Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ПОП ФИЛИПОВ НИКОЛА. Възрожденец, просветен деец. Роден в Банско през 1822 г. От рода на Неофит Рилски. Учил в Мелник, в Рилския манастир и другаде. Учител и свещеник, имал и книжовна дарба. Заменил таблиците с буквари, писал учебници, отворил курсове за ограмотяване. Работил като учител в Банско, както и на други места в Пиринския дял на Македония. Пред края на своя живот се преселил в София и работил като свещеник. Умрял през 1896 г.
За нашата история, така да се каже, непознат. Обаче от онова, което е оставил зад себе си, може да се говори за едно от първите имена на нашето Възраждане. Като свещено лице зад себе си е оставил само две книги с църковно съдържание, издадени през 1887 и 1888 г. Първата е подписана Н. П. Филипов – бивш учител – македонец, а втората – Никола Филипов – македонец. Десетина години преди Партения Зографски (през 1858 г.) повдигнал въпроса за общ литературен език между българите и македонците, който да се употребява и в Македония, и в България. Това гледище имало своята обществена основа в общата борба, която тогава се водела и в двете страни против Патриаршията. Борбата имала основа и в позицията на един дял от нашето гражданство и нашата интелигенция, които смятали, че трябва да се работи заедно за една обща македоно-българска кауза, чиято основна цел би била създаване на обща самостоятелна църковна управа. При това нашите хора, интелигенцията, се изплашили, че в тази обща борба ще им бъдат наложени условия от българската страна и че при това ще бъдат изиграни в своите настоявания общият език да носи белег и на македонските говори. Като резултат на една обща опозиция, която се създала против общия език, за македонските училища почнали да се издават учебници на език, в който се чувствала македонската основа. Като например в учебниците на Партения Зографски, Димитрия Македонски, Кузман Шапкарев. Даскал Поп Филипов също така предлагал някои крупни промени в актуалния за тогава правопис.
Двадесет години по-късно (21 март 1868 г.) в писмо, изпратено до вестник "Македония", Поп Филипов бил категоричен: "Мнозина от нашите съотечественици, македонците, като изхвърлиха елинския език от църквите и богослужението си, го замениха с църковнославянския, от което малко се ползваха, или по-добре да кажем, хич не се ползуваха: защото толкова разбираха и него... Учебните книги, които са се превеждали на български нарицаем балкански език досега малко нещо са били по вразумителни нам на македонците от ония на църковнославянски език, затова и полза съвсем малко сме придобили от тях!"

КУЧЕВИШКИ НАТАНАИЛ. Църковен деец, охридски митрополит. Роден в село Кучевище, Скопско, през 1820 г. като Неделко (Нешо) Стоянович Бойкикев.. Вуйчо на македонския революционер Петър Манджуков. Учил в Скопие, Самоков и Прилеп. През 1837 година се замонашил в Зографския манастир в Света гора. Завършил Духовна семинария в Одеса и Духовна академия в Киев. Назначен за пръв български владика в Охрид през 1872 г. Биографите на Пърличев отбелязали: "Междувременно в Охрид за български владика дошъл Натанаил. Кратко траяла радостта на Пърличев и на охридчани, защото видели: разлика между гръцките владици и този, българския – нямало! Повторно нови борби, нови проповеди, огнени настоявания да се има свое училище. Натанаил изгонил Григора от неговия роден град!" През 1879 година Георги Пулевски написал на един свой приятел: "Тук българите се подиграват с нас и въртят водата на своята воденица заедно с чернокапеца Натанаил, който е македонец, ама повече тегли за българско..." Търсил помощ от руския княз Дондуков за спиране на убийствата и ислямизацията на населението. В Яш, Бесарабия, където живеел дълго време, написал много книги за училищна и за църковна употреба: "Буквар словенско-болгарски", "Произшествие во скопската епархија от 1860 до 1865", "Зерцало или огледало христијанско", "Детински подарок", "Кратко христијанско наставление" и още някои. До края на своя живот митрополит в Пловдив. Умрял през 1906 година.

МИЛЕСКИ МИРКО – УРОШ. Народен герой. Роден през 1923 г. в с. Поповец, Кичевско. Завършил гимназия в Охрид и Белград. Член на КПЮ от 1941 г. През 1943 г. постъпил в току-що формирания Кичевско-Мавровски отряд. Още в първите борби изпъкнал със своите храброст и съобразителност. В борбите на Букович за освобождението на Кичево – политически комисар на чета. Неговата чета водила цял ден ожесточена борба с германците и балистите. Неприятелят бил далеч по-мощен и по-многоброен. Цялата чета загинала на 1.Х. 1943 година.

(По "Личности од Македонија)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Македонија пее

ВЕЧНА ДА СИ МАКЕДОНИЈО

Во песните те опеваме
Љубов и среќа посеавме
за тебе мајко стара
за тебе земјо најубава

Рефрен:
Еј да живееш Вечна да си
никој по патот да не те плаши
чекор по чекор среќна да си
Македонијо. Македонијо.

По светот одев прошетав
ко птица пак си долетав
за тебе мајко стара
за тебе земјо најубава

Рефрен: .................

Топло сонце те грее
ширум по светот се пее
за тебе мајко стара
за тебе земјо најубава

Рефрен: .................


ВОЗОТ БРАЌА ТРГНУВА

Возот браќа тргнува
право за Германија
стари мајки остануват
дробни деца да чуват.

Со либето одиме
пари да спечалиме
пари да спечалиме
куќа да направиме.

Таму ќе не пречекаат
нашите верни другари
ергените ќе пеат
женетите ќе плачат.


Сатира

ПЪТНИЦИ

Когато се закръглят като нули
нищожества от черния елит,
едни издигат вавилонски кули,
а други ги зареждат с динамит.

Но кой ли няма истинска химера!
И влюбени в бедрата й без срам,
едни отиват в каменната ера,
а други идват с камъни от там!

НИЕ, МАКЕДОНЦИТЕ

И от ляво, и от дясно
сме заклещени на тясно,
за да бъде на кирия
всеки български калджия.

ВЪЗМОЖНОСТИ

Гдето всичко е възможно,
там и простото е сложно,
за да може всяка мъка
да разплаква дребосъка.

ОТЧАЯНИЕ

"Няма хлебец за попара,
няма истина и вяра!"
"За какво ти е тогава
тази шибана държава?!"

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting