Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Парламентът осъди насилствената асимилация, извършвана над мюсюлманите в България

КОГА ЩЕ ДОЙДЕ НАШИЯТ РЕД?

ПЕТЪР ДЕЛИЛАКИЕВ


По предложение на лидера на ДСБ Иван Костов Народното събрание на 11 януари със 112 гласа "за" и трима "въздържали се" прие "Декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани". Проектът е внесен още на 28.10.2009 г. Но през декември миналата година опитът да бъде вкаран в дневния ред на парламента е блокиран от ГЕРБ и "Атака".

С Декларацията депутатите категорично осъждат асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в България, включително и т.нар. възродителен процес. Прогонването на 360 000 български граждани от турски произход е определено като етническо прочистване. Българският съд и главният прокурор са призовани да направят всичко необходимо, за да бъде приключено делото срещу виновниците за възродителния процес. Опитът той да се покрие с давност прехвърля вината от конкретните виновници върху целия български народ е оценено в декларацията. В нея се изказва огромно съжаление за това, че вече двадесет години българската правосъдна система не е съумяла "да накаже виновниците за опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани".

Последното, за съжаление, е цитат от медиите, защото, колкото и да е учудващо, гласуваната декларация се оказва трудна за откриване в оригинал.

Наистина една такава декларация е колкото необходима, толкова и закъсняла. Все пак прави чест на парламента, че я прие, за да може да се затвори устата на онези, които продължават да твърдят, че възродителният процес е бил нещо добро, но лошо изпълнено, и че на практика единствената му съществена слабост е, че не е успял. А хората, които мислят в този дух, съвсем не са уличници (макар по начин на мислене очевидно е, че са), защото сред тях е и сегашният премиер.

Прави впечатление обаче избягването да се наричат нещата с истинските им имена. Само веднъж се казва, че пострадалите хора са с турски произход. Постоянно се говори за български мюсюлмани. Подобна терминология изкривява истината. По времето на комунизма се вършеше преследване по линия за борба с религиозността и от това страдаха всички вярващи хора без разлика на тяхната религия. Но това в никакъв случай не може да се нарече асимилация. Поставя се простичкият въпрос: целта на възродителния процес самата религия ли беше и, ако да, то в каква друга религия са се стремели българските комунисти да ги асимилират. Логичният отговор е, че не е имало опит за промяна на религията от една в друга. Спомням си как властите по това време ясно заявяваха, че възродителният процес няма за цел да променя религията на потърпевшите, ами да "помогне" хора, които по произход били българи, ама асимилирани (някога си), да се осъзнаят и върнат при своите корени. Имената се сменяха не защото бяха мюсюлмански, а защото не бяха български. Един човек би могъл да се казва и Христо и пак да е мюсюлманин. Истинската цел бе националистическа и етническа – да се асимилират не религиозни, а етнически малцинства, а именно турците, ромите и онези помаци, които не смятат себе си българи. Тези хора трябваше да се възраждат и осъзнават за българи. Те трябваше да изоставят езика си, имената си и самоопределението си и да се правят на такива, каквито не са.

Защо не се наричат нещата с истинските им имена? Защото в България все още няма истинска политическа воля да се признае, че има малцинства. Дори и министри на това правителство официално твърдяха, че в България няма малцинства.

Недобро впечатление прави обстоятелството, че мнозинството не е пълно. "За" са гласували 112 от пълния брой 240 депутати. Това са 46,7 % Къде ли са били отсъстващите 125 депутати (т.е. 52 %)? Не са искали да гласуват за този закон? Не ги е интересувал въпросът? Или отново са били по работи, за които никой не ги е избирал, но някой друг (вместо народа) им доплаща? Хубаво щеше да бъде да присъстват поне две трети и да няма въздържали се. Но пак е нещо, че е приета и така и че никой не е посмял да е против.

А че делото против виновните нарочно е приспано, няма съмнение. Българският съд цинично се е подиграл с хората, като е поискал всички пострадали от процеса лично да свидетелстват в съда. И тъй като, разбира се, е физически невъзможно това да бъде направено, делото е спряно. Никой досега не е осъден от обвиняемите, повечето обвинения са снети и само срещу един все още има обвинение. Георги Атанасов, който е на 79 години. Може би чакат да се спомине и да вдигнат рамене – няма обвиняем. Делото свърши... За да не остане по-назад в безочието, въпреки наличието на доказателства, Българската прокуратура пък отказала да повдигне обвинение срещу виновните за прогонване на 360 000 турци от България.

Но не само тоталитарният режим носи вина. Основният подбудител е българският национализъм и именно той би трябвало да бъде държан отговорен. Защото не само при комунизма малцинствата са били преследвани, в това число и мюсюлманските. Тези режими и преследвания защо не са осъдени?

И когато се осъжда възродителният процес срещу мюсюлманските етнически малцинства в България от страна на тоталитаризма, защо се мълчи за нас, македонците? Нашият "възродителен процес" се случи две десетилетия по-рано - през шестдесетте години. Не ни караха да си сменяваме имената, защото имаме християнски и славянски имена като българите, но и нас ни принуждаваха да си сменяме самосъзнанието и нас ни заплашваха, тормозеха и мъкнеха по милиционерски участъци, стотици отидоха по затворите, изселваха ни, макар и не извън страната, а "само" във вътрешността на България. Далеч от Македония и местата, където има голям брой македонци. За тези престъпления няма не само воля да се говори (за признаване на вина и да не говорим), но престъпленията се премълчават, а целите и резултатите се възхваляват. Дори възродителният процес срещу нас не е спрян – асимилацията продължава, отричането ни – също. Само дискриминацията се е посмекчила – няма как, не могат да ни разселват или пращат по затворите. Само няма да позволяват да се борим в своя защита, нито да възпрепятстваме асимилиацията. Ще отказват да изплащат обезщетения на репресираните македонци и няма да регистрират тяхното сдружение.

И каква е ролята на думата "насилствена" в заглавието на декларацията? Дали е поставена с цел осъждане на насилието, или за да покаже, че ненасилствената асимилация си е наред? Помним как се зарадваха някои, че сме се били топели като ланския сняг. Асимилацията на малцинствата за съжаление за мнозина в България е нещо желано и приветствано. Само ако може да стане тихо и без насилие. Трябваха 21 години, за да се приеме такава полукастрирана декларация. Колко ли ще им трябват, за да признаят същото и по отношение на нас, македонците? И ще има ли някога в тази държава наказан престъпен политик и държавник? Или ще продължим да оставяме всичко на последния Божий съд!

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Честит юбилей!

Бъди жив и здрав!

На 02. 02. 2012 година Костадин Петков от село Микрево, Благоевградско, навършва 80 години. Той е македонски активист и е един от първите дейци, които основават ОМО "Илинден", а след образуването на ОМО "Илинден" – ПИРИН се включва активно във всички мероприятия, организирани от партията.
Редколегията на вестник "Народна воля" и Председателството на ОМО "Илинден" - ПИРИН му честитят 80-годишния юбилей, като му пожелават здраве и още много, много години активен живот.

140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ТИТАН ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
• Докато рамото ми крепи пушка, македонските планини са недостъпни за български офицери.
• Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите.

Гоце Делчев

Македонија пее

КАДЕ СТЕ МАКЕДОНЧИЊА

Во илјада деветстотини четириесет и осма
Егеј наш македонски солзи пролеа
Од гради топли мајчински дечиња се откинаа
По светот се распрскаа детски игри оставија

Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија

Далечна е пролетта четириесет и осмата
Далеку е детството детство минато
Спомен тажен остана за родна куЌа таткова
Зборот тажен мајчински мајка не заборавајте

Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија

Во Европа во Канада во Америка и Австралија
Гласот сложно го кренаа македонците
И ние право имаме слободно да живееме
Во наша земја таткова мајка Македонија

Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија


ВИНО ПИЈАМ, ЕМ РАКИЈА

Вино пијам, ем ракија, (2)
коња јавам, аџамија. (2)

Коњ ме шета горе-доле, (2)
горе-доле, низ тоа поле. (2)

Ме однесе в ладна меана, (2)
во меана до три моми. (2)

Прва точи, друга носи, (2)
а, третата мене ме гледа. (2)

Па ја качив на кончето, (2)
ја однесов право дома. (2)


Поезия

НОВОГОДИШНО

За първи път, откакто с вас сме заедно,
на срещата ни аз дойдох последен.
Не ме корете –
исках всички да сте сбрани,
да видя как заражда се надежда,

да видя как в очите заблестяват
искри на огън,
топлогривест, чист,
и засиява,
бавно засиява
живителния пламък в болните очи,

да видя, че не хленчите страхливо,
не плюете със злоба към света,
да видя, че сте живи,
живи,
живи,
че гледате след дълга слепота.

Дванайсет след минута ще удари.
Да се изправим всички на крака.
О, как сте хубави, приятели,
другари –
бих искал винаги да е така.

Как искам…
Но във нашата градина
изтъпкани са всичките цветя.
Отива си поредната година.
А новата?
Какво ни носи тя?

Приятели,
да вдигнем чаши,
пълни
със вино като слънцето на моят Юг.
Да ги изпием наведнъж,
до дъно –
надеждите ни да не свършат тук.

Реката утре пак ще ни помъкне,
ще ни търкаля в мътните води,
за да се лутаме без път,
по мръкнало
да търсим брод.
Дали ще победим?

От нас зависи.
Смятат, че сме слаби,
че ни прекършиха
ей тъй –
без бой,
че се предадохме
и липсват само баби
и попове –
да служат упокой.

Пак сметка без кръчмар.
Затуй не ще приседна,
ще бдя накрак,
ще бдя накрак до вас.
Помнете –
тази нощ не е последна –
тя, душеядката, е покрай нас,
и в нас.

И трябват сили,
трябват много сили,
за да прочистим свойте дробове,
от първото дихание попили
горчилка на години–векове.


ПЕТЪР МИЦКОВ

СВЕТЪТ МЪЛЧИ

От векове
лъжата,
угоена,
ръфа
Македония
в сърцето.

Подмолно
угоявана
от българи
и гърци,
тя стана
страшно
много
по-модерна,
по-промита,
по-открита,
по-доволна
от тая
нова
фина
грация.

Сега
преследват
стъпките
на нашите
мисли,
че обичат
майка
Македония.

Притискат
порите
на чувствата,
с които
диша
майката
родина.
Макар
че има
самородно
име
и история -
от хълма
на историята
македонска -
изгряло,
слънце
просветлено
се изправи.

Пред погледа
кръвясал
на историята,
омърсявана
от българи
и гърци
с купени
агенти
историци.

Пред тях
с лице
без грим
и маска –
целуна
на съдбата
живата
голгота
македонска.

И тръгна
по пътеката
житейска на сърцето!


ПЕТЪР ХРИСТОВ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting