Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
ООН и комисарят Хамарберг с препоръки до българските власти

МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ НИ ЗАЩИТАВА

Петър Новоселски


На 3 януари 2012 г. в Съвета по правата на човека към Генералната асамблея на ООН в деветнадесетата сесия като точка трета от дневния ред е поставен въпросът за „Укрепване и защита на всички права на човека, граждански, политически, икономически, социални и културни права, в т. ч. правото на развитие”. В рамките на тази точка е предста вен докладът на независимия експерт по правата на малцинствата Гей Макдугъл относно мисията й в България от 4 до 11 юли 2011 г.

В доклада има множество хубави неща, но ще се задоволя да представя само онези, които касаят нас, македонците.

Македонският език е посочен като един от езиците, говорени в България: ”Съгласно данните от преброяването на населението от 2011 г. ... около 5,6 милиона души посочват българския език като майчин; други майчини езици са турски, ромски, руски и македонски.”

Ясно е посочено, че „независимият експерт... проведе консултации и с представители на етническите македонци и помашката общност.” (Тук заслужава да споменем, че при това свое посещение г-жа Макдугъл имаше срещи със следните представители на македонското малцинство – с ОМО „Илинден”-ПИРИН (две срещи), с Дружеството на репресираните македонци и с в. „Народна воля”.)

Направено е уточнението, че „България не е подписала или ратифицирала Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, която изисква предоставянето на обучение на регионални или малцинствени езици и предоставянето на съдебни, административни и публични услуги на малцинствени езици.”

Като специален раздел пети е отделено следното: „V. Признаване и права на македонската и помашката общности”.

В него четем:

„Признаване и права на македонската и помашката общности

• Чл. 54 на Конституцията гласи, че „всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона“. Правителството обаче отрича съществуването на македонското малцинство и не признава помаците (които властите приемат за българоговорещи мюсюлмани) като отделно малцинство – твърдейки, че и двете групи са всъщност етнически българи. Представители на групите, които се определят като етнически македонци и помаци, следователно, твърдят, че малцинствените им права са нарушени.

• За етническите македонци е от изключителна важност тяхната етническа принадлежност да бъде официално призната. Представители на общността силно оспорват данните от преброяването в частта им за много ниските и намаляващи бройки македонци. Те твърдят, че истинската бройка е многократно по-висока. Македонският език не се признава или преподава в училищата, а македонците не са представени в НСЕИИ.”

В заключенията към същата глава можем да открием много важни констатации на експерта на ООН.

„Признаване и права на македонците и помаците

• В съответствие с конституционните разпоредби за зачитане на правото на етническо самоопределение правителството трябва да осигури упражняването и защитата на това право, както и правото на свобода на изразяването и правото на свободно сдружаване на членовете на македонското и помашкото малцинство.

• Политиките, отнасящи се до признаване и правата на малцинствени групи, трябва да се оценят в светлината на задълженията на държавата по международното право по правата на човека. Член 27 на Международния пакт за гражданските и политическите права гласи, че „в държави, в които съществуват етнически, религиозни или езикови малцинства, лицата, принадлежащи към тези малцинства, не могат да бъдат лишавани от правото да имат съвместно с другите членове на своята група собствен културен живот, да изповядват и практикуват собствената си религия или да си служат с родния си език“. Въпросът за съществуването на малцинства е засегнат в Общ коментар № 23 (1994) за правата на малцинствата на Съвета по правата на човека. Член 5.2 гласи, че „съществуването на етническо, религиозно или езиково малцинство в дадена държава-страна не зависи от решението на тази държава-страна, а изисква то да бъде установено вследствие на обективни критерии“.

• По отношение на идентификация с дадена расова или етническа група, Комитетът за елиминиране на расовата дискриминация е установил в своята Обща препоръка № 8 (1990) върху член 1 на Конвенцията, че „такова идентифициране, освен ако не съществува основание за противното, следва да се основава на самоопределението на съответното лице“. Правото на лицата свободно да се самоопределят като принадлежащи към етническа, религиозна или езикова група, следователно, е установено в международното право. Вътрешното право трябва да признае тези права и да осигури никое лице или група да не страда от неравнопоставено третиране или дискриминационно отношение въз основа на свободноизбраното определение като принадлежащи (или не) към дадена етническа, религиозна, езикова или друга група.

• България трябва стриктно да спазва решенията на Европейския съд по правата на човека, отнасящи се до лица, принадлежащи към такива общности, и да ги изпълнява незабавно. Сдруженията трябва да функционират без пречки, те трябва да могат да си избират имена по свой избор и свободно да изразяват етническата си идентичност. Сдруженията, чиято регистрация е била отказана в миналото, трябва незабавно да бъдат официално регистрирани.”

Тези твърдения и заключения са от огромна важност, защото оспорват и оборват фалшивото извинение на българските власти, че няма нужда да се признава малцинство, тъй като нямало международна дефиниция (както е казано: онзи, който желае нещо да направи - търси начин, а който не желае – намира си оправдания).

Засегнат е и въпросът за изучаване на македонски език.

„Езикови малцинства

„Позицията на правителството да не допуска използването на майчин език като език на преподаване в училищата, особено в области, където малцинствата представляват мнозинство или са голям процент от населението, затруднява малцинствата, включително ромите, турските мюсюлмани и македонците. Двуезичното обучение от ранна училищна възраст би помогнало на децата да овладеят майчиния си език наред с българския. Освен това, то ще им помогне да съхранят своята етническа и езикова идентичност и ще помогне на учениците от малцинствата да постигат по-добри образователни резултати. Към правителството се отправя апел да въведе двуезичното обучение и да ратифицира Европейската харта за регионалните и малцинствените езици.”

Други важни моменти от доклада са следните:

„Разговорите с релевантните министерства разкриха повърхностно осъзнаване на поетите ангажименти, с малко стратегическа визия или фокусирано внимание, неподкрепено от доказателства в областта на програмирането, както и от липса на сравнителен анализ на външни постижения, мониторинг или оценка. Налице беше ясно изразена съпротива срещу използването на статистика, разделена по етническа принадлежност, както и срещу идеята за прилагане на специални мерки за преодоляване на дългогодишното неравенство, пред което са изправени групите в неравностойно положение. Към правителството се отправя апел систематично да събира данни, разделени по етническа и религиозна принадлежност, както и по пол, които да подпомогнат усилията за по-пълно идентифициране на предизвикателствата, стоящи пред ромите, и да съдействат за развиването на нужните политики и програми, моделирани към специфичните групи в населението.”

„Усилията на много отдадени хора, работещи в местната власт, трябва да бъдат подкрепяни. Кметове, общински съветници и експерти, включително и тези от малцинствените общности, се нуждаят от повече подкрепа, ресурсно осигуряване и ангажиране с проблемите от страна на централните власти. В някои случаи националното законодателство трябва да се преразгледа и промени в посока подкрепа на усилията за насърчаване и защита на правата на малцинствата на местно ниво. Когато местните власти не изпълняват задълженията си или не прилагат националното законодателство или политики, особено що се отнася до правата на малцинствата, антидискриминацията и интеграцията на ромите, те трябва да подлежат на наказания.”

И така докладът е много ясен и категоричен. България трябва да признае македонското малцинство и да въведе изучаване на македонски език за македонците в училищата, както и да регистрира македонските партии и организации.


ПИСМО НА ХАМАРБЕРГ

Това обаче не е единственият случай, в който от началото на 2012 г. международният фактор поставя искания пред България в полза на македонците.

На 24 януари 2012 г. комисарят по правата на човека при Съвета на Европа Томас Хамарберг изпрати писмо до външния министър Никола Младенов (CommDH(2012)12, Ref: CommHR/SG/sf 002-2012) с цел продължаване на диалога по някои въпроси за правата на човека, сред които и този за правата на малцинствата. Той е приложил съответен документ, в който става въпрос и за македонското малцинство.

„В своя доклад от 2010 г. комисарят също поздрави работата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси (НССЕДВ). Съветът, който е тяло, отговорно за консултации и координация на националната политика по отношение на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, беше преименуван през април 2011 г. в Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ) с цел по-добре да се изрази неговото предназначение. Но комисарят забелязва, че българските граждани от македонски произход и българоговорещите мюсюлмани (помаци) все още не са представени в тази институция и призовава българските власти да поправят този пропуск в близко сътрудничество с представители на тези общности.”

Това искане на комисаря има много ясното значение – да бъде институционално признат статутът на малцинство на македонците в България и властите да започнат да си сътрудничат с представители на това малцинство

Вторият и третият пасаж, касаещи ни, са следните:

„Комисарят оценява прогреса, извършен от последния доклад от 2010 г. по отношение на свободата на събиранията, тъй като организации на хора от македонската общност е дадена възможност да използват това право чрез провеждане на възпоменателни събрания и организирайки известен брой събития. Във връзка с това Комитетът на министрите затвори наблюдението на съответните присъди във финална резолюция от юни 2010 г.

Но комисарят остава загрижен по отношение трудностите, с които продължават да се сблъскват организациите на македонците, когато се опитват да се регистрират. Той отбелязва, че наблюдението за съответните присъди е все още отворено пред Комитета на министрите от 2006 г. и че Съдът в Страсбург намери нови нарушения по същия въпрос. Комисарят освен това е осведомен, че серия опити за (пре)регистрация на някога дерегистрираната политическа партия ОМО „Илинден”-ПИРИН са били неуспешни. Той отбелязва, че през 2011 г. Съдът в Страсбург не откри нарушение в това отношение, тъй като партията все още може да подаде заявление за регистрация в съответствие със съответните законови изисквания. В това отношение комисарят повтаря важността вътрешното законодателство за правото на сдружаване да бъде прецизно и неговото прилагане пропорционално. Той препоръчва решението да бъде намерено чрез отворен и искрен диалог в съответствие със стандартите на Съвета на Европа.”

В тези пасажи Хамарберг поздравява факта, че вече не се правят проблеми на мирните събирания на македонците и същевременно критикува властите, че продължават да пречат на същите да регистрират свои партии и организации. Тук комисарят отново намира начин, както и в по-ранни писма, да изрази дипломатично своята поддръжка за каузата на ОМО „Илинден”-ПИРИН, както и несъгласието си със затварянето на наблюдението по нейния случай от Комитета на министрите и с абсурдното решение на ЕСПЧ по отношение на същата партия от октомври миналата година (което в момента се обжалва). Той ясно посочва, че както условията в закона трябва да бъдат поставени прецизно (а не двусмислено), така и прилагани пропорционално (т.е. еднакво и обосновано към всички). Тези напомняния съдържат ясното мнение, че спрямо ПИРИН и македонските организации въобще се използват неясноти в законите и законите не се прилагат така, както към останалите граждани (За това класически е примерът с Дружеството на репресираните македонци, което използва за своята регистрация Устава на Съюза на тракийските дружества, но съдът изведнъж намери в устава на едно вече регистрирано дружество хиляди причини, за да не регистрира македонското). Нещо повече: той препоръчва на властите да решат това чрез отворен и честен диалог с македонците и съгласно стандартите на Съвета на Европа (което е скрит упрек, че досегашните решения не са били в рамките на тези стандарти).

И така комисарят поиска от българските власти това, което се препоръча и от ООН – признаване и приемане на македонското малцинство, регистриране на партиите и организациите и започване на диалог на властите с тях.

Какво отговори министърът?

Ето неговия „отговор”.

По отношение правото на сдружаване на лицата в България, които се самоопределят като македонци, българските власти отбелязват, че самият комисар е напълно наясно, че през 2011 г. Комитетът на министрите при Съвета на Европа затвори наблюдението на споменатите присъди с финална резолюция и че Европейският съд по правата на човека не откри нарушения в това отношение.

В този контекст трябва да бъде подчертано, че както е потвърдено от кмета на Благоевград от 1 януари 2009 г., всички искания за организиране на публични събития на лицата, самоопределящи се като „македонци”, са били разрешени. Всички тези събития са били проведени мирно и без инциденти.”

И така министърът не само отново ни отрича, поставяйки ни в кавички, но реално и не отговаря на комисаря, а дори и послъгва. Единствено повтаря и отговаря на това, за което е похвалена България от Хамарберг – за разрешаването на мирните събирания. При това съзнателно изопачава фактите, когато твърди, че новите решения на съда в Страсбург не открили нарушения в това отношение. През октомври 2011 г. Страсбург излезе с четири решения, в две от които намери нарушения на правото на провеждане на мирни събрания, а в едно – на правото на регистрация. Сега и трите ще влязат в процедура на наблюдение пред Комитета на министрите.

Министърът не отговаря на искането на Хамарберг македонски представители да бъдат включени в Националния съвет по етническите и интеграционните въпроси, нито два пъти поставеното искане властите да започнат диалог с тях. Забележките за това, че македонците продължават да не могат да регистрират организации, че ПИРИН все още е нерегистрирана, че законът трябва да бъде ясен и да се прилага еднакво и почтено - за това нито дума. Е, това е то диалогът на българските власти с комисаря по правата на човека - отговарят само на това, за което ги хвалят, и се правят на ударени за всичко останало.



Но колкото и да им се иска да спре диалогът на международните институции с тях по македонския въпрос, той ще продължи, докато не ни признаят и не ни дадат правата. И колкото и да не искат – ще трябва да ни включат в него.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


ПОКАНА
ВСЕМАКЕДОНСКИ СЪБОР В МЕЛНИК
На 22 април 2012 г.(неделя) в гр. Мелник ще се проведе традиционният всемакедонски събор по повод 97-годишнината от убийството на големия македонски революционер Яне Сандански. Запланувано е участието на изпълнители на македонски песни от Р Македония и Р България. Всички са поканени. Съборът ще започне в 11.00 часа.
Организатори са ОМО „Илинден”-ПИРИН, Австралийско-македонски комитет по правата на човека, Македонско международно движение за човешки права, в. „Народна воля”, бюлетин “Македонски глас”, ТМО ВМРО (независима), Дружество на репресираните македонци в България, Македонско християнско братство „Пророк свети Илия”, КПД „Илинден”, КПД “Никола Вапцаров”, КПД “Цар Самуил” и Сдружение “Победа”.

Нова книга
“НАШИОТ ХОЛАНДСКИ ПРИЈАТЕЛ А. ДЕН ДОЛАРД”

Во издание на НУ Библиотека „Григор Прличев“ од Охрид, од печат излезе новата книга од писателот Мишо Јузмески под наслов „Нашиот холандски пријател А. ден Долард“.
Книгата е плод на долгогодишното истражување на авторот на животот и делото на холандскиот писател и вљубеник во Македонија, А. ден Долард, а нејзиното излегување се поклопува со 111 годишнината од неговото раѓање. Преку текстот во книгата, меѓу другото, читателот се запознава со содржината и значењето на двете најзначајни книги за Охрид и за Македонија од холандскиот автор.
Книгата е достапна во КЦ „Култура 365“ на ул.„Цар Самоил“ во Охрид кадешто и оваа година ќе биде отворена изложбата за животот и делото на холандскиот писател и новинар А. ден Долард.

Македонија пее

ДУШМАНИ ЕДНАШ ЗАПАМЕТЕТЕ

Крвопис ние војската
ослепената самоилова
тука се и гробовите
од јунаците Илинденците. (2)

Рефрен:
Душмани еднаш запаметете
сме постоеле и Ќе постоиме
нашата мила Македонија
не одгледала за да ја браниме. (2)

Крвопис ние Ваташа
за дечињата тринаесмината
другари што изгинаа
по затворите од Сверовите. (2)

Рефрен:...

Крвопис ние Пиринот
до ден денешен не ослободен
истото е и со Егејот
бело морскиот Македонскиот. (2)

Рефрен:...


ЗАЈДИ, ЗАЈДИ, ЈАСНО СОНЦЕ

Зајди, зајди јасно сонце,
зајди, помрачи се,
и ти јасна ле, месечино,
бегај удави се. (2)

Црнеј горо, црнеј сестро,
двајца да црнејме,
ти за твојте лисја ле, горо,
јас за мојта младост. (2)

Твојте лисја, горо сестро,
пак Ќе ти се вратат,
мојта младост горо ле, сестро,
нема да се врати. (2)


Нови стихове

С В А Т Б А

„Мojта свадба без песна ќе биде...”
Народна песна



Време е.
Време е вече.
Трябва да тръгваме.
Невестата чака отдавна.
Църквата от тъмно е отворена -
сватба ще вдигаме,
сватба голяма,
сватба -
за всичките идни столетия.

Но жениха се бави,
женихът още го няма.
Не ти ли омръзна да чакаш,
гиздава синеока невесто,
и вече не тръпнеш ли цяла,
че сватбата няма да стане?

Вярвай на своя избраник,
синеока красавице,
чакай го -
той е верен на двойната клетва.
Скоро, скоро ще дойде,
много сватбари ще води -
сега ги калесва.

Така му заръчаха старите сватове.
Старите сватове...
Не тъгувай по тях.
Те поляха със своя живот
Твой’та цветна градина,
безименни те обезсмъртяваха,
с твоето име
вървяха към безсмъртието,
за да бъдат завинаги с нас -
дори и от гроба,
дори от отвъдното.

Старите сватове...
Да запалим свещица за тях
и да тръгнем.

Сега всички сватбари са млади,
млади и хубави –
като твоя жених.
Чакай ги,
църквата нека отворена бъде,
всички камбани да бият.
Сватбарите идат.
Сватбата скоро ще почне.


ПЕТЪР МИЦКОВ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting