Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)



И така – наистина ли са били толкова малобройни (пра)българите? Нека директно да кажа, че никъде в историческите източници те не са определени като малобройни. Тази толкова популярна в съвременната наука идея е била напълно непозната за средновековните автори. Те обикновено не коментират броя на (пра)българите, но в редките случаи, когато правят това, дават точно противоположните констатации. Ето и конкретните примери. В Чудесата на св. Димитър Солунски от VII в. във връзка с голямото аварско нападение срещу Солун се казва, че хаганът "събрал всички варварски народи вътре в неговите (територии) заедно с всички славяни, българи и многобройни народи в неизброима войска", а по-късно, че "сам хаганът на аварите заедно с останалите множества, тоест българите и всички споменати народи, подобно на снежен вихър обсадили стените на града". В първия случай българите са споменати по име на второ място след славяните, а останалите са наречени само многобройни. Във втория случай единствено българите от всичките събрани от хагана множества са посочени поименно. Ясно е, че те са един от основните неизброими народи и множества събрани в случая. Това се отнася генерално за (пра)българите. От тях тези, които дошли на Балканите, са само част. Но и за тях намираме подобни твърдения в източниците. Патриарх Никифор съобщава за множества (тълпи, използвана е гръцката дума ὅμιλος) български войници, които през 712 г. нападнали околностите на Константинопол. На два пъти като множество са показани българите от страна на Теофан Изповедник. В първия случай българите са едно от "множествата от различни народи", които съставлявали войската на хан Телец при битката през 763 г., а в края на същата битка "било убито голямо множество българи, много били хванати, други пък се предали". "Множество българи" загинали според патриарх Никифор и при поражението на българите през 756 г. Самите (пра)българи са смятали себе си за многобройни. Така твърди Омуртаг в един свой надпис, в който му се пожелава да владее над многото българи, докато тъпче враговете си (славяни и гърци). Многобройността на българите дори влиза в титлата на хан Пресиян, който е "на многото българи от бога архонт." Хазарите също така смятат изгонените от тях (пра)българи на Аспарух, които и "до днес" (т.е. X в.) живеят край Дунав за "многобройни като морския пясък", а подобно твърдение се намира и в една еврейска енциклопедия от същия Х в. И следните факти говорят, че тези хора не са били малобройна група: при идването на Аспарух на Дунав лично византийският император повежда голям поход по суша и море срещу тях, и то насред вселенски събор в Цариград – очевидно са сметнати за твърде сериозна заплаха; неуспехът на този поход, подчиняването на славяните в Мизия, примиряването на империята със създаването на тяхната държава в Добруджа (дори и съгласието да им плаща годишна субсидия) говорят за тяхната сила, а според това и за немалкия им брой; те не само успели да създадат държава, но и съумяват да оцелеят между три от най-големите сили в Източна Европа по това време – Византия, Хазария и Авария; въпреки масовото напускане на славяни на тяхното ханство през 60-те години на VIII в. и серията големи военни походи на Константин Копроним по същото време – те успяват да оцелеят. Очевидно е значи, че българите, макар и може би не извънредно многобройни, в никакъв случай не са били малобройни – били са достатъчно много, за да могат сами да се грижат за себе си.

Тезата за тяхната малобройност обаче не е случайна. Неизбежен факт е, че (пра)българите са народ от тюркско-монголско потекло. А съвременната българска нация е славяноговоряща. Очевидното решение е, че между двете групи българи няма нищо общо освен името. Но това би значело да се постави под въпрос не само древността на българската нация и богатството на нейната история, но и, което е още по-лошо, правото й да претендира над половината Балкански полуостров. Защото, ако не е "историческото право", то на какво би се позовавал българският национализъм през последните два века, за да претендира за Македония и Поморавието? На самосъзнанието на самото население ли? Ами че то с малки изключения не е било българско. Всъщност налагало се е да убеждават това население, че е българско, именно чрез историята и позоваването на средновековните държави с българско име на полуострова. Ако тези държави не са били на техния народ, то как да убедят македонците, че са българи?

Науката принципно е отговорила на подобни въпроси. Всички нации без изключение са съвременни и скорошни (от последните два-три века). Идеята, че историята е история на народи (вместо просто на хора), че за да има държава, трябва да има и народ (и обратното – щом има държава, то има и народ) и т.н. са съвременни и без стойност при изследването на миналото. Национализмите обаче, за да аргументират правото на съществуване на съответните нации, правото им на държава и големината на тази държава, измъкват от историята онези моменти, които биха могли да им бъдат от полза (премълчават онези, които им противоречат), провъзгласяват нацията си за древна и вечна и фалшифицират историята като неспирна борба на тяхната нация за държава и свобода.

Специално на Балканите при възникването на съвременните нации, тъй като това се е случвало в рамките на несвоя държава (османската), е трябвало да си измислят своя такава, в чието име националистите да искат отделянето си от Турция (т.е. не създаване на държава, а демек възстановяване на такава от миналото). Обръщат поглед към историята и изваждат от праха й удобна тям държава и се провъзгласяват за нейни наследници. Изобретяват и народ, който провъзгласяват за същия като съответната съвременна нация, която създават. Награбват колкото се може повече минало, за да бъде съответната нация "по-продаваема", по-съблазнителна за хората. Това е ставало главно чрез манипулация с имената.

Нека дам няколко конкретни примера.

Съвременната гръцка нация е създадена от истински конгломерат на етнически групи. Пелопонес и части от Централна Гърция през Средновековието имат силно славянско присъствие (на Пелопонес славяните имат своя автономия до идването на турците през XV в.). Албанците в Епир и Централна Гърция са били толкова много, че по едно време дори се обсъжда въпросът албанският да стане втори официален език в Гърция. Тесалия е била и си остава заедно с част от Югозападна Македония (Грамос, Кожани, Серфидже и т.н.) доминантно влашка територия. В Егейска Македония до 1912 г. гръкоговорящите са незначително малцинство от около 15 % - останалите са македонци, турци, роми, евреи и т.н. Подобно е и в Западна Тракия, където и до днес основни групи са помаците и турците. След 1912 г. в Гърция се преселват прогонени от Мала Азия почти милион християни. Основната част от тях не бяха никакви гърци – дори не знаеха езика. Голяма част от тях бяха православни турци, така наречените (и не случайно) туркофони. Дали и 10 % от днешните елини са потомци на старите? (Да не говорим, че и старите са били от смесен произход.) Според някои генетични изследвания процентът е до 35 %. Още по-интересното е, че през цялото Средновековие предците на ядрото, от което възникна гръцката нация, са наричали себе си не иначе, а ромеи – така се наричали и в народните си песни. Не гърци, не елини. Всъщност предците на днешните горди елини по-скоро биха умрели, отколкото да се признаят за елини – защото през Средновековието елин значи главно езичник. Но за да изберат да се наричат елини, главна роля изиграва не друго, а западноевропейската мода от онова време. През 19 век (а до-голяма степен и до днес) в повечето европейски страни разглеждат Древна Елада като люлка на европейската цивилизация, култура, на демокрацията и т.н. Култът към нея е силен и понастоящем. Ето защо "хитрите гърци" решават да зарежат името ромеи, на което не се гледа с добро око на Запад (погрешно се е вярвало, че Византия едва ли не олицетворява пропадането на великата антична цивилизация и е символ на декаденция), а с модното елини. Този им ход се оказва особено далновиден и от него печелят и до днес (влизане в Европейския съюз без критерии, гледане през пръсти, безогледно даване на пари и сега пак – спасяване след една от най-грандиозните измами на века). Да се казваха Византия или Ромая, друга история щяха да имат – без покровители спасители.

Това отклонение е необходимо, за да се изясни един важен за темата въпрос - а именно манипулацията с имената. Еднаквостта на имената не означава и еднаквост на носителите, но въпреки тази азбучна истина, често по инерция се мисли именно така. Имената на нациите на Балканите не са им жигосани от древността, не са наследство – те са избор, направен от национални идеолози в зората на съответните национализми. Имало е различни идеи, но е избрана онази, която е щяла да привлече покровители сред Великите сили, онова, което е било на мода в дадения момент в "циливилизацията", в която съответните национални идеолози са се учили. Защо българите не избраха да се наричат траки например, а българи, и защо заложиха толкова на славянството? Защото траките ги отдалечаваха от главния им покровител – Русия, без който създаването на тяхна държава щеше да е много, много, много трудна работа. Нито България, нито Гърция, нито Сърбия можеха да се създадат, без решаващата помощ на съответните покровители от Великите сили.

Изборът на имена се случи както в народната приказка за това как Бог раздавал дарове на народите. Които дошли първи, получили агалъка, а последните – каквото остане. Първите – гърците, избират името елини и с това превръщат Запада в свой покровител и бавачка. Българите и сърбите – Русия и панславизма.

И сега да се върнем на въпроса защо бяха провъзгласени (пра)българите за малобройни и изчезващи. Защото тяхната неславянскост заплашваше, от една страна, древността и правото на териториални претенции на прохождащата българска нация, а от друга, поставяше под заплаха отношението с "генералния спонсор" – Русия, за чието благоволение ключово бе славянското братство и единство. А пък към средата на XIX в. вече бе невъзможно да се твърди, че (пра)българите са били славяни, както се е правело по-рано. Истината излязла наяве. Налагало се е тяхното (на прабългарите) премахване, претапяне, и то по възможност без последици – само името. Само името и историята с територията. Тази тенденция е силно изразена в ранната българска историография – (пра)българите са незначителна група, шепа, претапяща се рано, бързо, с желание и без остатък. Същата линия се налага и в руската/съветската историография. (Пра)българите пречат на славянското единство и величие (друго си е да имаш "славянска" държава още през 681 г. , и то такава, която да стане царство още през Х в., да не говорим колко "кофти" би било още една неславянска държава (след Византия) да изиграе толкова голяма роля за славянската писменост и култура). Изследователите така и не поставят простия въпрос – българската нация въобще наследник ли е на тези хора. Не поставят въпроса какво се е случило с народа на Аспарух, кои са техните потомци. Осъдени са без съд на претапяне, а българската нация, пак без съответния "съдебен процес", е направена наследник на тяхното имущество и права. Славянските историографии (особено българската) бяха заинтересовани в тази посока, западните така и никога не са се интересували сериозно от българската история (така че я оставяха на самите български историци да си я пишат), а национализмът кумуваше на това решение – доскоро за много учени би изглеждала трудна за възприемане идеята, че може да има няколко български държави и те да не са плод на един и същ народ.

А трябваше да се постави този въпрос. Научната добросъвестност и методология го изискваше. Логиката също. Задължително бе да бъде проверена хипотезата, вместо да се провъзгласява за аксиома. Имаше достатъчно причини и данни в източниците, за да се постави под съмнение. Вместо това (пра)българите бяха провъзгласени за малобройни, техните ханове за луди, държавата им за славянска и т.н. , и т.н. само и само за да може да се обясни един неслучил се процес на претапяне на (пра)българите в славянското мнозинство и създаването на български народ в Мизия, Тракия и Македония, чийто директен продължител без прекъсвания да бъде съвременната българска нация. Просто и удобно за всички заинтересовани решение. Освен за истината. Единственият му проблем е, че то толкова много противоречи на историческите източници и толкова малко потвърждения намира в тях. Но за съжаление и историческата наука страда от модите и философиите на своето време. А пък на Балканите, където историците са ни повече, ни по-малко държавни чиновници, а историята е политика и национална религия, положението е още по-тежко.

Именно за това появата на независима македонска държава със своя историография е толкова дразнещо за българските националисти – поставя под въпрос толкова удобния мит, събужда въпроси, обръща вниманието на някои специалисти да се ровят в добре заритата яма на произхода – нищо хубаво за българския национализъм оттам няма да излезе.

Но назад към темата. И така стигаме до въпроса за "славянизацията" и претапянето на (пра)българите.

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај

Побързайте

Историята на Македония

Все още има екземпляри от излязлото от печат второ преработено и допълнено издание на "Историята на Македония" от професор Георги Радулов. Книгата има общо 570 страници. Цена - 15 лева. Купете си я, преди да са се изчерпали и последните бройки!
Справки на тел.: 02/ 870 76 36.

Важно! Важно! Важно!

Македонија над се

На вниманието на читателите на в. Народна воля" предлагаме книгата "Македонија над се" от Стоян Георгиев (Томовичин).
Запознайте се с живота на един храбър син на Македония, устоял с чест високото си национално достойнство.
Който иска да я прочете, може да я намери в Интернет, стига да напише в Гугал "томовичин" или "tomovichin".

Поезия

ЧИСТИ СЪВЕТИ

Все така сте малобройни,
но осмисляте безкрая
и защото сте достойни
за градините на рая,
не просете милостиня
даже при живот в пустиня,
но макар и унизени,
не режете своите вени,
не че подлост и тирани
не превръзват чужди рани,
не че има цяла вечност
до всеобщата човечност
и не считайте за чудно,
че сте остров сред поквара,
а помнете, че е трудно
път през кал да се прокара.


ГЛАС ОТ СТРАСБУРГ

На софийските събратя,
гдето често ме нервират,
непременно ще изпратя
най-беззъбата бълхичка,
а пък там да се разбират
кой кога да гъделичка.


БОГАТА БЕДНОСТ

Вечно има олелия
от безкрайна беднотия,
няма само дефицити
на коварства и бандити.


ОЧАКВАНЕ

Хегемончо гроб ни копа,
както вчера - и сега,
но очакваме Европа
да ни каже Докога?!


НАГРАДИТЕ

Който истината казва,
с обезхлебност се наказва,
а най-хубавите залци
получават оплювалци.


МАКЕДОНСКИ СЕНАТОР

Защото при чужди жени не отиваш,
не лъжеш, не грабиш, дори не убиваш,
не вярвай в онази велика заблуда,
че може да бъдеш подминат от Юда.


ОКТОПОДИТЕ

Те са винаги потребни
и на хората безхлебни,
че в живот без октоподи
кой към пропаст ще ги води.


НОВАТА МАГИСТРАЛА

На поредното "Честито!"
тя отвръща дяволито: -
И по нови магистрали
се пътува към провали!


БЕДСТВИЕ

При неправди и неволи
всички истини са голи,
а когато се обличат,
на метреси ни приличат.


АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting