Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


Лазар Колишевски: „Когато става въпрос за равнопоставеност и на нациите, и на техните езици, числеността и големината на една нация не може да дава никакво предимство пред друга нация или пред по-малко развита нация!”

ЛАЗАР КОЛИШЕВСКИ. Пръв председател на първото македонско Народно правителство, революционер, който принадлежи на работническото и комунистическото движение, висок съюзен и републикански партиен и държавен ръководител, народен герой, носител на най-високи югославски и много чуждестранни отличия. Роден в Свети Николе през 1914 г. Завършил техническо училище в Крагуевац. До войната работил като железарски работник. Участник в Петата национална конференция на КПЮ в Загреб (1940). След разпадането на Югославия (1941) по решение на ЦК на КПЮ дошъл в Македония, където се сблъскал с позициите на тогавашния секретар на Регионалния комитет на КПЮ за Македония Методи Шаторов - Шарло. Инициатор за формиране на партизански отряди в Македония и започване на подготовка за общонародно въстание в страната. В новия РК на КПЮ за Македония, формиран през септември 1941 г., избран за секретар на РК. През ноември 1941 г. арестуван и осъден на смърт. Не проговорил въпреки жестоките изтезания, на които бил подложен. Помилван и до септември 1944 г., когато се върнал в Македония, присъдата си излежавал в затвора в Плевен, България. В негово отсъствие е избран (март 1943 г.) за политически секретар на първия ЦК на КПМ, а след това за делегат на Второто заседание на АВНОЮ, за член на Президиума на АСНОМ. След освобождението заемал най-високи функции на ниво на Федерация и в Македония. Между другото пръв председател на първото Народно правителство на Демократична република Македония, многократен републикански и съюзен депутат, председател на Народното събрание на Македония, председател на Съюза на комунистите на Македония, председател на Социалистическия съюз на трудовия народ на Югославия, член на Изпълнителния комитет на ЦК на СКЮ. След смъртта на Тито за кратко време председател на СФРЮ. Инициатор за създаване на много национални и културни институции в Македония. Автор на книгата „Аспекти на македонския национален въпрос” - сборник от негови публикации, участия (в конгреси) и изследвания, най-тясно свързани с развитието на политическия, социалистическия и специално националния и революционния въпрос в Македония. Починал като скромен пенсионер през юни 2000 година в Скопие.
Изтъкнатият югославски публицист и член на Ръселовия съд Владимир Дедиер след смъртта на Тито в едно интервю казва, че Колишевски „беше Сен Жист на югославянската революция и един от радикалите, който имаше храброст да се противопостави на Йосип Броз”.
В своята реч, произнесена във Велес (тогава Титов Велес) на 2 ноември 1958 година, Колишевски подчертал: „Ние не можем като буржоазната историография да утвърждаваме историята според тези или онези факти, взети сами за себе си, против цялата нейна обективна закономерност и против нейните резултати. Защото всичките такива и подобни явления говорят, че македонската нация не се е родила изведнъж, а чрез един процес; говорят за условията, в които този процес се е развивал; говорят за това, че и тя се е формирала в свои специфични условия - но със всички онези основни закономерности, по онези пътеки, които са изминали всички нации в своето развитие. Македонската нация се ражда не от политическите комбинации, почвайки от ХХ век, но от една всестранна борба, съпротива и осъзнаване на народа, които започват далече в недрата на ХlХ век и които са възприели онези форми и пространства, в които тази борба се е водила. Македонската нация фактически се е утвърждавала през кървава борба против политическите комбинации.”
Колишевски в интервю за списанието „Македонско време” (март 2000 г. – само три месеца преди смъртта си) между другото ще подчертае: „На заседанието на Изпълнителния комитет, проведено на 18 и 19 февруари 1963 г. , констатирах, че трябва да признаеме, че съзнателно или не, е имало нарушаване на националната равнопоставеност в някои сфери от живота на Федерацията. Подчертах, че е необходимо по-здраво да се държим до Лениновата дефиниция за равнопоставеността на нациите: никаква привилегия за нито една нация, нито за един език! А в нашата практика имаше нарушаване на този принцип. Всъщност съществуваше схващане, че на всички нива трябва да владее по-силният език, сръбският, като държавен език, и че югославянин се счита онзи, който говори сръбски. Рекох: аз смятам точно обратното! Югославянин (когато става дума за езика) може да се смята оня, който не е обременен с разни предразсъдъци към македонската и словенската нация и език, а се стреми да се запознае с културата и езика на тези нации. Владеенето на трите езика – подчертах: на трите езика – е една от предпоставките за укрепване на югославянството, а не обратното: настояването за сръбския език като господстващ език! Впрочем когато става въпрос за равнопоставеност и на нациите, и на техните езици, числеността и големината на една нация не може да дава никакво предимство пред друга нация или пред по-малко развита нация! ”

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


„НАРОДНА ВОЛЈА“ ПОДАРУВА
Почитувани читатели,

„Народна волја“ во соработка со Културен центар „КУЛТУРА 365“ од Охрид за своите читатели подготви подарок, а тоа е книгата
„НАШИОТ ХОЛАНДСКИ ПРИЈАТЕЛ
А. ДЕН ДОЛАРД“
од македонскиот писател Мишо Јузмески

Доколку сакате да ја збогатите домашната библиотека со ова дело, испратете барање на следнава адреса:
КЦ „КУЛТУРА 365“
ул. „Цар Самоил“ 34
6000 Охрид, Р. Македонија


Книгата ќе биде испорачана по пошта за што е потребно да приложите поштенски марки во вредност од 3 лева (за испорака во Бугарија) или 60 денари (за Реп. Македонија).

Напомена: на една адреса може да биде испорачан само еден примерок од книгата!

Македонија пее

КАЈ СЕ МАЈКО ТВОИТЕ ЧЕДА

Празни куќи всело ноќта паѓа
А пред куќи седи мајка стара
И од тажни мисли душа пече
А низ старо лице солза тече

Никој нема да и стигне
Прагот мајчински да го мине
Никој неа да ја праша
Како и е дал е жива и здрава

Рефрен:
Кај се мајко твојте чеда
Толку долго што ги чекаш
Каде кој по светот ти е
За нив душа ти се кине

Колку срце мајко ти е жедно
Да ти дојдат сите твои чеда
Пак да биде полна твојата куЌа
Љубов да ти згрее тажна душа

Никој нема да ти стигне
Праг на куќа мајко да ти мине
Никој мајко да те праша
Како ти е дал си жива и здрава
Рефрен:...


САДЕ ТИ СЕ ЧУДАМ ЦВЕТО

Саде ти се чудам Цвето,
како сама спиеш,
еј, пиле мори Цвето, в шарена одаја.
еј, јагне мори Цвето, в шарена одаја.

Како сама спиеш Цвето,
во шарена одаја,
еј, пиле мори Цвето, на железен кревет,
еј, јагне мори Цвето, на железен кревет.

Ај, викни ме Цвето мори,
кај тебе да дојдам,
еј, пиле мори Цвето, до тебе да бидам,
еј, јагне мори Цвето, усти да ти пијам.


Поезия

Б Е З И З Х О Д И Ц А

Македонецът отново
не очаква нищо ново
от свирепите вулкани
с обезхлебващи закани -
те така го рекетират,
че през него фокусират
интегралните си свойства
подслушвателни устройства;
а всевластният Месия
в крайна сметка е от тия,
гдето лъжеха народа,
че са знаме на възхода,
а пък му сервират мъка,
при това и многоръка,
за да може да го граби
в потресаващи мащаби;
а гримирани с катрани,
щракат български капани.

Но Европа се преструва,
че не вижда и не чува.



Д У Ш А   М А К Е Д О Н С К А

В история без милост и без брод,
дори и робски мрак да наследява,
душата на един голям народ
по-слънчева в страданието става.

Когато през съдбата търси брод
и през трагични бездни преминава,
душата на един голям народ
голямата история създава.


АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

П Е С Е Н

Няма сила, гдето да отнеме
песента на волни ветрове –
зазвъняла като бойно стреме
гордо македонците зове.

Песента за теб, Пирине, пея –
моят глас ще проглуши светът,
че в душата истината зрее –
чака ни трънлив и дълъг път!



М И Н А   В Р Е М Е

На Пею Яворов

Мина време, много мина,
робски мрак навред снове.
Не издържам - ще замина,
знаме, пушка ме зове.

Не издържам - ще замина
по села и градове.
С Гоце, с Яне из Пирина
ще се бием с врагове.

Че народът много чака
и спасители зове.
Пушки пукат, падат в мрака,
падат върли врагове.

Ах, народе македонски,
ще дочакаш ден желан!
Твойто име с гордост носим!
Твойто знаме - в мъжка длан!


ПЕТЪР ХРИСТОВ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting