Драги приятели, македонци и почитатели на Никола Вапцаров,
Събрали сме се днес да почетем един колос - Никола Вапцаров, роден тук през далечната 1909 г.
Нашата почит се отнася към дееца, който с живота и смъртта си се нареди сред онези, които доказаха, че може да се живее и умира достойно.
Нашето възхищение е към поета, сътворил стихове, незабравими по своята красота, сила и дълбока човечност.
Нашата обич е за този, който макар и роден в Турция и живял в България, остана до край патриот, бе един от нас, чувстваше се македонец и действаше съзнателно като такъв.
Като осъзнат член на македонското малцинство в България и македонската нация въобще Никола Вапцаров с дейността си в рамките на Македонския литературен кръжок и чрез своята поезия се вгради в темелите на македонската нация.
Като всеки голям човек Вапцаров обединява, а не разделя. В него по един прекрасен начин се вижда как патриотичната дейност на лицето с македонско сърце и съзнание в защита на неговите идеали не вреди на никого, напротив. Какъв принос има Вапцаров за развитието на поезията в България и за рекламирането на България по света е добре известно. Така и македонците в България, и ние, събраните тук, днес със своята дейност принасяме полза не само на себе си, а и на страната, в която живеем. Колко тъжно е, че все още, почти седем десетилетия след смъртта на Вапцаров, българските власти не успяват да разберат, че преследвайки и пречейки на нас, те пречат на своята държава. А трябваше Вапцаров да ги поучи – какво щеше да бъде, ако не го бяха така безпричинно убили!?
Вместо да се поучат, го отричат или преиначават.
Те искат да го направят българин по самосъзнание не защото той е бил такъв или защото с това биха направили услуга някому, а защото не могат да понесат да признаят, че македонска нация има.
Затова всеки един македонец, който не може да бъде потулен и премълчан, бива изопачаван и присвояван или охулван. Същите тези и нас ни правят българи сега, когато сме още живи, какво ли би било, след като си отидем? Освен ако междувременно не съумеем да премахнем този отвратителен мисловен тумор в България – отричането на македонската нация.
И така, вземайки пример и храброст от Никола Вапцаров и подобните на него достойни хора, достойни македонци, борили се не само в невъзможни, но и в опасни за живота условия, нека закрепим и вярата си в успеха и да удвоим усилията си, за да си отиде онзи лош дух на национална омраза, отричане и потисничество, жертва на които падна и Кольо!
|
