Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски (Продължава от миналия брой)


В Македония като вътрешна провинция на Османската империя проникването на национализма става още по-късно. Факт е, че в повечето случаи може да се проследи кога определен вид национализъм пристига в някоя част от Македония. Нека хвърлим един поглед върху тази прелюбопитна тема: пристигането на българския национализъм в Македония.

Най-старият известен случай - този на Паисий Хилендарски (1762 г.), си остава самотен и без последователи в Македония. Самият Паисий става български националист под сръбско влияние. Изпратен като таксидиот на сръбския манастир Хилендар в днешна Воеводина (тогава намираща се в Австро-Унгария) да събира пари от живеещите там сърби, той попада под влияние на националистическите панславистки настроения. Сред тези, под чието влияние се намира, е и един от най-важните сръбски възрожденци - сърбинът Раич от .... Видин. Книгата му, която представлява комбинация от няколко съчинения няма самостоятелна научна стойност и остава неотпечатана до 1844 г., когато излиза неин вариант под името „Царственик или история Болгарская” от Христаки Павлович. Същинският текст остава неиздаден до освобождението на България. Макар да съществуват доста преписи от тази история, то познайте – те всичките са от България. В Македония никой не си е напраивл труд да я препише и съответно – никой не я е познавал.

Но и неговата книга не поставя начало на българско възраждане, както днес манипулационно се твърди. Не е случайно, че след създаването на съвременната българска държава от Русия през 1878 г., когато спомените от възраждането са били съвсем пресни, никой не е смятал Паисий за родоначалник на българското възраждане, макар да са знаели за неговото съществуване. Тогава са помнели, че истинската революция в българското национално движение е извършил Юрий Венелин от Руската империя със своите книги. Но тъй като е неудобно чужденец да постави началото на националното ти движение, а и от пусти стремеж да се направи по-голямо и старо възраждането, след време Венелин е изместен от Паисий. От стремежа да се докаже българщината в Македония пък той е направен изкуствено и македонец. Тук ще дам думата на Цанко Здравков, дългогодишен изследовател на проблема (изказването е от интервю пред Луди млади.бг)

„Преди години няколко селища спореха за родното място на Паисий. Досега съм написал три книги за Паисий, с които твърдя и доказвам, че Паисий не е роден в Банско. Нито един факт не подкрепя това твърдение. По политически съображения направиха голяма фалшификация. Аз твърдя и прилагам няколко много прости доказателства, че Паисий е роден в село Кралев дол, Пернишко. Например, в „История славянобългарская” има към 250 диалектни думи от нашия край (от Кралев дол, бел.ред.) срещу нито една от Банския край. Това е неоспорим факт. Освен това в Кралев дол има цял род, с 250-годишна история, наречен Паисиев. И до ден - днешен се пази споменът, че Паисий и брат му са от този род. Днес са останали 30-40 души, които се казват Паисиеви.

Първоначално националните чествания на Паисий се провеждаха в село Кралев дол. Това е времето между 30-та и 40-та години на ХХ век. Знаеше се, че това е родното му място. През 1938 година се извърши историческата фалшификация. Нашият именит историк изследовател проф. Йордан Иванов защитава банската теза. Той, след като открива черновата (първописа) на Паисиевата история в Зографския манастир през 1906 г., веднага забелязва, че в езика й има повече характерни особености от “пририлските краища, откъдето е роден авторът”, а не в южните бански покрайнини на епархията, нито в северните ихтимански. Но през 1937 г. той има злощастието да бъде подведен от своя сътрудник Михаил Ковачев, който му предоставя два недостоверни факта. Единият е някаква изписка уж от Хилендарската кондика, според която Лаврентий “подарил оцовата си кукя во Банско за метох на манастира за вечно да е така” (забележете, че е написана на банското наречие); и вторият, че Паисий е починал в Самоков и е погребан в двора на църквата “Св. Николай”. (Установено е обаче съвсем достоверно от наши и чуждестранни учени, че Паисий е починал през 1763 г. в с. Ампелино, Асеновградско, на 51- годишна възраст). Оказа се, че и “изписката” не съществува, а е съчинена от М. Ковачев. Въз основа на тези неверни данни през 1938 г. Й. Иванов излезе със статия, в която посочи Банско за родно място на Паисий. Ето как този наш наистина голям учен беше подведен и против волята му въвлечен в една недостойна история, която и до ден - днешен не е изяснена и опровергана както трябва. Не е станала предмет на никакво изследване толкова години. Разбрал, че е подведен, Й. Иванов замълча по този въпрос до края на живота си.

Последното, но решителното, определило Банско за родно място, е едно изказване на Тодор Живков през 1964 г. пред писатели, че Паисий е македонец от Банско и който не вярва в това “има много здраве от арменския поп.” След което там се изгради паметник на Паисий, там се пренесоха националните чествания, та и досега. И в момента в Банско се извършва строителство на “Културно-исторически център” на мястото, където уж била “оцовата кукя” на Паисий и Лаврентий, пресъздават килията на Паисий от Хилендарския манастир и параклиса, дарен от “брата на Паисий” хаджи Вълчо.”

Огромната празнина между непознатия в Македония Паисий и пристигането на българската национална пропаганда през втората половина на ΧΙΧ в. (за което ще стане дума по-долу) българският национализъм запълва с няколко напълно несъстоятелни примера.

Такъв например е Пейчинович - уж бил български възрожденец от Македония. Да, ама не. Той е част от групата православни мисионери, които нямат нищо общо с целите и светогледа на национализма. Те пишат на простонароден език изключително и само проповеднически християнски съчинения с единствената цел да засилят вярата в народа, не някакво българско чувство. При това се манипулира с факта, че същият отбелязва, че написал книгата си на „препростейшим и некнижним язиком Болгарским долния Мисии”. Само че по онова време (началото на ΧΙΧ в.) и на тази територия понятието български език не е означавало отделен славянски език, а това е било името на църковнославянския език. Горните думи означават само че авторът е решил да пише на простонародния вариант на църковнославянския език вместо на литературната и неразбираема норма. Защото задачите на неговия труд са проповеднически, които е трябвало всеки да разбере, а не защото се стреми да просвещава или „буди” несъществуваща нация.

Голямата празнина се запълва и с един мит – този, че българското църковно движение и борби били започнали в Македония. Истината: това е лъжа. За целта се посочват проблемите в Скопска митрополия, които уж били породени от борба за български владика и срещу „гръцките” такива. Всъщност никаква борба за български владика няма – селяните от бъдещото сърбоманско село Кучевище водят борба срещу няколко поредни митрополити, като обектът на спора е бил собствеността над селския манастир, който митрополитите искали да си присвоят. Нищо българско в цялата работа.

И така: кога пристига българският национализъм? В различни точки на Македония той пристига в различно време, но не и преди средата на ΧΙΧ в. Например според Шапкарев: „Допреди 1860 г. българското чувство в Битоля спеше Варухов сън или и никак не съществуваше, а у него, ако съществувало, то не смеело да шавне. Но около това време, не зная как, допаднал бе там г. Васил Манчев, родом българин из Свищов... Така чрез Василя Манчева най-първо в Битоля се пося българското чувство.” Виждаме две ключови неща – българско чувство не е имало, внесено е отвън, и то от българин от Свищов. Друг очевидец - Н. Ганчев, пише: ,,В. Манчев е първият, който под булото на католицизмът и под защитата на лазаристите е захванал да проповядва открито в Битоля българизмът и смело да буди там заспалия дух на българинът...” Васил Манчев се ползва с покровителството на униатската пропаганда и на трима консули в Битола, но не получава дори морална подкрепа от страна на населението. Получава две стаи в католическата мисия в града за училище, което отваря през 1860 г., като броят на учениците достига едва 15. Книги получава отвън. Известно време след неговото прогонване през 1865 г. пак е отворено скромно българско училище, като за учител се взема влахът Иван Жинзифов (баща на Райко Жинзифов), убеден от пропагандата, че и той е българин. Училището дълго време има проблем с намирането на български учител и търси такъв извън Македония.

Не е възможно в кратък труд да се опишат подробно всички информации за пристигане на българската пропаганда в различни места в Македония (например в Кукуш е 1858 г., Невропкоп 1861 – 1863, Охрид също е края на 50-те години, Серско също). Важно е да се отбележат две неща. Първо, най-често е внясяна в съответното място от чужденци (хора, родени извън Македония). Второ, в случаите, когато е внасяна от македонци, то те са учили и придобили своите убеждения в чужбина (Партений Зографски, Натанаил Кучевишки). И в двата случая става дума за внос отвън, а не за самородно явление. Сред чужденците освен българи има и руснаци (Виктор Григорович) и сърби (Стоян Новакович).

Характерен е примерът с последния, който сам признава, че е донесъл българщината в Серско и е успял с доста усилия да създаде една малка четица ентусиасти за българската идея. Специално го посочвам, защото той е сръбски агент и действа като такъв, т.е. пристигането на българския национализъм в Югоизточна Македония е дело на сръбската пропаганда - колко различно от днешните митове за това как Сърбия била работила против българщината в Македония. За дейността на Новакович по-късно Кънчов ще напише следното: „Веркович станал посредник между Цариград и Серския санджак. Той писал в Цариград за хода на работите в Източна Македония, агитирал между населението, насърчавал по-малодушните, помагал с пари, когато можал, и правил въобще всичко, що му идело отръки, за да помага на народа срещу притеснителите.” Коментар не е нужен.



Самия Новакович констатира следното:

„Изобщо този славянски клон е имал най-нещастна съдба и от всички славяни под турска власт най-много е изостанал. Без всякаква народна самостоятелност и съзнание той живее лишен от свои народни старейшини, водачи и наставници ... едва напоследък в някои общини народното съзнание се е пробудило дотолкова, че населението иска богослужение на разбираем език.” Т.е. до 60-те години на ΧΙΧ в. Населението в тази част от Македония няма национално съзнание, а това ясно се вижда и в неговите песни, събрани от същите краища. Българщината трябва тепърва да се създава с агитация, насърчение, дипломатическа закрила и пари.

Почти до края на 60-те години на ΧΙΧ век успехите на пробългарското славянофилско движение са съвсем скромни. Рядко в една околия има повече от едно-две съвсем скромни училища. Всъщност, като изключим Велес, всички останали т.нар. български общини са слаби, бедни с малко влияние сред населението и издържани от консулите, разни панславистки комитети, както и от български общини и организации от Влашко, Молдова, Тракия и Мизия. В техните програми в началото отсъства българска история. В някои случаи като в с. Висока става дума просто за превеждане в движение на гръцките учебници на местния говор. В други това е все още стил църковно образование, така че е въпрос въобще подобни случаи могат ли да се броят за част от българско „възраждане”. Убедените привърженици на българизма са малобройни. За да спечелят влияние, те използват теми и проблеми съвсем встрани от българщината: предимно корумпираността на някои владици (която критикуват, но и знаят да се позлват от нея), трудността при усвояването на образованието на гръцки език, желанието на вярващите да разбират службите в църквата и подобни. Манипулирайки с тези неща и използвайки закрилата на чуждите консули и пропаганди, те все пак не успяват да спечелят голямо влияние до момента, когато решението на въпроса с учредяване на славянска църква става предстоящо и реално – 1868 - 1870. Не случайно през 1868 г. Славейков ще възкликне, че най-после Македония се е пробудила за българщината. Забележете: 1868 г. - едва десет години преди създаването на новата българска държава! За какво българско възраждане в Македония можем да говорим тогава?

В епархии пък, в които начело стои достоен митрополит, като Мелнишката, българската пропаганда така и няма да успее да пробие. Представата за събитията от онова време днес се базират на впечатлението, създадено от техните спомени или дописки, и е твърде далеч от реалността. Именно на тази, както ги нарича Веркович, малка етнусиазирана четица български националисти са дело и всичките дописи от Македония в българските вестници и съответно тяхно дело е представянето на населението като българско и подобни. Техните думи обаче отразяват главно собствените им фантазии и убеждения, а не на народа, който те смятали за заспал и който никога не са питали. Обективните информации потвърждават, че до 1860 г. на практика в Македония почти никакво българско движение няма. Обективни наблюдатели, като английските консули в Солун, на практика така и не успяват да го забележат – толкова маловажно е било това движение и толкова нищожно неговото влияние.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Оглас:
Стипендии за учебната 2012/2013 година

Согласно информацијата од интернет страницата www.ukim.edu.mk, Владата на Република Македонија доделува стипендии за студенти кои живеат во државите на Балканскиот Полуостров и во учебната 2012/2013 за запишување на државните универзитети во Македонија и тоа: Универзитетот во Штип, Универзитетот „Св. Климент Охридски“ во Битола, Државниот универзитет во Тетово и на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ во Скопје.
Потребни документи за аплицирање:
1. CV и мотивационо писмо;
2. Извод од матичната книга на родените;
3. Фотокопија од свидетелството за завршено средно образование, со превод и објаснување кои оценки се соодветни на оценките во македонскиот образовен систем (т.е. одличен, мн. добар, добар, доволен).
Дополнителни информации за условите за кандидирање, како и за роковите за аплицирање, заинтересираните кандидати можат да ги добијат во Редакцијата на весникот, на тел. број:073/ 88 63 36.

Редакционната колегия на в. „Народна воля” честити академичното звание на проф. д-р Георги Попатанасов, като му пожелава много здраве, бодър дух и творчески успехи!

Македонија пее

СЕ ПОСВРШИ СЕРБЕС ДОНКА

Се посврши сербес Донка. (2)
Трала, лала, лала, лала, ла,
сербес Донка на Јаничкови. (2)

Се собрале комшиите. (2)
Трала, лала, лала, лала, ла,
комшиите, другарките. (2)

Аирлија! Сербес Донке. (2)
Трала, лала, лала лала, ла,
аирлија свршувачка! (2)

Не викајте аирлија! (2)
Трала, лала, лала, лала, ла,
покудете на мајка ми.
Трала, лала, лала, лала, ла,
на мајка ми, на татко ми.

Не го сакам свршеникот. (2)
Трала, лала, лала, лала, ла,
тук го сакам мојто либе.
Трала, лала, лала, лала,ла,
мојто либе, калеш Ѓорѓи.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting