Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)



Самият Новакович констатира следното:

„Изобщо този славянски клон е имал най-нещастна съдба и от всички славяни под турска власт най-много е изостанал. Без всякаква народна самостоятелност и съзнание той живее лишен от свои народни старейшини, водачи и наставници ... едва напоследък в някои общини народното съзнание се е пробудило дотолкова, че населението иска богослужение на разбираем език.” Т.е. до 60-те години на ΧΙΧ в. населението в тази част от Македония няма национално съзнание, а това ясно се вижда и в неговите песни, събрани от същите краища. Българщината трябва тепърва да се създава с агитация, насърчение, дипломатическа закрила и пари.

Почти до края на 60-те години на ΧΙΧ век успехите на пробългарското славянофилско движение са съвсем скромни. Рядко в една околия има повече от едно-две съвсем скромни училища. Всъщност, като изключим Велес, всички останали т.нар. български общини са слаби и бедни с малко влияние сред населението и издържани от консулите, разни панславистки комитети, както и от български общини и организации от Влашко, Молдова, Тракия и Мизия. В техните програми в началото отсъства българска история. В някои случаи като в с. Висока става дума просто за превеждане в движение на гръцките учебници на местния говор. В други това е все още стил църковно образование, така че е въпрос въобще подобни случаи могат ли да се броят за част от българско „възраждане”. Убедените привърженици на българизма са малобройни. За да спечелят влияние, те използват теми и проблеми съвсем встрани от българщината: предимно корумпираността на някои владици (която критикуват, но и знаят да се позлват от нея), трудността при усвояването на образованието на гръцки език, желанието на вярващите да разбират службите в църквата и подобни. Манипулирайки с тези неща и използвайки закрилата на чуждите консули и пропаганди, те все пак не успяват да спечелят голямо влияние до момента, когато решението на въпроса с учредяване на славянска църква става предстоящо и реално – 1868 - 1870. Не случайно през 1868 г. Славейков ще възкликне, че най-после Македония се е пробудила за българщината. Забележете: 1868 г. - едва десет години преди създаването на новата българска държава! За какво българско възраждане в Македония можем да говорим тогава?

В епархии пък, в които начело стои достоен митрополит, като Мелнишката, българската пропаганда така и няма да успее да пробие. Представата за събитията от онова време днес се базират на впечатлението, създадено от техните спомени или дописки, и е твърде далеч от реалността. Именно на тази, както ги нарича Веркович, малка етнусиазирана четица български националисти са дело и всичките дописи от Македония в българските вестници и съответно тяхно дело е представянето на населението като българско и подобни. Техните думи обаче отразяват главно собствените им фантазии и убеждения, а не на народа, който те смятали за заспал и който никога не са питали. Обективните информации потвърждават, че до 1860 г. на практика в Македония почти никакво българско движение няма. Обективни наблюдатели, като английските консули в Солун, на практика така и не успяват да го забележат – толкова маловажно е било това движение и толкова нищожно неговото влияние.

Слабостта на българската пропаганда в Македония може да се илюстрира с много примери. Ето някои информации от Охрид така, както ги е описал четири-пет десетилетия след събитията Евтим Спространов в: „По възражданьето въ градъ Охридъ” (Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 621—681). Сред тях и покрай очакваните патриотични забежки се откриват множество признания. Например че първо „българско” училище се отваря в Охридско едва през 1859 или 1860 г. , и то по външна инициатива. Тя идва от манастира Зограф на Света Гора, който се намира в тесни връзки с Русия и по-точно от Партений Зографски, руски възпитаник (учи в Одеса, Киев и Москва, по-късно служи в църквата на руското посолство в Цариград). Както Спространов забелязва по отношение на множеството пътувания на Партений Зографски „На чии срѣдства пѫтувалъ той, съ какви наставления, никой не знае.” Именно по негова инициатива е отворено първото училище в Охрид с учител Никола Мустрев, който по това време по думите на Спространов „нито мислелъ, нито сънувалъ да стане нѣкога учитель и да запали първата искра за народно чувство въ сърцата на своитѣ съграждани.” (623) Тези думи показват много ясно отсъствието на „народно” (т.е. българско) чувство в Охрид докъм 1860 г. щом тогава се запалва първата му искра. На практика същата констатация като тази за Битола. Мустрев-баща отива в Зограф и „слѣдъ кратко врѣме се върнѫлъ въ Охридъ, натоваренъ съ два-три товара български и славянски книги и отворилъ въ дома си първото българско вечерно училище, учитель на което билъ синъ му Никола, условенъ въ Зографъ за 6000 гроша.” Виждаме, че и книгите, и заплатата идват отвън, като едва ли има място за съмнение в истинския източник – Русия. Училището е закрито след една година от властите под обвинение, „че у Мустреви се рѣшавали по заповѣдь на Русия бунтовнически работи и че тамъ горѣли лампади, донесени дори отъ Москва” (624, бел. 1). Спространов оспорва твърденията на Шапкарев, че е въвел български език в класните училища в Охрид през 1859 г. „обаче съврѣменници твърдѭтъ, че съвсѣмъ не е било така и че поменъ нѣмало за бълг. езикъ въ класнитѣ училища (с. 624, бел. 3).

Ролята на Димитър Миладинов като де факто руски агент също на моменти излиза на видело особено при описание на неговите обиколки и проповеди из цела Македония и изкупуване на стари ръкописи. Същият между другото „не се задоволявалъ само съ едни сухи проповѣди. Той искалъ да види въ отечеството си, макаръ и слѣдъ врѣме, и учени мѫжье. За това пращалъ желателитѣ да се учѫтъ въ странство, именно въ Русия. Той съ голѣма радость приелъ и прѣдложението на Илия Капчевъ, да проводи дѣтето му Ивана въ Русия, да се учи на „българско” четмо” (628, 629).

Тук имаме характерен момент – хората наричат български език и писмо просто славянските такива – пращат децата си в Русия да учат български, учат български по сръбски буквари (виж по-долу) и подобни. Ясно става, че под български език не се разбира някакъв отделен език ами просто славянският език. Така са схващали работите обикновените и неидоктринирани люде. Не е никак случайна при това обстоятелство честата мечта да се създаде единен славянски език и схващането, че съществува един славянски народ, поделен на племена.

Мустревото училище съществувало сам година (около 1860 г.), като не се знае колко ученици въобще е имало и какво се е учило в него. В друга бедняшка махала - Кошишча, „гурбетчиитѣ, като отивали всѣка година въ Галацъ и Браила, имали щастието по-скоро да се напоѫтъ съ народенъ духъ и съ любовь къмъ отечеството” (632) и през 1859 г. започнали строеж на училището, строеж, наричан от гражданите на подбив „плевня”, който завършили през 1860 г. За учител бил назначен Коста Нелчиновъ (Модричанинъ), прозванъ Микрото (т.е. имал е гръцки прякор), който учил при един български свещеник от търновските села, преселник в Галац, а след това учил в Цариград при Иларион Макариополски. Училището, напук на фантазиите за някакво преследване от страна на патриаршията, било отворено от охридския митрополит Мелетий през 1860 г. Учителят ”нито книги ималъ, нито пъкъ учебници. Самъ прѣписвалъ на бѣли листове уроцитѣ и ги раздавалъ на ученицитѣ. ... по нѣкакъвъ случай, Мелети донесълъ 150—200 сръбски буквари отъ Бѣлградъ. Моментално се разграбватъ и улесняватъ работата на Нелчинова. По такъвъ начинъ тръгнѫло вече напрѣдъ дѣлото. Послѣ били доставени Данови читанки и други книги и се осигурилъ успѣхътъ на училището” (633, 634). Оттука е видно какво българско училище е било това, дето е започнало да учи по сръбски буквари, както и обстоятелството, че получават учебниците отвън. Когато училището държи първите си годишни изпити, гражданите отишли като: ”повечето тичали за подигравка да видѭтъ, какъ Микрото ще изпитва ученицитѣ „бугарска граматика.” Въпреки че Спространов претендира за неестествено голям брой ученици в това училище (150 - 200), те едва ли са били много, имайки предвид, че е махленско училище в сграда, наричана от гражданите плевня.

И така първите две предполагаемо български училища в Охрид са около 1859 – 1860 г., едното се помещава в частен дом, а другото в малка сграда, наричана на подбив плевня. И двете се появяват под влияние отвън.

За слабостта на второто училище през следващите години и липсата на подкрепа от гражданите свидетелстват следните думи на Спространов: „училището ту било отваряно, ту било затваряно. [1] Той училъ почти що даромъ. Сегизъ-тогизъ получавалъ като милостиня отъ Влашко по минцъ и два и се прѣхранвалъ. Така го заварила 1865 год. Тогава дошелъ въ Охридъ рускиятъ консулъ А. М. Хитрово въ Битоля, и кошишчани се обърнѫли къмъ него съ едно прошение за помощь. ... Той помогнѫлъ на първо врѣме съ 10 наполеона, а послѣ издѣйствувалъ отнѣгдѣ ежегодишенъ приходъ по 300 рубли. Подиръ една година донесълъ ги паритѣ призренскиятъ руски консулъ Теофилъ и научилъ Нелчинова, какъ да прави разпискитѣ. По такъвъ начинъ се обезпечило по-нататъшното сѫществуванье на училището” (635). Коментар тук е напълно излишен.

Да хвърлим поглед на църковните борби, които избухват през 60-те години на века в този град. Сблъсъкът всъщност не е между гражданите и патриаршията, а между тях и митрополита Мелетий и ни най-малко не е на етническа основа. В началото охридчани не поставят пред патриаршията дори искането новият владика да знае местния език. Сблъсъкът е на икономическа база - извънредните такси, които се опитва да налага владиката, неуважението му към градските първенци и тираничният начин на управление, към които се прибавя и неговият безнравствен живот, скандализират и обръщат гражданите срещу него. През 1862 г. Мелетий разтуря епархийския съвет и влиза в директен конфликт с охридския елит, като действа еднолично и ограбва църковните приходи, което през 1865 г. довежда до това гражданите да поискат неговото сменяне от патриаршията, като искат само достоен митрополит да го замести. Едва дългогодишното нежелание на патриаршията да чуе техните протести дава възможност на шепата пробългарски деятели да обърнат населението срещу патриаршията, като при това издигат пред тях миража на любимата на охридчани Охридска архиепископия. Колко далеч са били охридчани от отказване от патриаршията, свидетелства следното признание на Спространов: учителят Нелчинов ”пуснѫлъ мълва за отказванье отъ патриаршията, споредъ наставленията дадени нему отъ дѣда Илариона, ала съчувствие никѫдѣ не намѣрилъ” (634).

Че в охридските борби не става дума за будене на някакво си народно чувство, а по скоро до партийно-пропагандна работа, ясно се вижда в следните думи на Спространов: „имало и такива, които отначало били гъркомани, а по-сетнѣ, като видѣли, че гъркоманството пада, а народната (т.е. пробългарската - бел. С.С). партия се усилва, взима върхъ и отъ день на день придобива все по-голѣми и по-голѣми права, зарѣзали гьрчѣещитѣ се братя и влѣзли въ лоното на българщината. Къмъ тѣхъ ще отнесемъ доктора К. Робевъ заедно съ възрастнитѣ му тогава синове и бр. Стрѣзови” (636, 637).

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


109 години от величествената Илинденска епопея на свободолюбивия македонски народ

Македонија пее

А БРЕ МАКЕДОНЧЕ

А бре Македонче
каде се спремаш?
Борба те чека,
борба за слобода!
За Македонија,
за Македонија
земја поробена!
Моми накитени,
момци наредени
во борба влагаат,
в борба за слобода
Нека разберат
крвави фашисти:
македонско име
нема да загине!





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting