Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Некомпетентност или умишлено убиване на истината?

КАК И ЗАЩО СЕ РАЖДАТ МИТОВЕТЕ

П. Петканчев

Преди известно време вестник "Уикенд" помести думи, казвани някога от Иван Славков, касаещи Радио-телевизионния център - Благоевград. Направи ми впечатление, че в един и същи брой двама автори разказват едно и също, като че ли искат да ни внушат нещо точно определено. Постарах се да проверя истинността на разказаното за онези години и се уверих, че интуицията ми не ме е подвела. Уверете се сами.

Ето какво пише във вестник "Уикенд" от 14-20 май 2011 г. Най-напред от автора Първолета Петкова (същата, която направи опит да пише, явно по поръчка, за Яне Сандански) в материал за Иван Славков: "По негово време в отбора са привлечени Руси Гочев, Ангел Станков и Бранко Кочев. Преди да дойде на "Герена", Кочев е състезател на благоевградския "Пирин" и прави няколко силни мача срещу "сините" и "червените". Впечатлен от игрите му, Батето отива в Джумаята и се среща с кмета. Обещава да построи местен радио-телевизионен център (зетят на Живков е и шеф на БНТ в същия период – бел. ред.), ако Кочев се озове в Подуяне. Още на другия ден Бранко облича екипа на "Левски", а година по-късно в експлоатация е пуснат РТВЦ – Благоевград." Това го пише на страница 75.
А на страница 91 можем да прочетем нещо от Георги Атанасов: "... Батето, който в характерния си стил публично споделяше как по соцвремена е уреждал футболисти и мачове за "сините". В един подобен епизод Иван Славков изби рибата, като разказа как като шеф на футбола в дружеството на МВР "Левски-Спартак" е осигурил цял Радио-телевизионен център на Благоевград срещу трансфера на играча от местния "Пирин" Бранко Кочев на "Герена"?! И още "лакардии" от този род със значителна доза достоверност."
Със значителна доза достоверност... Да видим колко е тя.
В "Енциклопедия Пирински край" (използвана е и за още сведения) пише: "Радио Благоевград – районна държавна радиостанция в системата на Българското национално радио. Създадено е през 1973, първото предаване е излъчено на 11 декември 1973. Има за цел да отразява обществено-политическия, икономическия и културния живот в Югозападна България... По-характерни са рубриките "Изгрей, зора" (предаване за националната история и фолклор), "Рефлекси" (проблеми на България и Балканите)... и др.... Още със създаването си радиото... започва събирателска дейност на македонския фолклор...Първоначално радиостанцията се помещава на ул. "Георги Измирлиев" № 2... От 1988 г. Радио Благоевград се помещава на ул. "Иван Михайлов" № 56 в нова сграда, проектирана и изпълнена като радио-телевизионен център..." Това го пише на страница 175 на втори том. А на страница 316 има продължение: " Телевизионен център Благоевград (ТВЦ) – поделение на Българската национална телевизия. Създаден е през 1975; първото излъчване е осъществено на 9 септември 1975 година... Сред зрителите в страната имат успех рубриките "Бисери от Македония", "Легенди в ритъм", "От извора"... От 1992 по националната телевизия се излъчва и двучасова регионална програма Канал "Пирин". От 1997 Канал "Пирин" предава програма за Благоевград, която се излъчва и по Канал 1. От септември 1998 Канал "Пирин" има регионална и градска програма. Регионалната се излъчва чрез предавателите на вр. Виден и на вр. Ореляк и може да се гледа в бившите Благоевградски, Кюстендилски и в част от бившия Пернишки окръзи, в Северна Гърция, в западните райони на Македония и в Зап. покрайнини в Сърбия... Първото студио на ТВЦ е в сградата на ул. "Георги Измирлиев" № 2 ... Телевизионният блок от новата сграда на Радио-телевизионния център в Благоевград на ул. "Иван Михайлов" № 56 влиза в действие през август 1988."
А в Интернет за Бранимир Кочев може да се прочете, че той е бил полузащитник, роден в Петрич, юноша на "Беласица, преминал в "Пирин" – Благоевград. В "Левски" – София, отива да играе през сезон 1978 – 1979 год. и играе за "Левски" три сезона – до пролетта на 1981 година.
Направиха ли ви впечатление годините? Ето ги пак:
1973 г. – Радио Благоевград;
1975 г. – Телевизионен център – Благоевград;
1978 г. – Бранко Кочев отива да играе в "Левски";
1988 г. – Радио-телевизионен център.
Става ясно след съпоставката на годините, че дозата достоверност никаква я няма! Според в. "Уикенд" Радио Благоевград и Телевизионният център в Благоевград би трябвало да се родят през 1978 или 1979 година!
По времето на посочените по-горе години в българския футбол "сините" и "червените" са колели и бесели, както се казва. За тях не е било никакъв проблем да си вземат който играч си поискат от който и да било отбор. И то на цена, която сами си определят. Ако за всеки добър футболист, поел от Благоевград към столицата, са правели по един РТВЦ, то на всеки ъгъл на този град би имало такова чудо!
Истината трябва да се търси на друго място. И това място е в политиката на българските управници към Македония и към македонците тук. Известна е позицията на диктатора Тодор Живков и на българските националисти: македонци в България няма и не може да има. Обаче!
Обаче има един документ най-ярко потвърждаващ наличието на македонци в България: решение с гриф "Лично! Строго поверително!" на Политбюро на ЦК на БКП от 26. III. 1968 г. за борба с всичко македонско, борба за асимилиране на македонците, за заграбване на историята, културата и традициите им и провъзгласяването им за български.
А защо е най-яркият документ, потвърждаващ известния факт, че в България има македонци? Ами много просто! Би ли се занимавал най-високият партиен (държавен) орган с отричане на нещо, което го няма!? Даже с това решение е задължена и Българската православна църква да се включи в епичната битка срещу всичко македонско!
В точка 3 на споменатия документ между другото се казва: "б/ Комитетът за изкуство и култура... да ускори построяването на телевизионен предавател на Пирин."
Ето тук е разковничето за построяването и пускането в действие на Радио Благоевград, Телевизионен център – Благоевград, и по-късно на Радио-телевизионен център. Всичко друго за тези институции са измислици, слухове и скудоумие! А с подобни мисли като цитираните по-горе се цели да се завоалира атнимакедонската дейност на българската държава. Но не, не става! Не става, защото има много доказателства за неизменната антимакедонска истерия в България. Да изреждаме ли? Не, просто няма възможност да се изреди всичко, но все пак да нахвърлим няколко щрихи.
Благоевград (до 1950 г. – Горна Джумая) през 1920 г. (осем години след заместването на турската власт с българска) е наброявал 7 009 жители, за да стигне през 1992 г. до 71 343. От бедно земеделско градче се превръща в център на културни, административни, стопански институции, предприятия и фирми. Постепенно става развит промишлен град. Раждат се и много институции, чиято цел е пропагандата на българското и отричане на всичко македонско. Такива са около 25 учебни заведения – Американски университет в България, Югозападен университет "Неофит Рилски", Полувисш медицински институт, Полувисш институт по машиностроене и електротехника, среднообразователни училища, гимназии, техникуми и т. н. Няма как да не споменем и за Драматичния театър, Камерната опера, Държавния куклен театър, Държавния ансамбъл за народни (разбирай македонски – б. а.) песни и танци "Пирин", Исторически музей, читалище, библиотеки, Младежки дом, Дом на учителя и др. Провеждат се международен фестивал "Златната антена", Празници на моя град, франкофонии, национални празници на театралното самодейно изкуство, фестивал "Ален мак" и др. Развиват се и спортът, и туризмът. Когато чуждестранните дипломати обикалят България, наред с други градове в програмата е включен и Благоевград. През 1986 – 1987 е изграден новият център, като се провежда гръмка пропагандна кампания, че се благоустроява един от най-старите и най-български градове.
Благоевград израства много. Толкова много, че засенчва други градове – с повече жители, с по-големи традиции и възможности, с по-големи – и оправдани! – амбиции и претенции.
Но целта бе една и от ясна по-ясна: в Благоевград (и в Пиринския дял на Македония) да се влеят хиляди нови хора от цяла България и от чужбина, за да могат македонците да се изгубят в множеството и да се претопят. Флагмани в този рейд срещу македонците станаха вестник "Пиринско дело" и Радио-телевизионният център, а след тях се наредиха останалите културно-пропагандни институции, родили сами или с помощта на столичните "акушерки" и на мрачни и зловещи служби редица прояви в антимакедонски дух. Хвърляха се и сега безотговорно и нахално се хвърлят огромни средства за една изгубена кауза: македонците сме си тук, в България, от много години и ще си останем тук. Независимо от решения на високи партийни и държавни органи, независимо от фалшифицираните преброителни резултати от Националния статистически институт, независимо от промиването на мозъците на хората с измислени дати и събития, независимо от съчиненията на тъмни и опасни индивиди за несъществуващи факти.
Но по всяка вероятност антимакедонската истерия вече се намира в задънена улица, щом като се прибягва до такива евтини трикове като с посочения футболист! И що за трик е появяването в един и същ брой на вестник два пъти от двама автори на една лъжа!? Та това е толкова прозрачно! Толкова ли е пипето на автора на поредната глупотевина?
Разбира се, аз не зная и няма как да зная дали зетят на Тодор Живков е казал цитираните слова или някой плоскоумен си е послужил с неговото име. Защото, независимо от някои негови кусури и уличаването му в корупция, Иван Славков беше умен мъж и не може да не си е давал сметка как се създава и пуска в действие телевизионен център (Славков беше шеф на Българската национална телевизия, а не на Българското национално радио!). Нужни са сграда, скъпа техника, специалисти, концепция и ред други неща. Та това е идеологическа институция, не е зеленчуков магазин! Какво ще търси тук някакъв си футболист!? Още повече, че някой от шефовете на "Левски" е могъл да си го подсигури с един телефонен разговор. С абсурди някакви ни занимават... А дали и за Гочев и Станков "Левски" е платил с радио-телевизионни центрове? Или Славков е свършил тази работа?
Не много отдавна в благоевградска телевизия гостува Иван Славков. С характерната си усмивка той, говорейки за Радио-телевизионен център – Благоевград, обясни целта на неговото пускане с думите: "Ясно е защо!"

Разбира се, че е от ясно по-ясно. Но се разбира ясно и друго: антимакедонската пропаганда е бедствие за всички български граждани, а е манна небесна за не малък брой националисти и членове на репресивни специални служби. Въобще за хора, страдащи от хронична недостатъчност на съвест и морал. Жалко, нали? И така ще бъде, докато не се намери някой от майка роден да тресне по масата и не потърси сметка къде отиват парите на данъкоплатците, та не достигат за образование, за здравеопазване, за пенсии...Но кога ли ще стане това!?

   НАРОДНА ВОЛЈА
С ТОДОРЖИВКОВСКИ ИНАТ СРЕЩУ ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЕКСЕЛЕНЦИИ, МАКЕДОНСКИОТ ЈАЗИК Е ИСТОРИСКА РЕАЛНОСТ, ФАКТ
Читај
ТЕМПИРАНА БОМБА НА БАЛКАНОТ
Читај


Честит юбилей!

Бъди жив и здрав!

На 02. 02. 2012 година Костадин Петков от село Микрево, Благоевградско, навършва 80 години. Той е македонски активист и е един от първите дейци, които основават ОМО "Илинден", а след образуването на ОМО "Илинден" – ПИРИН се включва активно във всички мероприятия, организирани от партията.
Редколегията на вестник "Народна воля" и Председателството на ОМО "Илинден" - ПИРИН му честитят 80-годишния юбилей, като му пожелават здраве и още много, много години активен живот.

140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ТИТАН ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
• Докато рамото ми крепи пушка, македонските планини са недостъпни за български офицери.
• Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите.

Гоце Делчев

Македонија пее

КАДЕ СТЕ МАКЕДОНЧИЊА

Во илјада деветстотини четириесет и осма
Егеј наш македонски солзи пролеа
Од гради топли мајчински дечиња се откинаа
По светот се распрскаа детски игри оставија

Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија

Далечна е пролетта четириесет и осмата
Далеку е детството детство минато
Спомен тажен остана за родна куЌа таткова
Зборот тажен мајчински мајка не заборавајте

Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија

Во Европа во Канада во Америка и Австралија
Гласот сложно го кренаа македонците
И ние право имаме слободно да живееме
Во наша земја таткова мајка Македонија

Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија


ВИНО ПИЈАМ, ЕМ РАКИЈА

Вино пијам, ем ракија, (2)
коња јавам, аџамија. (2)

Коњ ме шета горе-доле, (2)
горе-доле, низ тоа поле. (2)

Ме однесе в ладна меана, (2)
во меана до три моми. (2)

Прва точи, друга носи, (2)
а, третата мене ме гледа. (2)

Па ја качив на кончето, (2)
ја однесов право дома. (2)


Поезия

НОВОГОДИШНО

За първи път, откакто с вас сме заедно,
на срещата ни аз дойдох последен.
Не ме корете –
исках всички да сте сбрани,
да видя как заражда се надежда,

да видя как в очите заблестяват
искри на огън,
топлогривест, чист,
и засиява,
бавно засиява
живителния пламък в болните очи,

да видя, че не хленчите страхливо,
не плюете със злоба към света,
да видя, че сте живи,
живи,
живи,
че гледате след дълга слепота.

Дванайсет след минута ще удари.
Да се изправим всички на крака.
О, как сте хубави, приятели,
другари –
бих искал винаги да е така.

Как искам…
Но във нашата градина
изтъпкани са всичките цветя.
Отива си поредната година.
А новата?
Какво ни носи тя?

Приятели,
да вдигнем чаши,
пълни
със вино като слънцето на моят Юг.
Да ги изпием наведнъж,
до дъно –
надеждите ни да не свършат тук.

Реката утре пак ще ни помъкне,
ще ни търкаля в мътните води,
за да се лутаме без път,
по мръкнало
да търсим брод.
Дали ще победим?

От нас зависи.
Смятат, че сме слаби,
че ни прекършиха
ей тъй –
без бой,
че се предадохме
и липсват само баби
и попове –
да служат упокой.

Пак сметка без кръчмар.
Затуй не ще приседна,
ще бдя накрак,
ще бдя накрак до вас.
Помнете –
тази нощ не е последна –
тя, душеядката, е покрай нас,
и в нас.

И трябват сили,
трябват много сили,
за да прочистим свойте дробове,
от първото дихание попили
горчилка на години–векове.


ПЕТЪР МИЦКОВ

СВЕТЪТ МЪЛЧИ

От векове
лъжата,
угоена,
ръфа
Македония
в сърцето.

Подмолно
угоявана
от българи
и гърци,
тя стана
страшно
много
по-модерна,
по-промита,
по-открита,
по-доволна
от тая
нова
фина
грация.

Сега
преследват
стъпките
на нашите
мисли,
че обичат
майка
Македония.

Притискат
порите
на чувствата,
с които
диша
майката
родина.
Макар
че има
самородно
име
и история -
от хълма
на историята
македонска -
изгряло,
слънце
просветлено
се изправи.

Пред погледа
кръвясал
на историята,
омърсявана
от българи
и гърци
с купени
агенти
историци.

Пред тях
с лице
без грим
и маска –
целуна
на съдбата
живата
голгота
македонска.

И тръгна
по пътеката
житейска на сърцето!


ПЕТЪР ХРИСТОВ



Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting