Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

КУСЕВИЧ МЕТОДИЯ (ТОДЕ КУСЕВ). Църковен и културно-просветен деец. Роден около 1830 г. в Прилеп. Член на културно-просветния кръжок в града, който по-късно прераснал в училище. През януари 1863 г. в писмо до вестник "Македония" специално подчертал, че "колкото и да се мъчат да ни спрат (гърците – заб. на ред.) да вървим напред, не могат въобще да го изкоренят чувството на македонците да бъдат македонци!" През 1873 година се замонашил. Назначен за протосингел на Пловдивската митрополия. Често сътрудничил с Кузман Шапкарев. Дал знаменателен принос за отварянето на прилепското класно училище през 1882 година. След като завършил Духовната академия в Киев и Духовната академия в Петроград, заемал високи духовни длъжности: ректор на българската духовна академия в Цариград, епископ и митрополит на Светогорската епархия и др. Починал през 1922 година.

ЦИПОВСКИ ТОДОР – МЕРДЖАН. Народен герой. Роден през 1920 г. в Тетово. След завършване на основното училище учи кюркчийски занаят, а след това заминава да работи в Белград и се включва в тамошното работническо движение. Участва и в студентските демонстрации през 1940 г., на Кошутняк и на 27-мартовските демонстрации през 1941 г., след което е затворен. След окупацията се върнал в Тетово, включил се в дейността на партийната организация като член на СКОЈ (Съюз на комунистическата младеж на Югославия), а след това и като член на КПЮ. През август 1942 година избран за член на Окръжния комитет на КПЮ за Тетово, а през септември е вече негов секретар. В неговата къща на 19 август 1943 г. е проведено Първото заседание на Първия Централен комитет на КПМ, което означи формирането на националната организация на КП в Македония, а това изигра огромна роля за всенародното повдигане на въоръжената борба за национална свобода и македонска държава. "Основаването на КПМ и формирането на нейния Централен комитет представлява силен тласък за по-нататъшния развой на НОВ в Македония." (Й. Б. Тито) През тази година Циповски станал член и секретар на Областния комитет на КПМ за територията на Македония под италианска окупация. Цялостно се ангажира в подтикване на въоръжената борба в този дял на Македония, особено в Дебърско. Партиен ръководител на Оперативната зона и на 48-ма дивизия. Член на Инициативния комитет за свикване на Първото заседание на АСНОМ и негов делегат. Загинал на 17. IХ. 1944 година край село Белица, Мавровско, в борба с балистите.

ИВАНОВСКИ ВАСИЛ. Македонски национален деец, публицист, смятан за основател на съвременната модерна македонска историография. Роден през 1906 г. в с. Ловраде, Костурско. Балканските и Първата световна война прогонили неговото семейство в емиграция в България. На непълни 15 години станал физически работник и се включил в работническото и в комунистическото движение. Член на БРП. Участвал в Септемврийското въстание (1923 г.). Член на ВМРО (о). През 1928 г. емигрирал в СССР. През 1933 г., след завръщането си в България, публикувал брошурата "За идеите и задачите на македонското прогресивно движение". През 1934 г. излиза от печат неговото изследване "Защо ние, македонците, сме отделна нация?", подписана с псевдонима Бистришки, с което поставя основите на завършената македонска историография. "Както българският, така и сръбският и гръцкият империализъм, пише в своето изследване Васил Ивановски, отричат съществуването на македонската нация... За да разобличим тези маневри на поробителите и да им покажем, че нямат никакво право над Македония, за да спрем тяхната асимилаторска политика и за да водим последователна борба за извоюване на правото на самоопределение на македонския народ до неговото отделяне от българската, сръбската и гръцката държава и обединяване в самостоятелна и независима република на работния македонски народ, ние, македонците, трябва гръмко да заявим, че не сме нито сърби, нито гърци, нито българи, а сме отделна македонска нация, която се бори за своето национално освобождение и отделяне в своя македонска държава... Ако македонската нация не съществуваше, не би можело да говориме за такава. Обаче тя е на лице и нейното съществуване трябва да се покаже на всички, защото това до голяма степен ще улесни нашата националноосвободителна борба... В Македония са налице всички елементи на една самостоятелна македонска нация със своя територия и икономическа цялост, със свой език и общ национален характер и със своя македонска история." Поради своята революционна дейност лежал в затвор (1937 – 1939), а през 1942 г. повторно е арестуван и през март 1943 г. с група затворници е прехвърлен в Идризово. Тук развил значителна дейност, написвайки "История на Македония" – акт важен и с дълбокия си символизъм - първата модерна "История на Македония" е написана нелегално в български (тогава) затвор. След бягството от затвора в Идризово на 26 юли 1944 г., се включил в партизанските отряди в Македония. Делегат на Първото заседание на АСНОМ. След освобождението пръв главен редактор на "Нова Македония" и заместник-министър за социални грижи. Дошъл до сблъсък с актуалната власт около континуитета на македонското национално минало и кодифицирането на македонския литературен език. Завърнал се в България, където след Резолюцията на Информбюрото бил осъден на седем години затвор. Починал през 1991 година в София.

(По "Личности од Македонија)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


Македонија пее

МИ ЗАПЛАКАЛО СЕЛОТО ВАТАША

Ми заплакало селото, селото Ваташа (2)
тринаесет роса младинци носат
в моклишко горе в долови.

Целото село станало, станало на нога (2)
дајте ги ваму нашите деца
еј вие клети крвници.

Џелати клети не слушат, не слушат народот (2)
митралез огин фрлија погин
во градите машки младински.

жален ми писок пронесе, пронесе, селото (2)
по тие рамни полиња родни,
ридишта голи тиквешки.

Тогај се народ, подигна, подигна иљадно (2)
и тргна смело затре семе
фашистичко клето за навек.


МНОГУ ЧЕДА ЕДНА МАЈКА

Многу чеда една мајка
а во душа пламен гори
баш во гарди оган гори
огнот знае што Ќе стори.

Глас ми свила
земја наша мила
немој да ме заборавите
мили чеда кај и да сте сега
една мисла Македонија.

Како огон што го гори
и во гради што го носи
има нешто Ќе го згаси
да ја сака да ја пази
мајка Македонија.

Глас ми свила
земја наша мила
немој да ме заборавите
мили чеда кај и да сте сега
една мисла Македонија.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting