Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ


КУКУЗЕЛ ЙОВАН. Безспорно един от най-видните представители на македонската средновековна култура, рядко почитана личност във Византия през ХIV век. Певец, композитор, музикален теоретик. Основател на новото нотно писмо, за което употребил нови нотни знаци, запазвайки от старите само 25 знака. Роден в село Джерменци край Дебар. Още като дете отведен в Цариград, където учил в Царското певческо училище. След завършването му поставен за протопсалт в патриаршеската църква. Имал изключително хубав глас – бил наречен ангелогласен и сладкопоец. Избягал оттам и се замонашил в светогорския манастир "Свети Атанас". Привърженик на пападичкото пеене и на неовизантийския начин на нотиране, познат като Кукузелов начин в източното църковно пеене, в което въвел "варварски" елементи от македонския фолклор. Едно от най-големите имена на византийската музика, реформатор на източноправославното църковно пеене. В Македония са родени и няколко изтъкнати последователи на Кукузел: Йосиф, Петре и Григорие Кукузелови. Починал като монах в Света гора. Провъзгласен за светец.

КЪРЧОВСКИ ЙОАКИМ. Първият македонски просветител, който започнал да пише на достъпен народен език, учител, възрожденец. Като най-сигурно може да се приеме предположението, че е роден в с. Осломей, Кичевско, около средата на ХVIII век (около 1740 г.). Презимето си взел най-вероятно според турското име на Кичево – Кърчова. Учил в манастира "Свети Йован Бигорски" и в Цариград. В Будим напечатал своите книги, главно написани на народен говор: "Словозказаное заради умирание" (1814), "Повест ради страшнаго и второго пришествија Христова" (1814), "Сија книга глаголаема Митарства", значителната "Чудеса пресвјатија Богородици" (1817) и неговото най-обемно дело (317 стр.) "Различна поучителна наставленија" (1819). Починал през 1820 година. Книгите на Йоаким Кърчовски много пъти били преписвани и препечатвани, което говори за тяхната популярност през първата половина на ХIХ век, когато започнала да се буди жаждата у македонеца за просвета на майчин език.

СВЕТИ НИКОДИН ОХРИДСКИ. Македонски мъченик и светец. Роден в Елбасан, от македонско потекло и затова бил познат и под името Никодин Елбасански. За сметка на исляма явно величаел християнството. През 1822 г. убит от турците.

СТРЕЗОВ ЯНАКИ. Възрожденец, фолклорист и публицист. Роден в Охрид през 1818 г. Със скромни средства от учителската професия през 1850 г. заминал за Атина и там следвал заедно с Константин Миладинов. След две години се върнал в Охрид и заедно с Димитър Миладинов се борили за отстраняването на гръцкия владика Мелетия. Янаки Стрезов написал познатите писма до Цариградската патриаршия за назначаване на македонски владика. След арестуването на Миладинов работил като учител по гръцки, но от 1873 г. – по майчин език, в Охрид, Енидже Вардар, Богданци, Воден, Прилеп, Кукуш. Събирал народни умотворения и през 1895 г. написал своите спомени за възрожденската борба в Охрид. Починал през 1903 година.

ЦОКОВ МИХАИЛ. Един от основоположниците на македонското синдикално движение. Роден в Скопие през 1889 година в сиромашко занаятчийско семейство. Изучил обущарския занаят. Членувал в първия легален синдикат в Македония – обущарския, формиран през 1908 година, а през следващата година влязъл в Управата на УРС в Скопие. През 1909 г. един от основателите на Скопската социалдемократическа организация и неин пръв секретар. Заедно с Д. Цекич автор на Програмата и Статута на Социалдемократическата организация. През 1910 г. участвал в Първата балканска социалдемократическа конференция в Белград. Умира от туберкулоза през 1912 г. в Германия.

САВЕЛИЧ ПЕРИША – САМСОН. Активен борец, ръководител на Военната комисия (по-късно Щаб) в Скопие, който извършил подготовката за излизане на Първия скопски партизански отряд. Гимназия завършил в Скопие, където в Драчево учителствувал неговият баща. Поради своите отворени акции против кралския режим през 1939 г. затворен в ползващия се с лоша слава затвор Билекя. След излизането от затвора се записал в Скопския философски факултет. Организационен секретар на Местния комитет на КП в Скопие. Роден през 1921 г. в Подгорица, Черна гора. Когато след окупацията неговите родители поискали той да се върне в Черна гора, той им написал: "И тук е моята татковина, ще остана да се боря заедно с македонския народ!" Политически секретар на МК за КПЮ за Македония и ръководител на Военната комисия за Скопие. Борците от Първия скопски партизански отряд (формиран на 22 август 1941 година) пред него положили партизанската клетва. Затворен през октомври 1941 година. На 9 май следващата година окупаторският военен съд го осъдил на смърт. Обесен в Софийския затвор през август 1942 година.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


Македонија пее

ВО ИЛЈАДА ДЕВЕТСТО И ТРЕТАТА ГОДИНА

Многу крвја многу солзи
земја натопија.
Многу лисја гора смени,
машка снага испи,
но по таја борба тешка
слобода ми блесна.

Во илјада деветсто и третата година
се создаде република,
прва на Балканот,
Македонска Република,
во славно Крушево.

Претседател први беше,
тој Никола Карев,
со македонски војводи,
сите илинденци,
Даме Груев, Питу Гули
и Јане Сандански.

За слобода загинаа,
славните војводи,
на македонците они,
завет оставија,
да се борат за слобода,
за Македонија.


БОЈОТ ЗАПОЧНАЛ ГОРЕ КРУШЕВО

Бојот започнал горе Крушево
горе Крушево, на Мечкин Камен.

Таму се бие тој славен јунак,
тој славен јунак, тој Питу Гули.

жените плачат децата пиштат,
а крв се лее, на Мечкин Камен.

Тој Питу Гули славен јунак беше,
славно загина за Македонија.




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting