Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

МЕГЛЕНСКА ЗЛАТА. Македонска светица. В хода на ХVI век османското управление започнало с колонизиране на Македония с турско население от Мала Азия, преди всичко от племената коняри и юруци. И Мегленската област била населена от юруци турци, които, с одобрението на властта, почнали с насилствено ислямизиране на македонците и на власите в областта. Злата Мегленска е родена в с. Слатино, което се намира на западните склонове на Паяк планина. Поради нейната рядка хубост, един от местните турци се влюбил в нея и един ден насила я грабнал. Убеждаванията, съблазняванията и измъчванията не накарали Злата да смени християнската вяра. На края, на 13 ноември 1795 година, била насечена на парчета, а парчетата от нейното тяло били хвърлени в река Мегленица. Животът и страданията на Злата Мегленска са описани от светогореца Никодим в "Неон мартирологион" през 1799 г. , а на руски в книгата "Христјанские мученики". Провъзгласена за светица. Днес, особено в македонската диаспора, в нейна чест са издигнати църкви.

ПАУНЧЕВ ДИМИТЪР. Търговец от Охрид. В Солун, като председател на Македонската църковна община, в средата на ХIХ век, заедно с Държиловци и други изтъкнати македонски дейци взел активно участие в спирането на намесата на Екзархията в народните работи, манифестирано чрез отстраняване на учебниците по български език и неприемане на учители, които идвали от България.

РИЛСКИ НЕОФИТ. Църковно-просветен деец. Роден през 1793 г. в Банско. Образованието си получил в Рилския манастир, а след това и в Мелник. Учителствал в Самоков. Високото си образование оформил в Букурещ. Учителствувал в много градове на България и се сдобил с голям авторитет като отличен педагог. Написал няколко богословски книги, някои от които и на разложки говор. Починал през 1881 година.

ПАНДУРСКИ ИЛИЯ. Деец на ВМРО, войвода. Роден в Горноджумайско. През 1922 година се включил във Федералната партия и активно се ангажирал в борбата срещу т. нар. автономистка ВМРО на Тодор Александров и нейната милиция. През 1923 г. избягал в Югославия и се поставил в услуга на окупаторската сръбска власт. В Малешевията формирал своя чета, с която продължил борбата против върховистките чети на ВМРО. По нареждане на Иван Михайлов убит в Малешевско през 1925 година.

ПОПОВ ТЕМКО. Най-изразителен представител на т. нар. македонски сепаратизъм в последните две десетилетия на ХIХ в. Роден в Охрид през 1855 г. Зад себе си оставил два неповторими документа, в които той в осемдесетте години на деветнадесети век актуализирал и развил не само въпроса за специфичността на македонския език, но и нещо повече – въпроса за разликата на македонския народ. Първият документ е неговото писмо от 9 май 1888 г. до македонския национален деец Деспот Баджович (мияк, роден в Крушево). Вторият е малкото изследване "Кој је крив" (1889) – безпощадна критика на Екзархията като най-голям виновник за нещастната съдба на македонския народ, където освен прегледа, който прави за политическото положение в Македония, активният член на Македонския комитет Темко Попов се застъпва за обновяване на Охридската архиепископия. Този малък, но значителен документ е все още недостатъчно широко афиширан, макар че някои проучватели на утвърждаването на националното съзнание на македонците през втората половина на ХIХ в. често цитират части от него. Например твърдението на Попов, че "да не се лъжем, Деспоте, националният дух у македонеца до такова дередже днес е стигнал, щото и сам Исус Христос, ако слезе от небето, не може да увери македонеца, че той е българин или сърбин, освен онези македонци, у които пропагандата българска вече е вкоренена." И добавя: "Българската пропаганда ето вече 20 години как работи в Македония в най-слепите времена... и македонците, когато видяха лъч от славянизъм, хвърлиха се като слепи в пазвите им, без да гледат в разликата му. Стигаше им, че се откъснаха от гърцизма. Струва ми се, драги ми Деспоте, което е естествено, но за българите неочаквано т. е. сега всеки македонец признава, че той не е българин, и гласно изповядва своята нация, ако и да се ползват още от български средства, нямайки, разбира се, свои." За да завърши: "После, откакто виждаме, че българизмът пропада така ужасно, може ли да се вярва на някакъв успех за разпространението на друг, какъвто и да е той, славянски език? Аз не вярвам... Затова ние, драги мой Деспоте, бяхме захванали още от лани и дори от по-лани да препоръчваме да се отварят македонски училища... Най-главна работа е Македония да се помакедончи." Починал през 1929 г. като градоначалник на своето родно място.

(По "Личности од Македонија")

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај

Абонирайте се за вестник "Народна воля"
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2012 година. Вестник "Народна волja" и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, "Народна волja" ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на "Народна волja" ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!


Абонирайте се за вестник "Народна воля"!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на "Народна волja" - телефон 073/886-336!
"Народна волja" ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
"Народна волja" ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
"Народна волja" ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2011 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника "Македонско сонце" в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник "Народна волja"! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

"Народна волja" - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник "Народна волja"!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2012 година!


Имајќи неколку слободни денови, во крајот на септември, главниот уредник на "Народна волја" Георги Христов реши да отиде до Р Македонија за да се види со свои пријатели. Кога се врати овде тој со восхит започна да раскажува на свои блиски за новиот изглед на Скопје со спомениците на македонските херои; за впечатливиот свечен дочек на кошаркарите кои се пласираа на четврто место на европското првенство; за срдечните средби со своите пријатели и топлите разговори со нив. Од своето патување во Македонија освен многу спомени г-н Христов донесе и две нови книги од двајца истакнати автори со нивни автографи - на академик Блаже Ристовски - главен уредник на Македонската енциклопедија и Раде Силјан - претседател на Друштвото на писателите на Македонија. Ви нудиме кратки извадоци од двете дела.

ЗА МИНАТОТО, СЕГАШНОСТА И ИДНИНАТА

Раде Силјан е поет, есеист, критичар, преведувач. Роден е на 16 април 1950 г. во Жван, Демирхисарско. Завршил Филолошки факултет – јужнословенска книжевност на Универзитетот "Св. Кирил и Методиј" во Скопје. Автор е на многу книги. Објавил избрани дела во шест томови. Преведуван е на многу јазици: српски, турски, англиски, романски, бугарски, руски, грчки и др. Добитник е на наградите: "11 Октомври" за животно дело, "Кочо Рацин", "Студентски збор", "Браќа Миладиновци", "Ацо Шопов", "Димитар Митрев", "Велја кутија", "Гоцева повелба", "Кочиќево перо", "Златна фортуна", "Арџесис", "Поет на спокојот". Неговата последна објавена книга со поезија е "Молитвење", излезена од печат годинава.

КЛУЧ ЗА ВЉУБЕНИТЕ ВО ТАТКОВИНАТА

Браќа
Свети браќа

Слезени од небесата
Со душа од памук
Од свила

Со болна прелест
И девствена мисла

Откопајте амајлија
Со векови криена
Во срцето на мојот народ

Најдете клуч
За вљубените во убавината
И во Татковината

Отклучете тешки порти
Да влезе сонце
Во одаите трошни

Браќа
Свети браќа

Најдете клуч
За мојата земја
За Македонија



НА ПОСНА ВЕЧЕРА

Молитвете
Браќа
Молитвете

Во дното на бокалот
Дробни солзи
Не изтурајте

За животот скржав
И крвта пресна
На посна вечера
Ножеви не вадете

Во песните
Света земја
Не поганете

Оти само земјата
Во песните живее


КРОСНО ОД ПЕПЕЛ

На рана месечина
Демони оро вијат

За спомен на мртвите
Вечен пламен гори

А куќата стара
Ни влез
Ни излез има

Во темелите нејни
Совалки од друго време
Со кросно од пепел
И реси од ветер

За судбата наша
Тагуваат
Бдеат


Македонија пее

ЗАПЛАКАЛО Е МАРИОВО

Заплакало е Мариово, заплакало,
за тој ми Ѓорѓи, Ѓорѓи Сугаре
Каде си Ѓорѓи сега да дојдиш
леле да дојдиш
Од душманите да не куртулиш.

Сега за скоро, јас Ќе дојдам, Ќе пристигнам,
со триесет одбрани момчиња
сите со куси малихери, малихери
сите со наган леволвери.

Слушај бре Ѓорѓи, Ѓорѓи Сугаре послушај,
ако ти сакаш за да куртулиш.
Накачи горе кајчукарите, кај манастирот
ако ти сакаш да куртулиш.

Тогај извикна Ѓорѓи Сугаре провикна
на неговата верна дружина
Клавајте гуњи пушки, леле, пушки,
зашто се камен тешко најдува.

Тогаш извикна Ѓорѓи Сугаре провикна
од Демир Хисарските планини:
слушам ве народ, народ поробен,
леле поробен.
Слушам ви гласој, гласој жалосни.
Колку ми тргна Ѓорѓи Сугаре да оди
во тоа село Паралово
бог да убие шпијуните Параловци
Ѓорѓија што ми го предадоа.

Тогај се Ѓорѓи излага, прелага
накачи горе кајчукарите
кога Ќе види што Ќе види Ѓорѓи Сугаре
од сите страни Ѓорѓи сардисан.

Згрмеа пушки, пушки аскерски, крвави
сета сдружина му ја убија!
Тогај извади наган леворвер Ѓорѓи Сугаре
самиот крвта си ја пролеа, леле пролеа.
жив на душмани не се предаде.


Поезија

БАЛАДА ЗА ПИСМЕНАТА

На великите славянски просветители Климент, Наум и Ангеларий

Подгизнала безкрайна равнина.
Виелица.
И вълчи вой пресипнал.
Посърналата от студа луна
придръпва облачните дрипи.

Реве страхотно старата река,
води понесла някъде из мрака.
А на брега
с вързопче във ръка
три сенки,
впили жаден взор нататък –

далече,
някъде отвъд реката
примамливо блещука светлина.
Родино наша,
майко наша свята,
стаила нежност,
обич,
топлина.

Те коленичат,
с вяра се прекръстват,
молитва шепнат сините уста
за малко сила в
смръзналите пръсти
да победят реката
и нощта.
Не от смъртта,
смъртта за тях е бяла –
страхуват се за Словото сега.
Изправят се.
Отблъскват бавно сала –
играчка за великата река.

Тя сграбчва ги във тъмната
си бездна
понася ги във вечния си бяг.
Но става чудо в тази нощ
беззвездна –
те стигат до спасителния бряг.

Три пламъка,
от Словото родени
и Словото превърнали в мечта.
Дори реката стихва укротена,
отстъпва в тази тъмна
нощ пред тях.

И те успяват с вяра,
с упование
да съхранят светите писмена
и да изпълнят с чудна светлина
завинаги душата на славяните.

ПЕТЪР МИЦКОВ



С Ъ Н У В А Н Е

Мераци вечни реят
по земята македонска.
И алчни българи
и гърци устрема и днес не спират.
От векове реве
байганьовщината хайванска.
И подли гърци
им пригласят с флейта фарисейска.
Отровни думи им в сърцата
змийски плачат.
Мечти загубени по миналото
в мрака кървав още търсят,
голям подарък санстефански
с ореол сънуват.
Забравили,
че в ново време
днес живеят.
Забравили слепците,
че светът от ден на ден
без граници осъмва.
Усмихнати,
че с мръсни пръсти
в книги и по телевизии
лъжата сеят.
И чакат те от нея
в бъдеще реколта зряла
с песни и хора да жънат.
А чувстваш в редовете писани
до тлъсти хонорари
угоени яловици блеят.

ПЕТЪР ХРИСТОВ






ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting