Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Когато фактите говорят, "ветропоказателите" стават за смях!

С БАСНИ СРЕЩУ ИСТИНАТА, СЪС СТРАХ СРЕЩУ ПРАВОТО

Самуил Ратевски
(Продолжува од минатиот број)



Дотук според мита за създаване на (славяно) български народ през средновековието излиза, че антични македонци хем е нямало, хем са били гърци, хем не са населявали Македония (освен една околия около Олимп, която според българските схващания географски дори не спада към Македония). След това в Мизия и Македония са се населили (пра)българи (за Мизия е вярно, за Македония – по-скоро легенда) – в Тракия няма как да се измисли подобно нещо – и за нея прабългарският въпрос се подминава. Но всички тези нагаждания и разчиствания на терена от опасни чужди елементи явно не са сметнати за достатъчни и се преминава към следващата мистификация: изобретяването на отделна славянска група, която удобно да насели само териториите (и то всички територии), за които през XIX – XX в. претендират българските националисти.
2. Българска група славяни се населила в Мизия, Тракия, Македония и Поморавието.
Човек неизбежно си задава въпроса на какво основание се използва името на един тюркски народ, за да се нарича предполагаема славянска група. Но това е белият кахър. Истинският е, че няма никакво основание да се смята, че подобна група славяни е съществувала.
Как българската наука аргументира този абсурд?
а. Според някои разликата на тази "група" със сърбохърватската се е състояла в изходната позиция, мястото, където са живели преди заселването на Балканите. Така се говори за Дакийска (от областта Дакия = Влашко, днешна Южна Румъния) и Панонска (име на област, обхващаща най-общо днешна Унгария) групи славяни. Разбира се, за това никакви доказателства не съществуват, само спекулации.
б. Втори, които също виждат разликата като съществуваща още пред преселението на Балканите, делят хипотетичните групи според това дали са били подчинени на Аварския каганат или не. Според този вариант славяните в Панония са били подчинени на аварите за разлика от онези в Дакия, които били независими. Тезата за независимост на последните обаче е само хипотеза, и то много трудна за доказване. След това не е ясно защо и как тъкмо славяните, които уж били независими от аварите, населват по-голямата част от Балканите, и то частта, която е била обект на аварските походи, и то във време на пълна аварска доминация над по-голямата част от Балканите (преди 626 г.) Защо аварите не са ги нападнали, а са ги оставили да заемат територията, деляща ги от обекта на техните походи? Но за да не отежнявам много текста, само ще подсетя, че славянските племена, нападнали през 616 или 618 г. Солун (другувити, сагудати, ваюнити, велегезити, берзити), начело с екзарха Хацон, са признавали върховната власт на аварите. А именно това са племената, които остават да живеят в Македония и Тесалия.
Тук трябва да се обърне внимание и на следното противоречие в горните две възможности. Ако дакийските славяни са били независими от аварите, то не те са населили Македония. Това стига целият аргумент и псевдогрупата да отидат, както стана популярно да се казва напоследък: "на кучето у ауспухо".
в. Според трети аргумент съществуването на "българска група" славяни се доказва според имената на славянските племена – тези в Мизия, Тракия, Македония и Поморавието били сходни с имената на източнославянските племена (например севери, другувити, ваюнити), докато онези на сърбохърватската група били сходни с онези на западнославянските племена. Значи – две групи на Балканите с различен произход. Но да оставим настрана колко ли е имало разлика между източни и западни славяни по времето, когато те са говорили един и същ език. Тезата е без основа, защото имената на племената в територията, заета уж от "българската група", показват сходства не само с източните, но и със западните славянски племена. Например Морава /моравци (с Великоморавия) и ободрити. Други пък като сагудати, ринхини и стримонци в Македония и велегезити в Тесалия нямат паралели сред останалите славяни. Когато добавим обстоятелството, че ние знаем имената на само част от племената, става ясно колко изсмукан от пръстите е този аргумент.
По времето, за което говорим - VI - VII в., всъщност са известни две групи славяни – склавини и анти, и Балканите са населени главно от едната – склавините, докато за антите някои смятат, че са населили само Мизия. Но и това, последното, е от областта на хипотезите.
г. Славяните от "българската група" са се стремели да се присъединят към българското ханство, а сърбохърватската се е съпротивлявала. Този аргумент си е чиста фантазия, да не кажа лъжа, и повече за него ще бъде казано по-нататък, когато ще разгледам така нареченото "желание за присъединяване" на славяните към българското ханство. Тук кратко ще посоча, че такова не е съществувало извън възпалените мозъци на някои български националисти.
д. Езикова разлика. Според българските слависти на най-официално ниво се лансира смехотворната теза, че "българската група" славяни е била оформена като отделен диалект още при или преди населването на Балканите. Именно тези разлики я оформяли и показвали като нещо отделно. За нея били характерни преходът на праславянските групи tj в щ и dj в дж (например от праславянското *svetja > свещa, а от *medja >межда). Тази аргументация между другото е много удобна, защото дава възможност да се претендира, че старославянският език – създаден на славянски диалект извън България (Солунско), е български. Затова и поддръжниците на тази хипотеза винаги наричат езика, на който солунските братя Кирил и Методий са превели Светото писание – старобългарски, вместо старославянски, както са го наричали съвремениците.
Този аргумент не струва повече от останалите. По времето на населване на славяни на Балканите все още общият праславянски език не се е разпаднал, така че съответните преходи още не са се били извършили. Например друг известен белег – метатеза (размяна) на ликвидите още не се е извършила през VII – VIII в. и затова срещаме имена като Первунд (вместо Пребънд), Даргамер (вместо Драгомир), Берзити (вместо Брезити) и т.н. На какво основание тогава се предполага, че тези несъществуващи по онова време белези са характеризирали някаква група славяни и са я разграничавали от друга? Авторите на подобни глупотевини отдават голямо значение на цитираната диалектна особеност, но странно защо забравят, че в по-голямата част от Македония преходът на посочените групи съгласни е извършен по-иначе - tj минава в кь, а dj в гь (например от праславянското *svetja вместо свещa имаме свекьа, а от *medja вместо межда имаме мегьа). В шопските говори пък имаме преход на tj > ч. Затова докато на български днес се казва ще, на македонски е кье, а на сръбски, шопски (и някои македонски диалекти) е че. И други фундаментални разлики като якането и екането също не са важни за тези филолози. Вероятно защото демонстрират съвсем ясно, че никаква диалектна «българска група» не е съществувала.
Същинска сила тази теория черпи от съвременното състояние на езика. На Балканите съществуват днес две диалектни славянски групи, делени според това дали езикът е организиран чрез падежи или не, но тази подялба се е развила много-много по-късно (след XIV в.) и във всяка от тези групи са се създали повече от един съвременен литературен език. Все пак много хора са склонни (понякога несъзнателно) да прехвърлят днешната реалност в миналото, когато тя не е съществувала.
И така да обобща: «българската група славяни» през VI – IX в. (а и след това) е българска съвременна измислица.
3. Следващият стълб на мита за създаване на славянобългарския народ се състои в това, че българското ханство, създадено през 681 г. в Мизия, било всъщност някакъв вид изпреварила времето си федерация, при която славяни и българи били равноправни елементи (даже, съдейки според това, че се цитират почти винаги първи, излиза, че славяните са по-важният елемент). Те се съюзили, защото били осъзнали, че имат нужда от това, за да се борят с Византия. Твърди се дори, че славяните от Мизия (северите и седемте рода) се присъединили към тюркските българи, за да запазели «националната си идентичност» (?!?).
Наистина човек може да се удивлява на храбростта на някои автори в името на българщината направо да оспорват историческите източници (които са недвусмислени по въпроса, че славяните са били подчинени/покорени от българите) и да изобретяват толкова фантастично-абсурдни и противни на времето тези. Историята не познава подобен начин на създаване на държава нито през средновековието, нито през античността. Едва ли не, славяни и (пра)българи са седнали на маса като съвременни политически партии (или корпорации) и са се договорили как да създадат коалиция. И имали даже договор. Интересно какъв ли е бил? Базирайки се на онова, което е известно, можем да възстановим някои от «условията» му по следния начин:
- славяните отстъпват земите си на българите;
- обвързват се да плащат данък;
- поемат грижата да пазят границите на българите;
- задължават се да участват в българските походи;
- признават властта на българския хан.
В замяна българите:
- получават цялата власт в страната;
- вемат от славяните земя, за да се населят;
- държавата и владетелят носят тяхното име.
Ето това се казва равноправност. Оказва се, че славяните в българското ханство са имали толкова равноправност, колкото и в Аварския хаганат. Но никой не оглупява дотам, че да претендира, че последният е бил славяно-аварски. Вероятно защото днес няма аварски националисти да ни забавляват с техните простотитлъци.
4. Политиката на хановете на новото ханство била не някаква друга ами – «да обедини славяните от българската група». Колко удобно, нали – на тюркските български ханове им се приписват мераците на съвременните български националисти. Тези тюрки се оказват вещи славянски филолози, подбират бъдещите си поданици по диалектна принадлежност, и то чужда на тях, и то още не появила се; а и оригинални са много: виждат бъдещето си в процентното намаляване на своя етнос в държавата и в поставянето си в зависимост от добрата воля на един чужд на тях народ. Ето това се казва чудаци (или по-скоро лунатици), ето това са пророци, предусетили всичките мераци на съвременните български националисти и посветили живота си на това да им угодят. Нали са мъртви и няма как да се възмутят от идиотизма, който им се приписва.
Но каква е била истинската, а не въображаемата политика на тяхното ханство. Със сигурност никакви стремежи за присъединяване на славяни от несъществуваща и тям неизвестна славянска група не са влизали в нея. А това го знаем от техните действия. Политиката им е била проста – мир с Византия под условия за получаване на право да търгуват в Цариград и да получават субсидия от Византия - така нареченият данък, с който толкова се гордеят българските националисти (обективно - подкуп, каквито повечето империи предпочитали да плащат на пограничните диваци, за да не вършат грабежи в тяхна територия и да охраняват границите им – вариант много по-изгоден от война, при която нищо не можеш да спечелиш от бедните варвари). В това стремежът им е бил същият какъвто на всички варвари от Византия – стремежът да се получи достъп към луксозните стоки на Византия, чрез търговия или във вид на «данък» (подкуп), е общ за всички тях. Българите не правели изключение. По-късно се прибавя искането Византия да им връща бегълците и искането да получат областта Загора в Тракия (като буфер между Византия и центъра на ханството). Това е основата на цялата българска политика. Те са нападали Византия, ако се е нарушело някое от горните условия. От 681 до 972 г. почти всичките известни български походи са в Тракия. През първите 150 години от съществуването на ханството са известни само два-три български похода към Македония (срещу 15 - 20 в Тракия) и при това те са били с грабителска, а не със завоевателна цел. И първата война на Симеон с Византия има като повод преместването на тържището за българите от Цариград в Солун и се е водила в Тракия.
До времето на Крум България е варварско ханство от аварски тип без други амбиции на Балканите освен да оцелее между далеч превъзхождащите я Авария, Хазария и Византия.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Македонија пее

ВЕЧНА ДА СИ МАКЕДОНИЈО

Во песните те опеваме
Љубов и среќа посеавме
за тебе мајко стара
за тебе земјо најубава

Рефрен:
Еј да живееш Вечна да си
никој по патот да не те плаши
чекор по чекор среќна да си
Македонијо. Македонијо.

По светот одев прошетав
ко птица пак си долетав
за тебе мајко стара
за тебе земјо најубава

Рефрен: .................

Топло сонце те грее
ширум по светот се пее
за тебе мајко стара
за тебе земјо најубава

Рефрен: .................


ВОЗОТ БРАЌА ТРГНУВА

Возот браќа тргнува
право за Германија
стари мајки остануват
дробни деца да чуват.

Со либето одиме
пари да спечалиме
пари да спечалиме
куќа да направиме.

Таму ќе не пречекаат
нашите верни другари
ергените ќе пеат
женетите ќе плачат.


Сатира

ПЪТНИЦИ

Когато се закръглят като нули
нищожества от черния елит,
едни издигат вавилонски кули,
а други ги зареждат с динамит.

Но кой ли няма истинска химера!
И влюбени в бедрата й без срам,
едни отиват в каменната ера,
а други идват с камъни от там!

НИЕ, МАКЕДОНЦИТЕ

И от ляво, и от дясно
сме заклещени на тясно,
за да бъде на кирия
всеки български калджия.

ВЪЗМОЖНОСТИ

Гдето всичко е възможно,
там и простото е сложно,
за да може всяка мъка
да разплаква дребосъка.

ОТЧАЯНИЕ

"Няма хлебец за попара,
няма истина и вяра!"
"За какво ти е тогава
тази шибана държава?!"

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting