Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

Проф. Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)



Архелай победил неприятелите и поискал от Кисея обещаната награда; но последният, по съвета на приятелите си, не искал да изпълни обещанието си и дори се готвел да премахне коварно Архелая. Именно той заповядал да изкопаят яма, да я напълнят с разпалени въглища и да я покрият отгоре с тънки клоне, та, като мине Архелай, да падне в нея. Като узнал за това от един роб на царя, Архелай примамил Кисея уж да се разговорят насаме и го хвърлил в ямата. След това, подбуден от едно предсказание на Аполона, отишъл в Македония, предвождан от коза, и там основал града Еге по име на козата.

Основанието на Еге от Кaрана разказва Трог Помпей у Юстина: Каран събрал войска от Гърция и по заповед на оракула отишъл в Македония (Ематия):вървейки след едно стадо кози, което влизало в Едеса, той успял да се вмъкне незабелязано в града поради дъжда и мъглата. Като си припомнил за оракула, който му поръчал да си търси царство с помощта на кози, решил да основе там столица и нарекъл града Еге (от коза). От- тогава във всички походи войската се предвождала от кози. След като прогонил Мида и другите царе, обединил разните племена и основал македонското царство. По-просто е предадено сказанието у Диодора според Теопомпа: Каран , брат на аргивския цар Фейдон, отива в Македония и помага на царя на орестите, който воювал с Кисея, царя на еордеите: след като успял да разбие еордеите, получил половината от завоюваната област, която му обещал царят на орестите заради помощта му. Там той основал един град, отдето завоювал Македония и установил своята власт. Негов наследник бил Койнос.

Павсаний разказва, че Каран, след като победил Кисея, издигнал победен знак (трофей), ала един лъв, излязъл от Олимп, съборил трофея и го унищожил. От това станало обичай, никой македонски цар да не поставя трофей след победа над неприятеля.

Както виждаме, гръцките генеалози свързали Карана с Фейдона и го смятали като единадесети потомък на Херакла или седми потомък на Темена, следователно като съвременник на Ликурга. За да се попълни списъкът на царете, между Карана и Пердика били вметнати царете Койнос и Тиримма. Ала тия родословни пресмятания не са почивали на сигурни данни. Теопомп поставял Фейдона в 9-ия в., а Ефор в 8-ия в. пр. Хр. И времето на Карана е било определено чрез пресмятане на поколенията (генерации). Когато е бил съставен списъкът на македонските царе, навярно е било установено точно само възцаряването на Александра I в 498 г. пр. Хр.; Александър има девет предшественици, за които били пресметнати девет поколения, всичко 300 години (едно поколение =33 1/3 г.); така е била установена 798 г. за начална година на Карана.

Когато Каран е бил поставен начело на македонския царски списък, измислени били за него и две родословия. Ала опитът на Гутшмид да извади от имената на родословията заключения за старата история на Македония с право се отхвърля от историците.

Изобщо в тия легенди мъчно може да се открие историческа ядка, защото и домашните елементи, които те съдържат, са преработени и преиначени от гръцките историци и митографи. Възможно е, че в легендата за Карана се крие един зоолатричен мит. Македонцитe първоначално са почитали един бог-козел с име Каран (=рогат); понеже и вълните били означавани с името aiges – те скачат като кози, - обиколеният с буйни потоци гр. Едеса бил наречен от тях с името Еге. Естествено легендата свързала града на козите с бога-козел, който е бил носен и пред македонската войска (като знаме). Царете, които изкарвали произхода си от него, първоначално се кичели с козя кожа, и от това облекло в историческо време останал само украсеният с рогове шлем.

Друга следа от зоолатрия (култ на животните) в първобитната македонска религия Reinach намира в името на македонския бог на войната Тавлос (=който дави), за който ще говорим по-долу в отдела за религията. Може би в македонската легенда Каран се е смятал и като победител на Олимпийския лъв.


III Разширение на македонската мощ, васални княжества. – Пердика I , Аргей, Филип I, Аероп, Аминта I и отношенията му към Атина. – Персите в Македония.

Изходната точка за разширението на македонската мощ към долня Македония, т.е. в областта на долното течение на реките Аксий, Халиакмон и Лудиа, вероятно е бил гр. Еге, старата Едеса (дн. Воден), който до края на V в. бил столица на царството, а после, след като тя била преместена в Пела, останал като свещен град, дето се погребали македонските царе. По пътя си завоевателите разместили и изтикали илирийските и тракийските племена в различна посока. За това разширение на македонската власт най-важно известие дава Тукидид; то заслужава да бъде приведено тука изцяло: "Към македонците принадлежат наистина и линкестите, и елимиотите и други племена по-нагоре, които са съюзници или поданици на македонците, но си имат свои собствени царе. Сегашната приморска Македония придобил най-напред Александър, баща на Пердика, и предците му, Теменидите, които произлизали от Аргос; те зацарували , след като изгонили с оръжие в ръка от Пиерия пиерите, които после обитавали Фагрет и други места под Пангей отвъд Стримон; (и досега мястото под Пангея към морето се казва Пиерийска долина). От тъй наречената Ботиея те тъй също изгонили ботиеите, които сега живеят в съседство с халкидяните. От Пеония спечелили покрай р. Аксия тясна ивица, която се простира до Пела и до морето; отвъд Аксий до Стримон владеят тъй наречената Мигдония, от дето прогонили едоните. От сегашната Еордея изтикали еордеите, от които повечето погинали, а малка част от тях се поселили около Фиска; от Алмопия изгонили алмопите. Тия македонци покорили и други племена, над които владеят и до днес, също и Антемунт, Гресгония, Бисалтия и голяма част от земята на собствените македонци.Това всичко се нарича Македония."

Някои историци се съмняват в достоверността на това известие на Тукидида;Costanzi, както изглежда, приема, че то се дължи на комбинация, с която се обяснява появата на еднакви племена (напр. ботиеи, пиери) в разни области на македонската държава. И действително едва ли може да се приеме, че е съществувала писмена историческа традиция в Македония преди времето на Александра I; наистина писмото рано ще да е проникнало в Македония чрез посредството на халкидските колонии , ала то едва ли се е употребявало много в тая първобитна епоха на македонската история. А пък устното предание, което ще да е съществувало в царската фамилия, е твърде мътен извор. При все това нямаме достатъчно основание да отхвърлим Тукидидовото известие, макар да е комбинация. Появата на еднакви имена в разни покрайнини на Македония може действително да се обясни чрез доброволно или насилствено разместване на населението.

За времето на завоеванията Тукидид не говори нищо; вероятно е, че те са вървели постепенно. Антемунт е бил взет от Аминта I, а Бисалтия и Пиерия тепърва от Александра I, вероятно след гръко-персийската война. Като най-стара придобивка трябва да се смята областта между Аксий и Халиакмон (старата Ематия), която дори и в по-късно време , след като македонското царство вече доста пораснало, си запазило име М а к е д о н и д а.

Тукидид (II 99) съобщава, че линкестите и елимиотите и други племена били васали на Македония; между последните трябва да причислим Пелагония, девриопите, еордеите и Ератира, но не и орестите, които в 429 г. пр. Хр. са напълно независими. Отвъд Линкестида и планината Бойон (дн. Грамос) Македонското царство до времето на Филип ll не се простирало.

Ние не знаем какви са били отношенията на горепоменатите васални княжества към Македония; може да се предполага, че зависимостта им от Македония ще да е била разли'на в разни времена; борбите, които водят македонските царе в V и lV в. против тия княжества показват, че те не били наклонни да се откажат лесно от своята независимост; при пръв удобен случай те отхвърляли македонския суверенитет. Нямаме сведения и за техните задължения към македонския цар: предполага се, че освен помощна войска те давали на царя и някакви давнини в пари или натура. Пълното обединение на Македония става тепърва във времето на Филипа II.

Според Херодота и Тукидида пръв македонски цар бил Пердика, когото старите хронографи поставят в началото на VII в.(ок. 707-660). И за следните царе нямаме токо-речи никакви положителни сведения.

Синът на Пердика , Аргей, царувал 15 г. (ок. 659-645 пр. Хр.). Имаме сведение за война , която водил Аргей с Галаура, царя на илирийското племе тавлантии, които живели в южна Илирия.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


Македонија пее

ВО ИЛЈАДА ДЕВЕТСТО И ТРЕТАТА ГОДИНА

Многу крвја многу солзи
земја натопија.
Многу лисја гора смени,
машка снага испи,
но по таја борба тешка
слобода ми блесна.

Во илјада деветсто и третата година
се создаде република,
прва на Балканот,
Македонска Република,
во славно Крушево.

Претседател први беше,
тој Никола Карев,
со македонски војводи,
сите илинденци,
Даме Груев, Питу Гули
и Јане Сандански.

За слобода загинаа,
славните војводи,
на македонците они,
завет оставија,
да се борат за слобода,
за Македонија.


БОЈОТ ЗАПОЧНАЛ ГОРЕ КРУШЕВО

Бојот започнал горе Крушево
горе Крушево, на Мечкин Камен.

Таму се бие тој славен јунак,
тој славен јунак, тој Питу Гули.

жените плачат децата пиштат,
а крв се лее, на Мечкин Камен.

Тој Питу Гули славен јунак беше,
славно загина за Македонија.




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting