поставил там македонски гарнизони. Ала против самия Александра II се повдигнал Птоломей от Алор, подпомаган от майката на царя Евридика, на която той бил зет и любовник. Между това тесалийската аристокрация се обърнала към Тива да иска помощ против Александра Ферейски и против Македония. В 369 г. Пелопид стигнал в Тесалия, дето завзел Лариса, и след това отишъл в Македония, дето бил повикан и от двете партии като посредник. Пелопид се обявил в полза на законния цар, сключил с него съюз и взел заложници; освен това той го помирил с Птоломея; предполага се, че на Птоломея сега било дадено отделно княжество в Ботиея заедно с гр. Алор. Ала това примирение било привидно; след оттеглянето на Пелопида Птоломей нагласил заговорници, които убили Александра при едно угощение, като се възползували от македонския военен танц „телесий” (368 г.). След това той се оженил за Евридика и се обявил настойник на малолетните й синове Пердика и Филип. Ала против него се повдигнал Павсаний, сродник на царското семейство, който бил изгнаник. Подпомаган от халкидците, той набрал наемници, превзел Антемунт, Терма, Стрепса и нахълтал в Македония, дето мнозина се присъединили към него. Евридика и Птоломей, заплашени от Павсания, се обърнали за помощ към атинския стратег Ификрат, който в това време се намирал на тракийския бряг с кораби, за да действува против Амфипол. С негова помощ Павсаний бил прогонен от Македония.

Между това Тива отново се намесила в Тесалия, дето били изпратени да действуват Пелопид и Исмений, обаче войска не била пратена. Повикан от приятелите на убития Александър, Пелопид събрал набързо наемници в гр. Фарсал и навлязъл в Македония; ала тия наемници били подкупени от Птоломея и се присъединили към него. Впрочем и Птоломей предпочел да се сближи с Тива, защото не искал да признае атинските притезания над Амфипол; затова той сключил отбранителен и нападателен съюз с Тива, като дал за заложници своя син Филоксен и 50 македонски боляри, между които се намирал и младият Филип, бъдещият цар на Македония.

Три години след това Пердика III, брат на убития Александър, отмъстил за него като убил Птоломея и се качил на престола (365 г.). Следната година атинският пълководец Тимотей бил натоварен с войната против Амфипол и халкидците (олинтийците), които ок. 368 г. излезли от атинския съюз, защото имали желание да турят ръка на Амфипол. Най-напред той се обърнал против Македония, превзел градовете Пидна и Метона и принудил Пердика III да се присъедини към Атина; с негова помощ Тимотей воювал против олинтийците. В 363 г. той превзел Тороне и Потидея и принудил голяма част от халкидските градове да влязат в атинския съюз. Но Олинт и Амфипол той не могъл да превземе; последниятград получил подкрепа и от тракийския цар Котис. Алкимах, който бил изпратен от Тимотея против тоя град, бил принуден да се предаде на траките. Неуспехът на Атина навярно не е бил неприятен на Пердика: след смъртта на Пелопида не могла да се очаква намеса на Тива в македонските работи; може би и македонските заложници били вече повърнати; Олинт отслабнал и не бил опасен за Македония. При тия обстоятелства Пердика не е имал интерес, Атина да се засили отново в Тракия. И ние виждаме, че когато Тимотей напуснал Тракия (362 г.) Пердика се отметнал от Атина и се сближил с Амфипол. Затова наследникът на Тимотея Калистен отново воювал с него, но поради мъчнотиите, с които имал да се бори, сключил договор с Пердика III, за което атинците го осъдили на смърт. В Амфипол бил поставен македонски гарнизон. В 360/59 г. сам Тимотей отново нападнал тоя град, но пак нямал успех, та дори се принудил да изгори корабите си в Струма, за да не паднат в ръцете на неприятеля.

В това време илирите, с които Пердика и по-рано имал борби, нахълтали отново в Македония. В едно кръвопролитно сражение с тях загинал Пердика III заедно с 4 000 македонци (359 г. пр. Хр.). Западна Македония паднала в ръцете на илирите. Положението на Македония сега било отчаяно: докато илирийците се готвели за ново нападение, за да завладеят цялата страна, откъм север нахлули други неприятели, пеонците.

Като завръшваме външната история на Македония в предфилиповата епоха, остава ни да прибавим само няколко общи бележки. Колкото и малко да ни е позната политическата история на стара Македония, все пак ясно се долавят основните идеи, които са ръководили македонската политика. Те са: първо – унищожаване на отделните княжества и обединението им в една държава под властта на царя; второ – стремеж да се спечели морският бряг, за да се осигури стопанската независимост наМакедония. Македонските царе рано разбрали истината, че „всяка по-голяма държава, която иска да стъпи на собствени крака, трябва да има бряг; чрез това тепърва тя добива истинска свобода”. Най-после третата цел на македонската политика е била, да се установи македонско влияние в съседната Тесалия – нещо, което трябвало да служи като първа стъпка към намеса в работите на Елада.

Тия основни насоки на македонската политика се забелязват ясно вече във времето Пердика II, а отчасти и по-рано. И Архелай се е ръководил от тях и ги е предал на наследниците си; няма да сбъркаме, ако приемем, че мисълта на единна македонска държава е била вече влязла в съзнанието на народа. Аминта III, ако и да е имал да се бори с големи мъчнотии, здраво е застъпвал идеята за държавно единство. Същото може да се каже и за Александра II, който отново се намесил в Тесалия, ако и новите династически борби да му побъркали да задържи спечеленото. Но и Птоломей, както и наследникът му Пердика III, са имали същата цел пред очи. Така може да се каже, че делото, което завършил тъй бляскаво Филип II, е било вече подготвено по-рано. Това обстоятелство, разбира се, не намалява неговите велики заслуги, но то ни служи да си обясним по-лесно бързите му успехи и тяхната трайност.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


109 години от величествената Илинденска епопея на свободолюбивия македонски народ

Македонија пее

А БРЕ МАКЕДОНЧЕ

А бре Македонче
каде се спремаш?
Борба те чека,
борба за слобода!
За Македонија,
за Македонија
земја поробена!
Моми накитени,
момци наредени
во борба влагаат,
в борба за слобода
Нека разберат
крвави фашисти:
македонско име
нема да загине!





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting