Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Лично! Строго поверително!

СТАТИСТИКА ИЛИ ФАРИСЕЙСТВО?

Биляна Вардарска


– В Държавна сигурност.
Коментарите бяха излишни.
Живковизмът много добре знаеше, че в България има многобройно македонско малцинство и затова въодушевено се провикваше, че не може да го има. И с мерките, които взимаше против него, доказваше, че го има, но той не се интересуваше от такива понятия като "логика", защото подобни "вехтории" не подкрепяха неговата теза, а за живковизма най-важното беше друго – да произведе в достатъчно количество живковистчета, които да продължават да осъществяват неговата политика по македонския въпрос.
И постигна целта си.
Колкото и да се мъчи да скрие антихуманната си същност под пудрата на фарисейството, в международен план живковизмът се сродява с хитлерофашизма, който също си беше поставил за цел да унищожи един народ. Методите са различни, защото и времената са различни, но крайните намерения са еднакви.
Неумолимите закони на сътворението изпратиха създателя на живковизма два метра под земята, но самото позорно явление си остана непокътнато. Съдбоносните неща в България винаги се извършват по български. Рухна тоталитарната система на живковизма, но с какво беше заменена? С демокрация като народовластие и свобода на човешкия дух или със социален и демократичен фашизъм? Официалната политика не се промени по отношение на македонския въпрос и македонското малцинство в България.
Живковизмът може да тържествува.
Нека си припомним някои факти, които дават основание за подобен извод.
Когато Република Македония обяви своята национална независимост след разпадането на югославската федерация, София автоматично я призна.
Защо?
За да може да се тупа по гърдите и непрекъснато да повтаря:
– Ни-е бя-хме пър-ви-те!
– Ни-е бя-хме пър-ви-те!!
– Ни-е бя-хме пър-ви-те!!!
По-късно се изясни същността на това българско признаване - признаване, което отрича македонската история и македонската нация.
И признаването по български придоби твърде странната формула:
– Ние бяхме първите, които признаха, че … ви няма!
– Ние бяхме първите, които ви казаха, че не съществувате!
– Ние бяхме първите, които ви казаха, че вие сте измислени!
В тези нагло-безочливи провиквания, които определят главната безпринципност на официалната българска политика към Македония, тържествува безсмъртният живковизъм.
А кой не знае, за да не помни, че един бивш главен обвинител на републиката една вечер от екраните на телевизорите изрази горчивото си съжаление, че македонците в България били бити малко, че не били бити достатъчно, когато той е бил властник. За побоищата той щял да поеме необходимата отговорност!
Но той не уточни колко е трябвало да бъдат бити - до пребиване, до осакатяване, до инвалидизиране или до убиване. А може би нямаше нужда да обяснява - не са малко хората, които знаят колко добре бие един охранен български простак.
Не е трудно да си представим, че в главите на подобни "великани" изразът "достатъчно бит македонец" се превежда винаги и само така:
– До побългаряване!
Е, трябва ли да се учудваме, че в мащеха България няма и не може да има правосъдие за македонците, но не, че те не съществуват, а защото искат да имат човешки права.
Много думи се издумаха и много изречения се изрекоха и изписаха за неефективността на българската правосъдна система, от която се изисква да бъде обективна и справедлива Темида, но това не се отнася за македонците. Когато те се явяват пред нея и искат справедливост, тя така удовлетворява желанието им, че духът на Макиавели възторжено й ръкопляска. Конституционното разделение на властите по отношение на македонците прераства в гранитно единство.
По силата на интеграционните процеси България беше длъжна да подпише редица международни споразумения, които я задължаваха да спазва човешките права на всички - без изключение.
И България ги подписа.
Но - по български.
И ги изпълнява.
Безупречно - по български.
Различни споразумения бяха сключени между Република Македония и Република България.
И в това няма нищо лошо - по принцип.
Лошото е друго.
Лошото е, когато нещо не се ражда под слънцето на свободата, а под тъмната средновековна сянка на живковизма. В едно от тези споразумения е записано:
"Република Македония заявява, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония".
Този текст, макар и завоалирано, потвърждава, че в България има македонци, а Република Македония няма никакви права да защищава техните права и техния статут, защото това ще се тълкува като намеса във вътрешните работи на съседната страна.
Под подобен текст с най-голямо удоволствие би се подписал всеки предател на Македония.
За да оцелее физически, македонското малцинство трябва да разчита единствено на привидното си побългаряване. Пред действието на страха за хляба няма никакви прегради.
Но този страх не се внушава само на македонското малцинство, но и на цялото българско общество. Всеки, който издигне глас за защита правата на македонците, ще бъде съсипан от официалните власти. Именно на този страх се дължи гробното мълчание и на онези, които не са съгласни с официалната политика.
Когато нещата станат неудържими, започва привикването на македонците в полицията. Самото привикване има за цел да внуши на обикновените хора, че властите гледат на тях като на престъпници и ще бъдат непрекъснато под тяхното наблюдение. А вината на един човек, който се чувства македонец, е толкова голяма, колкото "голяма" беше и "вината" на невинните човешки същества, които фашистка България изпрати за умъртвяване в газовите камери на хитлерофашизма.
Едва ли някой се съмнява, че зад тези привиквания стоят висшите официални власти, че това се прави с тяхното знание и благословия.
Е, как при това положение полицията да не си гледа добре работата.
Когато македонците провеждаха някое свое мероприятие, винаги и навреме се явяваха с дебели тояги инструктираните от неовърховизма юнаци, за да ги разпръснат. В случая и подслушвателните устройства блестящо се справят със своите задължения.
Тайните служби не криеха, че правят снимки на македонците, които участвуват в различни прояви и мероприятия. Не ми е известно някой международен фактор да се е поинтересувал за какво се използват тези снимки или да е потърсил някому отговорност, че се нарушават елементарни човешки права, и т. н.
И броят на македонците в официалната статистика намалява.
А ехидстващото фарисейство самодоволно може да пита:
-Та имаше ли тук македонци?! А може би и нямаше!
Издевателствата над македонското малцинство предизвикаха неколкократни осъждания на България в Страсбург. И не можеше да бъде иначе, защото там, където властва живковизмът и с неописуемо блаженство произнася името на зловещия предшественик на хитлеризма Ванче Михайлов, там няма и не може да има свобода на човешкия дух, а там, където няма свобода, за никакво достоверно самоопределение и дума не може да става за истина – статистиката се изражда в шовинистическо фарисейство.
Обезправените македонци имат право да попитат:
- И до какво доведоха тези бълхови ущипвания от Страсбург? Защитиха ли човешките права на македонците или в контекста на събития от по-друг характер ги поставиха в още по-унизително положение? Световна тайна е, че преди няколко години през една люта зима човешкото отчаяние подкара от Северна България стадо умиращи от глад крави към столицата. Но не им беше съдено да стигнат до жълтите павета на София и там да предадат Богу дух, защото българските власти, страхувайки се от европейски санкции, взеха бързи мерки и преустановиха гладния поход на умиращите крави.
И още един пример.
Пак от страх от жестоки европейски санкции българските властници намират палиативни решения на проблема "Софийски боклуци".
Скъпа майчице Европа,
Тези факти пораждат един неудобен въпрос към тебе, но аз не мога да не ти го задам. Ето го и въпроса:
-Ти защити ли правата на македонците в България поне толкова, колкото защити правата на гладните крави от Северна България? Ако това ти се вижда много, тогава бих попитал - поне колкото правата на софийските боклуци ?
За такава Европа ли са мечтали и са се борили нейните най-достойни и светли личности? Който желае, може да направи справка при гениалния Стефан Цвайг.
Скъпа майчице Европа,
Нима не ти е известно, че дори на световноизвестния уважаван и почитан македонски духовен великан Никола Вапцаров посмъртно се отнема правото на самоопределение – това, което направи в творчеството си като свободен човешки дух и по най-блестящия начин се подписа под него – с пролятата си кръв от българските фашистки злодеи? Няма ли нещо хитлеристко в онези, които му отнемат това право?!
В един столичен вестник преди доста време се появи публикация, озаглавена "Чий поданик е Вапцаров?"
Под това заглавие бе поместена снимка на разтворена членска карта, която удостоверява, че Никола Йонков Вапцаров е редовен член на Съюза на българските писатели. Членската карта е издадена през 1947 година и носи подписа на Людмил Стоянов, а на първата страница на членската карта е поставена снимка на поета.
А под членската карта бе поместен следният неподписан текст:
"Роденият на 7 декември 1909 година в Банско Никола Йонков Вапцаров никога не е имал друго гражданство освен българско. Учи в гимназията в Разлог (1924 г. – 1926 г.), след това в Морското машинно училище във Варна (1926 г.-1932 г.), сега ВВМУ, по-късно наречено на неговото име. През 1940 г. издава стихосбирката "Моторни песни", преведена на 60 езика. Носител е на Международната награда за мир – 1952 г.( посмъртно). Членската карта на Вапцаров в Съюза на българските писатели категорично говори, че той е български поданик, а не македонски, както някои в Скопие и сега се опитват да го изкарат." Тази кратка, но тенденциозна публикация предизвиква редица важни въпроси, които не могат да бъдат отминати. Ето първия:
Никола Вапцаров никога не е имал друго гражданство освен българско. А през времето, когато е живял Вапцаров, кога в България е имало свобода за македонците и те са можели без ограничаващи ги съображения да изявяват своята идентичност? Да не би по времето на варварския бандитизъм на Ванче Михайлов, който геноцидно ликвидира македонската левица? Или когато той бе принуден да избяга в чужбина, но михайловизмът остана? Или когато деветнадесетомайците открито тръгнаха по пътя на фашизирането на страната? Или когато продажното правителство на царя злодей получи и другите части на Македония като хитлеристки подарък? И каква Македония съществуваше тогава – поделена между балканските хищници и всеки хищник с варварски методи асимилираше своята част.
Нима българското гражданство на Никола Вапцаров е резултат на свободен избор, когато македонците в България можеха да съществуват нелегално, за да не предизвикат репресиите на властите?
При такава обстановка какво можеше да направи Никола Вапцаров? Това, което бе възможно, той го осъществи – написа безсмъртни песни за своите "поробени братя" и за своята безкрайно обичана Родина – многострадална Македония, като отхвърли по най-категоричен начин бруталното нахалство на когото и да било по насилствен начин да му напъхва в душата България като негова родина. Ето защо своето истинско самоопределение той го направи в своята безсмъртна поезия, която е написал с кръвта на сърцето си като свободен човешки дух и защото само там е могъл да приложи по-късно формулираният принцип, че всеки трябва сам, без принуда и без страх за хляба да определя своята национална идентичност.
И Никола Вапцаров го е приложил толкова искрено и честно, че и за него е получил уважението и обичта на милиони читатели по земното кълбо. Световно признание не се постига с фарисейство.
Неповторимо ярка изява на македонското национално съзнание на Никола Вапцаров има и в доклада, който той изнася при учредяването на Македонския литературен кръжок и който най-после трябва да бъде публикуван, а не да бъде извращаван и интерпретиран според изискванията на фарисейския живковизъм или демократичния фашизъм.
В биографията на Вапцаров действително има много неща, които с непоклатимо право можем да наречем "български".
Нека посочим някои от тях.
Условията, при които живее, работи, твори и страда са български. Последиците на тези условия – безправие, безработица, безхлебие – са български. Но такава е съдбата на македонците – от изгрева до залеза. И тук вече не можем да не си припомним шедьовъра "История" или тези съкровени стихове:
"Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.

По синорите сме се раждали,
на завет някъде до тръните,
а майките лежали влажни
и гризли сухите си бърни.

Като мухи сме мрели есен,
жените вили по задушница,
изкарвали плача на песен,
но само бурена ги слушал.

Онез, които сме оставали,
се потехме и под езика,
работехме къде що хванем,
работехме като добитък.

Мъдруваха бащите в къщи:
"Така било е и ще бъде…"
А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост."

С това обаче не се изчерпват българските "елементи" в биографията на Никола Вапцаров, защото:
- средновековните инквизиции, на които е бил подложен в Дирекцията на полицията, са български;
- монархът, който остава вледеняващо безразличен към риданията на едно съкрушено майчино сърце, което плаче с кървави сълзи и непрекъснато повтаря думата"милост", този монарх е български;
- съдебният състав, който го осъжда на разстрел без право на обжалване, е български;
- стрелбището, на което го закарват заедно с другарите му, за да бъде изпълнена присъдата, е българско;
- езикът, на който палачът изревава командата за разстрел, е български;
- куршумите, които пронизват великия син на Македония, са български;
- и ковчегът, в който е поставен, за да бъде погребан, е български.
И всички абсурдни изопачавания на македонското национално съзнание на Вапцаров, са български.
И цялата тази българщина, концентрирана в непроходимо тресавище, се оказа абсолютно безсилна да промени македонското национално съзнание на Вапцаров.
И именно това определя неговото истинско поданичество и гражданство, а не една членска карта от творчески съюз - за членство в него той не е подавал молба – всичко това се прави посмъртно.
Така стигаме и до изключително важния юридически въпрос: кога и според кой международен закон или международен документ поданичеството е започнало да се определя от членски карти? Или това е поредното фарисейско българско обвинение по адрес на "някои в Скопие?" За кого не е ясно, че не "някои в Скопие" са измислили македонското национално съзнание на Никола Вапцаров, че не "някои в Скопие" са му написали прекрасните песни за Македония.
Тогава защо се приписва несъществуващ грях на "някои в Скопие?"
Защото българската журналистика пее своите антимакедонски арии под диригентството на официалната българска политика по македонския въпрос.
Защото Вапцаров трябва да бъде "побългарен" поне в съзнанието на отявлените националисти и на онези, които още вярват в официални лъжи.
Защото има хора, за които достойнството и мъртвото пространство между политиката и морала са синоними.
Защото…
И ако националистически нелепости безотговорно се тиражират за такава велика македонска личност като Никола Вапцаров, Ти, майчице Европа, можеш ли да си представиш в каква безизходност са поставяни от тайните служби онези творци от Пиринска Македония, на които беше противно побългаряването и те се отнасяха резервирано към него и завинаги влизаха в графата "съмнителни?" За тях всички врати се затваряха, за да агонизират на дъното на живота.
А за онези, които възторжено се побългаряваха, всички врати се отваряха. И никой не им напомняше, и никой не им търсеше никаква отговорност, и никой не ги питаше как така изведнъж са станали българи, като до вчера са възпявали Македония като македонци.
Ето защо, майчице Европа, никак няма да бъде коректно, ако попиташ македонците в България къде са им поетите и писателите и къде са техните произведения или издадени книги. Някога хитлеристките изчадия публично изгаряха неудобната им литература, а по времето на живковизма Държавна сигурност нелегално събираше ръкописите, за да няма дерайлирали творци от идеологическия коловоз на партията. Съдбата на тези ръкописи е неизвестна. А ако някой ден стане известна, ще се видят удивителни неща, които ще преобърнат общественото мнение за някои "личности".
По тези въпроси царува гробно мълчание.
Никой не се е осмелил да ги задава.
Но и никой не би се наел да им отговаря.
Единственото, което може да постигне, е да си почерни живота.
Та нали българската лъжедемокрация се оказа своего рода политически удължител на живковизма!
Тази лъжедемокрация непрестанно дава доказателства, че най-ценният човешки материал за нея са онези хора, които продължават да сънуват санстефановски сънища. Но ако някой ден се събудят – не се наемам да прогнозирам кога би могло да стане това, – дали няма да си зададат перифразирания въпрос:
- Та имаше ли тук българи? А може би и нямаше!
И тук няма никакво преднамерено черногледство, защото и днес има неслучайни хора, които казват:
- България ли! Такова нещо няма! Аз съм бил там…
И ако някой се опита да произнесе думата "свобода", която в съвременен превод означава да се зачитат и правата на македонското малцинство в България, върховните власти и бързо, и лесно се справят с него. И не е много голяма разликата къде човек ще гладува – дали зад затворнически стени или пред затворените врати на лъжесвободата. Начините за съсипване на една човешка съдба са много.
Една народна мъдрост казва, че покрай сухото гори и суровото. Вечната й правота доказват онези български властници, които в стремежа си да докажат, че в България няма македонско малцинство, започнаха да отричат и съществуването на другите малцинства. А човек и със самолет да прелети над България, ще види, че има и турско, и ромско малцинство.
Нима това не е нещо много повече от позорното провикване на живковизма, че в България няма и не може да има македонско малцинство?
Последователите на живковизма се заплитат в циничен алогизъм, когато се опитват да уверяват и себе си, и световната общественост, че не могат да признаят нещо реално съществуващо и го обявяват за измислено.
Факти много.
Нямам намерение да правя енциклопедия от тях, но не мога да отмина юнашкото провикване на някакъв български каракачан, според когото "македонската нация съществува само в главите на ненормални хора".
Вече почти 130 държави, между които и най-големите, най-авторитетните, признаха Република Македония с нейното конституционно име, което означава че са признали всичко македонско за македонско, за разлика от българското признаване, което твърди, че всичко македонско е … българско.
Нима ръководителите на тези държави са ненормални хора? А стотиците милиони, които са им гласували доверие и са ги направили ръководители на своите държави, и те ли са ненормални хора? И на този свят се намира един нормален българин, който се осмелява да им го каже!
Това, разбира се, е голям камък, хвърлен в политическото тресавище на България, но той има ефекта на бумеранга.
Да се питаме ли защо в България се случват подобни парадокси?
Отговорът и на този въпрос не е с повишена трудност.
Това е напълно закономерно и естествено за държава, която е превърнала в патриотичен еталон кървавия касапин на македонците, наречен Ванче Михайлов. Е, как, кажете, под знамето на михайловизма да стане нормална европейска държава?
Призивът "Да оставим историята на историците!" нямаше никакъв смисъл, защото българските историци нямаха свобода за самостоятелно мислене, а бяха длъжни да подкрепят официалната политика по македонския въпрос.
И призивът "Да четем историята по европейски!" също нямаше никакъв смисъл, защото не идваше от висотата на моралното достолепие, а се проповядваше от амвона на фарисейството и неговата върховна цел не беше да каже:
- Сбогом, върховизъм!
- Сбогом, монархизъм!
- Сбогом, михайловизъм!
- Сбогом, живковизъм!
Неговата позорна цел беше да възкреси зловещи призраци от миналото и като ги преоблече в "демократични" костюмчета, да ги пусне в масова употреба.
От този осъвременен абсурд до следващия крачката беше само една.
И тя беше направена.
И отекна българското искане Македония самоубийствено да пренапише многовековната си история, да се разформирова като държава и сама да се хвърли в прегръдките на новите колонизатори.
За да улесни осъществяването на немислимото, мащеха България изяви съкровеното си желание да пренапише собствената си история.
Но не по европейски.
А само по български.
В една "История на България", която включва периода от последните сто години, във връзка с войните от 1912 – 1918 година авторите пишат: "При тяхното разглеждане е отхвърлено старото научно гледище за т. нар. завоевателни цели на споменатите войни, като е изтъкнато съвременното гледище като за войни за обединяване към родината на другите български земи под чужда власт."
Когато официалната българска власт очертае контурите на своята политика по даден въпрос, винаги се намират нейни поддръжници и глашатаи. За тях не е важна същността на гледището, а какви суми ще им докара, за да си уредят уюта на битието.
По европейски.
И се извисяват нови върхове на кощунството и абсурдите.
"Има голяма историческа и друга литература, в която нещата са доведени до абсурд. В една книга, наречена "Библията и човечеството", се проследява историята на българите, дълга цели 35 000 години. Твърди се, че българите били създатели на 22 империи и 55 държави в света."
Подобни "бисери" не бива да ни учудват. Който е чел внимателно решението на Политбюро на ЦК на БКП по македонския въпрос, не може да не му е направило впечатление, че и пред Българската православна църква се поставя задачата да подкрепя партийното становище по македонския въпрос.
Никак не е лесно и просто човек да бъде македонец в държава, която потъпква свободата на човешкия дух и го свежда до лакей на една политика, която на България не е донесла нищо друго освен национални катастрофи.
Свобода за македонците нямаше.
И сега няма.
Свобода има обаче за нейните инструктирани неовърховисти, които от време на време организират някоя провокация, за да попаднат премълчаваните македонци в медиите като опасни съвременни разбойници.
Свобода имаше за същите индивиди, когато тъпчеха венците и цветята, положени пред паметниците на македонските великани в знак на почит, уважение, преклонение и незабрава, че са дали живота си за свободна, независима, демократична и обединена Македония.
Всичко казано дотук дава неопровержимо основание да се твърди, че и поредното преброяване на населението ще бъде лишено от честност и достоверност.
Какво трябва да очакваме?
Трябва да очакваме да видим до къде ще стигне българското фарисейство, защото българските становища са ни известни – те обхващат всички оръжия срещу македонците – от публичното оплюване до задкулисната гавра и анонимната заплаха за атентат.
А как ще реагират международните фактори на българската фарисейска статистика?
Доколкото при истинската демокрация няма задължително единодушие, трябва да очакваме противоположни мнения. И за ония, които биха се солидаризирали с българската лъжестатистика, бихме могли да си задаваме следните три въпроса:
- Наистина ли тези хора не са достатъчно информирани?
- Наистина ли на тези хора не достига достатъчно смелост да погледнат истината в очите?
- Или… или наистина тези хора са… достатъчно подкупени?

Октомври 2010 г.
Биляна Вардарска
Благоевград

   НАРОДНА ВОЛЈА
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
СМЕЕ ЛИ ТРЕТИ МАРТ (САН СТЕФАНО) ДА БИДЕ БУГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ДЕН?
Читај
В ЧЕСТ НА МАКЕДОНСКОТО (КРЕСНЕНСКО) ВЪСТАНИЕ
Читај


Македонија пее

МИ ЗАПЛАКАЛО СЕЛОТО ВАТАША

Ми заплакало селото, селото Ваташа (2)
тринаесет роса младинци носат
в моклишко горе в долови.

Целото село станало, станало на нога (2)
дајте ги ваму нашите деца
еј вие клети крвници.

Џелати клети не слушат, не слушат народот (2)
митралез огин фрлија погин
во градите машки младински.

жален ми писок пронесе, пронесе, селото (2)
по тие рамни полиња родни,
ридишта голи тиквешки.

Тогај се народ, подигна, подигна иљадно (2)
и тргна смело затре семе
фашистичко клето за навек.


МНОГУ ЧЕДА ЕДНА МАЈКА

Многу чеда една мајка
а во душа пламен гори
баш во гарди оган гори
огнот знае што Ќе стори.

Глас ми свила
земја наша мила
немој да ме заборавите
мили чеда кај и да сте сега
една мисла Македонија.

Како огон што го гори
и во гради што го носи
има нешто Ќе го згаси
да ја сака да ја пази
мајка Македонија.

Глас ми свила
земја наша мила
немој да ме заборавите
мили чеда кај и да сте сега
една мисла Македонија.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting