|
|
| НАВЛИЗАМЕ ВЪВ ВТОРОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ХХI ВЕК |
ЩЕ ОЧАКВАМЕ ОТ НОВАТА 2011 ГОДИНА
МНОГО ОСЪЩЕСТВЕНИ НАДЕЖДИ |
| ДА БЪДЕ ЧЕСТИТА НОВАТА ГОДИНА ЗА ВСИЧКИ МИРНИ И ПРОГРЕСИВНИ ХОРА ПО ЗЕМЯТА! |
Отиде си в историята и последната година от първото десетилетие на ХХI век. Има ли с какво да се запомни тя? Ще остане в съзнанието ни с борбата, която водихме ние, македонците в България, за нашето признаване, за нашето достойнство. Успяхме ли?
На пръв поглед пак сме в същото положение, както и през много други години. Но само на пръв поглед. Защото управляващите вече бавно и трудно намират лъжи, оплитат се в тях и правят отстъпки в някои насоки. Вече можем почти спокойно да се събираме и ако има пречки в това отношение, те идват не толкова от организирана съпротива на държавата, политиците и специалните служби, а от отделни, безумни в своя антимакедонски бяс ретроградни глупаци. Спряха явните нагли нападки срещу нашия вестник – единствения македонски вестник в България, - защото се видя, че ние воюваме за правдата, за достойнството си, против всякаква злоба и неоправдана омраза.
Какво да очакваме от Новата 2011 година?
Преди всичко нека тя да донесе на всички ни много здраве. Да донесе още успехи в трудната ни борба за нашето признаване. Дано най-после пробием тъпата неовърховистка, националистическа и съдебна блокада и се поздравим с официалното регистриране на наша македонска партия и македонски организации.
В международен план дано Новата 2011 година да спре безумната атака срещу Република Македония и тя да намери своето място в Европейския съюз и в НАТО. Да бъде приета там не по милост или по някакви си конюнктурни съображения, а защото отдавна е заслужила мястото си в тези международни организации.
Искрено се надяваме Новата 2011 година да събуди здравите сили в българското общество и те най-сетне ясно и категорично да заявят, че са за един мирен, обединен и прогресивен свят, да изритат на бунището всички, които живеят с кошмарни химери от миналото и с ненавист към съседите на България, и най-много към Македония.
Да донесе разум и смелост на управляващите, за да проумеят, че ние, македонците в България, сме абсолютно мирни и лоялни граждани на тази страна, за да превъзмогнат своя страх от реалността и да сложат графа „Македонец” при преброяването, та да се види най-после колко горе-долу сме македонците в България. Казваме горе-долу, защото страхът и уплахата са големи, а те сриват всичко човешко у човека – и у тези, които ги насаждат, и у тези, които мълчаливо ги носят у себе си. Да станем свободни хора!
Редакционният колектив честити Новата 2011 година на всички свои читатели, на всички македонци по света и на нашите симпатизанти, на всички свободолюбиви хора, като им пожелава много щастие и успехи в личния и в обществения живот!
Бъдете здрави и усмихнати през цялата 2011 година!
НАРОДНА ВОЛЯ |
|
|
|
| Преброяването започва на 1.II.2011 г., но то взе първите си жертви още през септември м. г. за поука и страх на “опасните” |
| БРАТЯ МАКЕДОНЦИ, ДА ЗАЯВИМ, ЧЕ НИ ИМА, ЧЕ СМЕ ТУК! |
Самуил Ратевски
Както знаят читателите на в. „Народна воля”, наближава преброяване на населението в България. Бе планувано то да започне на 1 март 2011 г., но неочаквано властите го пренасрочиха за 1 февруари 2011 г. Изплаши ли ги нещо - не е ясно, но никак не е изключено.
Европскиот шенгенски простор со 27 земји, петстотини милиони жители и територија од 4,3 милиони километри кавдратни од 19 декември 2009 е достапен за патување за македонските граѓани без визи. Со одлуката што ја донесе Советот на министрите за внатрешни работи и за правда на земјите-членки на ЕУ на крајот на ноември, граѓаните на Македонија се ослободуваат од вадење визи за краткорочен престој до 90 дена во рок од шест месеци, односно до 180 дена в. Както виждаме, съвсем малко е необходимо от всеки един от нас.
А на македонските организации и партии остава да привлекат вниманието на правозащитните организации и международния фактор. |
|
|
|
| В град Прилеп, Република Македония, бе отбелязан 30-годишният юбилей на вестник “Народна воля” |
| МАКЕДОНИЯ СЕ ВЪЗРОДИ, ЖИВА Е И ЩЕ БЪДЕ ВЕЧНА! |
Драги Башески
Радко Георгиевски
 На четвърти декември 2010 г., в читалнята на Градската библиотека ЈОУ „Борка Талески” – Прилеп, пред многобройни почитатели на писаното слово се проведе представяне на вестник „Народна воля”, който се печати и издава в Благоевград, Пиринския дял на Македония, в Република България.
Присъстващите за втори път застанаха мирно - този път пред обичания химн „Народе македонски...”, изпълнен от Радко Георгиевски, който им разнежи сърцата, а за своето изпълнение спечели много аплодисменти.
Главният редактор на вестник “Народна воля” - г-н Георги Христов, на Могилата на непобедените поднася цветя и с почит се покланя пред паметта на загиналите борци за свободата на Македония.
С това завърши еднодневното пребиваване на гостите в Прилеп и Република Македония. |
|
|
|
| Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа |
| ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ |
д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)
Ако се установи, че македонците не са били сродни с елините, ще трябва да признаем, че древната гръцка история се завръшва с края на съюзническата война ( 355 г.), когато Атина изгубва напълно политическата си мощ. В противен случай пък ще кажем, че Филип обединил гръцкия народ, а Александър основал гръцкото всесветско владичество.
И тъй, какви са били македонците, главните носители на елинистичната култура? Трябва да се признае, че не притежаваме достатъчно материал, за да отговорим положително на тоя въпрос: старите автори само пътьом засягат въпроса за етнографското положение на македонците, пък и тия оскъдни сведения често пъти недопущат съвсем сигурни заключения; при това се прибавя и обстоятелството, че от езика на старите македонци са запазени много малко следи. |
|
|
|
|
|
|
| Годишно обракање на претседателот Иванов во Собранието |
| ДОДЕКА СУМ ПРЕТСЕДАТЕЛ, НЕМА ДА ДОЗВОЛАМ ПРОМЕНА НА ИДЕНТИТЕТОТ! |
(Преземено од МИМ)
 - Членството во НАТО и во ЕУ е наша стратешка определба и не постои одржлива алтернатива за Македонија. Тој пат го попречува проблемот за името што го создаде Грција, за кој ние сме подготвени на европски начин да ги премостиме разликите, но без задирање во македонскиот идентитет, јазик и во Уставот, порача претседателот Ѓорге Иванов во годишното обраќање во македонското Собрание.
- Ние сме граѓани на европска земја и бараме од Грција, како членка на ЕУ, со нас да се однесува европски. Затоа, уште еднаш порачувам дека не е прифатливо да се разговара за решение што задира во македонскиот идентитет, јазик и во Уставот како чувар на нашата државна сувереност и нашето национално достоинство. Затоа, сакам да подвлечам - додека сум претседател на Република Македонија, тоа нема да го дозволам, истакна Иванов. |
|
|
|
| Став |
| ЈАЖЕТО ОКОЛУ ВРАТОТ НИ СЕ СТЕГА, МОРА ЖЕСТОКО ДА СЕ РЕАГИРА |
Ристо Никовски
Јажето сé повеќе ни се стега околу вратот, а ние како да не го забележуваме. До скоро имаше претензии дека се работи „само“ за името на државата, ама пукна срамот. Баросо, на прес со нашиот премиер, јавно ни порача дека „идентитетот е важен, ама...“ имало и поважни работи. Не за него и другите, за нив идентитетот е света работа, туку за нас. Не е битно дали оваа бесмислена изјава е последица на објаснувањата на нашиот премиер, или на пошироки влијанија. Во принцип, таква (глупава) идеја не се раѓа во Брисел. Баросо, изгледа, ја најави последната фаза од спорот и прецизира дека проблем се - Македонците. |
|
|
|
|
|
|
| Кон корените на македонската национална мисла |
| ЗА МАКЕДОНСКИТЕ РАБОТИ |
Крсте Петков Мисирков
(Продолжува од минатиот број)
 Мнозина, можит, к'е речат, оти вистина арно iет чоек да се позамислит над прашаiн'ата, задирнати во таiа книга, но сега ушче не му iет времето. Со оваа книга, ке речат они, се носит раздор и разiединуаiн'е мег'у нас, на место соiединуаiн'ето, коiе сега за сега ни iет така нужно. За македонцка народност, македонцка литература и литературен iазик ниiе ке мо жиме да му мислиме само, кога к'е заживеiеме iеднаш слободен политичен живот; а до тогаi нам ни требит, ниiе да сме соiединени и да остаиме на страна националното прашаiн'е.
На тоа iас можам да одгоорам само ово: по моiето мислеiн'е, сегашните, т.е. мiурштегцките реформи сет максимум, шчо можа да ископчит од Европа револуциiата. Револуциiата на пролет ке бидит наi глупаото, шчо можиме ниiе да напраиме. Со револуциiата на пролет ке се користат само нашите неприiатели. |
|
|
|
| Во Прилеп, Република Македонија |
| ТРИ ДЕЦЕНИИ “НАРОДНА ВОЛЈА“ |
(Преземено од МИМ)
 Јубилејот 30 години од издавањето на единствениот весник на македонски јазик „Народна волја“, што се печати во Благоевград, Бугарија, беше одбележан во Прилеп, во присуство на претставници на Општината, Боречката организација, политички партии и граѓани.
Уредувачкиот тим на весникот и членови на ОМО „Илинден“ - ПИРИН посочија на се' уште силната дискриминаторска пропаганда на бугарската власт, која, како што велат, им влева страв на Македонците јавно да ја декларираат својата национална припадност.
„Основната идеја на весникот е да ја каже вистината за Македонија. Се' што е негативно од бугарска страна, сите фалсификати што ги прават тие за Македонија и за нејзината историја да бидат со факти и аргументи“, вели Ѓорѓи Христов, уредник на „Народна волја“. Тој додава дека весникот се залага сите проблеми меѓу балканските народи да се решаваат со дијалог. |
|
|
|
| Во Италија |
| ПРИЗНАНИЕ ЗА РАДЕ СИЛЈАН |
(Преземено од МИМ)
 Еминентниот македонски поет Раде Силјан е добитник на престижната награда "Un poeta per la pace". Наградата му е доделена во рамките на тринаесеттата меѓународна поетска манифестација која од триесетти ноември до четврти декември минатата година се одржа во Трст, Италија. На манифестацијата учествуваа истакнати поети од повеќе европски земји.
Признанието се доделува по седми пат, а на свеченоста организирана по повод овој чин во клубот Театро Верди" стихови од нашиот поет преведени на италијански јазик рецитираше артистот Маурицио Ѕакиња.
Раде Силјан е автор на значаен поетски и критичко-есеистички опус. Добитник е на домашни и странски признанија, а неговите поетски книги се преведени на англиски, руски, италијански, турски, грчки, романски, албански, украински, полски, бугарски, српски и латински јазик. |
|
|
|
| Жива историја |
| СВЕДОШТВА НА ПРОТЕРАНИТЕ МАКЕДОНЦИ ОД ЕГЕЈОТ |
(Продолжува од минатиот број)
 НА БЕГАЊЕ ПАДНА ВО БУНАР
- Еве како започна прогонот: На 17 јуни 1947 го сардисаа селото, а од селото Грците почнаа да пукаат од подрумите во училиштето, таму беа скриени имаа и митралези. Луѓето од селото почнаа да викаат “Ајде да бегаме”, се собравме, на запрежни воловски коли се качивме, по една фамилија со децата на една запрежна кола, прибравме набрзина што можеше. Ние имавме дуќан во селото, зедовме чоколади - јадевме. Мене ми рекоа, ај ти си голема, оди одзади терај ги овците. Ги терав и така одеднаш паднав во еден сув бунар. Викав, плачев, пиштев, тие напред не можеа да слушнат од ѕвонците на овците. Кога се повлекуваа партизаните дојдоа коњаници кои ме пронајдоја. Еден ми вели: “А бре дете што бараш тука”, “кај се твоите?”. “Ги терав овците и паднав, тие заминаа, не знам кај отидоа”, реков. “Дај ми ја раката” ми рече, ме извади од бунарот и ме донесе кај моите, во Сетина. |
|
|
|
|
| Никола Вапцаров живя, твори, бори се и загина като македонец! |
| “ПРЕОТКРИВАНЕТО” НЕ СЕ СЪСТОЯ |
Биляна Вардарска
За да не спомене името на поетесата, Райна Вапцарова прави „замълчаване”, отбелязано на нов ред с многоточие, и продължава: „... Глазне бие водите си в големите обли камънаци, така ги бие, че от тях се издига бяла като прясно масло пяна. Кольо обича да скача по тези обли камънаци, разперил двете си ръце, за да запазва равновесие. Поетесата (Елисавета Багряна – б. м.) и художникът (Константин Щъркелов - б. м.) тихо разговарят и вървят по тясната пътека, която се вие покрай реката.”
Читателите на вестника знаят какво се случва в планината – за това съм писал преди години и за да не се повтарям, ще припомня главните моменти. |
|
|
|
| В град Прилеп, Република Македония, бе отбелязан 30-годишният юбилей на вестник “Народна воля” |
| МАКЕДОНИЯ СЕ ВЪЗРОДИ, ЖИВА Е И ЩЕ БЪДЕ ВЕЧНА! |
СЛОВО НА ТОДОР ПЕТРОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВЕТОВНИЯ МАКЕДОНСКИ КОНГРЕС
Валеше, когато пътувахме от Скопие към Прилеп, струва ми се, че сега навън грее слънце.
Уважаеми отец, уважаеми братя и сестри, уважаеми македонци, от името на Световния македонски конгрес като неформален световен парламент на македонците от всички дялове на Македония по целия свят изказвам искрени поздрави по повод тридесетгодишния юбилей от излизането на първия брой на вестника на македонците от Пиринския дял на Македония „Народна воля”. Изказвам искрена благодарност на всички негови спонсори и особено на Македонската православна община за Сидней и Нов Южен Уелс в Австралия. |
СЛОВО НА ГЕОРГИ ХРИСТОВ (ЯН ПИРИНСКИ) - ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА В. “НАРОДНА ВОЛЯ”
Уважаеми братя и сестри македонци, позволете ми да изразя голямата си благодарност на Инициативния комитет и на Вас, които сте дошли тук, за да отбележим заедно юбилея на вестник „Народна воля” – 30 години от неговото излизане. На 1 октомври 1980 година излиза първият брой на вестник „Народна воля” – там, в далечна Австралия, в град Сидней. Основателите са носители на свободолюбиви идеи и македонски патриоти – Александър Христов, Кръсто Енчев, Ангело Вретовски, Георги Чочков, Митре Мойсовски и други, които поставиха основите на това голямо историческо и свято дело за македонската кауза – създаването на вестника „Народна воля”. |
|
|
|
|
|
|
|
|
НАРОДНА ВОЛЈА
|
 |
 |
Испраќаме новогодишен поздрав до читателите на весникот “Народна волја“ од градот Прилеп, Република Македонија, со многу искрени желби за здравје и среќа, братство и мир, љубов и разбирање пред се меѓу Македонците и народот во светот во Новата 2011 година!
На Јан Пирински и неговите соработници пожелуваме уште многу, многу години со успех да ја презентираат пред светот вистината за Македонија.
Дај Боже да се множат вакви гласила таму каде што ги има Македонците и нивните пријатели.
12.12.2010 г., гр. Прилеп, Р. Македонија.
Радко Георгиевски
Драги Башески |
|
На редакционния колектив на в. “Народна воля”
по случай Новата 2011 година
пожелавам нов устрем и нови сили за отразяване живота на народа, неговите мечти и надежди, за да се извоюва общонационалното очакване - признаване на древната ни националност!
Лично на главния редактор на вестника г-н Георги Христов и на неговото семейство пожелавам Дядо Коледа да ги посети с пълен чувал хубави подаръци и весело настроение!
Нека Новата 2011 година да донесе на всички много здраве, дълголетие, щастие и успехи във всичко!
5.12.2010 г.
Сариса Параос |
|
|
|
|
| Поезија |
 |
| ПЕТЪР МИЦКОВ |
На всички, които през 1965 година отстояваха македонското име
Лист форматна хартия –
формуляр канцеларски
с напечатани няколко реда.
Малко късче хартия,
наглед –
като хиляди други бумаги,
но изписана с думи,
по-страшни от всички куршуми:
М О Л Б А
от (име, презиме, фамилия),
живущ. ...............
Моля да ми бъде сменена националността
от македонец на българин.
Подпис:
Впиши си името
и подпиши!
Доброволно,
съвсем доброволно.
Впиши си името
и подпиши!
Декларирам:
Тая земя,
на която с любов съм заченат
и с любов съм роден,
за да нося любов и надежда,
е чужда.
Чужди са Охрид и Преспа,
де още
в безлунните нощи
вълните през сълзи разнасят
кървави вопли
на ослепени войни.
Чужд е белия град на Егея
със звучното име на македонска царица –
Тесалоника –
твоя град, щерко на Филип
Админта,
Александрова сестро.
Чужда е моята нежна Беласица,
чужд е хайдушкия Пирин
с усоите гъсти,
пълни с легенди и песни
за славни комити,
положили кости за тебе,
Родино.
Чужди са майките с черни забрадки,
дето през дългите-дългите нощи,
самотни,
кървави ризи през сълзи прегръщат
наместо любими съпрузи
и синове свидни,
чакани-недочакани.
Впиши си името
и подпиши!
Декларирам:
Святата кръв на дедите,
пролята за тая земя,
за да бъде свободна и силна,
дъждовете отдавна измиха –
не остана и помен от тия светци.
Вече няма и нужда от помен –
нали станахме все атеисти.
Чужда,
чужда е тая земя,
а ние
под наем живеем на нея –
досадни натрапници.
Впиши си името
и подпиши!
Всичко в мене крещи.
Ужас вклещва гърдите.
Буца страшна засяда във
гърлото
и душú,
и душú.
А насреща –
униформената доброволност,
самоуверена,
самодоволна,
цинично ухилена,
заканително сочи със пръст:
– Ще подпишеш ли?
Хищен,
спуска се мрак
с белезници и зинало дуло,
месечина-стръвница
по нощите
пие отново човешки души.
Безнадеждност
и мъка…
– Ще подпишеш ли?
Нямам глас.
Мълчаливо отказвам.
Тъмнина…
1973 |
|
|
| Македонија пее |
ОГИН И ПЛАМЕН ФРЛАТ ПО МЕНЕ
Огин и пламен фрлат по мене
дека сум голем Бекрија,
дека сум голем Бекрија, моме,
Бекрија ем мераклија. (2)
Рефрен:
А пак јас само по свое
животот свој го живеам,
другари меани, убави жени,
и без број ноки неспани. (2)
Огин и плмен фрлат по мене,
илјада клетви истурат,
илјада клетви истурат, моме
истурат ме проколнуват. (2)
Рефрен...
Огин и пламен фрлат по мене,
оти со мерак живеам,
оти со мерак живеам моме,
живеам и се веселам. (2)
Рефрен...
|
НИКО, НИКО МЕАНЏИКО
Нико, Нико мори меанџико
чини есап Нико да ми платиш
што ти служев Нико три години
сум решило Нико да се женам.
Еј Стојане море измеќаре
ако сакаш Стојан да се жениш
јас си имам Стојан измеќарки
која сакаш Стојан таја земи.
Нико, Нико мори меанџико
татко ми оставил проклетија
да не земам Нико јас девојка
тук да земам Нико јас вдовица.
Еј Стојане море млад Стојане
ако сакаш Стојан ти вдовица
ако сакаш Стојан ти вдовица
седи овде Стојан земај мене. |
|
|
|
Да се забрани македонскиот, и како мајчин јазик да се пишува исклучиво грчкиот. Ова е суштината на наредбата на леринската префектура од 1954 година откако грчката влада утврдила дека Македонците во северна Грција во формуларите за добивање на лични документи се пишувале Македонци со македонски мајчин јазик.
По откритијата на „Викиликс“ веќе нема сомнеж дека светот е обземен не само од глобална финансиска и економска криза, туку и од морална криза. Некој може да рече дека тоа се однесува само на САД зашто објавените тајни документи се американски. Само што, прво, таа држава се уште има претензии, а и дел од светската заедница продолжува да ја третира како столб на прогресот и на демократијата. Второ, од документите не се гледа само ставот на американските државни институции и дипломатски претставници, туку и на другите држави.
Зацврстување на регионалната соработка и понатамошно обезбедување на отворена врата на НАТО за членство на земјите кои тоа го сакаат и можат, главните предизвици на Алијансата по Самитот во Лисабон, како и најважните потреби на мисијата ИСАФ во Авганистан. Ова беа темите на кои во Скопје, дискутираа шефовите на дипломатиите на земјите-членки на Јадранската повелба.
Името на државата некогаш, но не секогаш, го одразува јазикот и културниот идентитет на нејзиниот народ. Тоа може да одрази и географскиот концепт. Сметам дека народот на Македонија е сигурен во својот јазик, идентитет и националност. Природно е што сакаат името на државата да го одразува тоа, но самото име не придонесува за зајакнување или слабеење на нивната сигурност во својот идентитет, истакнува поранешниот посредник во грчко-македонскиот спор за името Робин О’Нил. Тој не верува дека целта на Атина не е промена на името, туку исчезнување на македонскиот народ и идентитет.
