Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продължава от миналия брой)



(Забележка на редакцията. В миналия брой на в. „Народна воля” (май 2012 г.) в материала „С басни срещу истината...” е станала техническа грешка, като е изпуснато началото на материала. Сега поместваме пропуснатата част и се извиняваме на читателите за допуснатата грешка.НВ

Но хайде да погледнем българската претенция по отношение на езика през Средновековието.Като оставим настрана истинския български език, който е бил от семейството на тюркските езици, имало ли е славянски български език? Българските филолози казват, че е имало. За такъв те смятат езика на Кирил и Методий. Но, както е известно, той е създаден на база на славянски диалект извън България (Солунско) от двама небългари (византийци от Солун), и то за нуждите на Великоморавците (днешна Чехия и Словакия), където за пръв път е приложен като литературен език. Дори по-късно той прониква на Балканите (при това не само в България, но и в Хърватско), а с времето става литературен език и в Русия, и във Влашко, и в Молдова. На него пишат, освен говорещи славянски, също така и влашки, и тюркски (български). На какво основание този международен език може да се нарича български? Това е еднакво на претенцията на някоя съвременна западноевропейска нация, че латинският език трябва да бъде наричан по нейното име и е неин език, а не общ. Или, да доведем примера докрай, все едно латиноамериканските страни днес да се изтъпанчат с претенция, че латинският език е техен, и европейците да спрат да им го крадат, защото именно на тях казват Латинска Америка, а езикът се нарича латински, не европейски.

В славянските текстове до XIII век (т.е. 4 века след появата му) този уж български език се нарича изключително и само славянски. Първи някои византийци от края на XI век нататък започват да го наричат български. Но те наричат така не отделен славянски език, а самия славянски език (и народ) генерално (за тези автори например българи са и сърбите, и хърватите, и жителите на Великоморавия и техния език – т.е. славяните генерално, а не отделен славянски народ). През XIII, а особено през XIV в. се появяват освен понятието славянски език още няколко названия на същия език: български, сръбски и руски език, които се явяват синоними на понятието славянски. Никое от тях няма предвид, че съществуват отделни славянски езици, а са просто три начина да се именува все същият общ славянски (и не само славянски) литературен език според държавите, в които авторите пишат. Няма да намерим случай да се говори едновременно за български, сръбски и руски език, или за български език като един от славянските езици. За съответния автор Х български е и езикът, на който се пише в Русия, и онзи, на който се пише в Сърбия, в Молдова, във Влашко. Обратно - за сръбския писател сръбски е езикът, на който се пише в България, в Русия и т. н. Защото литературният език въпреки известни правописни и диалектни особености си остава един и същ. Разликите в правописа и лексиката, които са съществували в различните използващи славянския език страни преди идването на турците, са толкова нищожни, че не е било никакъв проблем едни ръкописи, писани в Търново, да се използват в Русия или Молдова и обратното. Да се говори при това положение за отделен български литературен език или, още по-лошо, да се присвоява този международен литературен език, използван от Света гора до Новгород, е просто безобразие.

Но ако за писмената норма е ясно, че не може да става дума за отделни славянски езици, а всъщност за един литературен език с по някоя регионална особеност в него, то как е било в народните говори? Простата истина е, че разликите между различните говори е била безкрайно по-малка, отколкото е днес. Например основната разлика между сръбския и българския език днес – падежите, до ХlV в. не е съществувала, а тогава прави своя прощъпалник. И сега стигаме до въпроса: как така според българските филолози днес не може да има македонски език, защото той, видите ли, бил много близък с българския, а през Средновековието е можело да има отделен български език, при условие, че езикът, на който са говорили хората, наричани от тях българи, е бил безкрайно по-близък със сръбския и руския, отколкото са съвременните български и македонски и дори от които си щете два диалекта?

Отново се сблъскваме с все същата тенденция да се присвоява общобалканско (и не само балканско в случая, а направо източноевропейско) наследство. Както българските царства, така и старославянският език са общобалканско наследство. Те не могат нито да се делят, нито да се присвояват от нито една съвременна нация. За съжаление България и платените от нея учени правят точно това. И както става обикновено в живота в такива случаи, след кражбата крадецът вика дръжте крадеца.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


„НАРОДНА ВОЛЈА“ ПОДАРУВА
Почитувани читатели,

„Народна волја“ во соработка со Културен центар „КУЛТУРА 365“ од Охрид за своите читатели подготви подарок, а тоа е книгата
„НАШИОТ ХОЛАНДСКИ ПРИЈАТЕЛ
А. ДЕН ДОЛАРД“
од македонскиот писател Мишо Јузмески

Доколку сакате да ја збогатите домашната библиотека со ова дело, испратете барање на следнава адреса:
КЦ „КУЛТУРА 365“
ул. „Цар Самоил“ 34
6000 Охрид, Р. Македонија


Книгата ќе биде испорачана по пошта за што е потребно да приложите поштенски марки во вредност од 3 лева (за испорака во Бугарија) или 60 денари (за Реп. Македонија).

Напомена: на една адреса може да биде испорачан само еден примерок од книгата!

Македонија пее

КАЈ СЕ МАЈКО ТВОИТЕ ЧЕДА

Празни куќи всело ноќта паѓа
А пред куќи седи мајка стара
И од тажни мисли душа пече
А низ старо лице солза тече

Никој нема да и стигне
Прагот мајчински да го мине
Никој неа да ја праша
Како и е дал е жива и здрава

Рефрен:
Кај се мајко твојте чеда
Толку долго што ги чекаш
Каде кој по светот ти е
За нив душа ти се кине

Колку срце мајко ти е жедно
Да ти дојдат сите твои чеда
Пак да биде полна твојата куЌа
Љубов да ти згрее тажна душа

Никој нема да ти стигне
Праг на куќа мајко да ти мине
Никој мајко да те праша
Како ти е дал си жива и здрава
Рефрен:...


САДЕ ТИ СЕ ЧУДАМ ЦВЕТО

Саде ти се чудам Цвето,
како сама спиеш,
еј, пиле мори Цвето, в шарена одаја.
еј, јагне мори Цвето, в шарена одаја.

Како сама спиеш Цвето,
во шарена одаја,
еј, пиле мори Цвето, на железен кревет,
еј, јагне мори Цвето, на железен кревет.

Ај, викни ме Цвето мори,
кај тебе да дојдам,
еј, пиле мори Цвето, до тебе да бидам,
еј, јагне мори Цвето, усти да ти пијам.


Поезия

Б Е З И З Х О Д И Ц А

Македонецът отново
не очаква нищо ново
от свирепите вулкани
с обезхлебващи закани -
те така го рекетират,
че през него фокусират
интегралните си свойства
подслушвателни устройства;
а всевластният Месия
в крайна сметка е от тия,
гдето лъжеха народа,
че са знаме на възхода,
а пък му сервират мъка,
при това и многоръка,
за да може да го граби
в потресаващи мащаби;
а гримирани с катрани,
щракат български капани.

Но Европа се преструва,
че не вижда и не чува.



Д У Ш А   М А К Е Д О Н С К А

В история без милост и без брод,
дори и робски мрак да наследява,
душата на един голям народ
по-слънчева в страданието става.

Когато през съдбата търси брод
и през трагични бездни преминава,
душата на един голям народ
голямата история създава.


АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

П Е С Е Н

Няма сила, гдето да отнеме
песента на волни ветрове –
зазвъняла като бойно стреме
гордо македонците зове.

Песента за теб, Пирине, пея –
моят глас ще проглуши светът,
че в душата истината зрее –
чака ни трънлив и дълъг път!



М И Н А   В Р Е М Е

На Пею Яворов

Мина време, много мина,
робски мрак навред снове.
Не издържам - ще замина,
знаме, пушка ме зове.

Не издържам - ще замина
по села и градове.
С Гоце, с Яне из Пирина
ще се бием с врагове.

Че народът много чака
и спасители зове.
Пушки пукат, падат в мрака,
падат върли врагове.

Ах, народе македонски,
ще дочакаш ден желан!
Твойто име с гордост носим!
Твойто знаме - в мъжка длан!


ПЕТЪР ХРИСТОВ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting