Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продължава от миналия брой)



Така Архелай не преставал да привлича в двореца си славни поети и художници; при него пребивавал известно време трагикът Агатон, епикът Хойрил, китаристът Тимотей, също и историкът Тукидид. И Сократ бил канен да иде при него, но той отказал и заръчал да съобщят на Архелая, че в Атина четири мери брашно стрували един обол и вода имало в изобилие. Живописецът Зевксис украсил с картини новопостроения му палат. Архелай устроил по гръцки образец празници с жертвоприношения и музикални състезания в чест на Зевса олимпийски и музите, особено в гр. Дион (в тракийска Пиерия при Олимп, при дн. Малатрия); тоя град от тогава добил голямо значение и станал прочут със своите сгради и художествени творения.

Особено значение за стремежите на Архелай има обстоятелството, че най-славният на времето трагик Еврипид живял няколко време в неговия дворец и написал за прослава на царя и неговия род драмата „Архелай”. От нея са запазени за жал незначителни откъсляци. От тях узнаваме, че родоначалникът на македонската династия, изгонен от отечеството си, си спечелил слава и царство, пренасяйки храбро всякакви неволи, също както неговият прадед Херакъл. Керст предполага, че в диалога на философа Антистен, със заглавие „Архелай”, е бил описан синът на Темена, Архелай, като истински идеален монарх, отговарящ на философската теория на времето. През това време в обществения живот на Елада почнали да изпъкват монархически тенденции и естествено е, че гърците обръщали поглед към царския род на север, който носел името на Херакла и свързвал митическите гръцки спомени със задачите на настоящото. Наистина връзките между младата македонска мощ и гръцкия свят са още слаби; Македония не е още достатъчно силна, за да играе ръководна роля в Елада; но за бъдещето развитие не е без значение обстоятелството, че елински идеали се свързват с македонската монархия и че тая свръзка намира израз и в литературата.

За преценката на Хераклидското родословие на македонските царе е важно и обстоятелството, което е изтъкнал Керст; стремежът към възприемане на елинската образованост обхванал в това време и съседните на Македония княжества. Царят на молосите в Епир, Тарипс, във време на пелопонеската война почнал да въвежда в Епир гръцка култура и свързал своя род с Ахила. И князете на малките княжества в горня Македония, които се намирали под върховна власт на македонските царе, не искали да останат по-назад от последните. Така князът на линкестите Арабай (съвременник на Пердика II и Архелая) се изкарвал от рода на коринтските Бакхиади и вероятно смятал Херакла за свой родоначалник. Династията на орестите приела за свой прадед Орест, сина на Агамемнона, който уж основал гр. Аргос в Орестида. Вероятно е, че подобна тенденция обхванала в това време и Пеония, както изложихме вече на друго място.

Не може да се каже, дали пренесената в Македония елинска култура е проникнала по-дълбоко в средата на народа, или си останала ограничена в царския дворец и между болярството. Във всеки случай, ясно е, че бурните времена, които настанали в Македония след смъртта на Архелая, малко са благоприятствували за развитие на хвърленото от него семе. Едва ли можем да се съмняваме, че масата на македонския народ още не е била готова да възприеме елементите на по-високата духовна култура, насаждана изкуствено от царския дворец. Съмнително е дори, дали и сам Архелай е можал да схване по-дълбоко тая култура. Освен неговата жестокост и сладострастие, стари автори изтъкват и суеверието му; разказва се, че при едно слънчево затъмнение той се затворил в палата си и накарал да острижат косата на сина му, както било обичай при скръб и големи нещастия. Според Елиана Сократ казвал, че Архелай похарчил 400 мини, за да украси палата си с фрески, а за своето образование не направил нищо; хората, които отивали в Македония, желаели само да видят неговия палат; зарад самия Архелай отивали само тия, които той успявал да придума с подаръци.

В края на царуването си Архелай водил война с княза на линкестите Арабай и с княза Сира, за което дава недостатъчни сведения Аристотел. Kohler предполага, че вътрешното засилване на македонското царство възбудило страх и завист у васалните князе, които побързали да нападнат Македония. Намирайки се на тясно вследствие на това нападение, Архелай дал по-голямата си дъщеря за жена на елимейския княз, а по-младата дал на Аминта, мислейки по такъв начин да го примири със сина си, който му бил роден от Клеопатра.

За политическите отношения между Македония и Елада особено значение е имала пограничната Тесалия. Щом македонските царе почнали да се стремят към политическо влияние над Елада, те обърнали поглед към Тесалия. Тая богата област в това време се намирала на низка степен на развитие; там още съществувало крепостничество; поради слабо развитата търговия страната напълно зависела от чужди търговци. Политическите и социалните борби не давали покой: в повечето градове властвувало болярството (напр. Алевадите в Лариса) и отделните родове враждували помежду си; някои градове (Лариса, Фере) се мъчели да разширят властта си върху по-голяма част от Тесалия. Крепостното население (пенести) негодувало против господарите си – чифликчии; занаятчиите и търговците, които били лишени от политически права, се бунтували и искали да се освободят от политическа и стопанска зависимост.

В гр. Фере към края на Пелопонеската война завзел властта Ликофрон, който в 404 г. разбил ларисейците и се стремял да си подчини цяла Тесалия. Естествено при такова състояние Тесалия не била кадърна да се противи сериозно на външен неприятел.

От друга страна, Спарта, която след съсипването на Атина установила хегемонията си над Гърция, не е могла да остави Тесалия, па дори и Македония, извън сферата на своето влияние. Само през Тесалия тя е могла да завърже и по суша сношения с тракийските побрежни градове, каквито тя вече поддържала по море. Но тука нейните интереси се кръстосали с тия на Македония.

Ние споменахме вече, че още Пердика се ползувал с голямо влияние в Тесалия. Архелай намерил благоприятен случай да се намеси отново там. Той завзел Лариса, възстановил властта на крайните олигархи и взел 10 благородни момчета като заложници; областта Перебия била присъединена към Македония; навярно Архелай имал по-широки планове за бъдеще, та искал да задържи в ръцете си тая област – пътя към Тесалия и изобщо към сев. Гърция.

За отношенията между Спарта и Архелая могат да се черпят някои сведения от една политическа брошура, дошла до нас под името на Херода. Архелай искал след свършването на войната между Атина и Спарта да влезе в пелопонеския съюз и дори се обещавал да внася паричен принос, какъвто внасяли и държавите, които в това време станали членове на съюза. Ала Спарта отказала да го приеме, мотивирайки, че той във войната с Атина не дал никаква помощ на Спарта; освен това изтъквала, че той, като „тиран и варварин” не може да влезе в республикански гръцки съюз. В същност Спарта се е бояла от силната вече Македония, която стъпвала на егейския бряг и се готвела да играе роля в елинските работи. По тая причина Спарта не е могла да гледа спокойно на намесата на Архелая в Тесалия. Тя пратила войска в тая област, завзела може би гр. Фарсал (339 г.?) съюзила се с Ликофрона и се готвела за война с Архелая. Ала в това време Архелай бил убит и в Македония настъпила анархия. Въпреки тия благоприятни обстоятелства, Спарта не се намесила в Македония, защото събитията, които настъпили в персийската монархия, я поставили пред нови по-големи задачи.

Архелай умрял в 399 г. пр. Хр.; според едно предание убил го неволно във време на лов неговият любимец Кратей. Според друго предание той станал жертва на заговор, Архелай бил обещал да даде на Кратея една от дъщерите си за жена, но не изпълнил обещанието си. Огорчен от това, Кратей се сдружил с Хеланократа от Лариса, другия любимец на Архелая, който също бил сърдит на царя, защото не изпълнил обещанието си да го повърне в отечеството му, отдето бил изгонен. На чело на заговора пък застанал някой си Декамних, който бил разгневен, защото Архелай го предал Еврипиду да го бие с бич, задето говорел лошо за последния. Така царят бил убит във време на лов. За достоверността на тия предания не може да се каже нищо положително. Във всеки случай едва ли може да се приеме, че Кратей е извършил убийството по свой почин и за лично удовлетворение. Може би той е действал като оръдие на неприятелите на Архелая в Лариса, към което сочи и ролята на ларисееца Хеланократ.

VII

Вътрешни бъркотии в Македония. – Орест, Архелай II, Павсаний, Аминта II и Аминта III. – Съюз между Олинт и Македония. – Аминта III и Спарта, борби с Олинт. – Отношенията на Аминта III към елинските държави, Александър II, Птоломей Алорски, намеса на Тива в Македония. – Пердика III и отношенията му към Атина. – Илирите и пеонците нападат Македония. – Общ поглед върху старата македонска история.

Периодът на македонската история от смъртта на Архелая до възцаряването на Филип II е пълен с бури и бъркотии, както вътрешни, тъй и външни. Царската власт станала играчка в ръцете на разни претенденти, не един цар бил премахнат насилствено; външни неприятели, възползувани се от тая анархия, нахълтвали в Македония за завоювания и грабежи. За жал и относно това време известията, с които разполагаме, не ни позволяват да разберем, какви са мотивите на вътрешните борби, какви са противоположностите, които делят партиите. Изказано е предположение, че вследствие реформите на Архелая в македонското болярство се образували две партии, от които едната, бидейки против реформите, е подкрепяла притезанията на линкестийския княжески род върху македонския престол. Но и това не е сигурно, защото дори и личностите на тия, които заемали престола или претендирали за него, не са ни достатъчно известни. Неустановена е и хронологията на събитията.

След смъртта на Архелая, убиецът му Кратева (или Кратей) успял да вземе властта за няколко деня, но бил премахнат. Но и малолетният син на Архелая, Орест, бил убит от своя настойник Аероп II, който завзел престола си под име Архелай II; предполага се, че той принадлежал към линкестийския княжески род. Той е царувал още в 394 год., когато спартанският цар Агесилай се връщал от М.-Азия през Тракия и Македония; Аероп се опитал да му попречи пътя, но Агесилай го излъгал с военна хитрост и минал благополучно. Скоро Аероп умрял от естествена смърт. Наследил го син му Павсаний, който след една година бил убит от Аминта II, незаконнородения син на Архелая. Но и той скоро бил убит от своя любимец Дерда. Сега на престола се качил Аминта III, син на Аридея (ок. 389 – 369 г. пр. Хр.), който отначало бил привърженик на Аеропа. Той имал да се бори дълго, додето да се закрепи на престола. Явил се и нов претендент за престола, Аргей; илирийците нападнали Македония и отнели някои от пограничните й области; размърдали се вероятно и васалните княжества на Македония. Притискан от всякъде, Аминта се обърнал за помощ към Олинт.

Ние споменахме по-рано за Халкидския съюз, образуван в 432 г. против Атина, който успял да се задържи през цялата пелопонеска война, намирайки опора ту в Спарта, ту в Македония. В 395 г. и тоя съюз участвувал в общото въстание против Спарта. След извършения по съвета на Пердика II синойкизъм гр. Олинт разполагал вече с голяма, добре организирана съюзна област. Олинтската равнина била доста плодородна и добре обработена; търговията и индустрията били в разцвет, и градът се радвал на голямо благосъстояние. В съюзната халкидска държава Олинт имал надвес, ала и другите общини се ползували с известна автономия; членовете на съюзните градове имали помежду си епигамия и енктесис, т. е. право да се установяват свободно в която община искат и да сключват там законен брак. Външната политика се намирала в ръцете на съюза, търговската политика била уредена по общи правила; също и монетното право било централизирано. Съюзът разполагал със значителна военна сила: според Ксенофонта 800 хоплити, още по-голям брой пелтасти и 600 конници; имали и флота. На чело на съюза стоял епонимен магистрат, вероятно стратег. В съюзното събрание навярно са участвали всички граждани на съюза; подробности за уредбата на съюза не са ни известни.

Понеже Аминта предложил на халкидците изгодни за търговията им условия, също и териториални отстъпки, те сключили с него отбранителен съюз за 50 години. Според договора позволява се на халкидците да изнасят от Македония смола, всякакъв дървен материал, също и корабостроителен материал, с изключение на бял бор, който може да се изнася само за нуждите на халкидския съюз (значи не и за частни лица), като се плаща определеното мито. При износа и вноса на всички стоки от Македония в халкидската съюзна област и обратно се плаща мито. Определя се, договорящите страни да не сключват по отделно съюз с Амфипол, ботиеите, акантците и мендейците – ясно е, значи, че те са неприятели на халкидския съюз -, а само задружно, след предварително съгласие. Тоя член от договора е явно в полза на Олинт, както изобщо и целият договор.

Ала олинтийците не мислели да изпълнят честно договора; те били решили да използват обстоятелствата, за да установят властта си в Македония. Като не намерил помощ от Олинт, Аминта бил свален от илирийците, и на престола се качил Аргей, вероятно член от линкестийския княжески род (385 г.). Ала след две години Аминта подпомогнат от тесалийците, а може би и от елимейския княз Дерда, отново спечелил Македония: за Аргея вече не се говори. Види се, че бил сключен мир с илирите (и линкестите?), и Аминта се оженил за Евридика, дъщеря на Сира, който бил зет на линкеста Арабая. С тая женитба Аминта преследвал може би целта да се отърве от илирийската опасност.

Сега Аминта поискал от Олинт да повърне на Македония отстъпената област; ала олинтийците не само отказали, но заграбили и други македонски градове (дори и Пела). Същевременно те завзели Потидея, след което и останалите градове в Палена трябвало да влязат в съюза им, а също и Тороне. Към изток само Аполония и Акант още им се противели; ако олинтийците успеели да вземат и тия градове, те могли вече да проснат ръка към Амфипол и богатата пангейска област; съседните тракийски племена дори били наклонени да ги подкрепят в тая задача. За да се осигурят още повече, олинтийците почнали преговори с Беотия и Атина. С една дума, тук израснала една нова гръцка държава, която би могла да се наложи на Македония, Тракия и Тесалия и да играе важна роля и в самата Елада.

При тая опасност, която заплашвала Македония, Аминта се решил да потърси помощ от Спарта. За същата цел отишли в Спарта и пратеници от Аполония и Акант. Спарта, за която също засилването на Олинт не било желателно, се съгласила да помогне на Македония. Тя взела мерки да се приготви по-голяма войска, и веднага (382 г.) изпратила Евдамида с 2 000 неодамоди, периеки и скирити, който спечелил Потидея и почнал война с Олинт. Между това брат му Фебид завзел чрез предателство тиванската крепост Кадмея, което не било благоприятно за олинтийците, защото не могли вече да очакват помощ от спартанските противници в Елада. Скоро след това тръгнал към Олинт и спартанският хармост Телевтий със значителна войска. Към него се присъединили и Аминта и елимейският княз Дерда, който водел 400 конника. В битката, която се развила пред Олинт, халкидяните отначало имали успехи, но Телевтий и Дерда успели да ги накарат да се оттеглят зад стените на града. Телевтий нямал достатъчно сили да обсади Олинт, та олинтийците нападнали през зимата присъединилите се към Спарта градове; ала при Аполония те пак били разбити от Дерда (381 г.). По-късно Телевтий паднал убит в едно сражение пред Олинт. Спартанците изпратили нови сили и продължили войната, много от градовете се присъединили към нея. Най-после Олинт бил обсаден и принуден да се предаде от глад (379). Халкидският съюз бил разтурен и членовете му трябвало да влязат в спартанския съюз и да се задължат да доставят помощни войски. И Аминта се отървал от един опасен противник; неговата власт в Македония се закрепила.

Освобождението на Тива и основаването на втория атински морски съюз нанесли голям удар на спартанската хегемония. В 375 год. атинският стратег Хабрий се явил в Тракия, за да действува за разширението на атинския съюз. Халкидците веднага възобновили своя съюз и се присъединили към Атина. В това време и Аминта сключил съюз с Атина. По кое време атинският пълководец Ификрат се намират при Аминта, който дори го осиновил, не се знае.

Някои сведения за историята на Аминта могат да се извадят от един надпис, намерен близу до Еласона, в старата Перебия. От тоя документ се вижда, че Аминта разрешил един пограничен спор между елимеите и града Долихе (в Перебия), от което можем да заключим, че Аминта е имал върховна власт както над Елимея, тъй и над северната част на Перебия. Можем значи да приемем, че след пропадането на халкидския съюз горномакедонските княжества признали своята зависимост от Македония. Аминта, след като закрепил властта си в Македония, подел плана на Архелая да закрепи влиянието на Македония в Тесалия и завзел поне част от Перебия.

Аминта предпочитал да поддържа приятелски сношения с повечето гръцки държави. Той взел участие и в общия конгрес, свикан в Спарта (371 г. ) за да се сключи мир между гръцките държави, и признал правото на Атина да владее Амфипол. Навярно Аминта искал да има в Атина опора против стремежите на Язона от Фере, който не само искал да установи властта си в Македония, но дори мечтаял и за поход против Персия. Трябва да забележим, че Язон, след като обединил цяла Тесалия под властта си, нападнал и перебите, които, осланяйки се на Македония, отказвали по-рано да признаят властта му. Едни от общините той превзел на сила, други му се покорили доброволно. И за Аминта не оставало друго освен да сключи съюз с Язона и да признае зависимостта си от Тесалия (371 г.).

Наскоро след това Аминта III умрял (370 г. пр. Хр.), и на престола се качил най-старият му син Александър II (370/69 – 368). Същата година паднал от ръката на убиец и Язон; съдбата запазила за Македония задачата, която той бе си поставил. Вътрешните борби в Тесалия избухнали с още по-голяма буйност. В гр. Фере на чело на управлението застанал Александър, който започнал да разширява насилствено властта си. Срещу неговите тирански въжделения Алевадите от Лариса повикали на помощ Александра II Македонски, който веднага се намесил, завзел Лариса и Кранон и поставил там македонски гарнизони. Ала против самия Александра II се повдигнал Птоломей от Алор, подпомаган от майката на царя Евридика, на която той бил зет и любовник. Между това тесалийската аристокрация се обърнала към Тива да иска помощ против Александра Ферейски и против Македония. В 369 г. Пелопид стигнал в Тесалия, дето завзел Лариса, и след това отишъл в Македония, дето бил повикан и от двете партии като посредник. Пелопид се обявил в полза на законния цар, сключил с него съюз и взел заложници; освен това той го помирил с Птоломея; предполага се, че на Птоломея сега било дадено отделно княжество в Ботиея заедно с гр. Алор. Ала това примирение било привидно; след оттеглянето на Пелопида Птоломей нагласил заговорници, които убили Александра при едно угощение, като се възползували от македонския военен танц „телесий” (368 г.). След това той се оженил за Евридика и се обявил настойник на малолетните й синове Пердика и Филип. Ала против него се повдигнал Павсаний, сродник на царското семейство, който бил изгнаник. Подпомаган от халкидците, той набрал наемници, превзел Антемунт, Терма, Стрепса и нахълтал в Македония, дето мнозина се присъединили към него. Евридика и Птоломей, заплашени от Павсания, се обърнали за помощ към атинския стратег Ификрат, който в това време се намирал на тракийския бряг с кораби, за да действува против Амфипол. С негова помощ Павсаний бил прогонен от Македония.

Между това Тива отново се намесила в Тесалия, дето били изпратени да действуват Пелопид и Исмений, обаче войска не била пратена. Повикан от приятелите на убития Александър, Пелопид събрал набързо наемници в гр. Фарсал и навлязъл в Македония; ала тия наемници били подкупени от Птоломея и се присъединили към него. Впрочем и Птоломей предпочел да се сближи с Тива, защото не искал да признае атинските притезания над Амфипол; затова той сключил отбранителен и нападателен съюз с Тива, като дал за заложници своя син Филоксен и 50 македонски боляри, между които се намирал и младият Филип, бъдещият цар на Македония.

Три години след това Пердика III, брат на убития Александър, отмъстил за него като убил Птоломея и се качил на престола (365 г.). Следната година атинският пълководец Тимотей бил натоварен с войната против Амфипол и халкидците (олинтийците), които ок. 368 г. излезли от атинския съюз, защото имали желание да турят ръка на Амфипол. Най-напред той се обърнал против Македония, превзел градовете Пидна и Метона и принудил Пердика III да се присъедини към Атина; с негова помощ Тимотей воювал против олинтийците. В 363 г. той превзел Тороне и Потидея и принудил голяма част от халкидските градове да влязат в атинския съюз. Но Олинт и Амфипол той не могъл да превземе; последниятград получил подкрепа и от тракийския цар Котис. Алкимах, който бил изпратен от Тимотея против тоя град, бил принуден да се предаде на траките. Неуспехът на Атина навярно не е бил неприятен на Пердика: след смъртта на Пелопида не могла да се очаква намеса на Тива в македонските работи; може би и македонските заложници били вече повърнати; Олинт отслабнал и не бил опасен за Македония. При тия обстоятелства Пердика не е имал интерес, Атина да се засили отново в Тракия. И ние виждаме, че когато Тимотей напуснал Тракия (362 г.) Пердика се отметнал от Атина и се сближил с Амфипол. Затова наследникът на Тимотея Калистен отново воювал с него, но поради мъчнотиите, с които имал да се бори, сключил договор с Пердика III, за което атинците го осъдили на смърт. В Амфипол бил поставен македонски гарнизон. В 360/59 г. сам Тимотей отново нападнал тоя град, но пак нямал успех, та дори се принудил да изгори корабите си в Струма, за да не паднат в ръцете на неприятеля.

В това време илирите, с които Пердика и по-рано имал борби, нахълтали отново в Македония. В едно кръвопролитно сражение с тях загинал Пердика III заедно с 4 000 македонци (359 г. пр. Хр.). Западна Македония паднала в ръцете на илирите. Положението на Македония сега било отчаяно: докато илирийците се готвели за ново нападение, за да завладеят цялата страна, откъм север нахлули други неприятели, пеонците.

Като завръшваме външната история на Македония в предфилиповата епоха, остава ни да прибавим само няколко общи бележки. Колкото и малко да ни е позната политическата история на стара Македония, все пак ясно се долавят основните идеи, които са ръководили македонската политика. Те са: първо – унищожаване на отделните княжества и обединението им в една държава под властта на царя; второ – стремеж да се спечели морският бряг, за да се осигури стопанската независимост наМакедония. Македонските царе рано разбрали истината, че „всяка по-голяма държава, която иска да стъпи на собствени крака, трябва да има бряг; чрез това тепърва тя добива истинска свобода”. Най-после третата цел на македонската политика е била, да се установи македонско влияние в съседната Тесалия – нещо, което трябвало да служи като първа стъпка към намеса в работите на Елада.

Тия основни насоки на македонската политика се забелязват ясно вече във времето Пердика II, а отчасти и по-рано. И Архелай се е ръководил от тях и ги е предал на наследниците си; няма да сбъркаме, ако приемем, че мисълта на единна македонска държава е била вече влязла в съзнанието на народа. Аминта III, ако и да е имал да се бори с големи мъчнотии, здраво е застъпвал идеята за държавно единство. Същото може да се каже и за Александра II, който отново се намесил в Тесалия, ако и новите династически борби да му побъркали да задържи спечеленото. Но и Птоломей, както и наследникът му Пердика III, са имали същата цел пред очи. Така може да се каже, че делото, което завършил тъй бляскаво Филип II, е било вече подготвено по-рано. Това обстоятелство, разбира се, не намалява неговите велики заслуги, но то ни служи да си обясним по-лесно бързите му успехи и тяхната трайност.

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


„НАРОДНА ВОЛЈА“ ПОДАРУВА
Почитувани читатели,

„Народна волја“ во соработка со Културен центар „КУЛТУРА 365“ од Охрид за своите читатели подготви подарок, а тоа е книгата
„НАШИОТ ХОЛАНДСКИ ПРИЈАТЕЛ
А. ДЕН ДОЛАРД“
од македонскиот писател Мишо Јузмески

Доколку сакате да ја збогатите домашната библиотека со ова дело, испратете барање на следнава адреса:
КЦ „КУЛТУРА 365“
ул. „Цар Самоил“ 34
6000 Охрид, Р. Македонија


Книгата ќе биде испорачана по пошта за што е потребно да приложите поштенски марки во вредност од 3 лева (за испорака во Бугарија) или 60 денари (за Реп. Македонија).

Напомена: на една адреса може да биде испорачан само еден примерок од книгата!

Македонија пее

КАЈ СЕ МАЈКО ТВОИТЕ ЧЕДА

Празни куќи всело ноќта паѓа
А пред куќи седи мајка стара
И од тажни мисли душа пече
А низ старо лице солза тече

Никој нема да и стигне
Прагот мајчински да го мине
Никој неа да ја праша
Како и е дал е жива и здрава

Рефрен:
Кај се мајко твојте чеда
Толку долго што ги чекаш
Каде кој по светот ти е
За нив душа ти се кине

Колку срце мајко ти е жедно
Да ти дојдат сите твои чеда
Пак да биде полна твојата куЌа
Љубов да ти згрее тажна душа

Никој нема да ти стигне
Праг на куќа мајко да ти мине
Никој мајко да те праша
Како ти е дал си жива и здрава
Рефрен:...


САДЕ ТИ СЕ ЧУДАМ ЦВЕТО

Саде ти се чудам Цвето,
како сама спиеш,
еј, пиле мори Цвето, в шарена одаја.
еј, јагне мори Цвето, в шарена одаја.

Како сама спиеш Цвето,
во шарена одаја,
еј, пиле мори Цвето, на железен кревет,
еј, јагне мори Цвето, на железен кревет.

Ај, викни ме Цвето мори,
кај тебе да дојдам,
еј, пиле мори Цвето, до тебе да бидам,
еј, јагне мори Цвето, усти да ти пијам.


Поезия

Б Е З И З Х О Д И Ц А

Македонецът отново
не очаква нищо ново
от свирепите вулкани
с обезхлебващи закани -
те така го рекетират,
че през него фокусират
интегралните си свойства
подслушвателни устройства;
а всевластният Месия
в крайна сметка е от тия,
гдето лъжеха народа,
че са знаме на възхода,
а пък му сервират мъка,
при това и многоръка,
за да може да го граби
в потресаващи мащаби;
а гримирани с катрани,
щракат български капани.

Но Европа се преструва,
че не вижда и не чува.



Д У Ш А   М А К Е Д О Н С К А

В история без милост и без брод,
дори и робски мрак да наследява,
душата на един голям народ
по-слънчева в страданието става.

Когато през съдбата търси брод
и през трагични бездни преминава,
душата на един голям народ
голямата история създава.


АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

П Е С Е Н

Няма сила, гдето да отнеме
песента на волни ветрове –
зазвъняла като бойно стреме
гордо македонците зове.

Песента за теб, Пирине, пея –
моят глас ще проглуши светът,
че в душата истината зрее –
чака ни трънлив и дълъг път!



М И Н А   В Р Е М Е

На Пею Яворов

Мина време, много мина,
робски мрак навред снове.
Не издържам - ще замина,
знаме, пушка ме зове.

Не издържам - ще замина
по села и градове.
С Гоце, с Яне из Пирина
ще се бием с врагове.

Че народът много чака
и спасители зове.
Пушки пукат, падат в мрака,
падат върли врагове.

Ах, народе македонски,
ще дочакаш ден желан!
Твойто име с гордост носим!
Твойто знаме - в мъжка длан!


ПЕТЪР ХРИСТОВ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting