Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


КЛЯШЕВ ПАНДО. Легендарен войвода, изтъкнат организатор на Организацията в Костурско. Роден в село Смрдеш, Костурско, Егейска Македония, през 1882 г. Още като ученик в Солунската гимназия (декември 1898) отдаден на революционна дейност. Комита станал през 1901 г. Участник в Смилевския конгрес. В Илинденското въстание участвал като войвода. След Въстанието продължил да се бори и с гръцките андарти. Загинал през 1908 г. в битка с турска войска край с. Дреновци, Костурско. До края на своя живот останал верен на идеалите на Гоце Делчев. В своите "Спомени" споделя как завършили подготовките на полковник Анастас Йонков, македонец от Загоричани, Егейска Македония, изпратен през 1902 г. от София в Костурско да подготви "въстание" в този дял на Македония: "Поканен да вечеря с нас, той изрази своя страх, че може би ще го отровим – отказа демонстративно, а след това направи чест на трапезата и манифестира завиден апетит. Без да държи сметка, че се чака отговор от Битола, той отдели две-три групи от своята чета и ги изпрати по разни пунктове, за да вдигнат народа на 7 септември: Петре Гайков с 12 души на към Загоричани, адютантът Москов с 10 души в родното село Дъмбени, Нако в Шестеово. Бяха повикани тук от Йонков и дойдоха, без наше знание, ръководителите на няколко близки села. Йонков ги събра и започна познатата песен: всички са подготвени, всички ще се вдигнат на 7 септември. Дойдох да поканя и вас... Между слушателите имаше и хора, пред които беше рисковано всичко това да се разправя. Васил Чакаларов пристъпи към Йонков, забрани му да говори подобни неща пред хората, които не познава, повдигна тон и му нареди: "Забранявам ти да говориш или мисли му!" Момчетата на Чакаларов, като го видяха така запенен, отстъпиха няколко крачки и легнаха. Йонков се изплаши и извика: "Убийте ме, господа, убийте ме!" Чакаларов му отговори: "Няма да те убиеме, ама и няма да ти позволим тук да вдигаш гюрултия и да съскаш за въстание. Свободата ние сами ще си я извоюваме, не я искаме от теб. Недей да мислиш, че ще оставим народа да тръгне след теб и да изгори!" Така завърши акцията на върховистите да вдигнат въстание в Македония с изпращане на чети от България. Обаче това не попречи на върховистката двойка Михайловски - Цончев чрез засилена пропаганда да обявят на света, че "македонският Гарибалди" вдигнал Македония на крака и че въстанието в Костурско, Леринско и Мегленско "вече се разгаря".

УРДАРЕВСКИ АЛЕКСАНДЪР – СТАНКО. Народен герой, роден през 1920 г. в село Чучер, Скопско. Следвал в Земеделския факултет в Белград. Член на КПЮ от 1939 г. На 22 август 1941 г. става борец от Първия скопски партизански отряд. Работил активно за формирането на Местния народноосвободителен комитет в с. Чучер. През 1942 г. първо заместник, а после и командир на Втори скопски отряд. През 1943 г. командир на Скопско-Косовския отряд. Загинал в тежки битки на отряда с италианските и балистическите сили в село Старо Градско в Косово на 2. II. 1943 година.

МАДОЛЕВ ГЕОРГИ. Участник в Народноосвободителното и комунистическото движение в Пиринския дял на Македония. Роден през 1916 г. в село Белица, Разложко. В БРП от 1934 г. Член на Околийския комитет в Разложко. Като студент в Университета в София през 1940 – 1942 г. отговорник за комуникациите между ЦК на БРП и Окръжния комитет за Пиринска Македония. През май 1943 г. назначен за политически комисар на партизанския отряд "Яне Сандански". Редактор на вестник "Работническо дело". След 9 септември 1944 г. председател на Областния комитет на Пиринския край (официално име на Пиринска Македония до 1948 г.). С голямо въодушевление се включил в осъществяването на културната автономия на македонците от Пиринска Македония. Изразил ясно несъгласие с националистическата политика на новата българска власт по отношение на македонския национален въпрос. По време на Резолюцията на Информбюрото отстранен от всички политически и обществени функции в България.

АЛЕКСОВСКИ БОРИС – КАРЧЕ. Революционер, член на АСНОМ. Роден през 1918 г. в Кичево. В работническото и комунистическото движение се включил през 1938 г. Активно участвал в организирането на Народноосвободителната и антифашистката война като партиен функционер. Член на Първия областен комитет на КПМ. След формирането на Първата македонско-косовска бригада – политически комисар на чета и на батальон. След освобождението заемал много отговорни политически и държавни длъжности, между които и съюзен и републикански депутат. Починал в Скопие през 2002 година.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Честит юбилей!

Бъди жив и здрав!

На 02. 02. 2012 година Костадин Петков от село Микрево, Благоевградско, навършва 80 години. Той е македонски активист и е един от първите дейци, които основават ОМО "Илинден", а след образуването на ОМО "Илинден" – ПИРИН се включва активно във всички мероприятия, организирани от партията.
Редколегията на вестник "Народна воля" и Председателството на ОМО "Илинден" - ПИРИН му честитят 80-годишния юбилей, като му пожелават здраве и още много, много години активен живот.

140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ТИТАН ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
• Докато рамото ми крепи пушка, македонските планини са недостъпни за български офицери.
• Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите.

Гоце Делчев

Македонија пее

КАДЕ СТЕ МАКЕДОНЧИЊА

Во илјада деветстотини четириесет и осма
Егеј наш македонски солзи пролеа
Од гради топли мајчински дечиња се откинаа
По светот се распрскаа детски игри оставија

Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија

Далечна е пролетта четириесет и осмата
Далеку е детството детство минато
Спомен тажен остана за родна куЌа таткова
Зборот тажен мајчински мајка не заборавајте

Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија

Во Европа во Канада во Америка и Австралија
Гласот сложно го кренаа македонците
И ние право имаме слободно да живееме
Во наша земја таткова мајка Македонија

Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија


ВИНО ПИЈАМ, ЕМ РАКИЈА

Вино пијам, ем ракија, (2)
коња јавам, аџамија. (2)

Коњ ме шета горе-доле, (2)
горе-доле, низ тоа поле. (2)

Ме однесе в ладна меана, (2)
во меана до три моми. (2)

Прва точи, друга носи, (2)
а, третата мене ме гледа. (2)

Па ја качив на кончето, (2)
ја однесов право дома. (2)


Поезия

НОВОГОДИШНО

За първи път, откакто с вас сме заедно,
на срещата ни аз дойдох последен.
Не ме корете –
исках всички да сте сбрани,
да видя как заражда се надежда,

да видя как в очите заблестяват
искри на огън,
топлогривест, чист,
и засиява,
бавно засиява
живителния пламък в болните очи,

да видя, че не хленчите страхливо,
не плюете със злоба към света,
да видя, че сте живи,
живи,
живи,
че гледате след дълга слепота.

Дванайсет след минута ще удари.
Да се изправим всички на крака.
О, как сте хубави, приятели,
другари –
бих искал винаги да е така.

Как искам…
Но във нашата градина
изтъпкани са всичките цветя.
Отива си поредната година.
А новата?
Какво ни носи тя?

Приятели,
да вдигнем чаши,
пълни
със вино като слънцето на моят Юг.
Да ги изпием наведнъж,
до дъно –
надеждите ни да не свършат тук.

Реката утре пак ще ни помъкне,
ще ни търкаля в мътните води,
за да се лутаме без път,
по мръкнало
да търсим брод.
Дали ще победим?

От нас зависи.
Смятат, че сме слаби,
че ни прекършиха
ей тъй –
без бой,
че се предадохме
и липсват само баби
и попове –
да служат упокой.

Пак сметка без кръчмар.
Затуй не ще приседна,
ще бдя накрак,
ще бдя накрак до вас.
Помнете –
тази нощ не е последна –
тя, душеядката, е покрай нас,
и в нас.

И трябват сили,
трябват много сили,
за да прочистим свойте дробове,
от първото дихание попили
горчилка на години–векове.


ПЕТЪР МИЦКОВ

СВЕТЪТ МЪЛЧИ

От векове
лъжата,
угоена,
ръфа
Македония
в сърцето.

Подмолно
угоявана
от българи
и гърци,
тя стана
страшно
много
по-модерна,
по-промита,
по-открита,
по-доволна
от тая
нова
фина
грация.

Сега
преследват
стъпките
на нашите
мисли,
че обичат
майка
Македония.

Притискат
порите
на чувствата,
с които
диша
майката
родина.
Макар
че има
самородно
име
и история -
от хълма
на историята
македонска -
изгряло,
слънце
просветлено
се изправи.

Пред погледа
кръвясал
на историята,
омърсявана
от българи
и гърци
с купени
агенти
историци.

Пред тях
с лице
без грим
и маска –
целуна
на съдбата
живата
голгота
македонска.

И тръгна
по пътеката
житейска на сърцето!


ПЕТЪР ХРИСТОВ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting