Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


ПИНДЖУР СТРАШО. Един от организаторите на въоръженото въстание на македонския народ през 1941 г., народен герой. Роден през 1915 г. в село Ваташа, Кавадарско. Като ученик в Крагуевац се включил в прогресивното македонско движение. Член на КПЮ от 1934 г. Член на ръководството на студентската организация на Белградския университет, секретар на македонското студентско дружество "Вардар" при същия университет и член на МАНАПО (Македонски национален покрет - Македонско национално движение), поради което бил затворен. По време на окупацията инструктор на ПК на КПЮ за Македония. Член на Бюрото на ПК на КПЮ и на Главния щаб на партизанските отряди на Македония. През 1942 година от Военния български съд осъден (в негово отсъствие) на смърт. Вършейки партийна дейност през декември 1942 г. във Велес, паднал в ръцете на българската полиция. Измъчван до крайно изтощение. На 4 януари 1943 г. убит в затвора.
"Страхил Пинджуров (Страшо Пинджур – заб. на ред.) само си каза името, не искаше нищо друго да каже и затова почнахме да го бием -призна след освобождението началникът на група "А" при полицейската окупаторска управа в Скопие Любомир Йорданов, българин от Варна. – В биенето участвахме аз, Теню Райков, Илия Недков, Анто Антов, Тодор Маринов и Ангел Търпев. Беше вързан и бит по краката с гумени палки и с парчета от автомобилна гума. Бихме го, освен по краката, и по цялото тяло – кой където свари! С ритници, по гърба, по корема... Беше бит два дена едно след друго – без прекъсване. В много лошо състояние беше отнесен в килията. На другия ден изпратих Маринов или Антов, не си спомням, да донесе Пинджуров за нов разпит. Той се върна и ми каза, че Пинджуров е умрял. Изтичах да видя какво се е случило – намерих Пинджуров легнал, а около него имаше следи от пяна от устата... Областният полицейски началник Стефан Симеонов, след като видя умрелия, ни нареди: "Още довечера да бъде закопан някъде!"... Знам, че през нощта Тодор Ташев заедно с агента Анто Георгиев изнесли мъртвото тяло на Пинджуров с един мотоциклет (трупа поставили в коша), но къде са го закарали и какво са го направили – не знам!" (От "Судењата како последен пораз" на Йован Павловски)

БЕРАР ВИКТОР. Изтъкнат френски учeн (1864 -1931) и балканолог, автор на книги, между които и "Турция и съвременният елинизъм" и "За Македония". В труда си "Солунските атентатори" (юни 1903) между другото отбелязал: "Амбицията на една малка държава, егоизмът на една малка нация не е крайният идеал на македонците. Да се замени турското робство с гръцка, сръбска или българска зависимост, за македонците не би било никаква придобивка. Те наричат себе си федералисти. От своите съидейници искат да се отрекат от своя национален егоизъм и да работят за развитието на македонската общност, за да се подготви формиране на балканска федерация. Те смятат, че гърците, българите и сърбите ще бъдат немощни, ако останат изолирани. От друга страна, те чувстват, че Цариград още дълго време ще бъде в ръцете на неприятеля, т. е. този град ще прекрати турското робство единствено ако го подчини Русия. Намирайки се сред малки държави, македонците искат и тяхната Македония да послужи като свързващо звено между различните нации и езици, а търговията в град Солун, мислят те, ще свърже в един митнически съюз всички интереси на целия Полуостров."

АГОЛИ НЕДЖАТ. Участник в НОАВМ, член на АСНОМ и на първото правителство на Демократична федеративна Македония. Роден през 1914 г. Рано се включва в комунистическото движение – между двете световни войни. След завършването на Правния факултет в Рим работил като съдия в Тирана. През 1941 г. заради революционна дейност е преместен в Гяковица. През 1942 г. се включил в партизански отряд в Албания. През 1943 г. дошъл в Македония и постъпил в Народноосвободителната войска. Член на Щаба на Първа оперативна зона. През октомври 1944 г. кооптиран за член на АСНОМ, а два месеца по-късно избран за министър в първото правителство на Демократична федеративна Македония. Поради приемането на Резолюцията на Информбюрото осъден на затвор, където и починал през 1949 година.

АВРАМОВСКИ ДРАГУТИН – ГУТЕ. Художник и график. Роден през 1931 г. в Куманово. Завършил Академия за приложно изкуство в Загреб през 1955 г. Член на групата "Мугри". Преподавател в училището за приложно изкуство в Скопие. Участвал в редица изложби в родината си и в чужбина. Един от първите македонски абстрактни художници. В своя творчески път минал през няколко фази: метафизична изобразителност, надреализъм, енформел и лирична абстракция. Занимавал се и с театрална сценография. Един от изтъкнатите илюстратори на книги и списания. Носител на наградата "11 Октомври". Починал през 1986 година.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

Побързайте

Историята на Македония

Все още има екземпляри от излязлото от печат второ преработено и допълнено издание на "Историята на Македония" от професор Георги Радулов. Книгата има общо 570 страници. Цена - 15 лева. Купете си я, преди да са се изчерпали и последните бройки!
Справки на тел.: 02/ 870 76 36.

Важно! Важно! Важно!

Македонија над се

На вниманието на читателите на в. Народна воля" предлагаме книгата "Македонија над се" от Стоян Георгиев (Томовичин).
Запознайте се с живота на един храбър син на Македония, устоял с чест високото си национално достойнство.
Който иска да я прочете, може да я намери в Интернет, стига да напише в Гугал "томовичин" или "tomovichin".

Поезия

ЧИСТИ СЪВЕТИ

Все така сте малобройни,
но осмисляте безкрая
и защото сте достойни
за градините на рая,
не просете милостиня
даже при живот в пустиня,
но макар и унизени,
не режете своите вени,
не че подлост и тирани
не превръзват чужди рани,
не че има цяла вечност
до всеобщата човечност
и не считайте за чудно,
че сте остров сред поквара,
а помнете, че е трудно
път през кал да се прокара.


ГЛАС ОТ СТРАСБУРГ

На софийските събратя,
гдето често ме нервират,
непременно ще изпратя
най-беззъбата бълхичка,
а пък там да се разбират
кой кога да гъделичка.


БОГАТА БЕДНОСТ

Вечно има олелия
от безкрайна беднотия,
няма само дефицити
на коварства и бандити.


ОЧАКВАНЕ

Хегемончо гроб ни копа,
както вчера - и сега,
но очакваме Европа
да ни каже Докога?!


НАГРАДИТЕ

Който истината казва,
с обезхлебност се наказва,
а най-хубавите залци
получават оплювалци.


МАКЕДОНСКИ СЕНАТОР

Защото при чужди жени не отиваш,
не лъжеш, не грабиш, дори не убиваш,
не вярвай в онази велика заблуда,
че може да бъдеш подминат от Юда.


ОКТОПОДИТЕ

Те са винаги потребни
и на хората безхлебни,
че в живот без октоподи
кой към пропаст ще ги води.


НОВАТА МАГИСТРАЛА

На поредното "Честито!"
тя отвръща дяволито: -
И по нови магистрали
се пътува към провали!


БЕДСТВИЕ

При неправди и неволи
всички истини са голи,
а когато се обличат,
на метреси ни приличат.


АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting