Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Размисли за бъдещето

ОКОВАНИЯТ ПРЕХОД

П. Петканчев


Преход означава преминаване от едно място на друго или преминаване от едно състояние в друго. Когато говорим за преходност, имаме предвид нещо, което преминава бързо, което е краткотрайно и временно. Но така ли е, когато става въпрос за българския преход от състояние преди 10. ХI. 1989 г. към състояние след тази дата? Нещо, което трае повече от 22 години, как да бъде наречено? Разбира се, това е много широка тема, но ще се спра на нея отчасти и само в един аспект – репресивните служби.

Преди 10. ХI. 1989 г. имаше служба, наречена Държавна сигурност. За каква сигурност работеше тя, си спомнят хора, живели през онези години: ако искаш да кажеш нещо, първо се оглеждаш на всички страни, после се ослушваш, позамисляш се какъв е човекът срещу теб и едва тогава се решаваш да рискуваш и да споделиш това, което те тревожи, или мълчаливо се правиш на разсеян и си замълчаваш за по-сигурно. Това нещо се наричаше страх. И този страх стигаше дотам, че понякога се налагаше у дома човек да проверява и под леглото дали там няма някого, ако иска да свърши някаква работа с жена си, или да сподели нещо с нея.
Не мога да си обясня защо за онези мрачни години най-много се пише и говори, че са липсвали портокали и банани на пазара. Лично аз много съм се дразнел, че без връзки не можеше да се купи стойностна книга (колкото и малко да се издаваха такива). Въобще всичко стойностно или липсващо се продаваше изпод тезгяха на свои хора. И въпреки че сега има милиони „герои” - борци срещу тогавашната диктатура, не трябва да се спестява истината, че за вършените издевателства по времето на „комунизма” широките маси научиха много късно, твърде късно. За привилегиите да не говорим - и днес си ги има.
След 10 ноември 1989 г., когато се взе решение за разтурянето на Държавна сигурност (ДС), всички с гузна съвест се спотаиха и изпокриха. Но за кратко. Някои станаха „писатели” и напълниха книжния пазар със своите откровения, хвалби и оправдания. Други светкавично се превърнаха в капиталисти, без никой да ги пита и без никой да обяснява откъде са им милионите. (Само бегло ще спомена, че през 1991 – 1992 година се появи от нищото един милионер, който имаше банки, вестници и други неща. И когато по-късно го гръмнаха на улицата като куче, неговите господари нададоха вой, че е застрашена държавността.)
Лека-полека бившите служители, агенти, клеветници и доносници на ДС започнаха да се изявяват като борци за националната сигурност. Така и не обясниха разбрано и не стана ясно какво означава национална, какво означава сигурност, нито кой, кога, с какво я застрашава тази национална сигурност, та е трябвало тя да се отстоява, брани, защитава и т. н. !
И тъй като писанието ми се помества в македонски вестник, повече от ясно е, че съм македонец, а не искам да се създаде впечатление, че отстоявам теза, насочена срещу България. Ни най-малко! И затова ще цитирам думи на авторитетни българи за тези репресивни служби, казани по различно време.
Ето какво мисли за ДС писателят Владо Даверов („Чудовището ДС” – книга четвърта, 2008 г.) : „За поколение българи Държавна сигурност е кошмарен спомен. Има дори наивници, които смятат, че тя не съществува, след като бе ликвидирана с държавен акт на правителството. Държавна сигурност обаче е жива и по-мощна от всякога. Бившите пазители на националния суверенитет станаха най-мощните бизнесмени и продължават да правят каквото си искат. Бог да ни е на помощ!”
А вестник „Трета възраст”, брой 50 от 10 - 16. ХII. 2008 г. , под заглавие „Агентите на ДС манипулираха прехода” помества думите на тогавашния зам.-председател на ЦИК проф. Михаил Константинов:
„ -Излизат все повече факти, че преходът е извършен по сценарий, че това е бил един нагласен, един уговорен мач с актьори, със зддкулисни режисьори. Друг е въпросът, че съществуващият заговор не е бил една стройна пиеса със стопроцентов сценарий. Допускани са много варианти. За мене беше важен един такъв факт.
През 1990 г. беше за БСП жизненоважно да спечели изборите по много причини. Първо, тогава парите още не бяха изнесени, страната не беше доограбена. Беше много важно за бъдещите червени барони да приберат всичко налично. Това са хората, които през септември и октомври 1944 година избиха 30 хиляди души от цвета на българската интелигенция. Те тогава избиваха по 500 души на ден. Такава кървава касапница българската история не помни. И през 1990-а самите убийци бяха живи. Те се страхуваха от възмездие. Те с право очакваха да влязат в затвора.
Затова през 1990 година изборите бяха манипулирани и фалшифицирани точно толкова, колкото беше необходимо БСП да спечели. Тогава беше много важно, че опозицията ги призна. За да бъдат признати изборите, помогна Българското сдружение за честни избори, чийто председател тогава беше г-н Кеворк Кеворкян. Един месец след това имаше едно безпрецедентно писмо в историята на секретните служби на социалистическия лагер за пълно заличаване на данните на агент Димитър. За първи път се иска пълно заличаване в регистрите. Забележете колко важни са били някои хора в сценария.
Безумна е тази наглост на тия хора да се изправят и да говорят, че са работили за родината. Каква родина бе, хора! Нали знаете, че комунизмът в България беше обявен за престъпление.
Да работите за комунизма е абсолютно същото като да работите за Гестапо или за SS по време на Втората световна война. Те очевидно не са работили за никаква родина. Работили са за жалките 30 сребърника, за една командировка в чужбина, за една кариера, включително в телевизията.
И много са малко хората от тях, аз ще спомена името на г-н Иво Инджев, които честно си казаха какво е било, казаха, че съжаляват, казаха, че е смешно техните колеги да се правят на луди и да се опитват да лъжат хората. Освен това тези, които толкова се гордеят с тази си дейност, защо досега не си го писаха в активите, защо не излязоха след промените да кажат: ние работихме за държавната сигурност. Криеха се като лалугери по дупките само и само да не бъдат изнесени данни за тях.
Стана възможно да бъдат манипулирани изборите, защото част от хората в СДС бяха очевидно неопитни и нямаше как да придобият този опит. Истинските дисиденти бяха отстранени от всякаква възможност за обществено влияние. Например Илия Минев, най-истинският български дисидент, беше изхвърлен отвсякъде.
За мен надеждата е в младото поколение, което просто физически няма как да е обвързано със службите. Младото поколение, което, слава Богу, ще забрави това минало, което няма да бъде обременено с него.
България се управлява от неколкостотин семейства. Повечето от тях или директно произхождат от, или са пряко свързани с политбюрата или централните комитети на Българската комунистическа партия. Пита се какъв е смисълът да има лустрация за тези хора, някои от които вече много възрастни. Ами какъв е смисълът 80 - 90 -годишни нацисти като някакви буболечки да ги вадят от дупките и да ги изкарват на съд и да получават присъди?
Като казваме, че няма разлика между нацизма и комунизма, излиза, че да гоним нацистите има смисъл, а за комунистите няма смисъл. Напротив, има! И тази лустрация, дори един човек да засегне, моралният ефект е да се знае завинаги, че комунизмът е не само престъпен строй, а и хората, които са му помагали, са си престъпници. Няма какво да се правим на добрички.”
Нека се върнем пак към в-к „Трета възраст” – брой 20, 18 – 24. V. 2011 г. , в който е поместено интервю с Рангел Игнатов – български писател, драматург и сценарист. В него творецът споделя размисли за общочовешки стойности, които засягат мисленето на много поколения независимо от етническата им принадлежност. Нека да прочетем частица от споделеното. Заглавието на интервюто е „За драматичните събития от новата ни история”.
„...Написах пиесата „Законодателят” (1977 г.).Чрез словото на героя си хан Крум заявявах, че народът се консолидира не чрез религията-идеология (Тангра, Перун или марксизма-ленинизма), а чрез ЗАКОНА. Когато обявява пред стълпените в Плиска славяни и прабългари своите закони, хан Крум извиква: „Ето, давам ви закон, еднакъв за всички. И всички да сте равни пред закона!” Тази истина е актуална и днес... Направиха се, че не са ме разбрали. В ония години нашият народ беше трагично разделен и разединен: комунисти и безпартийни, активни борци (те пък – на три категории!) и обикновени, привилегировани и не привилегировани, наши и чужди, с връзки и без връзки. Имаше и такъв социален хермафродит „безпартиен комунист”!... След десет години... публикувах втора статия... в която доказвах правотата на своите тревожни призиви, обяснявах, че да признаеш вина, означава да осъзнаеш греховете и недъзите си, че се променяш. И чак тогава да претендираш да ръководиш държавата... Младото поколение не би могло да пише за това време, защото не го познава. Бихте ли могли да си представите какво е да се страхуваш от жена си, от децата си (прочутият Павлик Морозов, издал родителите си на КГБ и провъзгласен за национален герой!). Да криеш мисли дори от себе си, да преглеждаш парче по парче нарязания за тоалетна хартия вестник (истинска тоалетна хартия липсваше), за да не би там да попадне снимка на Сталин. Какво е да ти се изтърси в квартирката (живеехме по няколко семейства в един апартамент) комисия от Отечествения фронт да проверява чистотата на пода и леглото, понеже имало съревнование за чистота на дома, а всъщност опит да обсебят и тялото, и душата ти! Това и Оруел не го е помислял?! ... Моето послание: Борете се никой никога да не смачка достойнството и честта ви, както мачкаха нашите. Не позволявайте на никого да заграбва гражданските ви права, както бяха заграбили нашите. Със зъби и нокти защитавайте СВОБОДАТА си да разполагате със себе си и съдбата си! Изгубите ли всичко това, превръщате се в роби на държавната система, все едно как ще я назовавате.”
Силни думи! Думи, които издигат човека. И призовават за смелост и отговорност пред себе си и пред обществото.
Но какво стана? Някакъв закон за порицание и наказание на кадрите на ДС така и не бе създаден. Започнаха да се появяват от време на време някакви списъци на бившите (дали са само бивши!?) агенти и ... толкова. Те заявяват, че са работили за националната сигурност на България, някои от тях декларират, че се гордеят с това, което са правили, и с усмивка продължават своя живот (а по всяка вероятност и своята ДС-работа), без да мислят за нашия. Когато настоящото правителство реши да смени дипломатите в чужбина, които са били агенти на ДС, се стигна дотам, че Конституционният съд обяви решението на външния министър за ... противоконституционно! Нека да не забравяме, че преди няколко години пак Конституционният съд отмени решението на Софийския градски съд и обяви ОМО „Илинден” – ПИРИН за противоконституционна, макар че от 9-те съдии 3-ма бяха с особено мнение (т. е. против) и не подписаха решението на КС. В същото време се регистрират националистически партии, като ВМРО и „Атака” (а се мъти и нова), които упорито работят срещу част от българските граждани и често поставят на изпитание гражданския мир.
Освен оправдаването от Конституционния съд на доносниците от ДС, и друг факт ме подтикна към днешните ми размисли. Аз лично бях убеден, че за много от неудачите в нашето развитие са виновни и националистите (а и в. „Народна воля” винаги е изтъквал подлата им роля). И когато съм имал възможност, съм работил срещу тях... Но след като започнаха да излизат наяве новите списъци с агенти на ДС, се оказа, че най-големите националисти и антимакедонисти са и агенти на ДС! Примери? Ето.
Божествено неграмотният в историята и сатанински нагъл Божидар Димитров се оказа с три агентурни имена. В отговор на това - съветник на президент, депутат, министър и несменяем директор на Националния исторически музей! Каква истинска история може да съхрани той за поколенията, след като винаги измисля и изобретява нова история, мачкайки с кайзерови прусашки ботуши доказани факти, и постоянно насажда вражда срещу български съседи с каруцаро-хамалски език. Ужас!
Ще спомена само още две имена. Красимир Каракачанов – върховист, изтъкан от наглост и простащина. Лидер на прикрилия се с името ВМРО Върховен македонски комитет, който, ако му се отдаде възможност, ще подпали България, а защо не и Балканите.
Георги Първанов. Като връх на всичко, бившият президент на Република България се оказа агент с богато досие (от което „липсваха” 30 страници, не се разбра дали са се намерили). С възможностите, които му даваше властта, той се постара, според някои медии, да възкреси и усъвършенствува ДС, а доносниците на ДС в България да станат недосегаеми и в същото време немалко от тях разпрати по чужбина като дипломати да представляват новото, демократично лице на България пред света! Главната насока на дейността на Първанов се оказа, че е насочена против Македония и против македонците в България. Той не се спря и стърпя и да фалшифицира историята. В една от своите книги никъде не използва думичката „македонска”, когато говори за Гоцевата ВМРО. Казва организацията, революционната организация, вътрешната организация, но не и македонска. Което абсолютно доказва, че това е била революционна организация на македонците за освобождението на Македония.
Да не изреждам още имена, че ми става досадно и гнусно и ми се иска да си взема незабавно душ. Само ще подчертая, че агенти е имало (те и сега си са там!) и в Българската академия на науките (жалко за науките!), и в областта на културата, и в православната църква, и сред католиците, и сред мюсюлманите (Бог да ги прости, ако може!)... къде ли не! Защо тогава се чудим, че българският преход тъпче на едно място вече десетки години?
Кога ще се разбере, че нашият преход е окован в рамките на частните интереси, в рамките на великобългаризма и национализма, в рамките на промитите мозъци, заредени със завист, с любов към светлото минало и отвращение към сивото настояще? Кога ще се разбере, че не малцинствата сме врагове на страната си, а враговете се крият и зад фасадата „борци за национална сигурност”, гълтат милиони от бедни и болни хора, и всъщност те са борци за чиста (арийска) българска нация? Кога и как ще ни признаят нас, македонците, за достойни граждани на тази страна и няма да ни затрупват с лъжи, омраза, страх и унижения?
Какво пък да кажем за междудържавните отношения на Република България с Република Македония? Знае се, че диви български националисти нареждат на Македония редица от глупави по-глупави неща, които накратко се определят като грубо вмешателство във вътрешните й работи. Знае се, че за посланици или кореспонденти на медиите в Македония се пращат индивиди, които са доказали, че притежават три главни качества: 1) Яко мразят Македония и македонците; 2) Почти без изключение са агенти на ДС; 3) Перфектни професионалисти са и умеят и в най-хубавите вести за Македония да излеят лъжица катран. В края на януари т. г. бе назначен нов български посланик в Република Македония,, но дали и на него бе връчена катраница, дали той си я остави в София, или си я взе за Скопие, времето ще покаже. А същото това време вече казва, че е крайно време ДС да си събере партакешите, пръснати по света, или пък някой друг да свърши тази работа! За да настъпи ерата на човечността!
Струва ми се, че в областта на правата на човека няма да има напредък, докато в управлението на държавата има хора, които, говорейки за равенство на малцинствата, се опитват да прикриват ненавистта си към различните от тях и използват за съветници свои приятели и приближени, закърмени с омраза към истината, към доказаната човешка история, която не им изнася, към съседите на страната, към немалка част от своите съграждани, които се опияняват от словото на омразата, което създават и използват.
Не искам да премълча и ролята на медиите за забавения преход. Защо някои агенти се ругаят и очернят, а други се толерират? Примери?
Къде отиде г-н Иво Инджев след обикновен въпрос към президента? Къде отиде г-н Георги Коритаров?
За да не бъда голословен, ще посоча и примери. Г-н Коритаров в свое предаване разкри, че някакъв си голям българин, подвизавал се в Западните покрайнини, всъщност е бил криминално проявен тип. По-късно пак в предаване на същия журналист официално в ефира бе заявено, че има македонски език и че той се различава съществено от българския. Пак в предаване на г-н Коритаров за пръв път бе дадена на живо думата на македонец и той бе показан на цяла България. Не зная, но се питам: дали и тези факти не помогнаха един голям журналист да бъде пратен в забвение? Май че работи в някаква кабеларка, но ако това е така, колко хора могат да го гледат и какво поле за изява, въздействие и развитие има той там!?
По времето на соца много хора се чудеха на смелостта на един от най-големите българи – Кеворк Кеворкян, която той демонстрираше по „Всяка неделя”. (Не се учудвайте на моите думи – самият Кеворкян неведнъж е подчертавал, че се чувства по-българин от някои българи.) Когато се разбра, че той е сред агентите на ДС, всичко се изясни – лесно е да бъдеш храбър, когато знаеш кой пази гърба ти и се предполага чии поръчки изпълняваш. Но и днес за Кеворкян се говори, че е знаменит, легендарен и какви ли още не суперлативи, пак му се дават цели вестникарски страници и телевизии за изява, той пак размахва пръст и ни учи кое е право и кое е криво, напътства ни и ни критикува със свойствения си плам и кокорчене. И той е „борец за национална сигурност”. Аман от такива борци! А мнозина не са забравили, че във „Всяка неделя” му гостуваха и евреин, и грък, и разни други кандидати за слава, които вкупом доказваха, че македонци няма и не е имало, че тези, които се изявяват като македонци, всъщност са родоотстъпници или нещо подобно и т. н., и т. н.
И пак ще се спра на споменатия вече в. „Трета възраст” (бр. 50 от 2008 г.), в който читател на вестника пише: „Наглостта на Кеворк Кеворкян е безгранична. Слухтял и донасял за колегите си в миналото, след промените дълго упорстваше да остане на висок пост в Българската телевизия, а кукловодите го пратиха и до Мадрид да гради имидж на царя. И ето че в наши дни бившият агент на ДС пак назидава народа и най-вулгарно изпълни нечия поръчка да ругае най-цинично журналиста Коритаров, уволнен без доказателства от Нова телевизия.”
Що се отнася до г-н Иво Инджев, то е ясно: президентът си отиде и е време журналистът да се завърне там, където му е мястото. Но знае ли човек!? То и комунизмът си отиде, но ... „комунистите” останаха!
Искам да уточня, че работата е едно, а убежденията друго. Това значи, че не зная дали посочените журналисти ни признават нас, македонците, или искат да ни целуват студени. Тук боравя само с известни факти и си мисля за различния аршин, с който колегите журналисти се съизмерват помежду си, и за тяхната солидарност. Отделен е въпросът, че аршинът може да е направен от безразличие, корист и страх.
Не ме разбирайте погрешно. Ако проследих някои неща и споделих свои размисли, то е, защото мислите ми са насочени към бъдещето. А към него не може да се върви в оковите на славното историческо минало и в сиво настояще. Може да прозвучи малко грубо, но ще припомня думи, които са популярни сред народа: нов бардак със стари курви не се прави. Ние най-малко искаме нов бардак. Искаме единствено да живеем в ХХI век с поглед, насочен към ХХII.
Към бъдещето могат да вървят само свободни хора със свободен и творчески дух. Само свободният човек може да бъде съзидател на своите дни и на дните на своята страна.

Няма свобода и свободни хора там, където водачите са продукт на репресивни органи; там, където лидери одобряват разни възродителни процеси и оставят служители без работа за честно изпълнени задължения; там, където хората крият какви се чувстват и забравят какво е човешко достойнство; там, където полицията определя етническата и политическата ориентация на гражданите; там, където окаяното състояние на обществото се нарича преход. Такъв преход може да продължи много, много дълго. Кой иска това? А къде са необременените от тоталитаризма 25 – 35-годишни граждани на България, за да поемат съдбините на страната в свои ръце!?

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


„НАРОДНА ВОЛЈА“ ПОДАРУВА
Почитувани читатели,

„Народна волја“ во соработка со Културен центар „КУЛТУРА 365“ од Охрид за своите читатели подготви подарок, а тоа е книгата
„НАШИОТ ХОЛАНДСКИ ПРИЈАТЕЛ
А. ДЕН ДОЛАРД“
од македонскиот писател Мишо Јузмески

Доколку сакате да ја збогатите домашната библиотека со ова дело, испратете барање на следнава адреса:
КЦ „КУЛТУРА 365“
ул. „Цар Самоил“ 34
6000 Охрид, Р. Македонија


Книгата ќе биде испорачана по пошта за што е потребно да приложите поштенски марки во вредност од 3 лева (за испорака во Бугарија) или 60 денари (за Реп. Македонија).

Напомена: на една адреса може да биде испорачан само еден примерок од книгата!

Македонија пее

СОЛУНСКИТЕ ГЕМИДЏИИ

Солун пролетта деветсто третата
силни гемии се потопени
кај што грмат експлозиите
таму гинат Македонците.

Сами решија за својата судбина
со нив имаа една заклетва
ропски веЌе не се живее
храбро требва да се загине.

(Рефрен:)
Македонијо на глас запеј ти со нас
Македонија и ти чеда погледни
прегрни ги твојте синови
солунските гемиџии.

Младост убава не ја сетија
живот дадоа и не се жалеа
да ја чуе цела Европа
вистината за Македонија.

Над Бело Море галеб летеше
абер носеше за мачениците
под Пиринот и крај Вардарот
бие гласот на непокорот.
Рефрен:...


СИТЕ МОМИ ТИКВЕШАНКИ

Сите моми тиквешанки,
бело грозје берат, (2)
бело грозје берат, мамо бре,
бели пари земат. (2)

Бели пари земат, мамо бре,
на ѓердан ги нижат, (2)
на ѓердан ги нижат, мамо бре,
на гуша ги носат. (2)

На гуша ги носат, мамо бре,
ергени да гледат, (2)
ергени да гледат, мамо бре,
мераци да фрлат. (2)


Нови стихове

КЪРВЯЩИ СПОМЕНИ

Очите
имат
силата
вълшебна:
освен
да плачат
и разсмиват,
те и снимат,
и намигат.

Дълбоко
в пещерата
хладна
езика
под сурдинка
съска,
блъска,
без да пита -
рита
ту наляво,
ту надясно -
всяка
буйна
дума
с марш
обръща,
за да мине
между
строя
лъскав
на зъбите.

Маскирани.
Неканени.

Войските
гръцки,
български
и сръбски
нападат
мирните
села
и градове
на Македония.

Засъхнала,
кръвта
на щика
от векове
разказва

на този
свят -
жесток
и алчен -
спомени
кървящи.

За трите
бойни
щика
на войската.

Тя окупира
и земята
македонска
с бомби
и бойни
танкови
машини.

И жито
скрито
на войнишки
хляб
замесен.

Избиха
куци
старци
снежнокоси
и деца
невръстни.
Убиват
безразсъдно
вярата,
пулсираща
в доброто.

Народа
по принуда
закова
прозорци
и врати
с пирони
и резета.

Разля
се кръв
и дим
барутен
по тавани
и мазета.

Настана
страшна
паника
ужасна
от танкови
снаряди
и картечен
огън.

Избухна
кървав
облак
от гърдите
на земята
македонска.

Дочу
се грак
на птици
в пламъци,
за помощ
от струя
въздух.

И този
миг
развихрен
млад
орел
излита
от гранита
на Пирина.

Прозорец
тъмен
между
облак
кървав той
със силен
мах
отвори.

От него
уморено
слънце
македонско
се показа.

Погледна
от високо
тъжната
душа
на тъмната
земя
македонска.

Една
ръкойка
светлина
отряза
от снопа
негов -
вечно
светещ
и сърдечен.

Оазис
светещ
в спомените
кървави
остави -
за поколенията
идващи.

И тръгна
по пътеката
житейска
на душата.


ПЕТЪР ХРИСТОВ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting