Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)



Производни на дотук описаните тъ... еории за стремежа на тюркското българско ханство да обединява славяните от несъществуваща българска група и съответния "стремеж" на същите славяни да се присъединяват към България логично ражда и следващите абсурди. А именно България като покровител и защитник на славяните срещу злата Византия и мирното присъединяване на славяните и особено (разбира се) на тези в Македония към България.
От написаното дотук се вижда, че ханството не е било някакъв защитник на някого, освен себе си, а това нещо се подразбира за всеки познайващ историята или политиката човек - подобни романтично-интимни отношения между политически сили и народи не съществуват. Но в националната фантазия не е необичайно историята да бъде превръщана в сапунен сериал. За да не се спирам подробно и на този банален въпрос, нека дадем думата на самите славяни. В руската "Повест времених лет" директно е казано: "Дойдоха от Скития, наречена Хазария, споменатите българи и се настаниха на Дунав. И насилници на славяните бяха." Точка.
Съгласно българските историци подчиняването на склавиниите и окупацията на част от Македония от българските ханове е било нещо като празник. Ето няколко цитата от най-високо ниво: "македонските славяни - мирното им отцепване от империята и присъединяване към българската държава ... безбойното присъединение на по-голямата част от македонските славяни към българската държава" (Златарски, История на българската държава, т. 1, част 1, с. 347, 348)
"Македонското славянство ... застрашено сега повече от всякога от натиска на империята, чакало само първия знак от север, за да се вдигне самό срещу нея и да улесни обединителната задача на българските владетели ... българската държава подала ръка на тамошното славянство" (П. Мутафчиев, История на българския народ, 1992 г. с. 135)
"Стремежът на България да обедини близките й славянски племена ... съответствал изцяло на желанието на македонските славяни да осигурят своята независимост, присъединявайки се към България ... Славяните не само не се противопоставяли, но и изразявали стремеж да се присъединят". (Тази глупост можем да открием в най-обемната, четиринадесеттомна История на България и по-точно във втория й том на страница 204.)
Читателят вече вероятно се досеща, че подобни думи само изразяват мечтите на съответните автори за присъединяване на Македония към България, а не самите чувства и мисли на покорените в миналото народи. Във всеки случай не се привежда нито един - единствен исторически цитат за доброволност на присъединяването или за съответно желание от страна на покорените да им бъде отнета свободата. Защото такъв няма. Нещо, което, както досега се убедихме, е много характерно за българските национални митове – много хипотези и предположения, а конкретни и директни доказателства – йок. Или както обича да се аргументира един минаващ за професор разказвач на легенди в България – щом историческите източници не ни съобщават нищо, то ясно е какво се е случвало. И винаги следва някаква щура фантазия.
Но това, че нямаме информация, не значи, че подчиняването е било мирно и доброволно. В малкото случаи, когато имаме такава, се вижда, че всъщност решаващо е било именно насилието. По времето на хан Омуртаг част от, иначе нали, умиращите да се присъединят към България славяни – тези по р. Тимок, се отцепват от България и търсят закрилата на франската империя. Малко по-късно славянското племе ободрити се оплаква на франките от враждебните действия на българите. Славяните пак търсят закрилата на франките срещу българите. Същият хан, след като не успява да убеди франките да изпълнят неговите искания за границата, изпраща войските си, които няколко пъти подлагат на опустошение славянските селища по р. Драва и на мястото на славянските князе поставят български управители. Сигурно тези славяни са си умрели ... от радост.
А по отношение на Македония? През 773/4 г. византийските шпиони научават, че българският хан Телериг тайно изпраща 12 000 войници и боили, за да нападнат славянското княжество Верзития, намиращо се някъде в Македония, с намерението да я поробят (или опленят в друг превод) и да преселят населението й в България. Този хан имал сериозна причина да търси ново население за заселване в България, тъй като няколко години по-рано, както вече споменах, 208 000 славяни избягали от България и потърсили закрила под византийска власт. Не е учудващо, че българските историци се опитват да ни представят и този поход срещу славяните като опит да им се помогнело. Интересна помощ – да те ограбят и преселят от родината ти в чужда държава – българска помощ. Добре в случая, че Византия е реагирала и е провалила плана на българите, разбивайки тяхната войска. Така Верзития била спасена. От страна на Византия и срещу България. Май ролите се оказват точно обратни на онези в българския сценарий на историята – закрилникът е Византия, а врагът - България. Та така за доброволността и желанията на славяните и за техните покровители – българите.
Какво се е случвало в Македония по време на нейното превземане през IX, просто не знаем. Всъщност не знаем дори кога северната част пада под българска власт. Датите, давани в българската история, не се базират на никакви доказателства, а се ръководят от принципа – колкото по-рано – толкова по-добре. И така е избрано времето на хан Пресиан (836 – 852 г.) За Пресиян е известно само че е изпратил своя войска начело с най-висшите си аристократи срещу славянското племе смоляни, живеещо по долното течение на р. Места. Нито причината за похода, нито резултатът са известни. Предполага се, че това се е случило през 838 г. И ето как този поход (тълкуван очаквано като поход не "срещу", както пише в историческия надпис, а като "при" и с цел помощ на славяните) се приема без никакви доказателства като начало на един процес, довел за няколко години до (отново) доброволно, мирно и желано присъединяване. Всъщност сигурни сведения за българска власт имаме едва при идването на св. Климент в Охридско през 887 г. и ако е вярно твърдението на Теофилакт Охридски, че по времето на Борис много народи му се подчинили, би трябвало да предположим, че именно при този владетел (852 – 889), а не при Пресиян (836 – 852) е станала окупацията на северната половина на Македония. Как това е станало обаче, не знаем. Коронното и единствено доказателство за "мирното" присъединяване, посочвано от българските историци, е именно в това, че ... не знаем нищо. Но ние не знаем нищо не защото е имало или нямало съпротива, а защото това малко е интересувало византийците и те не са написали нищо по въпроса. И това, че не знаем нищо, означава само едно - че не знаем нищо. Но има една известна категория хора, за които е характерен подходът: "Аз не знам, но твърдя..."
И така, ако трябва да резюмираме фактите на база на запазеното в историческите източници:
- през 681 г. славяните в Мизия са "покорени" при създаването на българското ханство;
- през 761-763 г. 208 000 от тях бягат и търсят закрила във Византия;
- през 773 г. хан Телериг се опитва да пороби и ограби склавинията Верзития и да пресели жителите й в България (Византия предотвратява това);
- през 818 г. тимочани се отцепват от съюза си с българите и търсят защитата на франкския император;
- 823 - 827 г. – ободритите се оплакват на франките от враждебните отношения на българите и търсят закрила срещу тях – българите нападат, опожаряват селищата им и сменят техните князе с български управители,
- Омуртаг (815 – 832) увековечава в надпис разполагането на войската си "срещу гърци и славяни";
- 838 г. - изпратена е българска войска "срещу" славянското племе смоляни в Македония.
Има ли нужда да се каже нещо повече?
6. Налудничавата интерпретация на историята обаче не спира дотук. Лудостта, приписвана на хановете, достига застрашителни размери. Те уж искали да славянизират своята държава и да създадат нов народ, на практика претапяйки своя в чужд – господарския народ да претопят в подчинения. Те правели това, защото разбирали, че нямало друг начин да оцелеят. Това едва ли е причина и мотив, за който и да е нормален човек да се откаже от своя народ и от властта си, но явно българските ханове се явяват (пак!) изключение от нормалното. Много би ми се искало да попитам днес властващите в България дали не би трябвало, следвайки примера на тези ханове, да вземат мерки за претапянето на българската нация в нещо по-голямо и жизнеспособно, за да могат да оцелеят в глобализиращия се свят, като при това, разбира се, вземат и мерки за отслабване на властта на собствената си нация над държавата. Сигурно не им е хрумнала такава мисъл, а и как ли би могла. (Явно не са дотам патриоти като хановете.) Лесно е обаче да я припишеш на умрели хора, особено на такива, които дори ред не са оставили по въпроса какво наистина са искали и планували. Последното, изглежда, се очертава като сериозна грешка на Балканите. Всеки жив трябва да се замисли и да вземе да напише какво наистина мисли, планува и желае и да го вреже някъде на камък, за да не се окаже след някой и друг век, че му е приписано някакво налудничаво желание. Защото за митици-историци най-голяма радост е именно липсата на исторически сведения – това позволява мърлявата кранта на тяхната фантазия на воля да препуска по белите листове на историята.
Приписваният на хановете стремеж и следващата теория за създаване на нов народ са рожба на един абсолютно недопустим подход в интерпретацията на историята, а именно съвремието да се поставя като център, а миналото – като нещо стремящо се да ни доведе до съвремието. Историята не е предопределена и е имало и други варианти за развитие (множество други) освен този, който се е случил. Това, че ние днес сме производ на това, което се е случило, не означава, че онова, което се е случвало, е ставало, за да ни има нас днес. И хората от миналото не са били врачки, за да знаят бъдещето, още по-малко са били пророци, за да го плануват. Съвременността не е планувана в миналото. Едва ли участниците в кръстоносните походи (за инквизицията да не думаме) биха били доволни от нашето съвремие, но това не променя факта, че те имат роля за неговото появяване. Роля и воля, стремежи и резултати са различни неща. При националистическия прочит на миналото обаче то задължително се разглежда като някакво божествено предопределено движение на историята, като всичко в нея се е стремяло да произведе съответната нация и да обслужи съвременните й мечти и стремежи.
Та така и в българския националистически сценарий за историята. Всичко, случвало се в миналото, е имало само една цел, мисъл и смисъл – да създаде български народ в размер и граници максимални или поне равни на тези, на които претендира през XIX и XX в. българският национализъм. И разбира се – колкото по-рано стане това, толкова по-добре.
Всички в миналото от Тесалия до Молдова и от днешна Унгария до Родопите са се раждали, живели, правели и неправили, дишали и ядели, спали с жените си и тичали по чужди, клали и крадели, лъжели и мажели, хилели се и умирали само с тази цел и единствено с тази мисъл на ум (или в подсъзнанието). Величествено.
Измислянето на народ в този сценарий е задължително, защото не съществува постоянна държава през последните 1000 г. – трябва нещо да я замести. Така на сцената се появява митичният герой – българският народ – същият вчера, днес и утре, със същите мечти, стремежи и проблеми и съществуващ независимо от държавата. България е негова дреха. Той сам си я шие.
Но да се върнем на въпроса как се е появил този герой? На него били бабували много неща (макар реално да са само съвременните български историци). (Пра)българите били малко на брой и се претопили сред славяните, давайки им своето име. Техните ханове са взели драстични мерки, за да помогнат на този процес – обединявайки славяните от несъществуващата българска група, славянизирайки държавата, дори въвели обща религия именно с такава цел. Все пак не се бърза много със създаването на този юнак, и то не от срама, а за да се изчака България максимално да се разшири, та и създаденият народ да бъде максимално широк и да обхване колкото се може повече територии, та да има какви разширения да плануват съвременните български националисти.
Разбира се, не се забравя да се хвърли един мост към античността, като и траките се включват в създаването на този народ. Тук обикновено се забравя, че нали уж античното население в Македония било изчезнало – това го пишат в други глави, в тези за създаването на българския народ се пее друга песен - според нуждата на тезата, която трябва да се докаже. Но както вече се убедихме - противоречията са закон в българската национална интерпретация на историята.
Вече бе говорено за част от тези твърдения. Нито народи се създават чрез смес на равни части от други народи, нито е имало българска група славяни, нито са се стремели българите да я обединяват, нито България е била славянска държава или славяно-българска федерация, нито славяните са се стремели да се присъединяват към нея. Остава накратко да се разгледат малобройността на българите, славянизацията на държавата и на самите тях, ролята, приписвана на християнството в този процес, и на края самото твърдение, че такъв народ се е създал.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај

Абонирайте се за вестник "Народна воля"
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2012 година. Вестник "Народна волja" и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, "Народна волja" ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на "Народна волja" ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!


Абонирайте се за вестник "Народна воля"!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на "Народна волja" - телефон 073/886-336!
"Народна волja" ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
"Народна волja" ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
"Народна волja" ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2011 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника "Македонско сонце" в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник "Народна волja"! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

"Народна волja" - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник "Народна волja"!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2012 година!


Побързайте

Историята на Македония

Все още има екземпляри от излязлото от печат второ преработено и допълнено издание на "Историята на Македония" от професор Георги Радулов. Книгата има общо 570 страници. Цена - 15 лева. Купете си я, преди да са се изчерпали и последните бройки!
Справки на тел.: 02/ 870 76 36.

Важно! Важно! Важно!

Македонија над се

На вниманието на читателите на в. Народна воля" предлагаме книгата "Македонија над се" от Стоян Георгиев (Томовичин).
Запознайте се с живота на един храбър син на Македония, устоял с чест високото си национално достойнство.
Който иска да я прочете, може да я намери в Интернет, стига да напише в Гугал "томовичин" или "tomovichin".

Македонија пее

КАЖИ, МОМЕ, ВИСТИНАТА

Кажи, моме, вистината,
љубиш ли ме, мамиш ли ме,
ил' сос мен' се подиграваш
да ти мине времето.

Сношти мина покрај вази,
тебе, моме, не те видов,
срце ми се растрепери,
почна солзи да ронам.

Сечи, моме, руси коси,
прави скала да се качам,
да ти видам бело лице
и рудото ти грло.

Ах, да можам да разберам
була ли си, ил' Гркиња,
ил' си, моме, Македонка,
та си толку убава.


ЛАЖИ, ЛАЖИ, ВЕРЕ

Лажи, лажи Вере,
лажи, кого лажиш,
само мене Вере,
немој да ме лажиш.

Јас си имам Вере,
леле, јас си имам,
јас си имам Вере,
до три болести.

Прва болест Вере,
леле, прва болест,
прва болест Вере -
струмички меани.

Втора болест Вере,
леле, втора болест,
втора болест Вере -
в туѓина ќе одам.

Трета болест Вере,
леле, трета болест,
трета болест Вере -
изгорев за тебе.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting