Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Престараване

КОГАТО ТЕ БРОИ ОНЗИ, КОЙТО КАЗВА, ЧЕ ТЕ НЯМА

СТОЙКО СТОЙКОВ


През месец май бях поканен от списанието "Обектив" – издание на Българския хелзинкски комитет, да напиша статия относно позицията на македонците към извършеното през февруари преброяване на населението. Завърших я със следните думи:
«Общо е убеждението сред македонските организации в страната, че броят македонци ще бъде определен не чрез самоопределението, нито чрез статистиката, а съгласно принципа на целесъобразността. Няма да е равен на нула (тъй като това би направило фалшификацията съвсем очевидна), но ще бъде направен възможно най-малък, така че каквито и да било претенции относно права да бъдат просто безпредметни, като същевременно се демонстрира "демократичността" и "толерантността" на държавата спрямо тях (ето - броим ги).
Но дори и повече да излязат от миналия път – все едно, резултатите няма да бъдат признати. След като видяха какво ставаше по време на преброяването и след като ще бъдат броени от държава, която твърди, че ги няма, за македонците, няма съмнение, че техният брой ще бъде силно занижен.
Любопитно е все пак да видим каква цифра ще благоволи да отпусне държавата на нас, несъществуващите.»
И ето резултатите излязоха с огромно и с нищо необяснимо закъснение. Особено ако вземем предвид факта, че половината население се преброи по интернет. Но вместо два пъти по-бързо, резултататите бяха обработени още по-бавно от миналия път.
Вече знаем и каква цифра се е откъснала от сърцето на смятащите, че не бива да ни има, структури в държавата – 1654. 187 000 през 1956 г., 10 803 през 1992 г., 5071 през 2001 г., 1654 през 2011 г. Тези цифри нямат нормално обяснение и сами по себе си демонстрират по един неоспорим и очевиден за всеки правозащитник начин, че македонско малцинство в България има, но е подложено на асимилация и дискриминация.
Защото тези цифри имат само две възможни тълкувания. Първото е, че са верни, и от това следват серия от крайно неприятни за държавата заключения, най-малкото от които е, че се води целенасочена и мощна асимилационна политика срещу едно малцинство. В другата крайност стои обяснението, че се извършва някаква форма на геноцид, която е намалила за 55 г. 110 пъти или с над 99 % броя на македонците в България, а само за десет години – с над три пъти. Някъде по средата стои обяснението, че македонците са дотам дискриминирани и наплашени, че все по-малко от тях дръзват да кажат какви се чувстват.
Другото възможно тълкувание тръгва от позицията, че цифрите са фалшифи. Предположение напълно вероятно, като се вземе предвид, че все пак живеем в страна, в която манипулациите с цифрите се е превърнала в своеобразна национална традиция (да си спомним преизпълнените планове от времето на комунизма) и също така като се вземат предвид усилията на държавата да докаже, че македонско малцинство няма и не може да има. А нали тъкмо държавата провежда преброяването. Т.е. брои те онзи, който всячески се стреми да докаже, че те няма. А ти пък нямаш възможност нито да контролираш, нито да проверяваш неговото броене. За хора, способни да превърнат в кауза твърдението, че това, което го има, го няма, една манипулация с цифрите не предизвиква никакви морални дилеми.
За щастие не става дума за геноцид, това поне го знаем със сигурност. Но всички останали предположения до едно имат своя дял в това (както и в предишните) преброяване. И целенасочената асимилация е налице, и дискриминацията, и наплашването, и фалшификацията, и манипулацията.
Да се обърна към официалните цифри. От тези 1654 в Пиринска Македония живеят около половината. Сега нека да се подсетим, че на съборите в Мелник и Рожен, организирани от ПИРИН, идват към 1000 човека, и то без особени подготовки и без кой знае какви разходи (е, те за нас са си големи, но обективно са символични). Повечето идващи са членове и почти всички са македонци. На всеки е ясно, че няма как която и да е организация да събере на едно място нито 50 % от представителите на едно малцинство, да не говорим пък за 100 %. Значи, очевидно е дори само от този пример, че македонците в областта би трябвало да са далече повече от 4 000 - 5000 души, за да може да се организира подобен събор. А ако към това добавим, че 90 % от дошлите идват с организиран превоз, който обхваща не повече от 1/3 от селищата в окръга, става ясно, че за да може да се проведе събор в такъв размер, са необходими като абсолютен минимум поне 15 000-20 000 македонци само в Пиринска Македония.
Втори пример. През 2006 г. ПИРИН събра за няколко месеца 6000 членове за регистрация. Наистина не всички от тях бяха македонци, но огромното мнозинство бяха именно такива. А това далеч не бяха всички македонци в страната – при степента на дезорганизираност, разпръснатост и изплашеност на македонското малцинство в България записалите се за членове едва ли са и една десета от общия брой македонци.
От информации, дадени от някои преброители (чиито имена по съвсем разбираеми причини не мога да спомена) в селата, в които те са били преброители, процентът на самоопределилите се македонци е бил висок – средно към 30 %. Хайде нека точно в тези села процентът да е бил завишен, но все пак селското население в областта е 132 235, което означава, че само по селата би трябвало да е имало 30 000 – 40 000 македонци. Ами в градовете? Ами извън Благоевградска област?
А спадът от 5071 до 1654 не може да се обясни нито с емиграция (би трябвало да са останали само старците, а 66 % да са в чужбина, но според резултататите това не е така - само 280 са над 70-годишна възраст, а други 278 между 60 и 70- годишна възраст), нито с измиране. Освен че не е имало война в обозримо време, според последните резултати напук на мита, че само възрастни хора се самоопределяли като македонци, всъщност излиза че най-много са македонците на възраст между 20- и 30- годишна възраст – 372.
И подредбата на македонците според възрастта им ясно показва колко неестествени са данните и че те не описват обективно малцинството, а са получени чрез серии манипулации, довели до очевидни аномалии. Да ги видим.
От общо 1654 души само 35 са на възраст до 10 години, 58 между 10 и 20 г., а след това изведнъж – 372 са между 20- и 30-годишна възраст. Веднага следва нов необясним спад и македонците между 30 и 40 г. са 176, а тези между 40 и 50 г. 174. Тази стабилност веднага е нарушена от македонците между 50 и 60-годишна възраст, които са 270, тези между 60 и 70 – 279, а между 70 и 80 - .215. Хората над 80-годишна възраст пък са 75 души. Оказва се, значи, че има далеч повече македонци над 80-годишна възраст, отколкото между 0 и 10 годинки, Хората пък между 20 и 30 г. са 4 пъти повече от онези от 0 до 20 години и почти толкова, колкото тези между 30 и 50-годишна възраст общо. Човек няма как да не се запита как така 712 македонци между 20 и 50-годишна възраст са направили само 93 македонци под 20-годишна възраст, едно противоречие, което става още по-жестоко, ако сравним тези под десетгодишна възраст (35) с хората между 20 и 40 (548). Но така са могли – така са фалшифицирали.
Знаехме какво ще стане още преди преброяването. Реагирахме още при първите знаци, че фалшификациите и манипулациите от 1992 и 2001 г. ще се повторят, реагирахме и преди, по време на преброяването. Реагирахме и след преброяването още преди да излязат резултатите, като заявихме, че няма да ги признаем. Написахме и декларация, и доклад на български и английски език и ги разпространихме до голям брой български и международни институции. Всеки може да ги прочете на страницата на ОМО "Илинден"-ПИРИН в интернет и да се запознае с ненормално големия брой нарушения, извършени по време на това преброяване. Тук само ще ги припомня съвсем накратко:
- Преброителите записват преброяваните българи, без да ги питат за тяхната народност.
- Въпросите за народност и език се подминават.
- Преброителите заявяват на поискалите да бъдат записани като македонци, че такава графа няма (вместо да ги запишат в графа "Други").
- При искане на преброявания да бъде записан като македонец в графа "Други" преброители са започвали спорове за това, че такава нация, език и малцинство не съществуват.
- В редица случаи преброителите са били достатъчно груби, за да откажат категорично да запишат гражданина като македонец с аргументи, че такива няма или просто, че не може.
- Регистрирани са случаи, в които отказите да бъдат записани гражданите като македонци са придружавани със заплахи. Регистриран е и случай на заплашване на македонски активист по време на електронното преброяване да внимава как ще се самоопредели.
- Административно записване при отсъствие на гражданите в някои места (особено в по-малки села), без присъствие на преброяваните.
- Попълване на преброителния картон с молив или използване на коректор за поправяне (което на практика означава, че данните на всеки могат да бъдат подменени).
- Има случаи на хора, които така и не са били посетени от преброител и не знаят дали някой ги е преброил и как.
И всичко това в атмосфера на отричане и страх.
Или, с една дума, хората са били писани българи или преброени като българи.
И сега дойдоха и самите резултати, за да докажат по неоспорим начин че сме били прави, като заявихме, че няма да ги признаем.
Че става дума за фалшификация, се вижда от факта, че не само македонците са неестествено намалели. Драстични намаления има и сред останалите малцинства (особено ромите). Най-малък спадът е именно сред онези, сред които би трябвало да е най-голям или поне равнен – българите.

Но в желанието си да ни няма властите отидоха твърде далеч и рискуваха много с тази малка цифричка, която лесно и по много начини може да бъде оборена...
Остава македонците със своите действия да покажат и докажат, че не само ги има, но и са далеч повече от поредната фалшифицирана бройка. Тогава фалшификацията ще бъде не само очевидна, но и доказана.


   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


Македонија пее

МИ ЗАПЛАКАЛО СЕЛОТО ВАТАША

Ми заплакало селото, селото Ваташа (2)
тринаесет роса младинци носат
в моклишко горе в долови.

Целото село станало, станало на нога (2)
дајте ги ваму нашите деца
еј вие клети крвници.

Џелати клети не слушат, не слушат народот (2)
митралез огин фрлија погин
во градите машки младински.

жален ми писок пронесе, пронесе, селото (2)
по тие рамни полиња родни,
ридишта голи тиквешки.

Тогај се народ, подигна, подигна иљадно (2)
и тргна смело затре семе
фашистичко клето за навек.


МНОГУ ЧЕДА ЕДНА МАЈКА

Многу чеда една мајка
а во душа пламен гори
баш во гарди оган гори
огнот знае што Ќе стори.

Глас ми свила
земја наша мила
немој да ме заборавите
мили чеда кај и да сте сега
една мисла Македонија.

Како огон што го гори
и во гради што го носи
има нешто Ќе го згаси
да ја сака да ја пази
мајка Македонија.

Глас ми свила
земја наша мила
немој да ме заборавите
мили чеда кај и да сте сега
една мисла Македонија.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting