Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Безсмъртието на Никола Вапцаров не може да бъде разстреляно!

КОШМАРИТЕ НА ОНЕЗИ, ПРИ КОИТО ИДВА "КАТО НЕЧАКАН И НЕИСКАН ГОСТЕНИН"

Биляна Вардарска
(Продолжува од минатиот број)



македонци – да се радваме, че го имаме! По тази тема толкова.
А сега - по втората.
Естествено, логично и закономерно е там, където е на особена почит македонският главорез Ванче Михайлов, големите и истински патриоти на Македония да са неудобни за България – и отношението към тях е отрицателно и оплювателно, а побългаряването им не модифицира това отношение, а прибавя едромащабно кощунство към него.
И няма нищо изненадващо в това, че свидни рожбички на все още нормално непроходилата българска демокрация с брутално нахалство нахлуват в най-съкровените чувства на Никола Вапцаров, за да го представят такъв, какъвто никога не е бил – непочтен и нечестен към нежния пол. Целта е повече от прозрачна – да се принизи образът на необикновената личност и отношението на хората към нея. И особено на вярващите на "лъжците по професия". Интимната същност на човека е особено деликатна и чувствителна. И когато една личност се окаже уязвима и тук, от нея няма да остане нищо обаятелно, защото то е македонско, а не българско. А щом е македонско, то трябва да бъде изопачено до такава невероятна степен, че да предизвиква ироничен присмех, камо ли да има последователи.
Но нека дадем думата на фактите, пред които и боговете мълчат, но не и българските фарисеи.
Както е известно, голямата любов на Никола Вапцаров от младежките години е Ана Мицова. Тази любов е толкова чиста, свята и сияйна, че общественото мнение, което я наблюдава отдалече, не познава красотата на нейната същност и вероятно, съдейки по себе си, дава израз на моралното си възмущение. В неговите представи Вапцаров е развратник – то не допуска, че у него моралът доминира над страстта, че той не е от мъжете, които, като злепоставят едно момиче, това считат за особено геройство и с гарнитура от мръсотия наляво и надясно се хвалят с него.
Одумките стигат до ушите на бащата, а от него – до сина. За щастие, запазен е документ с отговора на Никола Вапцаров. И всеки, който го прочете, ще се убеди че любовта на Вапцаров към Ана Мицова не може да бъде наречена другояче, освен чистота и красота.
Впрочем, ето го и документа.
"30. IХ. 1931 г. Варна
Мили текьо,
Не знам дали си вече в София, не знам дали въобще не си променил решението си да заминеш от Банско, защото нямам отговор на моето писмо.
А може би мълчанието ви да е някакво наказание, защото аз ви създадох доста грижи напоследък. Грижи...
Не мога да се ориентирам – кой е правият, вие ли, или аз, обществото ли, или аз. Особено там обществото е имало твърде малко право... Не, не обществото, а тези, които го представляват.
Знаеш ли, винаги ми е правило впечатление, че там повечето от недоразуменията се обуславят от едно мълчание. Тези хора мълчат и събират "факти", вадят заключения, правилни и неправилни, създават един нравствен портрет на човека, портрет карикатура и после забиват нож в гърба на същия човек и за оправдание показват този портрет на "широкото общество", като че ли искат да кажат: "Ето това беше той, заслужава ли да живее?"
И вие се страхувате да не ме осъди това общество. Трябвало аз поне да се крия от него.
Не така! Няма нищо да скрия. Няма никога да угоднича на хората, само да им харесам. Пък ако ще това да коства цялото ми щастие.
Какво искаше това общество от мене? Благоприличие ли, или както го нарича – обществен морал? Тези ли, които дори са изгубили някъде понятието "морал"?
Отидохме в Пирин. Казали ни бяха да отидем, а ни приеха някак като че ли натрапени. Аз не можех да се поставя като че ли съм функция на някакви хора, вземащи постове, и останах. Но аз запазих мярката си и ако не ми беше жал за това момиче, бих искал един медицински преглед и бих заплюл всички по мазните морди. Какво друго да ти пиша? Сега само това ми тежи. Тежи ми..."
Така може да отреагира само една кристално чиста нравственост, но одумниците са били далече от нея и не са предполагали дори какъв достоен човек е Никола Вапцаров. Едва ли са много жените на този свят, на които са посветени толкова трогателно-мили стихове като тези:
"Когато минеш
синята гора
по малката извиваща пътека, поспри се, чуй из нейните недра дали не плаче тъжно в тишината душата ми до болка
изтерзана.
И после пак мини все тъй полека,
заслушана дълбоко във листата,
които ще повтарят: Ана, Ана..."
Другата голяма любов на поета е Бойка Димитрова, по-късно – Вапцарова. Тя държи първенство по одумките. И ако те бяха могли да се превърнат в богатство, тя щеше да бъде една от най-богатите милионерки на земното кълбо.
Десетилетия наред бяха одумвани интимните й връзки с... Никола Гешев. Но писмен израз не се даваше на небивалиците. Никой не можеше, а и не смееше да преодолее становището на Тодор Живков.
Но когато започна да изгрява слободията като синоним на българската демокрация, морето на калта се отприщи и едва ли има дивотия, която да не бе изречена или написана за Бойка Вапцарова. Но особено са отвратителни онези литературни анализатори, които се позовават на стихотворението "Прощално" и особено на стиха:
"като нечакан и неискан гостенин...",защото зад тази поетична искреност не виждат нищо друго, освен семейни недоразумения, изневери, скандали и разпри. И подвеждат читателите, които малко или много не могат да се ориентират в спецификата на "мисленето в образи", наречено поезия. Аз нямам намерение да поучавам никого, затова накратко ще споделя своето мнение.
Поетът ще бъде "нечакан". Нима след разстрела той може да се завърне физически? Той може да се завръща в съня на жена си, но само неочаквано, защото никой не е в състояние да програмира сънищата си. И сам да определя кого, кога и как да го сънува. И от психологична гледна точка това е неоспоримо. След трагичния ужас на стрелбището нима жена му ще иска до безкрайност да преживява тази зловеща драма? Още повече, че тя не може да бъде забравена. Но въпреки волята й, той ще дойде като "неискан", защото поетът и на сън не желае да й причини неприятности. А най-вероятно е жена му да сънува как го отвеждат на разстрел или нещо още по-ужасно и кошмарно.
Съвсем логично беше оплювателите на Вапцаров да тълкуват този стих като предсмъртна възможност за разчистване на лични сметки с необичана жена. Но и тук те удрят на камък. Те забравят, че поетът не се прощава с никой друг от близките си в стихотворение, а само с жена си. Но нека надникнем в спомените на Бойка Вапцарова.
"Кольо протегна ръка... Веднага запита:
- Какво стана със Севастопол?
Какво не бих дала да можех да кажа някаква радостна новина от Източния фронт. Нямах сили да кажа истината, но не можах и да излъжа. Радио Москва бе предало съобщение на Софинформбюро: "След неколкомесечна героична отбрана историческата черноморска крепост бе напусната от съветските войски." Кольо леко побледня. После твърдо каза:
- Жалко, че няма да мога да видя как Червената армия ще натика в миша дупка тези мръсни фрицове. Но ти, Боя, ще изпиташ това рядко щастие.
Тримата се гледахме в очите... И тримата желаехме тези мигове да се превърнат в цяла вечност.
- Мили мои, много грижи ви създадох. Прощавайте! Мамо, аз трябва да умра. Гледай да свикнеш с тази мисъл, утешавай се с думите на твоя Христос:
"Ако житното зърно най-напред не умре, не може да даде плод."
Майка му вдигна глава и каза с разтреперан глас:
- Не се безпокой за мене, мили Никола! Не думай така! Ще гледаме да направим нещо, да ти бъде по-добре от сегашното. Може някак да се размине.
- Ех, мамо, още ли вярваш? Не трябва да се лъжем, няма да се размине. Каквото и да направите, ще бъде само за ваше успокоение. Да, това е краят!...
- Никола, не говори така! - прошепна сломено майката.
И без да говори повече, тя излезе бързо навън, за да не се разплаче, да не завие с глас.
- Боя, утеши мама, приласкай я, гледай да не легне болна...
Петте скъпи минути свършиха. Тръгвахме и пак се връщахме... Изтласкаха ни грубо навън. Като пребити влязохме в една малка уличка, седнахме и горчиво заплакахме. Разгънах листчето, дадено ми на прощаване от Кольо. Със замрежени очи зачетох:
П Р О Щ А Л Н О
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
Като нечакан и
далечен гостенин..."
"Последни минути преди разстрела.
Като ни видяха, висшите полицаи страшно се ядосаха. Заповядаха ни веднага да напуснем казармата. Пак дълги, дълги увещания... Прокурорът разреши да останем... на сватбена церемония. Приятелката на Антон Попов, Росица Манолова, бе решила да се венчае с него. Тя се надяваше, милата, че след венчавката ще отложат изпълнението на присъдата... Осъдените излязоха от сивата полицейска кола. И пак запитаха какви са съобщенията на Съветското информационно бюро.


Отвързаха ръцете им и веднага ни заобиколиха в обръч полицейски агенти и стражари. Те не ни изпускаха из очи.
Какво да се говори в такава минута? Стоим хванати под ръка. Всеки усеща как бие сърцето на другия. Кольо пръв заговори:
- Боя, в последните минути на живота си ти казвам честно и искрено, че мама и ти ми бяхте най-близките и скъпи същества, но аз не можах да направя нищо хубаво за нас... А сега е много късно... Прощавайте... Какво да ти кажа на прощаване?... Ти какво смяташ да правиш?...
- Не зная, не се тревожи за мен...
Напрегнах всичките си сили да овладея вълнението си. Стиснах ръката му и прошепнах:
- За себе си какво ще поръчаш?
- Гледай тетрадките със стиховете да не пропаднат. Скрий ги добре. И когато настъпи свободата, нека Христо Радевски ги редактира и да помогне за по-хубавото им отпечатване.
Казаха ни, че трябва да се разделиме.
Кольо ме прегърна. Замълча за миг. Чувах биенето на сърцето му. После се целунахме за последен път.
- Сбогом, Боя! Поздрави мама и другарите! – каза тихо Вапцаров и стискаше до болка ръката ми. – Сбогом, мила Боя!"
Последна прегръдка и прощална целувка. Бойка Вапцарова го е разказала потресаващо.
Отрицателите на Вапцаров искат да му припишат морал и етика, които той не е притежавал. Предсмъртните минути на поета ни убеждават, че "неискан" трябва да се разбира като "мислене в образи", а не да се гледа на понятието през призмата на елементарната дребнавост. Моралът и етиката на Вапцаров са гледали много дълбоко и са виждали много надалече. И това хубаво, което е искал, но не е могъл да направи за жена си – ще го направи след време другият, непознатият, но ... неизбежният. Съдба.
И те ще бъдат истински щастливи.
И от това щастие поетът ще се чувствува не само "нечакан", но и "неискан" – защо да го смущава – дори на сън. Дори на сън неговата трагедия да не се надвесва като черен облак над щастието им.
Човекът, който отива на разстрел за щастието на всички социално унизени, може ли да не желае щастието на жена си и след своята смърт? И не случайно в последния вариант на стихотворението поетът е заменил "неискан" с "далечен". Смъртта отвежда толкова далече, че връщане оттам няма – само на сън...
Когато човек чете творенията на българските отрицатели на Никола Вапцаров, остава с убеждението, че те са си обявили мълчаливо състезание кой ще допусне апогея и за тази цел средствата не се подбират, защото не е лесно да се изопачи истината, за да се принизи висотата на личността му и след това да се окаля. По български, разбира се.
Какво имам предвид?
Една публикация, озаглавена "Мими Балканска отнесе в гроба истината за любовта си с Вапцаров", поместена във в-к "Уикенд" в броя от 24 – 30 юли 2010 година от Иван Георгиев.
Нека хвърлим бегъл поглед върху тази публикация, като започнем от заглавието й. Макар че един вестник има различни читатели, заглавието на всички внушава, че между примадоната на оперетата Мими Балканска и Никола Вапцаров е имало любов, но тя е останала "тайна" и Балканска я е занесла в отвъдното. Твърдението се базира на стихотворение, посветено на актрисата.
Но и любовта е различна - от кал до красота. И няма нищо чудно, че красотата на едно изкуство е омаяла Вапцаров. Нека не забравяме, че поетът е свирел на мандолина – а това означава верен усет за наистина големия музикален талант. А че талантът на Мими Балканска е бил именно такъв, говори и фактът, че сред неговите поклонници е бил и известният турски политик Кемал Ататюрк.
От такава любов едва ли може да има нещо по-свято, по-чисто и по-възвишено. За друга любов между обаятелната Мими Балканска и Никола Вапцаров не може да се говори. Авторът И. Г. се пита как се е разгоряло чувството между тях, но не дава никакъв отговор. Вместо той, отговор дава следното изречение, което ще цитирам: "Биографи на певицата твърдят, че стихотворението не е продиктувано от плътска любов между двамата. В живота те дори не се познавали."
А щом не са се познавали, каква истина за любовта с Никола Вапцаров е успяла да занесе в гроба си Мими Балканска?
Както казах, читателите на вестника са различни. И все някои от тях ще допуснат невъзможното – че Вапцаров е бил "женкар" като един от тези, за които Владимир Маяковски е писал: "Налитат на всяка – с крака да е само".
За да се принизи нравствената чистота на Вапцаров, И. Г. отива още по-далече, като пише: "Знае се и за Вапцаров, че е имал любов както с Елисавета Багряна, както и с актрисата Иванка Димитрова."
Вапцаров имал любов с Елисавета Багряна – това смайващо твърдение вероятно е взето от златния фонд на фантасмагориите. Когато Багряна посещава Банско, след като чичо Митър е подарил на децата на Йонко Вапцаров намереното в планината сърненце, Никола Вапцаров наистина е бил дете. Но когато отива в Пирин планина в компанията на художника Щъркелов, за да изплаче сълзите си за починалия професор Боян Панев, поетът е 18 - годишен. Той вече е чел стиховете на Багряна и им е дал заслужаващата висока оценка. За него поетесата Багряна не е жена, а светиня. Всичко това най-подробно е описано от сестрата на поета Райна Вапцарова в нейните спомени.
И от това преклонение пред таланта и поезията на Багряна да се прави лекомисленият извод, че се знаело за любов между нея и Вапцаров, наистина е брутално и абсурдно.
А какво ли би казала Багряна (ако беше жива) за подобно нещо, Багряна, която предсказва на Вапцаров бъдеще на голям поет, а по-късно многократно казва и повтаря, че никога, никъде и по никакъв начин не се е срещала с Никола Вапцаров и изобщо не го познава?
Някои от доброжелателите на Вапцаров, като не можаха да се доберат до истинското значение на двете думи "нечакан" и "неискан", насочиха погледите си към актрисата Иванка Димитрова, но бързо се сепнаха, защото не намериха доказателства за тази предполагаема любов.
Когато става дума за Иванка Димитрова, не бива да се забравя, че тя е човек на изкуството и не може да не е чувствувала необикновено големия талант на Вапцаров. И се е прекланяла пред него.
А когато става дума за Никола Вапцаров, не бива да се забравя, че той е бил длъжен понякога да има поведение, което и сред най-близките му приятели и познати да не допуска съмнение, че се занимава с отговорна антифашистка дейност. И не случайно той не е арестуван в резултат на лична или наивна непредпазливост, а след големия провал. Но това в никакъв случай не ни дава основание да "търсим под вола теле" или да се съмняваме в почтения характер или моралната етичност на Вапцаров. Това е невъзможно за поета, от чието сърце са се родили и тези стихове:
"Аз виждам: разкаляна вечер.
Тъга
притиска квартала...
И знам,
че там –
зад всяка стена
и ограда –
страда
един
отхвърлен син
на живота."
Подобни съчинителства за Никола Вапцаров – от "милиардерство" до "женкарство" - имат за цел и пряко, и косвено да принизят до обикновената човешка кал недостижимия характер и поетичен гений на тази извисена човешка личност. За съжаление това не може да бъде толкова трудно в условията на тройна разруха – икономическа, социална и духовна, когато обществената действителност е много далече от мечтата на Вапцаров, който й е дал превъзходен образ:
"И дишаш, дишаш толкова свободно!
И сам не вярваш, че това си ти."
Да се принизи образът на Никола Вапцаров – това е върховната цел на съвременното българско македономразие.
Световната съвест има право да се попита:
- Ако така се пише за една от най-светлите личности на човечеството, то какво ли ще е действителното положение на обикновените македонци в една държава, която на думи се стреми да бъде европейска, а в действителност не може да се помръдне от осъвремененото си Средновековие?
И под знамето на Разрухата върви към национален залез!
БИЛЯНА ВАРДАРСКА


Какво ще ни дадеш, Историйо,
от пожълтелите си страници?

...Ще бъдеш ли поне признателна,
че те нахранихме с събития
и те напоихме богато
с кръвта на хиляди убити.

Ще хванеш контурите само,
а вътре, знам, ще бъде празно.
И няма никой да разказва
за простата човешка драма.

...Но в многотомните писания,
под буквите и редовете
ще вика нашето страдание
и ще се зъби неприветно.

...За мъката – не щем награди.
Не ще дотегнем и с клишета
на томовете ти грамади,
натрупани през вековете.

Но разкажи с думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.
(Из "История")

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Честит юбилей!

Бъди жив и здрав!

На 02. 02. 2012 година Костадин Петков от село Микрево, Благоевградско, навършва 80 години. Той е македонски активист и е един от първите дейци, които основават ОМО "Илинден", а след образуването на ОМО "Илинден" – ПИРИН се включва активно във всички мероприятия, организирани от партията.
Редколегията на вестник "Народна воля" и Председателството на ОМО "Илинден" - ПИРИН му честитят 80-годишния юбилей, като му пожелават здраве и още много, много години активен живот.

140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ТИТАН ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
• Докато рамото ми крепи пушка, македонските планини са недостъпни за български офицери.
• Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите.

Гоце Делчев

Македонија пее

КАДЕ СТЕ МАКЕДОНЧИЊА

Во илјада деветстотини четириесет и осма
Егеј наш македонски солзи пролеа
Од гради топли мајчински дечиња се откинаа
По светот се распрскаа детски игри оставија

Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија

Далечна е пролетта четириесет и осмата
Далеку е детството детство минато
Спомен тажен остана за родна куЌа таткова
Зборот тажен мајчински мајка не заборавајте

Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија

Во Европа во Канада во Америка и Австралија
Гласот сложно го кренаа македонците
И ние право имаме слободно да живееме
Во наша земја таткова мајка Македонија

Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија


ВИНО ПИЈАМ, ЕМ РАКИЈА

Вино пијам, ем ракија, (2)
коња јавам, аџамија. (2)

Коњ ме шета горе-доле, (2)
горе-доле, низ тоа поле. (2)

Ме однесе в ладна меана, (2)
во меана до три моми. (2)

Прва точи, друга носи, (2)
а, третата мене ме гледа. (2)

Па ја качив на кончето, (2)
ја однесов право дома. (2)


Поезия

НОВОГОДИШНО

За първи път, откакто с вас сме заедно,
на срещата ни аз дойдох последен.
Не ме корете –
исках всички да сте сбрани,
да видя как заражда се надежда,

да видя как в очите заблестяват
искри на огън,
топлогривест, чист,
и засиява,
бавно засиява
живителния пламък в болните очи,

да видя, че не хленчите страхливо,
не плюете със злоба към света,
да видя, че сте живи,
живи,
живи,
че гледате след дълга слепота.

Дванайсет след минута ще удари.
Да се изправим всички на крака.
О, как сте хубави, приятели,
другари –
бих искал винаги да е така.

Как искам…
Но във нашата градина
изтъпкани са всичките цветя.
Отива си поредната година.
А новата?
Какво ни носи тя?

Приятели,
да вдигнем чаши,
пълни
със вино като слънцето на моят Юг.
Да ги изпием наведнъж,
до дъно –
надеждите ни да не свършат тук.

Реката утре пак ще ни помъкне,
ще ни търкаля в мътните води,
за да се лутаме без път,
по мръкнало
да търсим брод.
Дали ще победим?

От нас зависи.
Смятат, че сме слаби,
че ни прекършиха
ей тъй –
без бой,
че се предадохме
и липсват само баби
и попове –
да служат упокой.

Пак сметка без кръчмар.
Затуй не ще приседна,
ще бдя накрак,
ще бдя накрак до вас.
Помнете –
тази нощ не е последна –
тя, душеядката, е покрай нас,
и в нас.

И трябват сили,
трябват много сили,
за да прочистим свойте дробове,
от първото дихание попили
горчилка на години–векове.


ПЕТЪР МИЦКОВ

СВЕТЪТ МЪЛЧИ

От векове
лъжата,
угоена,
ръфа
Македония
в сърцето.

Подмолно
угоявана
от българи
и гърци,
тя стана
страшно
много
по-модерна,
по-промита,
по-открита,
по-доволна
от тая
нова
фина
грация.

Сега
преследват
стъпките
на нашите
мисли,
че обичат
майка
Македония.

Притискат
порите
на чувствата,
с които
диша
майката
родина.
Макар
че има
самородно
име
и история -
от хълма
на историята
македонска -
изгряло,
слънце
просветлено
се изправи.

Пред погледа
кръвясал
на историята,
омърсявана
от българи
и гърци
с купени
агенти
историци.

Пред тях
с лице
без грим
и маска –
целуна
на съдбата
живата
голгота
македонска.

И тръгна
по пътеката
житейска на сърцето!


ПЕТЪР ХРИСТОВ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting