Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ОПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ПЕТКОВА НЕДЕЛЯ. Просветен деец, пионер на женското образование в Македония. Родена през 1826 г. в Сопот, България. След завършване на килийното училище в Сопотския манастир учителствала в София, Самоков и Прилеп. В Прилеп през 1865 / 1866 г. отворила първото женско училище. След това преместена в Охрид, но поради гоненията от гръцкия владика заминала в Битола. И там поставила основите на женското образование. Отворила женски училища и във Велес и в Солун. Починала през 1894 година.

ПЕТКОВА СТАНИСЛАВА. Учителка във Воден и Солун. Дъщеря на Неделя Петкова. Родена през 1858 г. През 1876 г. извезла знамето на Македонското (Кресненското) въстание: червен лъв на жълто поле, изправен на задните крака. На знамето бил извезан и апелът „Станете да ви освободя”. Заедно с майка й между първите информирани за идеята на Димитрия Беровски да вдигне въстание в Македония.

ЯНКОВ БЛАГОЯ – МУЧЕТО. Партиен активист и организатор, народен герой. Роден в Струмица през 1910 г. Шивашки работник. Преди войната работил в Белград, където се присъединил към прогресивните синдикати. От 1936 г. член на КПЮ. Участник в много стачки, та полицията го прогонила в Струмица. През септември 1941 г. член на ПК на КПЮ за Македония, а след това и секретар на Окръжния комитет в родния си град. Дал значителен принос в организирането и масовизирането на партийните организации и във формирането на партизанските отряди в Струмица, Радовиш и Валандово. Инструктор на ПК на КПЮ за Македония в Щип и в Пехчево. През март 1943 г. член на Четвъртия областен комитет на КПЮ в Щип. Загинал през юли 1944 г. по време на пробива през една полицейска блокада в Струмица, непосредствено преди провеждането на Заседанието на АСНОМ, на което трябвало да участва като делегат.

ХРИСТОВ СТОЯН. Виден американски писател от македонско потекло. Роден в село Кономлади, Костурско, през 1881 г. За САЩ заминал през 1911 г. Сам си пробивал път през живота, извършвайки тежки работи по изграждането на железници. Почнал да посещава вечерни училища, а през 1918 г. записал университет. През 1922 г. след завършване на следването заминал за Ню Йорк, където се издържал от преводи. По-късно започнал да се занимава с новинарство като дописник на вестник „Чикаго Дейли Нюз”. Написал много статии за живота на емигрантите в Чикаго и с това привлякъл вниманието на американската общественост. Американско гражданство получил през 1924 г. От 1927 до 1929 г. кореспондент от Балканите. По време на Втората световна война известно време кореспондент от Балканите за Северноамериканското сдружение, а след това преподавател в Пентагона специално за балканското партизанско воюване. В депутатския дом във Върмонт избран през 1952 – 1953 г. През 1960 г. се кандитатирал за сенаторско място, а през 1964 г. – сенатор във Върмонт. Своята книжовна дейност започнал през 1926 г. , когато са му публикувани много разкази в американски списания. Неговата първа книга – „Герои и убийци”, е публикувана през 1935 година. „Ню Йорк таймс” написал много ласкава критика за книгата. През 1947 г. му се публикува книгата „Мара”, след нея „Моята земя”, „Лъвът на Янина”, а през 1947 г. романът „Моят американски хаджилък”, публикуван и на македонски език през 1953 г. На 2 септември 1945 г. Стоян Христов държал пламенна реч в Детройт на конференцията на македонската организация МАНС. Стоян Христов беше добър американец, защото беше и добър македонец. Преди смъртта си създал „Фондация Маргарет и Стоян Христов” за подпомагане на надарени бедни македонски студенти. Починал през 1995 г. в САЩ.

ПИРУЗЕ ПЕТРЕ - МАЙСКИ. Македонски революционер, организатор на партизанското движение в Охридско, комунист, юрист, член на Президиума на АСНОМ. Роден през 1907 г. в Охрид. Следвайки в Правния факултет в Белград, активно се включва в студентското и комунистическото движение. Адвокат в Охрид, който бранел интересите на занаятчиите и селяните. През 1941 г. член на КПЮ и секретар на МК в Охрид. Формирал партийни звена (в Дебарца) и най-непосредствено ангажиран в подготовката за създаване на партизански единици. Комендант на Втора оперативна зона и ръководител на Народноосвободителната и антифашистката борба в западния дял на Македония. Член на ГЩ на НОВ и ПОМ, избран за делегат на Второто заседание на АВНОЙ. Член на инициативния комитет за свикване на Първото заседание на АСНОМ, негов делегат и член на неговия Президиум. Пръв отговорник (министър) за правосъдието на Народна република Македония. По време на Информбюрото, приемайки неговата Резолюция, дошъл до сблъсък с официалната партийна политика, осъден и изпратен за излежаване на присъдата в Голи Оток. Починал през 1980 г. в Охрид.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Оглас:
Стипендии за учебната 2012/2013 година

Согласно информацијата од интернет страницата www.ukim.edu.mk, Владата на Република Македонија доделува стипендии за студенти кои живеат во државите на Балканскиот Полуостров и во учебната 2012/2013 за запишување на државните универзитети во Македонија и тоа: Универзитетот во Штип, Универзитетот „Св. Климент Охридски“ во Битола, Државниот универзитет во Тетово и на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ во Скопје.
Потребни документи за аплицирање:
1. CV и мотивационо писмо;
2. Извод од матичната книга на родените;
3. Фотокопија од свидетелството за завршено средно образование, со превод и објаснување кои оценки се соодветни на оценките во македонскиот образовен систем (т.е. одличен, мн. добар, добар, доволен).
Дополнителни информации за условите за кандидирање, како и за роковите за аплицирање, заинтересираните кандидати можат да ги добијат во Редакцијата на весникот, на тел. број:073/ 88 63 36.

Редакционната колегия на в. „Народна воля” честити академичното звание на проф. д-р Георги Попатанасов, като му пожелава много здраве, бодър дух и творчески успехи!

Македонија пее

СЕ ПОСВРШИ СЕРБЕС ДОНКА

Се посврши сербес Донка. (2)
Трала, лала, лала, лала, ла,
сербес Донка на Јаничкови. (2)

Се собрале комшиите. (2)
Трала, лала, лала, лала, ла,
комшиите, другарките. (2)

Аирлија! Сербес Донке. (2)
Трала, лала, лала лала, ла,
аирлија свршувачка! (2)

Не викајте аирлија! (2)
Трала, лала, лала, лала, ла,
покудете на мајка ми.
Трала, лала, лала, лала, ла,
на мајка ми, на татко ми.

Не го сакам свршеникот. (2)
Трала, лала, лала, лала, ла,
тук го сакам мојто либе.
Трала, лала, лала, лала,ла,
мојто либе, калеш Ѓорѓи.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting