Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


МЕЧЕВ ДИМЕ – МЕЧЕТО. Гемиджия. Роден през 1870 г. във Велес. Един от най-активните македонски анархисти от групата на гемиджиите. В началото сътрудник на Гоце Делчев, а след това се ориентирал към индивидуални акции. Една от ония чудесни натури, които на македонското революционно движение му даваха някакъв свой специален, единствен белег. Мълчалив като гроб, той беше недоверчив към всички и към всичко. По свое време (беше по-възрастен от останалите) като виден активист на велешката организация и по нейно нареждане посред бял ден нападнал със секира богатия велешки търговец Горче Войницалиев и тежко го ранил.
Станал нелегален и като комита ту в една, ту в друга чета, а по едно време и в четата на Гоце Делчев, той кръстосал Пелистер, Бабуна, Плачковица. За да не бъде в тежест на организацията, работил като обикновен миньор в Перник (край София). В кръжока го включил Орце Попйорданов. Това и не било трудно. Мечето искал дела, а бил разочарован от някои хора и от много други работи в Организацията. Скептик. Не вярвал в началото дори и на Орце. Говорел, че минирането на големи капиталистически предприятия няма да даде конкретен резултат.
Попйорданов изгубил доста време, но накрая успял да го присъедини към идеите на гемиджиите, като спечелил за сътрудник един от най-верните и най-здрави хора в кръжока. Немотията го направила твърд, когато ставало дума за парите. Много години по-късно Павел Шатев, спомняйки си за него, написал: „Димитър Мечев със своята пестеливост стана пословичен. Когато забележеше, че някой от нас харчи повече от обичайното, било за храна, било за жилище или облекло, той с часове не можеше да се успокои, ядосваше се, което се отразяваше на нервите му, без туй изострени от дългите страдания и безпокойства. Сам Мечев живееше много скромно и щадеше народната пара. За храна на ден харчеше 40 – 50 стотинки и лягаше много рано, защото сутринта ставаше още в пет часа. Излизаше да пие кафе или чай, защото без тях не можеше да се успокои. Не позволяваше в стаята, когато живеехме заедно, да правиме чай или кафе, защото в нея винаги имаше динамит или други лесно запалими работи, а не позволяваше и да се пуши. По начин на живот Мечев беше спартанец. Винаги беше сам, мрачно и песимистично разположен. През годината най-много два-три пъти можеше да се види засмян и добре разположен. Тогава съвсем тихо и монотонно пееше народната песен „Многу сум, мале, многу страдал и за тебе, мале, многу мислел!” Винаги, когато Мечев запееше, аз се развълнувах до сълзи. Мечев в песента повече се жалеше на себе си, отколкото против некого. Той в песента не призоваваше своята майка, а своята Татковина – Македония, неговата единствена любов, за която живееше и страдаше и към която искаше достойно да покаже своята любов чрез саможертва.”
На 29 април 1903 год. заедно с Милан Арсов и Илия Тръчков недалеч от Солун минирали железопътната линия, която свързва града с Дедеагач. Сутринта на 30 април изпълнил клетвата, която дал пред другарите си: въпреки че имал много начини жив да напусне Солун, се самоубил, хвърляйки преди това от прозореца на своята стая срещу войската, която междувременно обкръжила къщата, в която живеел, двадесетина бомби!

ТОШЕВ ПЕРЕ. Войвода, революционер, деец на ВМРО. Роден в село Трояци, Прилепско, през 1865 година. Работил като учител и училищен инспектор, когато се включил в Организацията и станал основател на нейните първи комитети в Прилеп и Скопие и пръв председател на Окръжния комитет в Битола. Участвал в основаването на ТМОРО през 1893 година. Познат е като крайно последователен демократ и искрен македонски патриот. През 1901 – 1902 година бил на заточение в Подрум Кале (Мала Азия). Участвал в Илинденското въстание в окръга на Прилепско и Мариовско. На прилепския конгрес на Битолския революционен окръг (1904 г.) се застъпил за демократизация и децентрализация на ВМРО. Бил участник на Рилския конгрес. Действал и с четата на Сандански. Бил редактор на вестник „Конституционна зора” в Скопие. На път за Прилепско в Тиквешко през 1912 година бил нападнат от турска банда и убит.

ШУПЛЕВСКИ ДРАГАН. Диригент. Роден през 1933 г. в Скопие. Завършил Музикална академия в Белград. Постоянен диригент на академичния хор „Мирче Ацев”, на Детския хор „Развигорче”, на женския младежки хор „25 май” и на Хора на Радио-телевизия Скопие. В неговия репертоар се намирали хорови композиции от Орландо ди Ласи, от Палестрина, Духова музика от славянски композитори, композиции на Скаловски, Прокопиев, Николовски и собствени композиции. Участвал с хорови ансамбли в много страни по света. Спечелил първо място на международния фестивал в Ланголен, както и наградите „13 Ноември” и „11 Октомври”. Професор на факултета за музикално изкуство. Починал през 2001 година в Скопие.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


ПОКАНА
ВСЕМАКЕДОНСКИ СЪБОР В МЕЛНИК
На 22 април 2012 г.(неделя) в гр. Мелник ще се проведе традиционният всемакедонски събор по повод 97-годишнината от убийството на големия македонски революционер Яне Сандански. Запланувано е участието на изпълнители на македонски песни от Р Македония и Р България. Всички са поканени. Съборът ще започне в 11.00 часа.
Организатори са ОМО „Илинден”-ПИРИН, Австралийско-македонски комитет по правата на човека, Македонско международно движение за човешки права, в. „Народна воля”, бюлетин “Македонски глас”, ТМО ВМРО (независима), Дружество на репресираните македонци в България, Македонско християнско братство „Пророк свети Илия”, КПД „Илинден”, КПД “Никола Вапцаров”, КПД “Цар Самуил” и Сдружение “Победа”.

Нова книга
“НАШИОТ ХОЛАНДСКИ ПРИЈАТЕЛ А. ДЕН ДОЛАРД”

Во издание на НУ Библиотека „Григор Прличев“ од Охрид, од печат излезе новата книга од писателот Мишо Јузмески под наслов „Нашиот холандски пријател А. ден Долард“.
Книгата е плод на долгогодишното истражување на авторот на животот и делото на холандскиот писател и вљубеник во Македонија, А. ден Долард, а нејзиното излегување се поклопува со 111 годишнината од неговото раѓање. Преку текстот во книгата, меѓу другото, читателот се запознава со содржината и значењето на двете најзначајни книги за Охрид и за Македонија од холандскиот автор.
Книгата е достапна во КЦ „Култура 365“ на ул.„Цар Самоил“ во Охрид кадешто и оваа година ќе биде отворена изложбата за животот и делото на холандскиот писател и новинар А. ден Долард.

Македонија пее

ДУШМАНИ ЕДНАШ ЗАПАМЕТЕТЕ

Крвопис ние војската
ослепената самоилова
тука се и гробовите
од јунаците Илинденците. (2)

Рефрен:
Душмани еднаш запаметете
сме постоеле и Ќе постоиме
нашата мила Македонија
не одгледала за да ја браниме. (2)

Крвопис ние Ваташа
за дечињата тринаесмината
другари што изгинаа
по затворите од Сверовите. (2)

Рефрен:...

Крвопис ние Пиринот
до ден денешен не ослободен
истото е и со Егејот
бело морскиот Македонскиот. (2)

Рефрен:...


ЗАЈДИ, ЗАЈДИ, ЈАСНО СОНЦЕ

Зајди, зајди јасно сонце,
зајди, помрачи се,
и ти јасна ле, месечино,
бегај удави се. (2)

Црнеј горо, црнеј сестро,
двајца да црнејме,
ти за твојте лисја ле, горо,
јас за мојта младост. (2)

Твојте лисја, горо сестро,
пак Ќе ти се вратат,
мојта младост горо ле, сестро,
нема да се врати. (2)


Нови стихове

С В А Т Б А

„Мojта свадба без песна ќе биде...”
Народна песна



Време е.
Време е вече.
Трябва да тръгваме.
Невестата чака отдавна.
Църквата от тъмно е отворена -
сватба ще вдигаме,
сватба голяма,
сватба -
за всичките идни столетия.

Но жениха се бави,
женихът още го няма.
Не ти ли омръзна да чакаш,
гиздава синеока невесто,
и вече не тръпнеш ли цяла,
че сватбата няма да стане?

Вярвай на своя избраник,
синеока красавице,
чакай го -
той е верен на двойната клетва.
Скоро, скоро ще дойде,
много сватбари ще води -
сега ги калесва.

Така му заръчаха старите сватове.
Старите сватове...
Не тъгувай по тях.
Те поляха със своя живот
Твой’та цветна градина,
безименни те обезсмъртяваха,
с твоето име
вървяха към безсмъртието,
за да бъдат завинаги с нас -
дори и от гроба,
дори от отвъдното.

Старите сватове...
Да запалим свещица за тях
и да тръгнем.

Сега всички сватбари са млади,
млади и хубави –
като твоя жених.
Чакай ги,
църквата нека отворена бъде,
всички камбани да бият.
Сватбарите идат.
Сватбата скоро ще почне.


ПЕТЪР МИЦКОВ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting