Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров (Продолжува од минатиот број)


За отношенията между Спарта и Архелая могат да се черпят някои сведения от една политическа брошура, дошла до нас под името на Херода. Архелай искал след свършването на войната между Атина и Спарта да влезе в пелопонеския съюз и дори се обещавал да внася паричен принос, какъвто внасяли и държавите, които в това време станали членове на съюза. Ала Спарта отказала да го приеме, мотивирайки, че той във войната с Атина не дал никаква помощ на Спарта; освен това изтъквала, че той, като „тиран и варварин” не може да влезе в республикански гръцки съюз. В същност Спарта се е бояла от силната вече Македония, която стъпвала на егейския бряг и се готвела да играе роля в елинските работи. По тая причина Спарта не е могла да гледа спокойно на намесата на Архелая в Тесалия. Тя пратила войска в тая област, завзела може би гр. Фарсал (339 г.?) съюзила се с Ликофрона и се готвела за война с Архелая. Ала в това време Архелай бил убит и в Македония настъпила анархия. Въпреки тия благоприятни обстоятелства, Спарта не се намесила в Македония, защото събитията, които настъпили в персийската монархия, я поставили пред нови по-големи задачи.

Архелай умрял в 399 г. пр. Хр.; според едно предание убил го неволно във време на лов неговият любимец Кратей. Според друго предание той станал жертва на заговор, Архелай бил обещал да даде на Кратея една от дъщерите си за жена, но не изпълнил обещанието си. Огорчен от това, Кратей се сдружил с Хеланократа от Лариса, другия любимец на Архелая, който също бил сърдит на царя, защото не изпълнил обещанието си да го повърне в отечеството му, отдето бил изгонен. На чело на заговора пък застанал някой си Декамних, който бил разгневен, защото Архелай го предал Еврипиду да го бие с бич, задето говорел лошо за последния. Така царят бил убит във време на лов. За достоверността на тия предания не може да се каже нищо положително. Във всеки случай едва ли може да се приеме, че Кратей е извършил убийството по свой почин и за лично удовлетворение. Може би той е действал като оръдие на неприятелите на Архелая в Лариса, към което сочи и ролята на ларисееца Хеланократ.



VII

Вътрешни бъркотии в Македония. – Орест, Архелай II, Павсаний, Аминта II и Аминта III. – Съюз между Олинт и Македония. – Аминта III и Спарта, борби с Олинт. – Отношенията на Аминта III към елинските държави, Александър II, Птоломей Алорски, намеса на Тива в Македония. – Пердика III и отношенията му към Атина. – Илирите и пеонците нападат Македония. – Общ поглед върху старата македонска история.

Периодът на македонската история от смъртта на Архелая до възцаряването на Филип II е пълен с бури и бъркотии, както вътрешни, тъй и външни. Царската власт станала играчка в ръцете на разни претенденти, не един цар бил премахнат насилствено; външни неприятели, възползувани от тая анархия, нахълтвали в Македония за завоювания и грабежи. За жал и относно това време известията, с които разполагаме, не ни позволяват да разберем, какви са мотивите на вътрешните борби, какви са противоположностите, които делят партиите. Изказано е предположение, че вследствие реформите на Архелая в македонското болярство се образували две партии, от които едната, бидейки против реформите, е подкрепяла притезанията на линкестийския княжески род върху македонския престол. Но и това не е сигурно, защото дори и личностите на тия, които заемали престола или претендирали за него, не са ни достатъчно известни. Неустановена е и хронологията на събитията.

След смъртта на Архелая, убиецът му Кратева (или Кратей) успял да вземе властта за няколко деня, но бил премахнат. Но и малолетният син на Архелая, Орест, бил убит от своя настойник Аероп II, който завзел престола си под име Архелай II; предполага се, че той принадлежал към линкестийския княжески род. Той е царувал още в 394 год., когато спартанският цар Агесилай се връщал от М.-Азия през Тракия и Македония; Аероп се опитал да му попречи пътя, но Агесилай го излъгал с военна хитрост и минал благополучно. Скоро Аероп умрял от естествена смърт. Наследил го син му Павсаний, който след една година бил убит от Аминта II, незаконнородения син на Архелая. Но и той скоро бил убит от своя любимец Дерда. Сега на престола се качил Аминта III, син на Аридея (ок. 389 – 369 г. пр. Хр.), който отначало бил привърженик на Аеропа. Той имал да се бори дълго, додето да се закрепи на престола. Явил се и нов претендент за престола, Аргей; илирийците нападнали Македония и отнели някои от пограничните й области; размърдали се вероятно и васалните княжества на Македония. Притискан от всякъде, Аминта се обърнал за помощ към Олинт.

Ние споменахме по-рано за Халкидския съюз, образуван в 432 г. против Атина, който успял да се задържи през цялата пелопонеска война, намирайки опора ту в Спарта, ту в Македония. В 395 г. и тоя съюз участвувал в общото въстание против Спарта. След извършения по съвета на Пердика II синойкизъм гр. Олинт разполагал вече с голяма, добре организирана съюзна област. Олинтската равнина била доста плодородна и добре обработена; търговията и индустрията били в разцвет, и градът се радвал на голямо благосъстояние. В съюзната халкидска държава Олинт имал надвес, ала и другите общини се ползували с известна автономия; членовете на съюзните градове имали помежду си епигамия и енктесис, т. е. право да се установяват свободно в която община искат и да сключват там законен брак. Външната политика се намирала в ръцете на съюза, търговската политика била уредена по общи правила; също и монетното право било централизирано. Съюзът разполагал със значителна военна сила: според Ксенофонта 800 хоплити, още по-голям брой пелтасти и 600 конници; имали и флота. На чело на съюза стоял епонимен магистрат, вероятно стратег. В съюзното събрание навярно са участвали всички граждани на съюза; подробности за уредбата на съюза не са ни известни.

Понеже Аминта предложил на халкидците изгодни за търговията им условия, също и териториални отстъпки, те сключили с него отбранителен съюз за 50 години. Според договора позволява се на халкидците да изнасят от Македония смола, всякакъв дървен материал, също и корабостроителен материал, с изключение на бял бор, който може да се изнася само за нуждите на халкидския съюз (значи не и за частни лица), като се плаща определеното мито. При износа и вноса на всички стоки от Македония в халкидската съюзна област и обратно се плаща мито. Определя се, договорящите страни да не сключват по отделно съюз с Амфипол, ботиеите, акантците и мендейците – ясно е, значи, че те са неприятели на халкидския съюз -, а само задружно, след предварително съгласие. Тоя член от договора е явно в полза на Олинт, както изобщо и целият договор.



Ала олинтийците не мислели да изпълнят честно договора; те били решили да използват обстоятелствата, за да установят властта си в Македония. Като не намерил помощ от Олинт, Аминта бил свален от илирийците, и на престола се качил Аргей, вероятно член от линкестийския княжески род (385 г.). Ала след две години Аминта подпомогнат от тесалийците, а може би и от елимейския княз Дерда, отново спечелил Македония: за Аргея вече не се говори. Види се, че бил сключен мир с илирите (и линкестите?), и Аминта се оженил за Евридика, дъщеря на Сира, който бил зет на линкеста Арабая. С тая женитба Аминта преследвал може би целта да се отърве от илирийската опасност.

Сега Аминта поискал от Олинт да повърне на Македония отстъпената област; ала олинтийците не само отказали, но заграбили и други македонски градове (дори и Пела). Същевременно те завзели Потидея, след което и останалите градове в Палена трябвало да влязат в съюза им, а също и Тороне. Към изток само Аполония и Акант още им се противели; ако олинтийците успеели да вземат и тия градове, те могли вече да проснат ръка към Амфипол и богатата пангейска област; съседните тракийски племена дори били наклонени да ги подкрепят в тая задача. За да се осигурят още повече, олинтийците почнали преговори с Беотия и Атина. С една дума, тук израснала една нова гръцка държава, която би могла да се наложи на Македония, Тракия и Тесалия и да играе важна роля и в самата Елада.

При тая опасност, която заплашвала Македония, Аминта се решил да потърси помощ от Спарта. За същата цел отишли в Спарта и пратеници от Аполония и Акант. Спарта, за която също засилването на Олинт не било желателно, се съгласила да помогне на Македония. Тя взела мерки да се приготви по-голяма войска, и веднага (382 г.) изпратила Евдамида с 2 000 неодамоди, периеки и скирити, който спечелил Потидея и почнал война с Олинт. Между това брат му Фебид завзел чрез предателство тиванската крепост Кадмея, което не било благоприятно за олинтийците, защото не могли вече да очакват помощ от спартанските противници в Елада. Скоро след това тръгнал към Олинт и спартанският хармост Телевтий със значителна войска. Към него се присъединили и Аминта и елимейският княз Дерда, който водел 400 конника. В битката, която се развила пред Олинт, халкидяните отначало имали успехи, но Телевтий и Дерда успели да ги накарат да се оттеглят зад стените на града. Телевтий нямал достатъчно сили да обсади Олинт, та олинтийците нападнали през зимата присъединилите се към Спарта градове; ала при Аполония те пак били разбити от Дерда (381 г.). По-късно Телевтий паднал убит в едно сражение пред Олинт. Спартанците изпратили нови сили и продължили войната, много от градовете се присъединили към нея. Най-после Олинт бил обсаден и принуден да се предаде от глад (379). Халкидският съюз бил разтурен и членовете му трябвало да влязат в спартанския съюз и да се задължат да доставят помощни войски. И Аминта се отървал от един опасен противник; неговата власт в Македония се закрепила.

Освобождението на Тива и основаването на втория атински морски съюз нанесли голям удар на спартанската хегемония. В 375 год. атинският стратег Хабрий се явил в Тракия, за да действува за разширението на атинския съюз. Халкидците веднага възобновили своя съюз и се присъединили към Атина. В това време и Аминта сключил съюз с Атина. По кое време атинският пълководец Ификрат се намират при Аминта, който дори го осиновил, не се знае.

Някои сведения за историята на Аминта могат да се извадят от един надпис, намерен близу до Еласона, в старата Перебия. От тоя документ се вижда, че Аминта разрешил един пограничен спор между елимеите и града Долихе (в Перебия), от което можем да заключим, че Аминта е имал върховна власт както над Елимея, тъй и над северната част на Перебия. Можем значи да приемем, че след пропадането на халкидския съюз горномакедонските княжества признали своята зависимост от Македония. Аминта, след като закрепил властта си в Македония, подел плана на Архелая да закрепи влиянието на Македония в Тесалия и завзел поне част от Перебия.

Аминта предпочитал да поддържа приятелски сношения с повечето гръцки държави. Той взел участие и в общия конгрес, свикан в Спарта (371 г. ) за да се сключи мир между гръцките държави, и признал правото на Атина да владее Амфипол. Навярно Аминта искал да има в Атина опора против стремежите на Язона от Фере, който не само искал да установи властта си в Македония, но дори мечтаял и за поход против Персия. Трябва да забележим, че Язон, след като обединил цяла Тесалия под властта си, нападнал и перебите, които, осланяйки се на Македония, отказвали по-рано да признаят властта му. Едни от общините той превзел на сила, други му се покорили доброволно. И за Аминта не оставало друго освен да сключи съюз с Язона и да признае зависимостта си от Тесалия (371 г.).

Наскоро след това Аминта III умрял (370 г. пр. Хр.), и на престола се качил най-старият му син Александър II (370/69 – 368). Същата година паднал от ръката на убиец и Язон; съдбата запазила за Македония задачата, която той бе си поставил. Вътрешните борби в Тесалия избухнали с още по-голяма буйност. В гр. Фере на чело на управлението застанал Александър, който започнал да разширява насилствено властта си. Срещу неговите тирански въжделения Алевадите от Лариса повикали на помощ Александра II Македонски, който веднага се намесил, завзел Лариса и Кранон и поставил там македонски гарнизони. Ала против самия Александра II се повдигнал Птоломей от Алор, подпомаган от майката на царя Евридика, на която той бил зет и любовник. Между това тесалийската аристокрация се обърнала към Тива да иска помощ против Александра Ферейски и против Македония. В 369 г. Пелопид стигнал в Тесалия, дето завзел Лариса, и след това отишъл в Македония, дето бил повикан и от двете партии като посредник. Пелопид се обявил в полза на законния цар, сключил с него съюз и взел заложници; освен това той го помирил с Птоломея; предполага се, че на Птоломея сега било дадено отделно княжество в Ботиея заедно с гр. Алор. Ала това примирение било привидно; след оттеглянето на Пелопида Птоломей нагласил заговорници, които убили Александра при едно угощение, като се възползували от македонския военен танц „телесий” (368 г.). След това той се оженил за Евридика и се обявил настойник на малолетните й синове Пердика и Филип. Ала против него се повдигнал Павсаний, сродник на царското семейство, който бил изгнаник. Подпомаган от халкидците, той набрал наемници, превзел Антемунт, Терма, Стрепса и нахълтал в Македония, дето мнозина се присъединили към него. Евридика и Птоломей, заплашени от Павсания, се обърнали за помощ към атинския стратег Ификрат, който в това време се намирал на тракийския бряг с кораби, за да действува против Амфипол. С негова помощ Павсаний бил прогонен от Македония.

Между това Тива отново се намесила в Тесалия, дето били изпратени да действуват Пелопид и Исмений, обаче войска не била пратена. Повикан от приятелите на убития Александър, Пелопид събрал набързо наемници в гр. Фарсал и навлязъл в Македония; ала тия наемници били подкупени от Птоломея и се присъединили към него. Впрочем и Птоломей предпочел да се сближи с Тива, защото не искал да признае атинските притезания над Амфипол; затова той сключил отбранителен и нападателен съюз с Тива, като дал за заложници своя син Филоксен и 50 македонски боляри, между които се намирал и младият Филип, бъдещият цар на Македония.

Три години след това Пердика III, брат на убития Александър, отмъстил за него като убил Птоломея и се качил на престола (365 г.). Следната година атинският пълководец Тимотей бил натоварен с войната против Амфипол и халкидците (олинтийците), които ок. 368 г. излезли от атинския съюз, защото имали желание да турят ръка на Амфипол. Най-напред той се обърнал против Македония, превзел градовете Пидна и Метона и принудил Пердика III да се присъедини към Атина; с негова помощ Тимотей воювал против олинтийците. В 363 г. той превзел Тороне и Потидея и принудил голяма част от халкидските градове да влязат в атинския съюз. Но Олинт и Амфипол той не могъл да превземе; последниятград получил подкрепа и от тракийския цар Котис. Алкимах, който бил изпратен от Тимотея против тоя град, бил принуден да се предаде на траките. Неуспехът на Атина навярно не е бил неприятен на Пердика: след смъртта на Пелопида не могла да се очаква намеса на Тива в македонските работи; може би и македонските заложници били вече повърнати; Олинт отслабнал и не бил опасен за Македония. При тия обстоятелства Пердика не е имал интерес, Атина да се засили отново в Тракия. И ние виждаме, че когато Тимотей напуснал Тракия (362 г.) Пердика се отметнал от Атина и се сближил с Амфипол. Затова наследникът на Тимотея Калистен отново воювал с него, но поради мъчнотиите, с които имал да се бори, сключил договор с Пердика III, за което атинците го осъдили на смърт. В Амфипол бил поставен македонски гарнизон. В 360/59 г. сам Тимотей отново нападнал тоя град, но пак нямал успех, та дори се принудил да изгори корабите си в Струма, за да не паднат в ръцете на неприятеля.

В това време илирите, с които Пердика и по-рано имал борби, нахълтали отново в Македония. В едно кръвопролитно сражение с тях загинал Пердика III заедно с 4 000 македонци (359 г. пр. Хр.). Западна Македония паднала в ръцете на илирите. Положението на Македония сега било отчаяно: докато илирийците се готвели за ново нападение, за да завладеят цялата страна, откъм север нахлули други неприятели, пеонците.

Като завръшваме външната история на Македония в предфилиповата епоха, остава ни да прибавим само няколко общи бележки. Колкото и малко да ни е позната политическата история на стара Македония, все пак ясно се долавят основните идеи, които са ръководили македонската политика. Те са: първо – унищожаване на отделните княжества и обединението им в една държава под властта на царя; второ – стремеж да се спечели морският бряг, за да се осигури стопанската независимост наМакедония. Македонските царе рано разбрали истината, че „всяка по-голяма държава, която иска да стъпи на собствени крака, трябва да има бряг; чрез това тепърва тя добива истинска свобода”. Най-после третата цел на македонската политика е била, да се установи македонско влияние в съседната Тесалия – нещо, което трябвало да служи като първа стъпка към намеса в работите на Елада.

Тия основни насоки на македонската политика се забелязват ясно вече във времето Пердика II, а отчасти и по-рано. И Архелай се е ръководил от тях и ги е предал на наследниците си; няма да сбъркаме, ако приемем, че мисълта на единна македонска държава е била вече влязла в съзнанието на народа. Аминта III, ако и да е имал да се бори с големи мъчнотии, здраво е застъпвал идеята за държавно единство. Същото може да се каже и за Александра II, който отново се намесил в Тесалия, ако и новите династически борби да му побъркали да задържи спечеленото. Но и Птоломей, както и наследникът му Пердика III, са имали същата цел пред очи. Така може да се каже, че делото, което завършил тъй бляскаво Филип II, е било вече подготвено по-рано. Това обстоятелство, разбира се, не намалява неговите велики заслуги, но то ни служи да си обясним по-лесно бързите му успехи и тяхната трайност.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


Оглас:
Стипендии за учебната 2012/2013 година

Согласно информацијата од интернет страницата www.ukim.edu.mk, Владата на Република Македонија доделува стипендии за студенти кои живеат во државите на Балканскиот Полуостров и во учебната 2012/2013 за запишување на државните универзитети во Македонија и тоа: Универзитетот во Штип, Универзитетот „Св. Климент Охридски“ во Битола, Државниот универзитет во Тетово и на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ во Скопје.
Потребни документи за аплицирање:
1. CV и мотивационо писмо;
2. Извод од матичната книга на родените;
3. Фотокопија од свидетелството за завршено средно образование, со превод и објаснување кои оценки се соодветни на оценките во македонскиот образовен систем (т.е. одличен, мн. добар, добар, доволен).
Дополнителни информации за условите за кандидирање, како и за роковите за аплицирање, заинтересираните кандидати можат да ги добијат во Редакцијата на весникот, на тел. број:073/ 88 63 36.

Редакционната колегия на в. „Народна воля” честити академичното звание на проф. д-р Георги Попатанасов, като му пожелава много здраве, бодър дух и творчески успехи!

Македонија пее

СЕ ПОСВРШИ СЕРБЕС ДОНКА

Се посврши сербес Донка. (2)
Трала, лала, лала, лала, ла,
сербес Донка на Јаничкови. (2)

Се собрале комшиите. (2)
Трала, лала, лала, лала, ла,
комшиите, другарките. (2)

Аирлија! Сербес Донке. (2)
Трала, лала, лала лала, ла,
аирлија свршувачка! (2)

Не викајте аирлија! (2)
Трала, лала, лала, лала, ла,
покудете на мајка ми.
Трала, лала, лала, лала, ла,
на мајка ми, на татко ми.

Не го сакам свршеникот. (2)
Трала, лала, лала, лала, ла,
тук го сакам мојто либе.
Трала, лала, лала, лала,ла,
мојто либе, калеш Ѓорѓи.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting