Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)


И така стигаме до приказката, според която (пра)българите поради десетки (измислени) причини са се претопили в славяните. Но не просто са се претопили и изчезнали, както е логично да се очаква, ами тяхното претапяне довело до създаване на нов народ. Сякаш са се явявали пречка за това, която е трябвало да бъде отстранена. И наистина са били такива, но не за неслучили се процеси през IХ в., а за българските националисти от XIX в.

Какви доказателства се привеждат за тяхното претапяне.

Първото е появата на славянски имена сред елита на държавата. Това според мнозина показвало, че се е случвала славянизация на (пра)българите. Но имената, макар да имат произход в определен език, не остават завинаги вързани за него, а се разпространяват и сред други народи, без това да означава, че съответният народ си променя езика, самосъзнанието или изчезва. Какво изненадващо има в това, живеейки в една държава и в регион с многобройно славянско население, ако (пра)българите са възприели няколко славянски имена? И откъде накъде това да означава, че те са изчезвали като народ?

Но нека хвърлим по-близък поглед.

Става дума за една група имена, появяващи се от времето на Крум до времето на Борис. Сред тях особено място заемат имена с окончание на мер/мир. Често се смята, че такива имена са неизбежно славянски. Това обаче не е така – същите окончания на имената се срещат и при германските народи. Освен това какви славянски имена биха били следните: Хумир и Пумир? От друга страна, повечето от тези имена имат всъщност окончание –мер, не -мир. Другото име на Расате е било всъщност не Владимир, а Валдимер – едно типично германско име. Друга група имена са достигнали до нас, минавайки през славянски посредник, което им придава славянска форма.

На почти всички тези имена славянската принадлежност е спорна и съществуват и други обяснения за техния произход. Например името на принц Звиница, за когото научаваме от гръкоезичен текст, използвал славяноезични източници, далеч по-добре се обяснява като тюркско, отколкото като славянско име. В гръцкия текст то е изписано като Свиници и може да се обясни с турската дума за радост и любов с(а)винч и да се свърже с (пра)българското ханско име Савин, отколкото да се мъчим да дадем славянско тълкувание (и какво ли би било то – от звънче или от свиня?).

Освен че славянските имена са спорни, те и сами по себе си не доказват процес на славянизация, но и нещо повече. Подобни имена се срещат във времето на Крум, Омуртаг, Маламир и Борис. Такива обаче не се срещат по времето на Симеон и Петър! По логиката, използвана от хората, доказващи славянизацията чрез имената, би трябвало всъщност да стигнем до заключение, че славяните са изчезнали, не (пра)българите. Разбира се, и двете заключения биха били напълно неверни.

През IX – X в. наистина славянският писмен език навлиза в България и започва да се употребява и от (пра)българите. Това обаче не означава, че те са изоставили своя език. Не означава дори и че повечето са знаели славянски. Преди това два века същите използват гръцки език за своите надписи, но никой не предполага от това, че са се били погърчили. През Средновековието писмените езици нямат ролята, каквато имат днес. Ако днес е нормално всеки народ да си има свой писмен език, то в миналото това е било крайно необичайно. Обикновено са се използвали международни литературни езици, сред които класически пример е латинският – използван от половин Европа. Славянският език също става международен. Власите пишат на него почти до ново време, а започват да го използват като писмен език именно във времето, когато са се намирали в държавата на Симеон и Петър. Същото става и с (пра)българите. Още през Х в. създаденият от св. св. Кирил и Методий литературен език започва да се употребява от два неславянски народа – единият, говорещ език от романската група, а другият – от тюркската. Власите обаче не са станали славяни поради това. Нито (пра)българите.

Несъмнен е обаче приносът на държавата на тюркските (пра)българи освен за запазването и развитието на славянската литература, но също и за разпространението й извън самите славяни, както и за появата на втората славянска азбука – кирилицата.

Твърдението, че (пра)българите са се претопили и изчезнали като народ, се нуждае от доказателство. Би трябвало някой да е забелязал това. А подобни исторически известия не се откриват. Нещо повече: през Х в., когато този процес уж би трябвало да бъде завършен, съвременните автори продължават да смятат, че с понятието българи се обозначава тюркски народ, родствен на хуните, аварите, хазарите и куманите. Никой съвременен автор не нарича българите славяни и никой не нарича славяните българи. Именно през този период в България се появяват множество славянски текстове и във всички тях славяните сами себе си наричат само славяни, езика си славянски, никъде не употребяват понятието българин за себе си. Те дори смятат, че съществува един-единствен славянски народ, живеещ от Македония до Великоморавия, и говорещ един и същ език. Същото положение се запазва в славянските текстове и през следващите два века. Това само по себе си е напълно достатъчно, за да демолира разглежданата теория.

Съкрушителен за тази теория е и фактът, че (пра)българите са се запазили до наше време. Става дума за гагаузите и гаджалиите в Североизточна България. В началото на миналия век известният учен Карел Шкорпил събира множество етнографски и исторически материали сред тях и стига до заключението, че именно те са потомците на (пра)българите. Освен че наричали себе си българи, те били носители на исторически предания от времето на Първото българско царство. Именно на база на техните легенди Шкорпил посочва, че са съществували две (пра)български столици и намира мястото на Плиска. Дотогава се е вярвало, че е имало само една столица – Преслав. Гагаузите и гаджалиите са знаели, че са две, а са знаели и мястото – край село Абоба. Произходът на гагаузите – едно тюркски говорящо християнско население, не може да се обясни по-добре от това, че те са потомци на (пра)българите, които са били именно тюрки християни. За всекиго е ясно, че по времето на турската власт е било невъзможно мюсюлмани да приемат християнството, нито пък е имало откъде да бъдат доведени турци християни в Добруджа – Турция не е практикувала да колонизира християнско население, а не мюсюлманско. Всъщност би трябвало да е добре известно, но не е, че в началото на XIX в. днешна Добруджа няма говорещо славянски население – главно то е тюркско, а няма данни и за масова колонизация на турци по времето на османската власт. Днешното славянско население се появява там през последните два века. Парадоксално е, че тези новоизпечени колонисти и деца на колонисти викат на потомците на (пра)българите да се махат от България.

За това, че през Х в. никакъв български народ в рамките на българската държава не се е създал, неоспоримо свидетелстват данните от следващия период. Наистина лесно е да вземеш данни от различни исторически източници, които наричат населението на България българи, докато съществува държавата с такова име. Нормална практика е населението на всяка една държава да се нарича според името й, без това обаче да говори каквото и да е за етническата принадлежност и самосъзнанието на населението. Достатъчно е да си спомним, че наричаме жителите на САЩ американци, на Германия – германци (макар че само турците в нея са няколко милиона), на Швейцария – швейцарци (а са четири етнически групи) и т.н. По какъв начин обаче се демонстрира, че се е създал един народ в рамките на държавата на (пра)българите? Никой съвременен автор не споменава за българи на север от Дунав след 972 г. Къде отидоха "българите" от уж създалия се народ – та нали България имаше обширни територии на север от Дунав и нали държавата уж е била рамката, в която се е създавал такъв народ? Това обстоятелство напълно се подминава от българските историци, сякаш не е фундаментално важно, ами е нещо без всякакво отношение по темата. Нормално – нали няма какво да кажат. Твърдят обаче, че процесът е обхванал ... познайте: Тракия, Мизия и Македония. Колко странно, че процесите са обхванали само една част от държавата. Очевидно или държавата не е играла роля при това, или такива процеси просто е нямало. И пак как странно се сблъскваме със съвременността, предрешена като минало. Процесът на създаване на български народ бил обхванал не цялата територия на българската държава, а само онези земи, които претендира да владее българският национализъм в ново време. Истинският произход на теорията отново лъсва като маймунски задник.

Но нека приемем този толкова антинаучен подход и да предположим, че се е създал такъв народ именно в обожаваните от българските националисти области. Основателно е да очакваме, че този народ след падането на държавата ще продължи да съществува в същите области и да бъде забелязван в тях, и още повече - да вдига въстания, за да си върне държавата. Какво обаче откриваме?

През ΧΙ – ΧΙΙ в. се появяват множество текстове, които говорят за населението и събитията в тези три области. Българските историци и националисти с огромно удоволствие цитират примерите, според които населението в една или друга област в Македония е наричано българско през това време, за да натрият носовете на македонците – виждате ли, били сте българи. В най-големия труд, посветен на мнимото създаване на българска народност – написан от Димитър Ангелов (Създаването на българската народност), има специална глава, озаглавена териториален обхват на българската народност по време на византийската власт. В нея той описва внимателно всички случаи, в които населението в Македония и зад Македония (в Албания и Тесалия) е наричано българско. Нито дума не споменава обаче за населението в другите области. Човек остава със странното впечатление, че българската народност се е била свила само в тия краища. Обаче не – без да посочва други примери, авторът най-безсрамно прави заключението, че и през този период българската народност продължавала да живее в Мизия, Тракия и Македония. Този абсурден и ненаучен подход намира обяснение само ако се схване истинската цел за написване на тази книга. Тя се появява наскоро след като България започва да отрича македонците и е част от нея. Именно това е истинската й цел – да докаже, че македонците са българи. За това внимание е посветено само на Македония и земите зад нея – ако те са били български, на какви се правят днешните македонци? Останалите територии (Мизия и Тракия) са, така да се каже, неспорни, спорна е само Македония.

Но не само това бе причината авторът (направен и академик за това си квазинаучно дело) да пренебрегне останалите области. Втората главна причина е в това, че в този период никой автор не споменава българи в Мизия и Тракия!!! Каква катастрофа за теорията за създаване на един народ в тези три области. И не само че няма българи в Мизия и Тракия, но българи освен в части от Македония има също така в Ниш и Белград (за тях Ангелов също премълчава). Значи, ако предците на македонците са били българи по това време, то такива са били и тези на сърбите. Само че предците на българите не са били българи. А това е достатъчно да сложи (поредната) точка на пишман теорията и да нанесе разкъсващ удар на българския национализъм, поставяйки въпроса кой краде историята – защото в този пункт българските националисти се явяват не само манипулатори, но и крадци на история (както обичат да казват), но дори и крадци на име.

Друг важен момент са въстанията. През този период са вдигнати няколко въстания за възстановяване на "българското" царство. Всички те са обаче вдигани и обхващат население в Албания, Македония и Сърбия. При това става дума за въстания, имащи за цел всъщност възстановяване не на държавата на Симеон и Петър, а чисто и просто на Самуиловото царство. Тези въстания не обхващат нито Тракия, нито Мизия. Въстанията, вдигани в Тракия и Мизия, имат съвсем други цели (и от своя страна не обхващат Македония и Сърбия), а участниците в тях не са наричани българи.

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


Честит юбилей!

Бъди жив и здрав!

На 02. 02. 2012 година Костадин Петков от село Микрево, Благоевградско, навършва 80 години. Той е македонски активист и е един от първите дейци, които основават ОМО "Илинден", а след образуването на ОМО "Илинден" – ПИРИН се включва активно във всички мероприятия, организирани от партията.
Редколегията на вестник "Народна воля" и Председателството на ОМО "Илинден" - ПИРИН му честитят 80-годишния юбилей, като му пожелават здраве и още много, много години активен живот.

140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ТИТАН ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
• Докато рамото ми крепи пушка, македонските планини са недостъпни за български офицери.
• Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите.

Гоце Делчев

Македонија пее

КАДЕ СТЕ МАКЕДОНЧИЊА

Во илјада деветстотини четириесет и осма
Егеј наш македонски солзи пролеа
Од гради топли мајчински дечиња се откинаа
По светот се распрскаа детски игри оставија

Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија

Далечна е пролетта четириесет и осмата
Далеку е детството детство минато
Спомен тажен остана за родна куЌа таткова
Зборот тажен мајчински мајка не заборавајте

Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија

Во Европа во Канада во Америка и Австралија
Гласот сложно го кренаа македонците
И ние право имаме слободно да живееме
Во наша земја таткова мајка Македонија

Каде сте македончиња
Каде сте кај отидовте
жално плаче мајка егејска
За вас плаче Македонија


ВИНО ПИЈАМ, ЕМ РАКИЈА

Вино пијам, ем ракија, (2)
коња јавам, аџамија. (2)

Коњ ме шета горе-доле, (2)
горе-доле, низ тоа поле. (2)

Ме однесе в ладна меана, (2)
во меана до три моми. (2)

Прва точи, друга носи, (2)
а, третата мене ме гледа. (2)

Па ја качив на кончето, (2)
ја однесов право дома. (2)


Поезия

НОВОГОДИШНО

За първи път, откакто с вас сме заедно,
на срещата ни аз дойдох последен.
Не ме корете –
исках всички да сте сбрани,
да видя как заражда се надежда,

да видя как в очите заблестяват
искри на огън,
топлогривест, чист,
и засиява,
бавно засиява
живителния пламък в болните очи,

да видя, че не хленчите страхливо,
не плюете със злоба към света,
да видя, че сте живи,
живи,
живи,
че гледате след дълга слепота.

Дванайсет след минута ще удари.
Да се изправим всички на крака.
О, как сте хубави, приятели,
другари –
бих искал винаги да е така.

Как искам…
Но във нашата градина
изтъпкани са всичките цветя.
Отива си поредната година.
А новата?
Какво ни носи тя?

Приятели,
да вдигнем чаши,
пълни
със вино като слънцето на моят Юг.
Да ги изпием наведнъж,
до дъно –
надеждите ни да не свършат тук.

Реката утре пак ще ни помъкне,
ще ни търкаля в мътните води,
за да се лутаме без път,
по мръкнало
да търсим брод.
Дали ще победим?

От нас зависи.
Смятат, че сме слаби,
че ни прекършиха
ей тъй –
без бой,
че се предадохме
и липсват само баби
и попове –
да служат упокой.

Пак сметка без кръчмар.
Затуй не ще приседна,
ще бдя накрак,
ще бдя накрак до вас.
Помнете –
тази нощ не е последна –
тя, душеядката, е покрай нас,
и в нас.

И трябват сили,
трябват много сили,
за да прочистим свойте дробове,
от първото дихание попили
горчилка на години–векове.


ПЕТЪР МИЦКОВ

СВЕТЪТ МЪЛЧИ

От векове
лъжата,
угоена,
ръфа
Македония
в сърцето.

Подмолно
угоявана
от българи
и гърци,
тя стана
страшно
много
по-модерна,
по-промита,
по-открита,
по-доволна
от тая
нова
фина
грация.

Сега
преследват
стъпките
на нашите
мисли,
че обичат
майка
Македония.

Притискат
порите
на чувствата,
с които
диша
майката
родина.
Макар
че има
самородно
име
и история -
от хълма
на историята
македонска -
изгряло,
слънце
просветлено
се изправи.

Пред погледа
кръвясал
на историята,
омърсявана
от българи
и гърци
с купени
агенти
историци.

Пред тях
с лице
без грим
и маска –
целуна
на съдбата
живата
голгота
македонска.

И тръгна
по пътеката
житейска на сърцето!


ПЕТЪР ХРИСТОВ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting