Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Анализ

ИЗЛЪГАНИТЕ ЗЛОБНИ КАМИЛЧЕТА И ЛЪЖАТА КАТО ПЕЧЕЛИВША ИНДУСТРИЯ

ПЕТЪР НОВОСЕЛСКИ


Масовата кампания за заблуждаване на българското общество по македонския въпрос и на систематична асимилация на македонците, започната от тоталитарната държава след 1963 г., която обхвана всички сегменти на държавата и обществото, даде своите резултати. Демокрацията завари България с едно мнозинство от манипулирани граждани, които си въобразяваха, че македонци няма.

Пострадаха и македонците. Някои, които цял живот се бяха чувствали македонци, бяха повярвали, че са българи. Други бяха израснали с тази мисъл, набита от училищната скамейка – те смятаха, че трябва да са българи въпреки "простите" си родители, които още твърдяха, че са македонци. Трети – не искаха вече да мислят за тези опасни неща. Те бяха станали всякакви и ... никакви. Лъжата е превърната в престъпна индустрия.
Зората на демокрацията даде надежда на македонците в България за смяна на тази политика на лъжата. Но всуе. Твърде много хора бяха направили кариери на гърба на тази лъжа - ставаха професори, академици, писатели, администратори, политици, висши функционери, дипломати, висши разузнавачи, въобще хора, които си бяха направили и оправили живота не толкова със собствените си способности, колкото с яростната си вярност към тази лъжа. Хора, които бяха живели един живот на привилегии в едно безправно време. Те обичаха тази лъжа, дължаха й всичко.
Тези хора запазиха позициите си и не позволиха да се сложи точка на тази политика кърмилница. Вместо това видяхме как македонският въпрос бива превръщан в една от големите далавери и бизнеси на прехода. Македонците в България бяха набедени за сепаратисти и чужди агенти и обявени за заплаха за националната сигурност. Как несъществуващи уж хора могат да бъдат реална заплаха, остана в хрониките на загадките на абсурдите на пропагандата. Това абсурдно твърдение се оказа удобно - сума ти хора от тоталитарната ДС не само не бяха уволнени, както трябваше, но дори и много хора от съкратени сектори намериха спасението си именно на този "фронт" или по-точно в тази копанка. От друга страна, разузнавателният тръст, работещ в (т. е. срещу) Р Македония, бе увеличен. Средствата за това не се жалеха. А където има много пари, има и много възможности за злоупотреби, кариери и обогатяване.
Всички тези хора, работещи на вътрешния и външния (анти)македонски фронт, едва ли се използват за официално приетата цел. Реално заплаха от страна на македонците няма и единствената работа на тези служби е да симулират дейност и да заблуждават българското общество, че такава заплаха има. От друга страна обаче извънредно многото им свободно време едва ли им е оставено за почивка. Защото, ако е лесно да излъжат вече съсипания от потомствено лъгане български гражданин, то работодателите си тези хора не биха могли да излъжат. И ако те запазват фиктивните им служби, причината може да бъде само една – за да им послужат като прикритие, за да ги използват за нещо друго, нещо незаконно, но изгодно, нещо срамно и опасно за казване, което българските граждани не биха одобрили.
А ето и няколко нагледни примера за далаверата в тази област.
1. Имотите на македонските бежанци, даващи само като наеми по няколко милиона лева годишно, са узурпирани от една организация/партия, нямаща никакви права върху тях и водена (ах, случайност!) от хора, агенти на ДС, и то (пак случайност) такива по македонския въпрос.
2. Да си спомним случая, в който българският посланик в Македония предлагаше на македонец от Албания да му купят къща и да го финансират да живее добре само и само за да издава български вестник в Албания.
3. Ами гражданствата? Носят се упорити слухове, че различни държавни служители участват в корупционна схема и на желаещите се вземали по 5000 лева подкуп. Е, сега ако са 30 000, както твърдеше един "шибан" министър, значи говорим за 150 милиона лева, разпределени между различни служители и политици – не е лоша сума, нали?
4. Сума ти "учени" със съмнителни качества запазват работните си места само като пропагандатори против Македония. Цял институт е издържан от държавата само с тази цел.
5. Различни хора на гърба на Македония направиха и продължават да правят политически кариери и станаха дипломати, депутати и министри.
6. Множество хора в службите за сигурност живеят само от съществуването на тази политика.
7. Множество агенти получиха възможност да се представят за национални герои вместо за гестаповски подлоги, каквито са били в действителност.
8. Множество драскачи имат възможност да печелят, пускайки пасквилите си срещу Македония.
9. Дипломатическите служби в Македония са запазени за агенти на ДС. Всички посланици и консули там през последните 20 години са били все от тази черга.
За съжаление, или по-скоро за щастие, не знаеме какви милиони се отпускат за пропаганда, за шпионаж и разузнаване по македонския въпрос. Но сумирайки това, което се знае, и знаейки, че то е само върхът на айсберга, можем да си представим за каква сериозна престъпна индустрия, за какво точене на бюджета става въпрос.
Цяла една пасмина от хора, живеещи като паразити от антимакедонската политика и от лошите отношения между Македония и България. Хора, подвели обществото да ги смята не само за необходими, не само да одобрява, или поне да не осъжда алъш-веришите им, но и дори да ги смята за някакви герои. Ето това ако не е една от големите манипулации на прехода, здраве му кажи. И всички те са, разбира се, все големи патриоти, душа дават и т. н.
И така – това е едната страна – страната на тарикатите, ядящи баницата. Другата е на излъганите и направени на глупаци, които им я дават – данъкоплатците, които често дори пляскат или пък викат, че трябва повече. Тях бих ги разделл на няколко групи.
Едната е на просто излъганите хора. Те си мислят, че македонци няма, че те са българи и че някакви врагове и омовци се опитват да напакостят на държавата. Тези хора се чудят или възмущават в зависимост от това с какво се сблъскват - с истината или с поредната лъжа. Това е голямата пасивна част от хората.
Втората е на онези, които знаят и не желаят нито да се лъжат, нито да лъжат. Те ако си мълчат – добре, ако не – има тога и за тях. Но последните са редки.
Третата е на онези, които хич не им пука и си мислят, че пет пари не дават, но пък това не пречи тарикат-патриотите да им ги вземат.
Най-интересна е последната група, която бих нарекъл злобните излъгани камилчета.
Това са хора, които някаква полза от тази политика нямкат, но толкова дълбоко са налапали въдицата, че всяко посегателство срещу възлюбената им лъжа жестоко ги наранява. Това, което ги вбесява, е голата, ненатруфена според софийски маниер истина.
Да проследим еволюцията в мисленето на излъганите от пропагандата хора след падането на комунизма, за да вникнем в тяхната интелектуално-морална агония.
Нали - според доктрината на лъжата – македонците са били винаги българи и все още трябва да са такива. Липсата на подобни в Р Македония се обясняваше с югославския терор. Но Югославия си отиде, а вместо населението да се юрне да казва, че е българско – ядец. За девет години (1991 – 2000) само двеста молби за български паспорти, и то повечето поради брак. Пусна се спасителната лъжа, че все още там са на власт комунистите, но тъй като това си бяха местните македонски комунисти, които нали пак би трябвало да са българи, се измисли идиотският израз – "сърбокомунисти". Но и комунистите паднаха, а българско движение в Македония така и не се появи. Измисли се лъжата, че уж ВМРО ДПМНЕ е скрито българско движение, а ето че тази партия е втори път на власт и вдига паметник на Александър Македонски в центъра на Скопие. Временно като че ли се намери спасение в търсенето на български гражданства от хора в Македония, след като с българския паспорт стана възможно да се пътува из Европа. Но за десет години вместо 500 000 поискалите са (ако се вярва на пропагандистите) тридесетина хиляди. И хората в България постепенно осъзнаха, че зад тези кандидатствания стоят само икономически мотиви.
И годините се точеха една след друга - станаха десет, сега станаха и двадесет, а българите в Македония така и отказват да се покажат. За двадесет години – 20 члена на "Радко". Известно време се твърдеше, че причината е голямата заблуденост на жителите в Македония, от които видиш ли, се криела историческата истина. За целта хиляди тонове българска пропагандна литература се изсипаха в Македония, даваха се стипендии, а резултатът се оказа нулев. Пак ядец. Все по-трудно им е било на ръководителите на споменатия престъпен политически тръст да заблуждават хората в България и да им обясняват защо няма българи в Република Македония. Стигнаха до лансирането на чудовищни и човеконенавистни лъжи – твърдяха, че Македония била концлагер, че македонците били направени чрез чудовищно насилие (от 20 до 200 000 убити, и от 150 до 200 000 затваряни), твърдения, изобличавани от абсурда на сочените цифри (равни на цялото пълнолетно мъжко население в Македония по това време) и от липсата на каквито и да е доказателства. Виждаме ги с години да заглушават истината, че в Албания и Гърция има силни македонски движения и че въпреки многото хвърляни пари – никакви български. Виждаме същите ненаяли се кукловоди как активно подкрепят Гърция и се опитват някак си да унищожат македонското национално съзнание. Напразно! И те знаят това, но нима могат да изоставят златната мина на антимакедонизма да спусне кепенците? Лъжата, че няма македонци и че македонците са българи, е златна кокошка и колкото и да й са къси краката, нейните стопани ще я крепят със зъби и нокти докрай.
И така лъжа след лъжа, все по-злобна, все по-гнусна. А жертви на тази политика освен добрите отношения между Македония и България, освен дискриминираните македонци в България, освен самата България, бих казал, се оказа онази част от обществото, която искрено бе повярвала – излъганите камилчета.
Инатът на македонците да не стават българи, провалът на яловите надежди, давани им от "горе", започна да ги озлобява. Започнаха да намразват македонците затова, че не искат да са българи. Започнаха по форуми и вестници да използват ФИРОМ/БЮРМ и фироми вместо Македония и македонци, независимо че България е признала Македония под конституционното й име и напук на това, че ФИРОМ и БЮРМ се приемат като провокация и обида от македонците. Но тези хора искаха да си отмъстят вербално поне на македонците, защото им разбиват излюзиите, вместо на онези, които ги бяха излъгали. Свидетели сме как година след година този тип хора все повече подкрепят Гърция и абсурдните й претенции към Македония. Чуваме ги да твърдят все по-често, че гърците са прави. Виждаме как сред тези хора зрее мисълта, че македонците са много тъпи и глупави, щом не могат да разберат, че са българи, и много жалки – щом не искат. Това се казва понякога в прав текст, по-често прозира във вече установилата се практика в България най-открито да се подиграват Македония и македонците за всичко, да се търси всяка възможност да бъдат направени за присмех. Тука е последното убежище на озлобените излъгани камилчета – македонците са твърде глупави, за да разберат, че са българи, нека им се смеем. Или както един щурак обясняваше във форума на в. "Труд" през август - умните били прогонени от сърбите, а останали само тъпанарите в Македония, та за това те така лесно се манипулират. Би казал човек, а защо е така трудно да ги изманипулират да станат българи тогава? И не излиза ли, че не друг, а самите те себе си "манипулират", че са македонци?
На това не му ли казваха цивилизованите хора всъщност самоопределение? Но както и да е.
Тук не ми е идеята да споря с подобно ниско ниво на аргументация и мислене на подамебно ниво. Затова няма нужда подробно да се припомня, че македонците не приемат българските внушения, защото имат жива история – бащите и дядовците им са живи и от тях те могат да разберат най-добре какви са се чувствали македонците преди 50, 60 и 70 години, могат да разберат имало ли е - нямало ли е масови убийства и затваряния заради българско съзнание и най-вече – какви са самите те. Когато дядо ти каже, че неговият дядо е бил македонец и че не си българин, цялата скъпа българска пропаганда умира. Вероятно именно защото българската пропаганда няма шанс в реалния свят, извън контролираните български медии, в които македонски историци не се канят, именно затова мисля, някои тук мечтаят да принудят някак си Македония да наложи със сила българския модел на манипулация – да не изрича исторически истини, да не нарича нещата с истинските им имена (например българска окупация) и да подмени учебниците си по история и – ех! - ако може Гърция да накара македонците да се откажат от името Македония и македонци. Гладно камилче плява сънува.
Единственият ефект на българската пропаганда остават жертвите й в България – излъганите камилчета.
Но злобата не може да приеме истината. Ех, ако можеха да се помирят тези излъгани люде с реалността, че македонска нация има, те биха схванали, че са лъгани и биха потърсили отговорност, биха издърпали златната ясла изпод муцуните на затлъстелите на нея патриотични ослици. Биха си подали ръка с македонците и далаверата на един куп мошеници в България би умряла. Вместо това те търсят начин как да се покрие една лъжа с друга. Да се присмиват на македонците, вместо да заплачат за това, че са направени на идиоти и ограбени от своите кумири в България.
И ето как виждаме разни учени и журналисти в България да се смеят за това, че в Македония някакви хора твърдят, че са разчели втория текст на Ротеския камък и са го разтълкували чрез съвременен македонски. Смешно наистина. Но щеше и да е честно да се каже, че тези хора нито са историци, нито езиковеди, а някакви ентусиасти и че Македонската академия на науките и изкуствата излезе с разгромителен материал срещу този дилетантски опит чрез статия на академик Петре Илиевски. Но това, второто, се премълчава, нали иначе македонците няма да изглеждат смешни.
Чуваме как злорадо повтарят някаква реклама, пусната по трети (!) канал на почти фалирала държавна телевизия в Македония, в която се твърди, че имало раса македоноиди. Цитират се твърдения на някои драскачи, според които името на Венеция идвало от македонското племе венети. И въобще проявява се стремеж да се обявяват за официални и общомакедонски твърдения на най-различни чудаци, каквито има навсякъде.
Това е все едно македонците да паднат на българското ниво и да започнат да се смеят, колко са откачени българите, защото вярват, че преди 35 милиона години са дошли от Великата Мечка (съзвездието), че повечето народи на света са български, а на останалите българи са им били владетелите, че Исус е говорил на български език, че Мохамед имал майка българка от рода Дуло (от който е и Аспарух), а баща му бил жрец на Тангра (дотук цитираното е от книгата на Йоло Денев "Библия на българите"). Или пък, че българските шапки "колобарки" били носени от египетските фараони, българите са арийци (иранци), а календарът им е по-стар от шумерския. Последните твърдения идват от работещ в българската академия - Петър Добрев, чиито идиотщини не само се продават в книжарницата на БАН, но и се цитират като нещо сериозно от един куп български историци. И нещо не виждам българските академици да се противопоставят на подобни кретенизми. Е, добре, кой е по-смешния? Ако тръгнем по този път май българските националисти по архиидиотизъм направо удрят в земята македонските си колеги и при това се вземат по-насериозно. Но подобно отношение би било подло и, както виждаме, не македонците са тези, които го практикуват. Но не смятам, че това явление в България е просто плод на липса на култура. То е нужда, нужда да се осмеят македонците и всичките им мнения, сред които и най-дразнещото - това, че са македонци, и че ги има като нация.
Виждаме колко се радват някои в България на това, че с всяко преброяване ни изкарват все по-малко – каква антиестествена радост. Нормалните хора биха се притеснили, но злобните камилчета могат само да цвилят от радост, тъй като тези данни облекчават раните, които им нанася истината, че македонска нация и македонци има.
Македония била музей на комунизма, въпият злобно други (де журналисти, де учени) - не била в състояние да се освободи от миналото си. И това се говори от държава, в която агентите на Държавна сигурност са си спокойно във властта, комунистическото минало постепенно се реабилитира, а се приписва на Македония, в която има действащ закон за лустрация и агентите на ДС се уволняват от обществени служби (а не се само огласяват, както е в България).
Виждаме как се оправдава агресорът Гърция и обвинява жертвата в случая – Македония. Гърция била в правото си да защитава историческата истина - една глупост, достойна за Нобелова награда, тъй като такова нещо въобще не влиза в правомощията на държавите и дори на практика е забранено, тъй като представлява намеса на политиката в науката. Историята е за историците, не за обикновено неграмотните политици. Ако на тях им недостигат аргументите – да подвиват опашки, а не да викат батковците си политици с аргументите на тупаниците да затварят устата на техните опоненти. Да не говорим, че едва ли българските националисти биха се съгласили с "истините", защитавани от гръцката държава, защото според гръцката истина никакви българи в Македония не е имало. Но срещу Македония тези злобни човечета са готови и с изнасилвача на баба си ортаци да станат. (И последното сравнение не е хич голословно – сред македономразците има и потомци на прогонени от Гърция хора, чиито предци са грабени, бити, изнасилвани, убивани, обиждани от прилагащите на дело гръцките исторически истини, от гръцката държава, бореща се и тогава, както и сега, в защита на съответната си историческа истина). Македония пък била виновна, видите ли, защото се опитвала да монополизира името Македония. А всъщност именно Гърция иска това – Македония никога не е възразявала, че Гърция е кръстила три свои провинции след 1990 г. с името Македония. Но кой се интересува от истината? Нали лъжа с лъжа се покрива. Нали Македония и македонците са криви, че са живи. Трябва да са криви и за всичко останало. Щом не искат да стават българи...
И в този истеричен присмех и злобни нападки изчезва разбирането – във всяко твърдение на Македония се търси да се открие нещо антибългарско или поне някакъв повод за подигравка. Половината българска преса се възмути, половината се смя заради твърдение, идващо от Македония, че в България имало 700 000 македонци. И така не им стигна умът да разберат, че става дума за македонци по произход, не по самосъзнание, така в заслепението си не можаха да се сетят, че именно техните антимакедонски герои, някои от които и министри станаха, дават още по-големи цифри за македонци в България – до два и три милиона. Но когато това се казва от български политици и историци – не е смешно или глупаво. Когато обаче това го кажат македонците (и както винаги много по-скромни в бройките), то това е провокация и повод да се посмеят на глупавите си съседи. Все по-често българският елит не разбира македонците, защото не слуша и не иска да ги чуе.
Докъде ли ще стигнат в злобата? Засега са стигнали дотам да се подиграват и да се радват на проблемите на Македония и македонците. Не пропускат да споменат колко бързо се множали албанците и колко били намалявали македонците (като ланския сняг, както злорадо се изрази в. "Труд"). Колко ли време ще им трябва, за да преминат към открито неприятелство? Това, което обаче не разбират злобните камилчета (а което пастирите им добре разбират, но не им пука), е, че по този начин не само че няма как да се изгради приятелство и доверие между Македония и България. Нещо повече: дори и някой да се чувства българин в Македония при подобно вандалско-просташко поведение той по-скоро би се отказал да бъде такъв.
Това, което със сигурност ще стане, е, че стъпка по стъпка ще се изгради стена на омразата. И един ден пак ще осъмнат удивени излъганите камилчета защо Македония е по-близка с всички освен с България. Защо се оказва, че културните връзки на Македония са по-силни с останалите балкански страни (както стана при смъртта на Тоше Проески, ако си спомняте, българите едва тогава разбраха, че съществува, докато той имаше хиляди фенове в повечето балкански държави). Злобата и присмехът биха могли и братя да направят чужди, колко му е от съседи да направят врагове. И единствените печеливши от това ще бъдат членовете на антимакедонския криминално-политически тръст в България. За тях мътната вода на омразата е тлъстият им рай.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај

Абонирайте се за вестник "Народна воля"
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2012 година. Вестник "Народна волja" и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, "Народна волja" ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на "Народна волja" ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!


Абонирайте се за вестник "Народна воля"!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на "Народна волja" - телефон 073/886-336!
"Народна волja" ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
"Народна волja" ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
"Народна волja" ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2011 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника "Македонско сонце" в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник "Народна волja"! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

"Народна волja" - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник "Народна волja"!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2012 година!


Имајќи неколку слободни денови, во крајот на септември, главниот уредник на "Народна волја" Георги Христов реши да отиде до Р Македонија за да се види со свои пријатели. Кога се врати овде тој со восхит започна да раскажува на свои блиски за новиот изглед на Скопје со спомениците на македонските херои; за впечатливиот свечен дочек на кошаркарите кои се пласираа на четврто место на европското првенство; за срдечните средби со своите пријатели и топлите разговори со нив. Од своето патување во Македонија освен многу спомени г-н Христов донесе и две нови книги од двајца истакнати автори со нивни автографи - на академик Блаже Ристовски - главен уредник на Македонската енциклопедија и Раде Силјан - претседател на Друштвото на писателите на Македонија. Ви нудиме кратки извадоци од двете дела.

ЗА МИНАТОТО, СЕГАШНОСТА И ИДНИНАТА

Раде Силјан е поет, есеист, критичар, преведувач. Роден е на 16 април 1950 г. во Жван, Демирхисарско. Завршил Филолошки факултет – јужнословенска книжевност на Универзитетот "Св. Кирил и Методиј" во Скопје. Автор е на многу книги. Објавил избрани дела во шест томови. Преведуван е на многу јазици: српски, турски, англиски, романски, бугарски, руски, грчки и др. Добитник е на наградите: "11 Октомври" за животно дело, "Кочо Рацин", "Студентски збор", "Браќа Миладиновци", "Ацо Шопов", "Димитар Митрев", "Велја кутија", "Гоцева повелба", "Кочиќево перо", "Златна фортуна", "Арџесис", "Поет на спокојот". Неговата последна објавена книга со поезија е "Молитвење", излезена од печат годинава.

КЛУЧ ЗА ВЉУБЕНИТЕ ВО ТАТКОВИНАТА

Браќа
Свети браќа

Слезени од небесата
Со душа од памук
Од свила

Со болна прелест
И девствена мисла

Откопајте амајлија
Со векови криена
Во срцето на мојот народ

Најдете клуч
За вљубените во убавината
И во Татковината

Отклучете тешки порти
Да влезе сонце
Во одаите трошни

Браќа
Свети браќа

Најдете клуч
За мојата земја
За Македонија



НА ПОСНА ВЕЧЕРА

Молитвете
Браќа
Молитвете

Во дното на бокалот
Дробни солзи
Не изтурајте

За животот скржав
И крвта пресна
На посна вечера
Ножеви не вадете

Во песните
Света земја
Не поганете

Оти само земјата
Во песните живее


КРОСНО ОД ПЕПЕЛ

На рана месечина
Демони оро вијат

За спомен на мртвите
Вечен пламен гори

А куќата стара
Ни влез
Ни излез има

Во темелите нејни
Совалки од друго време
Со кросно од пепел
И реси од ветер

За судбата наша
Тагуваат
Бдеат


Македонија пее

ЗАПЛАКАЛО Е МАРИОВО

Заплакало е Мариово, заплакало,
за тој ми Ѓорѓи, Ѓорѓи Сугаре
Каде си Ѓорѓи сега да дојдиш
леле да дојдиш
Од душманите да не куртулиш.

Сега за скоро, јас Ќе дојдам, Ќе пристигнам,
со триесет одбрани момчиња
сите со куси малихери, малихери
сите со наган леволвери.

Слушај бре Ѓорѓи, Ѓорѓи Сугаре послушај,
ако ти сакаш за да куртулиш.
Накачи горе кајчукарите, кај манастирот
ако ти сакаш да куртулиш.

Тогај извикна Ѓорѓи Сугаре провикна
на неговата верна дружина
Клавајте гуњи пушки, леле, пушки,
зашто се камен тешко најдува.

Тогаш извикна Ѓорѓи Сугаре провикна
од Демир Хисарските планини:
слушам ве народ, народ поробен,
леле поробен.
Слушам ви гласој, гласој жалосни.
Колку ми тргна Ѓорѓи Сугаре да оди
во тоа село Паралово
бог да убие шпијуните Параловци
Ѓорѓија што ми го предадоа.

Тогај се Ѓорѓи излага, прелага
накачи горе кајчукарите
кога Ќе види што Ќе види Ѓорѓи Сугаре
од сите страни Ѓорѓи сардисан.

Згрмеа пушки, пушки аскерски, крвави
сета сдружина му ја убија!
Тогај извади наган леворвер Ѓорѓи Сугаре
самиот крвта си ја пролеа, леле пролеа.
жив на душмани не се предаде.


Поезија

БАЛАДА ЗА ПИСМЕНАТА

На великите славянски просветители Климент, Наум и Ангеларий

Подгизнала безкрайна равнина.
Виелица.
И вълчи вой пресипнал.
Посърналата от студа луна
придръпва облачните дрипи.

Реве страхотно старата река,
води понесла някъде из мрака.
А на брега
с вързопче във ръка
три сенки,
впили жаден взор нататък –

далече,
някъде отвъд реката
примамливо блещука светлина.
Родино наша,
майко наша свята,
стаила нежност,
обич,
топлина.

Те коленичат,
с вяра се прекръстват,
молитва шепнат сините уста
за малко сила в
смръзналите пръсти
да победят реката
и нощта.
Не от смъртта,
смъртта за тях е бяла –
страхуват се за Словото сега.
Изправят се.
Отблъскват бавно сала –
играчка за великата река.

Тя сграбчва ги във тъмната
си бездна
понася ги във вечния си бяг.
Но става чудо в тази нощ
беззвездна –
те стигат до спасителния бряг.

Три пламъка,
от Словото родени
и Словото превърнали в мечта.
Дори реката стихва укротена,
отстъпва в тази тъмна
нощ пред тях.

И те успяват с вяра,
с упование
да съхранят светите писмена
и да изпълнят с чудна светлина
завинаги душата на славяните.

ПЕТЪР МИЦКОВ



С Ъ Н У В А Н Е

Мераци вечни реят
по земята македонска.
И алчни българи
и гърци устрема и днес не спират.
От векове реве
байганьовщината хайванска.
И подли гърци
им пригласят с флейта фарисейска.
Отровни думи им в сърцата
змийски плачат.
Мечти загубени по миналото
в мрака кървав още търсят,
голям подарък санстефански
с ореол сънуват.
Забравили,
че в ново време
днес живеят.
Забравили слепците,
че светът от ден на ден
без граници осъмва.
Усмихнати,
че с мръсни пръсти
в книги и по телевизии
лъжата сеят.
И чакат те от нея
в бъдеще реколта зряла
с песни и хора да жънат.
А чувстваш в редовете писани
до тлъсти хонорари
угоени яловици блеят.

ПЕТЪР ХРИСТОВ






ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting