Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)



5. На антиестествения стремеж на българските ханове да обединяват славяните от несъществуващата българска група съответствали подобен стремеж и желания на славяните от тази «група» да се присъединят към България.
Едва ли някой ще се учуди, че тази нелепица не се потвърждава с нито един цитат от автор, живял в периода VII – X в. Как пък никой не го е забелязал това толкова голямо и необикновено желание?
А как да го забележат, след като славяните нито веднъж не са го показали? Толкова дълбоко трябва да са крили това желание, че са го скрили дори и от себе си - въобще не са и узнали, че го имат. Добре, че са съвременните български националисторици, за да го осъзнаят вместо тях. Да не бяха тези историци, никой на света никога нямаше да се досети и чуе за този стремеж. Жалко, че са се родили 1000 и кусур години след събитията, та няма как да го кажат това и на славяните. Те, горките, така и са измрели, без да разберат какво трябва да искат.
Наистина, ако имаше кой овреме да ги просвети, те щяха поне веднъж да пробват да се присъединят към България, да вдигнат някое въстанийце или просто да си се присъединят (на повечето от тях за това никой никога не им е пречил ... освен самите те), вместо да бягат от нея. Как пък и българските ханове не се сетиха да им помогнат в това отношение. Истински сценарий за далечна и тайна, неразбрана любов...
Как се аргументира тази неестествена любов, това абсурдно желание? Казвам абсурдно, защото историята не познава сценарий, в който някое племе и народ доброволно и с желание да се е присъединил към чужда власт.
Някои учени се опитват да обяснят този неестествен стремеж с това, че в България живеели много славяни, та затова и останалите искали да се присъединят към нея, за да са заедно. Този наивен аргумент лесно се демолира с подсещането, че още повече славяни са живеели в Аварския хаганат и в самата Византийска империя. Значи по пътя на логиката славяните биха искали най-много да се присъединят към Авария и Византия и едва най-накрая към България.
Според други, независимите славяни искали да се присъединят към България, за да запазят националната си идентичност. Византия според тези люде искала да ги претопи, докато България – не. Пропускайки чуждия на времето термин национална идентичност, нека обърна внимание на всеизвестния факт, че Византия, не е била "национална" държава, че в нея са живеели хора от всякакви народности, не е имало дискриминация на етническа основа, императорите са били от най-различно потекло. Ромеите ги е обединявала римската държавна традиция и православната вяра, говорели са различни езици, но са писали на гръцки (по това време всички литературни езици са международни). Византия не е Гърция! Освен това именно според българските историци излиза, че не Византия е била заплаха за запазване на славянската идентичност – те си остават славяни във Византия, а именно в България според тях славяните станали друг народ – станали били българи. Но такива несъвместими противоречия са нормални за националната митология в научна роба.
Други учени чудаци пък твърдят, че славяните искали да се присъединят към България не за друго ами ... за да запазят своята независимост. Как, отказвайки се от своята независимост и признавайки чужда власт, запазваш независимостта си, едва ли някой може разумно да обясни. Може би авторите имат предвид, че славянските племена в България са запазили някаква автономия и свои князе. Но същото е било и в Авария. А донякъде и във Византия. Присъединяването към която и да е от всичките тези държави е значело неизбежно загуба на част от независимостта. Но ето нещо, което напълно опровергава този нелеп аргумент. България налага властта си над повечето славяни едва след като отнема автономията на славяните на своя територия, а не преди това.
Последното обяснение се състои в това, че славяните виждали в България свой естествен обединителен център. Как тюркското ханство е можело да бъде естествен обединителен център за славяните?! Тези славяни излиза, че са били напълно откачили. Но и доколкото е известно, славяните съвсем не са имали някакви стремежи да се обединяват (ако са искали, кой ги е спирал?). Всъщност славяните са известни именно като анархични и непостоянни – те се противопоставяли на опитите на някой да ги "обедини", не са се стремели към това.
И така обясненията на българските историци на този феномен не струват. А и как биха могли?! А обяснение има. Не на несъществуващия стремеж, приписван на славяните – него просто си го е нямало. Съществува обяснение на появата на тази българска теория. Тя се крепи и е отражение на реалноститие от XIX в. и ХХ в., в които творят фабрикаторите на подобни фантагореми, а не на тези през Средновековието. Във Византия те виждат съвременните им Цариградска патриаршия и Гърция, с които се борят за правото да владеят Македония. Когато твърдят, че славяните някога копнеели да се присъединят към България, авторите всъщност изказват своите мечти съвременното им население на Македония да закопнее и да се устреми към същото. Това е и аргумент към македонците – видите ли, предците ви са мечтали за това, значи трябва и вие да го желаете; елате, присъединете се към нас, вашата съдба и смисъл на живота е да искате да се присъединявате към България и ако направите това, което ни се иска, вие ще сте постигнали всичко, за което поколения ваши предци са се борили... Куха фантасмагория – но с такива аргументи са си служили и все още си служат. Желанието за присъединяването е просто съвременен мит – желание не на предците ни, а на сегашните бе-ге националисти.
Славяните не само че не са показали по никакъв начин този приписван им стремеж. Напротив, изворите съдържат достатъчно данни, които показват, че подобно желание не е съществувало, дори обратно.
Едно от главните качества, които се приписват на славяните, е тяхната свободолюбивост.
Византийският автор Менандар в началото на VII в. ни предава следното за славяните в днешна Южна Румъния. На предложението на аварския хаган да признаят неговата власт те дават следния отговор:
"Родил ли се е сред людете и огрява ли слънцето този, който ще подчини нашата сила? Защото ние сме навикнали да владеем чуждата земя, а не други – нашата. И това за нас е несъмнено, докато съществуват войни и мечове."
Можем лесно да си представим как същия отговор получава и българският хан (също толкова близък до славяните, колкото и аварският хаган), ако би поискал същото от независимите славяни.
Че тази свободолюбивост не се е променила много дори и до началото на Х в. , свидетелства византийският император Лъв Мъдри: "Славянските народи имат еднакъв начин на живот и еднакви обичаи. Те са свободолюбиви и никак не приемат да бъдат поробени и управлявани главно когато са живели от другата страна на Дунав ... откакто преминали от тази страна и са били принудени, така да се каже, да приемат робството, те не искали да се подчиняват драговолно на друг, но се подчиняват, така да се каже, само на себе си. Те смятат, че по-добре да търпят насилия от княза на собственото си племе, отколкото да бъдат подвластни и да се подчиняват на ромейските закони. А онези, които са приели светото и спасително кръщение, го спазват, доколкото зависи от тях, дори и до наши дни според обичая на своята стара свобода".
Това предпочитане на княза на собственото племе и нетърпене на чужда власт, това придържане към обичая на старата им свобода, никак не се връзва с приписвания им стремеж за присъединяване към чужда държава.
Както вече посочих, присъединяването (т.е. подчиняването) става едва след като на славяните им е отнета автономията в България. Защо тогава онези извън нейните граници биха искали да се присединяват? За да си сменят своя княз с български боил, за да бъдат командвани? За да започнат да плащат данъци? Факт е, че славяните запазват във Византия много по-дълго своята автономия. Някои като пелопонеските славяни езерци и милинги я запазват до идването на турците. В България обаче още по времето на Омуртаг е сложен край на славянската автономия.
Но нека погледнем и обратната страна. Била ли е България държава, към която някой би искал да се присъедини? На пръв поглед странен въпрос, но, колкото и да е учудващо, историческите източници му дават много ясен отговор.
Продължителят на Теофан пише следното за Крум и българите: те са жестоки и ужасни и поради това мнозина бягат към "нашата" (т.е. византийската) кротост и благост, към ромейската държава "като към защитен олтар". Поради това "техните владетели много се плашат да не би постепенно тайно да избяга при нас тяхното племе. За това и те и по-рано често и упорито са повдигали въпроса по отношение на тези бегълци". Наистина искането за връщане на бегълците е едно от главните и е повдигано постоянно от българските владетели. Те са имали сериозни проблеми с тези бягства. Ето няколко примера.
Първият сам по себе си е достатъчен, за да опровергае всякакви фантасмагории за някакви желания за присъединяване. Според Теофан и патриарх Никифор през 763 г. маса славяни (208 000) бягат от България и търсят защита и място за живот ... във Византия. По времето на "златния век" на Симеон – 20 000 души бягат от България във Византия само в една година. Единичните бягства трудно могат да се изброят. Един пример. Патриарх Николай Мистик пише на Симеон, за да се застъпи за един такъв, който нито бил българин, нито нечий служител, но избягал от България и потърсил закрила в константинополската патриаршия, а България изисквала връщането му "като служител и беглец".
Лъв Мъдри в началото на Х в. потвърждава това положение както по отношение на унгарците, така и на българите. Според него бягствата към Византия им "нанасят голяма вреда", "защото знаят, че техният народ е непостоянен", "понякога малък брой от тях започват да минават на наша страна, а след това, откакто бъдат наградени от нас, мнозина следват примера им. Затова са много недоволни, когато някои се отделят от тях". Според същия автор тези народи се управлявали със страх и чрез жестоки и тежки наказания. Твърдения, които се потвърждават както от фамозните Крумови закони, така и от конкретни събития като избиването на 52-ма въстанали боляри заедно с целите им родове от страна на Борис.
Някой може би би казал, че това е византийска пропаганда. Но тези констатации се потвърждават от самите българи във въпросите им към папа Николай. От тях виждаме, че България повече приличала на някакъв затвор. Границата е била пазена не по-малко внимателно отколкото по времето на комунизма и пак както при комунизма са пазели не някой да не влезе, а за да не избяга някой. Даже положението е било много по-строго – ако някой успее да избяга през границата, пазителят на този участък бил - ни повече, ни по-малко – екзекутиран. Напускането на България се е смятало за престъпление и също се наказвало със смърт. Наложило се папата да им обяснява, че ако човек не може да напусне една страна, то той не е свободен.
Ако с такава жестокост са се борели българските владетели да не допуснат някой да избяга, ако са били готови войни да водят, за да им бъдат върнати избягалите, ако толкова много хора са рискували живота си, за да избягат – ясно е, че България ни най-малко не е привличала хората отвън да искат да се присъединяват. Напротив, подтиквала е собствените си жители силно да желаят да я напуснат. (Какво сходство със съвремието!)
Освен това за разлика от Византия България е била бедна и неразвита страна (напук на фантасмагориите на някои български националисти). Ето коментарите на няколко съвременници.
"Ако в богатата и плодородна страна на агаряните (арабите – б.м.) войската не може да издържи много време против неприятелите, освен ако не се снабдява с храна от земята на ромеите, то колко повече се отнася това за областта на българите, където има недостиг на всякакви храни и особено на ечемик." Това са инструкции към византийската армия, в които по-нататък се препоръчва да носят със себе си повече храна при поход в България, отколкото носят в походите срещу арабите. Областта на българите е описана като трудно достъпна земя. Подобно нещо твърди и Лъв Дякон, който лично посещава България: "Обширна и стръмна страна ... там теснини и пропасти се редуват с гори и храсталаци, а след тях идат усоини и блата; земята е извънредно богата с вода, много гориста и заградена отвсякъде с непроходими планини". Теофилакт Охридски пък твърди, че "българската област ... цялата била обрасла с диви дървета и не достигали облагородени плодни дървета" и се наложило св. Климент да пренася за присаждане овошки от Византия.
И така ясно е и несъмнено, че не само никой не се е стремял и не е желаел да се присъединява към България, а точно обратното. Това, разбира се, не пречи тази откровена глупост, че славяните от "българската група" гледали на тюркското ханство като на свой естествен обединителен център и спасител от Византия, да се повтаря като някаква мантра на най-официално историческо ниво в България.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај

Абонирайте се за вестник "Народна воля"
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Започна абонирането за вестници и списания за 2012 година. Вестник "Народна волja" и през идната година ще има каталожен номер 2050.
Както и досега, "Народна волja" ще Ви информира по интересуващи Ви въпроси от най-различно естество в областта на теорията, историята, културата, изкуството.
На страниците на "Народна волja" ще намерят място Вашите писма, Вашите въпроси, Вашата поезия!


Абонирайте се за вестник "Народна воля"!
Сумата за абонация е минимална:
за три месеца - 1,20 лв.
за шест месеца - 2,40 лв.
за една година - 4,80 лв.

Абонирането ще става във всички пощенски станции в страната. Крайният срок е 15 декември! Ако срещнете някакви затруднения при абонирането, обърнете се към редакцията на "Народна волja" - телефон 073/886-336!
"Народна волja" ще се стреми винаги да бъде вярна на Гоцевите завети и да ги пресътвори в живота на днешния ден!
"Народна волja" ще Ви запознава редовно със свободолюбивите идеи на македонските интелектуалци!
"Народна волja" ще разкрива редовно демагогската националшовинистична политика на ванчемихайловистката ВМРО.

Краен срок за абониране - 15 декември 2011 г.!
За читателите ни в Република Македония цената на едногодишния абонамент е 10 евро. Известяваме тамошните желаещи за абонация, че могат да сторят това в редакцията на седмичника "Македонско сонце" в Скопие. Бъдещите абонати задължително трябва да представят точния си адрес.
Желаещите да получават вестника от Европа заплащат по 40 евро, а тези от САЩ, Канада и Австралия - по 50 USD.
Четете и разпространявайте вестник "Народна волja"! Вестникът на истината, вестникът на утрешния ден!

"Народна волja" - каталожен номер 2050!
Ограничения при абонирането няма!
Знайте: истински свободните хора четат вестник "Народна волja"!
Абонирайте се, за да не пропуснете нито една среща с любимия си вестник и през 2012 година!


Имајќи неколку слободни денови, во крајот на септември, главниот уредник на "Народна волја" Георги Христов реши да отиде до Р Македонија за да се види со свои пријатели. Кога се врати овде тој со восхит започна да раскажува на свои блиски за новиот изглед на Скопје со спомениците на македонските херои; за впечатливиот свечен дочек на кошаркарите кои се пласираа на четврто место на европското првенство; за срдечните средби со своите пријатели и топлите разговори со нив. Од своето патување во Македонија освен многу спомени г-н Христов донесе и две нови книги од двајца истакнати автори со нивни автографи - на академик Блаже Ристовски - главен уредник на Македонската енциклопедија и Раде Силјан - претседател на Друштвото на писателите на Македонија. Ви нудиме кратки извадоци од двете дела.

ЗА МИНАТОТО, СЕГАШНОСТА И ИДНИНАТА

Раде Силјан е поет, есеист, критичар, преведувач. Роден е на 16 април 1950 г. во Жван, Демирхисарско. Завршил Филолошки факултет – јужнословенска книжевност на Универзитетот "Св. Кирил и Методиј" во Скопје. Автор е на многу книги. Објавил избрани дела во шест томови. Преведуван е на многу јазици: српски, турски, англиски, романски, бугарски, руски, грчки и др. Добитник е на наградите: "11 Октомври" за животно дело, "Кочо Рацин", "Студентски збор", "Браќа Миладиновци", "Ацо Шопов", "Димитар Митрев", "Велја кутија", "Гоцева повелба", "Кочиќево перо", "Златна фортуна", "Арџесис", "Поет на спокојот". Неговата последна објавена книга со поезија е "Молитвење", излезена од печат годинава.

КЛУЧ ЗА ВЉУБЕНИТЕ ВО ТАТКОВИНАТА

Браќа
Свети браќа

Слезени од небесата
Со душа од памук
Од свила

Со болна прелест
И девствена мисла

Откопајте амајлија
Со векови криена
Во срцето на мојот народ

Најдете клуч
За вљубените во убавината
И во Татковината

Отклучете тешки порти
Да влезе сонце
Во одаите трошни

Браќа
Свети браќа

Најдете клуч
За мојата земја
За Македонија



НА ПОСНА ВЕЧЕРА

Молитвете
Браќа
Молитвете

Во дното на бокалот
Дробни солзи
Не изтурајте

За животот скржав
И крвта пресна
На посна вечера
Ножеви не вадете

Во песните
Света земја
Не поганете

Оти само земјата
Во песните живее


КРОСНО ОД ПЕПЕЛ

На рана месечина
Демони оро вијат

За спомен на мртвите
Вечен пламен гори

А куќата стара
Ни влез
Ни излез има

Во темелите нејни
Совалки од друго време
Со кросно од пепел
И реси од ветер

За судбата наша
Тагуваат
Бдеат


Македонија пее

ЗАПЛАКАЛО Е МАРИОВО

Заплакало е Мариово, заплакало,
за тој ми Ѓорѓи, Ѓорѓи Сугаре
Каде си Ѓорѓи сега да дојдиш
леле да дојдиш
Од душманите да не куртулиш.

Сега за скоро, јас Ќе дојдам, Ќе пристигнам,
со триесет одбрани момчиња
сите со куси малихери, малихери
сите со наган леволвери.

Слушај бре Ѓорѓи, Ѓорѓи Сугаре послушај,
ако ти сакаш за да куртулиш.
Накачи горе кајчукарите, кај манастирот
ако ти сакаш да куртулиш.

Тогај извикна Ѓорѓи Сугаре провикна
на неговата верна дружина
Клавајте гуњи пушки, леле, пушки,
зашто се камен тешко најдува.

Тогаш извикна Ѓорѓи Сугаре провикна
од Демир Хисарските планини:
слушам ве народ, народ поробен,
леле поробен.
Слушам ви гласој, гласој жалосни.
Колку ми тргна Ѓорѓи Сугаре да оди
во тоа село Паралово
бог да убие шпијуните Параловци
Ѓорѓија што ми го предадоа.

Тогај се Ѓорѓи излага, прелага
накачи горе кајчукарите
кога Ќе види што Ќе види Ѓорѓи Сугаре
од сите страни Ѓорѓи сардисан.

Згрмеа пушки, пушки аскерски, крвави
сета сдружина му ја убија!
Тогај извади наган леворвер Ѓорѓи Сугаре
самиот крвта си ја пролеа, леле пролеа.
жив на душмани не се предаде.


Поезија

БАЛАДА ЗА ПИСМЕНАТА

На великите славянски просветители Климент, Наум и Ангеларий

Подгизнала безкрайна равнина.
Виелица.
И вълчи вой пресипнал.
Посърналата от студа луна
придръпва облачните дрипи.

Реве страхотно старата река,
води понесла някъде из мрака.
А на брега
с вързопче във ръка
три сенки,
впили жаден взор нататък –

далече,
някъде отвъд реката
примамливо блещука светлина.
Родино наша,
майко наша свята,
стаила нежност,
обич,
топлина.

Те коленичат,
с вяра се прекръстват,
молитва шепнат сините уста
за малко сила в
смръзналите пръсти
да победят реката
и нощта.
Не от смъртта,
смъртта за тях е бяла –
страхуват се за Словото сега.
Изправят се.
Отблъскват бавно сала –
играчка за великата река.

Тя сграбчва ги във тъмната
си бездна
понася ги във вечния си бяг.
Но става чудо в тази нощ
беззвездна –
те стигат до спасителния бряг.

Три пламъка,
от Словото родени
и Словото превърнали в мечта.
Дори реката стихва укротена,
отстъпва в тази тъмна
нощ пред тях.

И те успяват с вяра,
с упование
да съхранят светите писмена
и да изпълнят с чудна светлина
завинаги душата на славяните.

ПЕТЪР МИЦКОВ



С Ъ Н У В А Н Е

Мераци вечни реят
по земята македонска.
И алчни българи
и гърци устрема и днес не спират.
От векове реве
байганьовщината хайванска.
И подли гърци
им пригласят с флейта фарисейска.
Отровни думи им в сърцата
змийски плачат.
Мечти загубени по миналото
в мрака кървав още търсят,
голям подарък санстефански
с ореол сънуват.
Забравили,
че в ново време
днес живеят.
Забравили слепците,
че светът от ден на ден
без граници осъмва.
Усмихнати,
че с мръсни пръсти
в книги и по телевизии
лъжата сеят.
И чакат те от нея
в бъдеще реколта зряла
с песни и хора да жънат.
А чувстваш в редовете писани
до тлъсти хонорари
угоени яловици блеят.

ПЕТЪР ХРИСТОВ






ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting