Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Лично! Строго поверително!

СТАТИСТИКА ИЛИ ФАРИСЕЙСТВО?

Биляна Вардарска
(Продолжува од минатиот број)



- с помощта на Министерството на външните работи и националната комисия за ЮНЕСКО да издири стари исторически документи в архивите на различни страни, осветляващи истината по македонския въпрос, и да осигури пренасянето и разпространението им в България. Министерството и комисията за ЮНЕСКО да съдействуват за публикуването на такива документи и изследвания върху тях в изданията на международните организации.
б) Комитетът за изкуство и култура:
- да вземе мерки за срочното издаване или преиздаване в необходимия тираж на наличните научни трудове, документи и други архивни материали, художествени произведения, популярни брощури и пр., в които обективно се осветлява историческото минало на Македония;
- да осигури преиздаването на книгата "Кратка история на национално освободителното движение в Македония" от Д. Кьосев (Вероятно става дума за преиздаване на книгата на Д. Кьосев "Борбите на македонския народ за освобождение", София, 1950 г. –б.р.);
- да организира събирането на народни песни и изучаването на обичаите, традициите и ритуалите на населението на пиринската фолклорна област и други части на Македония, като осигури издаване на най-хубавите народни песни и написването на научно-популярни брошури за произхода, характера и същността и обичаите, традициите и ритуалите като част от общата съкровищница на българското народно творчество;
- да вземе необходимите мерки за издирване на историческите места и съответното им обозначаване, както и за реставриране на историческите паметници в Благоевградски окръг, свързани с миналото на българския народ;
- да осигури преглеждането на експонатите в историческите музеи и привеждането им в съответствие с историческата истина; да ускори построяването на телевизионен предавател на Пирин;
- «Балкантон» широко да разпространи грамофонни плочи на песни на Държавния ансамбъл "Пирин» и изпълнения на самодейните колективи от събора «Пирин пее";
- Българската кинематография в непродължително време да създаде художествeни игрални, документални и научно-популярни филми, свързани с историята и борбите на населението от Македония, както и късометражни документални филми за успехите на населението от Благоевградски окръг в социалистическото строителство.
в) Под ръководството на отдел "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП през 1968 и 1969 година да се подготвят и издадат специални учебни помагала по македонския въпрос за нуждите на политико-просветната и пропагандистка работа на партията, Отечествения фронт, Комсомола и другите обществени организации;
г) В периодичния печат (сп. сп."Ново време", "Исторически преглед", "Военно-исторически сборник" и др.) да се дава аргументирано и в спокоен тон отговор на фалшификациите по македонския въпрос.
д) Институтът по история на БКП:
- да следи материалите, които излизат в Югославия по македонския въпрос, и да информира своевременно ЦК, като предлага съответни мерки. С оглед на това др. Рубен Аврамов до края на януари 1968 г.(така е в оригинала-б.р.) да направи предложение за подсилване на секцията по македонския въпрос;
- в срок от една година да осигури преглеждането на всички архивни материали по македонския въпрос и да предложи документите, които трябва да се публикуват или предоставят за ползуване от наши и чуждестранни научни работници.
4. Да се направи необходимото за обективно осветляване на световната научна общественост по македонския въпрос. За тази цел:
а) Българската академия на науките:
- съвместно с Института по история на БКП да покани през 1968 г. някои изтъкнати съветски учени – славяноведи, балканисти и други гости в нашата страна, и в подходяща форма да ги запознае с историческите документи и нашето становище по македонския въпрос;
- заедно с Комитета за изкуство и култура да издири световно известни учени – славяноведи, византолози, балканисти и др. и да се сключат с тях контрактации за написване и публикуване на трудове по македонския въпрос в духа на историческата истина;
- с помощта на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина и Славянския комитет в България да снабдява редовно учениците – слависти, историци, филолози и други, в чужбина с публикации, научни трудове и наши рецензии на чуждестранни трудове по македонския въпрос и да кани у нас такива учени на срещи, разговори и съвещания за изясняване истината по този въпрос.
б) Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина:
- да предвижда в плановете за културно сътрудничество специални мероприятия, улесняващи връзките на нашите научни работници и институти с научните работници и институтите в другите страни, занимаващи се с македонския въпрос;
- да даде указания на българските културни центрове в чужбина да разгръщат конкретна дейност за изясняване на нашето становище по македонския въпрос и за активно въздействие върху обществеността в съответните страни;
- заедно с Министерството на народната просвета да дадат съответните инструкции в курсовете по български език при нашите културни центрове в чужбина да се приемат и македонските емигранти, които се чустват българи, и техните деца.
в) Славянският комитет в България:
- да подобри още повече външния вид, оформлението и съдържанието на сп. "Славяни", за да може то още по-добре да осветлява истината по македонския въпрос;
- през 1968 година да увеличи тиража на списанието с още 2 000 броя и да организира разпространението му в социалистическите страни, в това число и в СФРО, а една част да разпространява и в България;
- до края на първото полугодие на 1968 година да излезе с конкретно предложение за подобряване списването и разпространението на вестниците на българската емиграция в САЩ ("Народна воля"), Канада ("Ново време") и Аржентина ("Български глас"), а така също за продължаване издаването на българския вестник "Единство" в Австралия, с оглед всички тези издания да съдействуват в още по-голяма степен за изясняване историческата истина на македонския въпрос.
г) Агенция "София-прес":
- да осигурява издаването и разпространението в чужбина на научни материали за живота и борбите на българското население в Македония;
- да издаде в масов тираж на руски, френски, английски и испански език кратка научно-популярна история на България.
д) Комитетът по въпросите на Българската православна църква да направи съответни постъпки пред Българската патриаршия;
- да изяснява историческата истина по македонския въпрос, голямото културно-просветно дело на Екзархията в Македония и особено славната възрожденска борба на българското население за българска църква и български училища пред църковните среди в другите страни в своите печатни издания;
- да изяснява македонския въпрос пред православните български среди в чужбина чрез българските църкви там, на които да изпраща подходяща литература за организиране или обогатяване на съществуващите библиотеки при църквите и подпомага мероприятията им за поддържане будно българското национално съзнание;
- да не признава засега автокефалността на Македонската православна църква, като междувременно изяснява нашето становище по македонския въпрос и действителното положение на Македонската православна църква, особено пред Патриаршията на Руската православна църква и Вселенския патриарх.
е) Отдел "Външна политика и международни връзки" на ЦК на БКП и Министерството на външните работи да вземат мерки нашите дипломатически представителства в чужбина да разясняват становището на БКП по македонския въпрос в страната, в която се намират. С оглед на това:
- през първите месеци на 1968 година в София да се проведе среща на българските посланици в европейските социалистически и някои капиталистически страни, на която да бъдат запознати с развитието на отношенията ни с Югославия и становището на нашата страна по македонския въпрос, както и за начина на действие на дипломатическите мисии при изясняване на нашите схващания по този въпрос. Същото да бъде направено по подходящ начин и с ръководителите на всички останали български дипломатически мисии;
- в дипломатическата мисия на НР България в европейските социалистически страни, Англия, Франция, Италия, САЩ , Австралия, Канада и Аржентина да се възложи на определен служител да следи и проучва дейността на другите страни по македонския въпрос, както и дейността по този въпрос на научните и културните институти в съответната страна и да предлага мероприятия за изясняване на нашето становище по македонския въпрос, за спечелване на научните среди и обществеността за нашата теза. Отдел "Външна политика и международни връзки" на ЦК съвместно с Министерството на външните работи да определят поименно тези другари и да им дадат съответните указания.
5. Отдел "Външна политика и международни връзки" на ЦК на БКП в срок от три месеца да направи конкретно предложение за начина и формите по изпълнение на т. т. 1 и 2 от решението на Политбюро от 13 април 1967 година, които предвиждат да се направи опит за постигане на единно становище по македонския въпрос с ръководителите на СФР Югославия и СР Македония и да се информират братските комунистически партии за нашата линия по македонския въпрос.
6. Отделът "За работа с масовите организации и турското население" най-късно до края на месец февруари 1968 г. (така е в оригинала, б. р.) да внесе предложение за изпълнение на т. 6 от решението на Политбюро от 13 април 1967 година, което предвижда македонските културно-просветни организации у нас да се преустроят на принципите на землячествата.
7. Държавният комитет за планиране, съгласувано със съответните министерства и ведомства до края на първото шестмесечие на 1968 година да внесе в Министерския съвет конкретно и обосновано предложение за значително увеличаване на капиталовложенията до края на петилетката за ускоряване развитието на икономиката и културата в Благоевградски окръг и другите граничещи със СР Македония наши градове.
8. В бюджетите на окръжните комитети на партията в Благоевград, Кюстендил и Перник за 1968 година да се предвидят съответно 10 хиляди, 5 хиляди и 3 хиляди лева за литература по македонския въпрос, която да се раздава безплатно на гостуващи в тези окръзи граждани от СР Македония.
9. Контролът по изпълнение на горните мероприятия се възлага на отделите на ЦК на БКП "Външна политика и международни връзки", "Наука и образование", "Пропаганда и агитация" и на Института по история на БКП.
10. Другарите Давид Елазар, Георги Владиков, Константин Теллалов, Георги Бранков и Кр. Стойчев да обсъдят възможностите за съсредоточаване на работата по македонския въпрос в Славянския комитет и към края на м. март 1968 година да внесат в ЦК на БКП конкретно предложение.
12. III. 1968 г."
Този документ цитирах буквално и изцяло, защото е особено важен - на най-високо равнище разкрива грозната политическа същност на живковизма, който се сродява с най-тъмните сили в човешката история, като си поставя за цел да фалшифицира, асимилира и унищожи всичко македонско. Ето защо са предвидени всички възможности - и във вътрешен , и в международен план за изясняване на новото становище на живковизма по македонския въпрос.
С набелязаната всеобхватна програма живковизмът се сродява с такива злокобни сили като върховизма, с хегемонистичните стремежи на Кобургите, които хвърлиха българския народ в кървавите трагедии на редица войни, но вместо да завоюват Македония, се оказаха в тресавището на националните катастрофи.


Подобен подход по македонския въпрос не можеше да не доведе до реабилитационното възкресяване на варварския македонски касапин Ванче Михайлов и на царя - злодей и хитлеристки лакей, представяйки окупацията на Македония за велико освободително дело и постигане на върховни национални идеали.
Този документ е особено важен не само по отношение на миналото, но и по отношение на бъдещето. Когато читателят се запознае с неговата същност, не може да не открие неприятната изненада - че живковизмът не е мъртъв, че той и днес ръководи официалната политика на България по македонския въпрос, че всички, които бяха по върховете на властта, изпълняваха и продължават да изпълняват постановките на мероприятията на някогашното Политбюро. И че това е така – доказателства има премного и те са известни на всички.
И какво стана с някогашните верни съюзници - македонците?
Отново ще цитирам великолепното изказване на съпредседателя на ОМО "Илинден" – ПИРИН Стойко Стойков, което той направи в Австралия и за което после беше оплют и оклеветен по вулгарен начин от достойните внуци на господин Сомов:
"За това, което правим днес - заяви уважаемият Стойко Стойков, - преди 60 години щяха да ни разстрелят, преди 50 – да ни пратят в концлагер, преди 40 – да ни затворят, преди 30 – да ни интернират, преди 20 - да ни арестуват, преди 10 - да ни бият…"
Цинизмът на живковизма като фарисейско явление нямаше граници и измерения, защото македонците се оказаха врагове и те можеха да бъдат убивани , разстрелвани, затваряни, интернирани, осъждани нелегално, оставяни без препитание и техният живот да бъде съсипван. На БКП македонците като македонци бяха необходими през зловещите времена на диктатурата и тиранията, когато тя се бореше един ден да пипне държавното кормило като управляваща сила, когато трябваше да се трошат човешки кости и да се режат човешки глави, когато за една отрязана човешка глава лакейското правителство на хитлерофашизма изплащаше на предателите десетки хиляди левове, когато обстановката беше такава, каквато я е описал Гео Милев в своята безсмъртна поема "Септември":
"Кървава пот
изби по гърба на земята.
В ужас и трепет сниши се
всяка хижа и дом.
П о г р о м!"

"Тогава настана
най-ужасното.
Бясно захласната
Заудря в душите тревожна камбана
- удря, бие, звъни…
Нощта падна тъй ниско -
глухо и страшно заключена
от всички страни.
Смъртта
- кървава вещица заключена
във всичките ъгли на мрака -
изписка
и ето посяга
далеч и навред из нощта:
със своите сухи ръце
-дълги, безкрайни -
улавя и стиска
зад всяка стена
по едно ужасено сърце.
О, нощ на безименни тайни!
И тайни, и явни:

Мегдани отново с кармин окървавени.
Смъртни писъци в прерязано гърло задавени.
На вериги зловещия звек.
Затворите пълни с хора,
в двора
на казарми, затвори
от командвани залпове ек.
Вратите залостени.
Чукат отвън тъмни гости.
Сина с револвер в ръката
мъртъв на прага прострян.
Бащата обесен.
Обезчестена сестрата.
От селата задигнати селяни
след тях войници:
мрачен конвой.
за да бъдат разстреляни:
Команда - стой!"

"Замириса на живо месо."

Когато тъмните сили на мрака "клаха народа, както турчин не го е клал", или раболепно изпращаха конвоирани евреи, за да бъдат умъртвени в газовите камери на хитлерофашизма, тогава, именно тогава БКП не казваше на македонците:
– Вас ви няма!
– Вие нямате история!
– Вие сте измислени!
– Вие сте приумица на Йосиф Висарионович!
Тогава лозунгите бяха други:
– Елате с нас! Ние сме ваши естествени съюзници. Когато ще зависи от нас, вие ще осъществите заветите на илинденци!
Но когато взе властта, живковизмът се отрече от всякакъв хуманизъм по отношение на македонците. И колкото и да е парадоксално, той, именно, той - живковизмът - предизвика ефекта на бумеранга : с дива ярост отричайки Македония и македонското малцинство в България, с документи като този с мероприятия на Политбюро по македонския въпрос, той по най-категоричен начин доказваше и на себе си, и на целия свят, че македонци в България има и ще има. Кой би допуснал, че Политбюро ще се занимава и ще взема всеобхватни решения, за да преследва, асимилира и унищожава призраци, видения и имагинерни създания?
Любимата теза на живковизма "Няма македонци в България" се разбива на пух и прах дори от неговия новоизлюпен знаменит съюзник Ванче Михайлов, защото с най-варварски методи той избиваше македонци. И геноцидно ликвидира македонската левица.
И колкото по-яростно се отрича Македония и македонската нация от живковизма и неговите последователи, толкова по-убедително доказват съществуването им.
Живковизмът си постави непосилна задача - да отрече историята, настоящето и бъдещето на един народ, който беше опазил своята идентичност през вековете при най-неблагоприятни условия, като отрече самия народ. Живковизмът никога не е боледувал поради липса на цинизъм.
Но живковистите не бяха малоумници - те знаеха, че не могат да постигнат мечтания резултат, те знаеха, че македонците умират под лозунга "Македония - на македонците!" , но не под лозунга "Македония - на България!". Те знаеха, че от истинските македонци няма да направят нито икономически роби, нито политически лакеи.
Живковизмът знаеше, че колкото и да е силен публично, няма да асимилира македонското малцинство, затова в борбата срещу него той ангажира и тъмни сили, една от които беше въздесъщата Държавна сигурност. Засега не ми е известен документ, който да удостоверява кой, кога и на какво равнище е поставял задачите пред нея - дали нишката отново води до Политбюро на ЦК на БКП или до по-ниско равнище, пред кой орган е отчитала успехите си, кой й е давал допълнителни указания и какви суми са изхарчени в борбата срещу наличното македонско малцинство.
Но и без отговор на тези въпроси всеки съвременен човек има поне принципна представа за една тайна служба - тя непременно се оглавява от доверени хора на режима, тя непременно изгражда мрежа от доносници, тя непременно подслушва телефонни разговори, тя непременно поставя подслушвателни устройства там, където счита за необходимо… И когато хората не подозират нищо и най-откровено споделят мисли, чувства и негодувания и всяка тяхна дума се записва, те сами стават предатели на себе си. Представители на такива служби са задължени да посещават домовете на съмнителни лица в тяхно отсъствие, да оглеждат библиотеките им - в някои случаи да вземат нещо подозрително от тях, в други - да оставят нещо провокационно, за да съкратят процедурата на преследването и репресията, в трети - да опожарят самата библиотека. Това е методология, която стиска за гърлото човека и му затваря устата, преди да я е отворил.
Но ако заподозряното лице е от хората, които имат ръкописи, повече от задължително е да се надникне в тях, за да се види до колко то е безусловно вярно на идеологическата линия на партията и доколко вътрешната му същност се разминава с нея.
Прекалено добра услуга оказват и системите за вътрешно наблюдение.
Когато всички тези възможности целенасочено се фокусират срещу… "несъществуващия етнос" , статистическите данни за неговата наличност се превръщат в преднамерено фарисейство. Пръв помощник на живковизма при осъществяването на свободата по български беше Държавна сигурност. И ако се съди по делата ѝ, с пълно право можем да кажем, че добре си е гледала работата.
Ето и няколко конкретни случая, но без да се посочват имената по понятни причини.
Една вечер наминах при … Беше с мрачно настроение. Не го попитах за причината, защото той сам щеше да ми я каже.
Кoгато се разговорихме, той посочи с ръка ръкописите си и каза:
– Два от тях - най-ценните, изчезнаха.
– Но как?
– Не знам.
– А нещо друго изчезна ли?
– Не.
– Да си забелязал нещо подозрително?
– Преди няколко дена, като се върнах от работа, забелязах, че външната врата на апартамента е полуотворена.
– Не се ли досещаш?
– Досещам се.
– Но няма на кого да се оплачеш - няма кой да те чуе. Даже може да стане и още по-лошо.
И тогава той се разплака. Разплака се мълчаливо и потресаващо.
После ме попита:
– Но защо са оставили вратата полуотворена?
– Според мене - казах аз, - искат да ти кажат, че ти винаги си им в ръцете и те могат да правят с тебе каквото си поискат.
Втори случай.
Аналогична ситуация.
– Онези дошли в мое отсъствие и ми събрали всички ръкописи, с изключение на два - просто не ги намерили. Бяха на друго място.
Попитах го:
– А не се ли страхуваш от злоупотреба?
– В какъв смисъл?
– Елементарен.
– По-точно?
– Да видиш своите произведения отпечатани с чуждо име.
Тогава той се усмихна точно така, както го е казал поетът: "топло, широко и светло", и каза:
– Няма такава опасност.
Аз много добре знаех, че има, но не му възразих- нека се утешава с илюзии. А ако някога ги изгуби, ще изреве на умряло, ще се напие , за да види бъдещето в розова светлина, и ще напише нови произведения. Без илюзии, защото автоцензурата ще го предпазва от залитания, които не се харесват на живковизма.
Трети случай.
Обичам точността и когато посещавах събрания, отивах малко по-рано. Столовете около мен обикновено бяха празни.
Веднъж на стола от лявата ми страна седна непознат мъж. Погледнах го - имаше измъчена физиономия. Заприказвахме се. От скука. Не полюбопитствах да надникна в биографията му, но той сам ми каза, че е бил затворник.
– За да не мога да спя нощем, МВР-то ми пускаше в ушите гласове.
За пръв път чувах за подобно изобретение.
Измъчен от безсъние, нагълтал голямо количествоприспивателни таблетки.
Едвам го спасили.
Четвърти случай.
В учреждението, където работех, един почтен колега веднъж ме попита:
– Ти знаеш ли, че … е писал стихове на македонски език?
Казах, че ми е известно името, но самия човек не познавам.
След известно време колегата ме попита:
– А ти знаеш ли, че аз имам неговата стихосбирка, написана на македонски език?
Не знаех и нямаше начин да знам.
А един ден ме попита:
– Искаш ли да я прочетеш?
Казах, че искам, и всеки ден очаквах да я донесе.
Но той не я донасяше. Не любопитствах защо още не си изпълнява обещанието. Допусках, че може би е забравил.
Но той не беше забравил, защото един ден започна и с голямо притеснение, и с голямо неудобство да ми обяснява:
– Всичко преобърнах, но не я намерих.
И понеже не можехме да повярваме, че на стихосбирката внезапно са израснали крилца и тя е излетяла през прозореца, започнахме да обсъждаме различни варианти за нейното изчезване, но не стигнахме до нещо приемливо. Логичното обяснение липсавше.
Един ден го попитах:
– Ти сам ли живееш?
– Не. Имам съквартирант.
И той му каза името.
– А къде работи твоят съквартирант?
В очите на моя събеседник проблясна светлинката на прозрението и той прошепна:
– В Държавна сигурност.
Коментарите бяха излишни.
Живковизмът много добре знаеше, че в България има многобройно македонско малцинство и затова въодушевено се провикваше, че не може да го има. И с мерките, които взимаше против него, доказваше, че го има, но той не се интересуваше от такива понятия като "логика", защото подобни "вехтории" не подкрепяха неговата теза, а за живковизма най-важното беше друго – да произведе в достатъчно количество живковистчета, които да продължават да осъществяват неговата политика по македонския въпрос.
И постигна целта си.
Колкото и да се мъчи да скрие антихуманната си същност под пудрата на фарисейството, в международен план живковизмът се сродява с хитлерофашизма, който също си беше поставилл за цел да унищожи един народ. Методите са различни, защото и времената са различни, но крайните намерения са еднакви.
Неумолимите закони на сътворението изпратиха създателя на живковизма два метра под земята, но самото позорно явление си остана непокътнато. Съдбоносните неща в България винаги се извършват по български. Рухна тоталитарната система на живковизма, но с какво беше заменена? С демокрация като народовластие и свобода на човешкия дух или със социален и демократичен фашизъм? Официалната политика не се промени по отношение на македонсия въпрос и македонското малцинство в България.
Живковизмът може да тържествува.
Нека си припомним някои факти, които дават основание за подобен извод.
Когато Република Македония обяви своята национална независимост след разпадането на югославската федерация, София автоматично я призна.
Защо?
За да може да се тупа по гърдите и непрекъснато да повтаря:
– Ни-е бя-хме пър-ви-те!
– Ни-е бя-хме пър-ви-те!!
– Ни-е бя-хме пър-ви-те!!!
По-късно се изясни същността на това българско признаване - признаване, което отрича македонската история и македонската нация.
И признаването по български придоби твърде странната формула:
– Ние бяхме първите, които признаха, че … ви няма!
– Ние бяхме първите, които ви казаха, че не съществувате!
–Ние бяхме първите, които ви казаха, че вие сте измислени!
В тези нагло-безочливи провиквания, които определят главната безпринципност на официалната българска политика към Македония, тържествува безсмъртният живковизъм.
А кой не знае, за да не помни, че един бивш главен обвинител на републиката една вечер от екраните на телевизорите изрази горчивото си съжаление, че македонците в България били бити малко, че не били бити достатъчно, когато той е бил властник. За побоищата той щял да поеме необходимата отговорност!
Но той не уточни колко е трябвало да бъдат бити - до пребиване, до осакатяване, до инвалидизиране или до убиване. А може би нямаше нужда да обяснява - не са малко хората, които знаят колко добре бие един охранен български простак.
Не е трудно да си представим, че в главите на подобни "великани" изразът "достаъчно бит македонец" се превежда винаги и само така:
– До побългаряване!
Е, трябва ли да се учудваме, че в мащеха България няма и не може да има правосъдие за македонците, но не, че те не съществуват, а защото искат да имат човешки права.
Много думи се издумаха и много изречения се изрекоха и изписаха за неефективността на българската правосъдна система, от която се изисква да бъде обективна и справедлива Темида, но това не се отнася за македонците. Когато те се явяват пред нея и искат справедливост, тя така удовлетворява желанието им, че духът на Макиавели възторжено ѝ ръкопляска. Конституционното разделение на властите по отношение на македонците прераства в гранитно единство.
По силата на интеграционните процеси България беше длъжна да подпише редица международни споразумения, която я задължаваха да спазва човешките права на всички - без изключение.
И България ги подписа.
Но - по български.
И ги изпълнява.
Безупречно - по български.
Различни споразумения бяха сключени между Република Македония и Република България.
И в това няма нищо лошо - по принцип.
Лошото е друго.
Лошото е, когато нещо не се ражда под слънцето на свободата, а под тъмната средновековна сянка на живковизма. В едно от тези споразумения е записано:
"Република Македония заявява, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония".
Този текст, макар и завоалирано, потвърждава, че в България има македонци, а Република Македония няма никакви права да защищава техните права и техния статут, защото това ще се тълкува като намеса във вътрешните работи на съседната страна.
Под подобен текст с най-голямо удоволствие би се подписал всеки предател на Македония.
За да оцелее физически, македонското малцинство трябва да разчита единствено на привидното си побългаряване. Пред действието на страха за хляба няма никакви прегради.
Но този страх не се внушава само на македонското малцинство, но и на цялото българско общество. Всеки, който издигане глас за защита правата на македонците, ще бъде съсипан от официалните власти. Именно на този страх се дължи гробното мълчание и на онези, които не са съгласни с официалната политика.
Когато нещата станат неудържими, започва привикването на македонците в полицията. Самото привикване има за цел да внуши на обикновените хора, че властите гледат на тях като на престъпници и ще бъдат непрекъснато под тяхното наблюдение. А вината на един човек, който се чувства македонец, е толкова голяма, колкото "голяма" беше и "вината" на невинните човешки същества, които фашистка България изпрати за умъртвяване в газовите камери на хитлерофашизма.
Едва ли някой се съмнява, че зад тези привиквания стоят висшите официални власти, че това се прави с тяхното знание и благословия.
Е, как при това положение полицията да не си гледа добре работата.
Когато македонците провеждаха някое свое мероприятие, винаги и навреме се явяваха с дебели тояги инструктираните от неовърховизма юнаци, за да ги разпръснат. В случая и подслушвателните устройства блестящо се справят със своите задължения.
Тайните служби не криеха, че правят снимки на македонците, които участвуват в различни прояви и мероприятия. Не ми е известно някой международен фактор да се е поинтересувал за какво се използват тези снимки или да е потърсил някому отговорност, че се нарушават елементарни човешки права, и т. н.
И броят на македонците в официалната статистика намалява.
А ехидстващото фарисейство самодоволно може да пита:
-Та имаше ли тук македонци?! А може би и нямаше!
Издевателствата над македонското малцинство предизвикаха неколкократни осъждания на България в Страсбург. И не можеше да бъде иначе, защото там, където властва живковизмът и с неописуемо блаженство произнася името на зловещия предшественик на хитлеризма Ванче Михайлов, там няма и не може да има свобода на човешкия дух, а там, където няма свобода, за никакво достоверно самоопределение и дума не може да става за истина – статистиката се изражда в шовинистическо фарисейство.
Обезправените македонци имат право да попитат:
- И до какво доведоха тези бълхови ущипвания от Страсбург?
Защитиха ли човешките права на македонците или в контекста на събития от по-друг характер ги поставиха в още по-унизително положение?
Световна тайна е, че преди няколко години през една люта зима човешкото отчаяние подкара от Северна България стадо умиращи от глад крави към столицата. Но не им беше съдено да стигнат до жълтите павета на София и там да предадат Богу дух, защото българските власти, страхувайки се от европейски санкции, взеха бързи мерки и преустановиха гладния поход на умиращите крави.
И още един пример.
Пак от страх от жестоки европейски санкции българските властници намират палиативни решения на проблема "Софийски боклуци".
Скъпа майчице Европа,
Тези факти пораждат един неудобен въпрос към тебе, но и аз не мога да не ти го задам. Ето го и въпроса:
- Ти защити ли правата на македонците в България поне толкова,
колкото защити правата на гладните крави от Северна България? Ако това ти се вижда много, тогава бих попитал - поне колкото правата на софийските боклуци ?
За такава Европа ли са мечтали и са се борили нейните най-достойни и светли личности? Който желае, може да направи справка при гениалния Стефан Цвайг.
Скъпа майчице Европа,
Нима не ти е известно, че дори на световно известния уважаван и почитан македонски духовен великан Никола Вапцаров посмъртно се отнема правото на самоопределение – това, което направи в творчеството си като свободен човешки дух и по най-блестящия начин се подписа под него – с пролятата си кръв от българските фашистки злодеи? Няма ли нещо хитлеристко в онези, които му отнемат това право?!
В един столичен вестник преди доста време се появи публикация, озаглавена "Чий поданик е Вапцаров?"
Под това заглавие бе поместена снимка на разтворена членска карта, която удостоверява, че Никола Йонков Вапцаров е редовен член на Съюза на българските писатели. Членската карта е издадена през 1947 година и носи подписа на Людмил Стоянов, а на първата страница на членската карта е поставена снимка на поета.
А под членската карта бе поместен следният неподписан текст:
"Роденият на 7 декември 1909 година в Банско Никола Йонков Вапцаров никога не е имал друго гражданство освен българско. Учи в гимназията в Разлог (1924 г. – 1926 г.), след това в Морското машинно училище във Варна (1926 г.-1932 г.), сега ВВМУ, по-късно наречено на неговото име. През 1940 г. издава стихосбирката "Моторни песни", преведена на 60 езика. Носител е на Международната награда за мир – 1952 г.( посмъртно). Членската карта на Вапцаров в Съюза на българските писатели категорично говори, че той е български поданик, а не македонски, както някои в Скопие и сега се опитват да го изкарат."
Тази кратка, но тенденциозна публикация предизвиква редица важни въпроси, които не могат да бъдат отминати. Ето първия:
Никола Вапцаров никога не е имал друго гражданство освен българско. А през времето, когато е живял Вапцаров, кога в България е имало свобода за македонците и те са можели без ограничаващи ги съображения да изявяват своята идентичност? Да не би по времето на варварския бандитизъм на Ванче Михайлов, който геноцидно ликвидира македонската левица? Или когато той бе принуден да избяга в чужбина, но михайловизмът остана? Или когато деветнадесетомайците открито тръгнаха по пътя на фашизирането на страната? Или когато продажното правителство на царя злодей получи и другите части на Македония като хитлеристки подарък? И каква Македония съществуваше тогава – поделена между балканските хищници и всеки хищник с варварски методи асимилираше своята част.
Нима българското гражданство на Никола Вапцаров е резултат на свободен избор, когато македонците в България можеха да съществуват нелегално, за да не предизвикат репресиите на властите?
При такава обстановка какво можеше да направи Никола Вапцаров? Това, което бе възможно, той го осъществи – написа безсмъртни песни за своите "поробени братя" и за своята безкрайно обичана Родина – многострадална Македония, като отхвърли по най-категоричен начин бруталното нахалство на когото и да било по насилствен начин да му напъхва в душата България като негова родина. Ето защо своето истинско самоопределение той го направи в своята безсмъртна поезия, която е написал с кръвта на сърцето си като свободен човешки дух и защото само там е могъл да приложи по-късно формулираният принцип, че всеки трябва сам, без принуда и без страх за хляба да определя своята национална идентичност.
И Никола Вапцаров го е приложил толкова искрено и честно, че и за него е получил уважението и обичта на милиони читатели по земното кълбо. Световно признание не се постига с фарисейство.
Неповторимо ярка изява на македонското национално съзнание на Никола Вапцаров има и в доклада, който той изнася при учредяването на Македонския литературен кръжок и който най-после трябва да бъде публикуван, а не да бъде извращаван и интерпретиран според изискванията на фарисейския живковизъм или демократичния фашизъм.
В биографията на Вапцаров действително има много неща, които с непоклатимо право можем да наречем "български".
Нека посочим някои от тях.
Условията, при които живее, работи, твори и страда са български. Последиците на тези условия – безправие, безработица, безхлебие – са български. Но такава е съдбата на македонците – от изгрева до залеза. И тук вече не можем да не си припомним шедьовъра "История" или тези съкровени стихове:
"Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.

По синорите сме се раждали,
на завет някъде до тръните,
а майките лежали влажни
и гризли сухите си бърни.

Като мухи сме мрели есен,
жените вили по задушница,
изкарвали плача на песен,
но само бурена ги слушал.


Онез, които сме оставали,
се потехме и под езика,
работехме къде що хванем,
работехме като добитък.

Мъдруваха бащите в къщи:
"Така било е и ще бъде…"
А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост."
С това обаче не се изчерпват българските "елементи" в биографията на Никола Вапцаров, защото:
- средновековните инквизиции, на които е бил подложен в Дирекцията на полицията, са български;
- монархът, който остава вледеняващо безразличен към риданията на едно съкрушено майчино сърце, което плаче с кървави сълзи и непрекъснато повтаря думата"милост", този монарх е български;
- съдебният състав, който го осъжда на разстрел без право на обжалване, е български;
- стрелбището, на което го закарват заедно с другарите му, за да бъде изпълнена присъдата, е българско;
- езикът, на който палачът изревава командата за разстрел, е български;
- куршумите, които пронизват великия син на Македония, са български;
- и ковчегът, в който е поставен, за да бъде погребан, е български.
И всички абсурдни изопачавания на македонското национално съзнание на Вапцаров, са български.
И цялата тази българщина, концентрирана в непроходимо тресавище, се оказа абсолютно безсилна да промени македонското национално съзнание на Вапцаров.
И именно това определя неговото истинско поданичество и гражданство, а не една членска карта от творчески съюз - за членство в него той не е подавал молба – всичко това се прави посмъртно.
Така стигаме и до изключително важния юридически въпрос: кога и според кой международен закон или международен документ поданичеството е започнало да се определя от членски карти? Или това е поредното фарисейско българско обвинение по адрес на "някои в Скопие?" За кого не е ясно, че не "някои в Скопие" са измислили македонското национално съзнание на Никола Вапцаров, че не "някои в Скопие" са му написали прекрасните песни за Македония.
Тогава защо се приписва несъществуващ грях на "някои в Скопие?"
Защото българската журналистика пее своите антимакедонски арии под диригентството на официалната българска политика по македонския въпрос.
Защото Вапцаров трябва да бъде "побългарен" поне в съзнанието на отявлените националисти и на онези, които още вярват в официални лъжи.
Защото има хора, за които достойнството и мъртвото пространство между политиката и морала са синоними.
Защото…
И ако националистически нелепости безотговорно се тиражират за такава велика македонска личност като Никола Вапцаров, Ти, майчице Европа, можеш ли да си представиш в каква безизходност са поставяни от тайните служби онези творци от Пиринска Македония, на които беше противно побългаряването и те се отнасяха резервирано към него и завинаги влизаха в графата "съмнителни?" За тях всички врати се затваряха, за да агонизират на дъното на живота.
А за онези, които възторжено се побългаряваха, всички врати се отваряха. И никой не им напомняше, и никой не им търсеше никаква отговорност, и никой не ги питаше как така изведнъж са станали българи, като до вчера са възпявали Македония като македонци.
Ето защо, майчице Европа, никак няма да бъде коректно, ако попиташ македонците в България къде са им поетите и писателите и къде са техните произведения или издадени книги. Някога хитлеристките изчадия публично изгаряха неудобната им литература, а по времето на живковизма Държавна сигурност нелегално събираше ръкописите, за да няма дерайлирали творци от идеологическия коловоз на партията. Съдбата на тези ръкописи е неизвестна. А ако някой ден стане известна, ще се видят удивителни неща, които ще преобърнат общественото мнение за някои "личности".
По тези въпроси царува гробно мълчание.
Никой не се е осмелил да ги задава.
Но и никой не би се наел да им отговаря.
Единственото, което може да постигне, е да си почерни живота.
Та нали българската лъжедемокрация се оказа своего рода политически удължител на живковизма!
Тази лъжедемокрация непрестанно дава доказателства, че най-ценният човешки материал за нея са онези хора, които продължават да сънуват санстефановски сънища. Но ако някой ден се събудят – не се наемам да прогнозирам кога би могло да стане това, – дали няма да си зададат перифразирания въпрос:
- Та имаше ли тук българи? А може би и нямаше!
И тук няма никакво преднамерено черногледство, защото и днес има неслучайни хора, които казват:
- България ли! Такова нещо няма! Аз съм бил там…
И ако някой се опита да произнесе думата "свобода", която в съвременен превод означава да се зачитат и правата на македонското малцинство в България, върховните власти и бързо, и лесно се справят с него. И не е много голяма разликата къде човек ще гладува – дали зад затворнически стени или пред затворените врати на лъжесвободата. Начините за съсипване на една човешка съдба са много.
Една народна мъдрост казва, че покрай сухото гори и суровото. Вечната й правота доказват онези български властници, които в стремежа си да докажат, че в България няма македонско малцинство, започнаха да отричат и съществуването на другите малцинства. А човек и със самолет да прелети над България, ще види, че има и турско, и ромско малцинство.
Нима това не е нещо много повече от позорното провикване на живковизма, че в България няма и не може да има македонско малцинство?
Последователите на живковизма се заплитат в циничен алогизъм, когато се опитват да уверяват и себе си, и световната общественост, че не могат да признаят нещо реално съществуващо и го обявяват за измислено.
Факти много.
Нямам намерение да правя енциклопедия от тях, но не мога да отмина юнашкото провикване на някакъв български каракачан, според когото "македонската нация съществува само в главите на ненормални хора".
Вече почти 130 държави, между които и най-големите, най-авторитетните, признаха Република Македония с нейното конституционно име, което означава че са признали всичко македонско за македонско, за разлика от българското признаване, което твърди, че всичко македонско е … българско.
Нима ръководителите на тези държави са ненормални хора? А стотиците милиони, които са им гласували доверие и са ги направили ръководители на своите държави, и те ли са ненормални хора? И на този свят се намира един нормален българин, който се осмелява да им го каже!
Това, разбира се, е голям камък, хвърлен в политическото тресавище на България, но той има ефекта на бумеранга.
Да се питаме ли защо в България се случват подобни парадокси?
Отговорът и на този въпрос не е с повишена трудност.
Това е напълно закономерно и естествено за държава, която е превърнала в патриотичен еталон кървавия касапин на македонците, наречен Ванче Михайлов. Е, как, кажете, под знамето на михайловизма да стане нормална европейска държава?
Призивът "Да оставим историята на историците!" нямаше никакъв смисъл, защото българските историци нямаха свобода за самостоятелно мислене, а бяха длъжни да подкрепят официалната политика по македонския въпрос.
И призивът "Да четем историята по европейски!" също нямаше никакъв смисъл, защото не идваше от висотата на моралното достолепие, а се проповядваше от амвона на фарисейството и неговата върховна цел не беше да каже:
- Сбогом, върховизъм!
- Сбогом, монархизъм!
- Сбогом, михайловизъм!
- Сбогом, живковизъм!
Неговата позорна цел беше да възкреси зловещи призраци от миналото и като ги преоблече в "демократични" костюмчета, да ги пусне в масова употреба.
От този осъвременен абсурд до следващия крачката беше само една.
И тя беше направена.
И отекна българското искане Македония самоубийствено да пренапише многовековната си история, да се разформирова като държава и сама да се хвърли в прегръдките на новите колонизатори.
За да улесни осъществяването на немислимото, мащеха България изяви съкровеното си желание да пренапише собствената си история.
Но не по европейски.
А само по български.
В една "История на България", която включва периода от последните сто години, във връзка с войните от 1912 – 1918 година авторите пишат: "При тяхното разглеждане е отхвърлено старото научно гледище за т. нар. завоевателни цели на споменатите войни, като е изтъкнато съвременното гледище като за войни за обединяване към родината на другите български земи под чужда власт."
Когато официалната българска власт очертае контурите на своята политика по даден въпрос, винаги се намират нейни поддръжници и глашатаи. За тях не е важна същността на гледището, а какви суми ще им докара, за да си уредят уюта на битието.
По европейски.
И се извисяват нови върхове на кощунството и абсурдите.
"Има голяма историческа и друга литература, в която нещата са доведени до абсурд. В една книга, наречена "Библията и човечеството", се проследява историята на българите, дълга цели 35 000 години. Твърди се, че българите били създатели на 22 империи и 55 държави в света."
Подобни "бисери" не бива да ни учудват. Който е чел внимателно решението на Политбюро на ЦК на БКП по македонския въпрос, не може да не му е направило впечатление, че и пред Българската православна църква се поставя задачата да подкрепя партийното становище по македонския въпрос.
Никак не е лесно и просто човек да бъде македонец в държава, която потъпква свободата на човешкия дух и го свежда до лакей на една политика, която на България не е донесла нищо друго освен национални катастрофи.
Свобода за македонците нямаше.
И сега няма.
Свобода има обаче за нейните инструктирани неовърховисти, които от време на време организират някоя провокация, за да попаднат премълчаваните македонци в медиите като опасни съвременни разбойници.
Свобода имаше за същите индивиди, когато тъпчеха венците и цветята, положени пред паметниците на македонските великани в знак на почит, уважение, преклонение и незабрава, че са дали живота си за свободна, независима, демократична и обединена Македония.
Всичко казано дотук дава неопровержимо основание да се твърди, че и поредното преброяване на населението ще бъде лишено от честност и достоверност.
Какво трябва да очакваме?
Трябва да очакваме да видим до къде ще стигне българското фарисейство, защото българските становища са ни известни – те обхващат всички оръжия срещу македонците – от публичното оплюване до задкулисната гавра и анонимната заплаха за атентат.
А как ще реагират международните фактори на българската фарисейска статистика?
Доколкото при истинската демокрация няма задължително единодушие, трябва да очакваме противоположни мнения. И за ония, които биха се солидаризирали с българската лъжестатистика, бихме могли да си задаваме следните три въпроса:
- Наистина ли тези хора не са достатъчно информирани?
- Наистина ли на тези хора не достига достатъчно смелост да погледнат истината в очите?
- Или… или наистина тези хора са… достатъчно подкупени?

Октомври 2010 г.
Биляна Вардарска
Благоевград

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
СМЕЕ ЛИ ТРЕТИ МАРТ (САН СТЕФАНО) ДА БИДЕ БУГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН ДЕН?
Читај
В ЧЕСТ НА МАКЕДОНСКОТО (КРЕСНЕНСКО) ВЪСТАНИЕ
Читај


Ръководството на ОМО „Илинден" - ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля" честитят 70-годишния юбилей на Димитър Иванов от Шумен - активен деец на партията и кореспондент на вестника, като му пожелават много здраве, вярност към македонската кауза и увереност в нашата победа!
Втора годишна конференција

ДО СИТЕ МАКЕДОНСКИ ИСЕЛЕНИЧКИ ОРГАНИЗАЦИИ И АСОЦИАЦИИ

Предмет: Покана за учество на Втората годишна конференција на иселеничките организации во Република Македонија

Почитувани,
Ми претставува особена чест и задоволство да ве поканам да земете учество на Втората годишна конференција на иселеничките организации, што ќе се одржи на 20 и 21 јули 2011 година во Клубот на пратеници, Скопје, во организација на Агенцијата за иселеништво на Република Македонија

Дневен ред на Конференцијата:
1. Зачувување и негување на македонскиот јазик преку говорење на јазикот во семејствата
2. Зачувување на македонската култура од страна на иселеничките организации преку реализирани проекти, предлози и сугестии за наредниот период
3. Државјанство на Република Македонија - значење
4. Избирачко право
5. Значењето на пописите во земјите во кои живеат иселениците од Македонија за утврдување на поточен број на иселеници од Македонија
6. Унапредување на врските со иселеничките организации преку директни контакти на членовите на организациите со Агенцијата за иселеништво, преку постојните средства за комуникација.
7. Иселенички совет - известување на Привремениот иселенички совет за превземените активности
Молиме присуството на претставниците од Вашата организација да го потврдите во Агенцијата за иселеништво најдоцна до 30 јуни 2011 година, на:

е-маил: info@minisel.gov.mk
тел ++ 389 2 3 118 633
факс ++ 389 2 3 118 549

Директор: Васил Наумов

(Преземено од МИМ, 15.06.2011 г.)

Македонија пее

ВАРДАРЕ, ПИРИН, ЕГЕЈ КАЈ ТИ Е

Мили чеда на мајка разделени
тешка рана на срце,
ај на гради,
Вардаре, Пирин кај ти е,
Вардаре, Егеј кај ти е.

Мајко! Македонијо!
Ајде не плачи,
ден ќе дојде ќе ги гушнеш
Пирин, Планини,
Мајко Македонијо
ајде запеј ти,
ден ќе дојде ќе те носат
води егејски.

Вардаре, Пирин кај ти е,
Вардаре, Егеј кај ти е.

Солзи течат мајчински македонски,
тешки како што ни се е еј векови.
Вардаре, Пирин кај ти е,
Вардаре, Егеј кај ти е.

Мајко! Македонијо!
Ајде не плачи,
ден ќе дојде ќе ги гушнеш
Пирин, Планини,
Мајко Македонијо
ајде запеј ти,
ден ќе дојде ќе те носат
води егејски.

Мајко! Македонијо!


ВОЗОТ БРАЌА ТРГНУВА

Возот браќа тргнува
право за Германија
стари мајки остануват
дробни деца да чуват.

Со либето одиме
пари да спечалиме
пари да спечалиме
куќа да направиме.

Таму ќе не пречекаат
нашите верни другари
ергените ќе пеат
женетите ќе плачат.


Поезија

ПРЕМЪЛЧАВАНЕ

От бездната на времето изгряло
като усмивка на безсмъртно цвете,
пътува македонското начало
с протегнати ръце към вековете.

И както на света му е известно,
съдбата му остана несразима -
не затова ли хищно и нечестно
коварството ридае, че го има.

И чужда красота изпепелило,
то много химни на смъртта е пяло,
когато македонска кръв е пило
и хляб от македонска пот е яло.

За да разкъсат робските окови,
когато Македония ги вика,
най-свидните й рожби са готови
главите си да сложат на дръвника.

Убиваха ги български злодеи,
убиваха - и в майчини утроби,
за да създава ужасът лакеи
и подли инквизитори на роби.

Съдба от мъченичество и слава,
народ - достоен с врагове да спори,
когато наглостта ги премълчава,
историята почва да говори. -

Поизбърши си, мащехо, сълзите
и погледни вината си в лицето –
кой на кого забоде нож в гърдите
и после му отхапа от сърцето?

Залутана по кървавите дири,
напразни са усилията твои
от хищници, тирани и вампири
да сътвориш съвременни герои!

Герои не се раждат от палачи!
А жертвите, които си затрила,
да премълчиш, Българийо, не значи,
че живият живот си умъртвила!

Лицето на страха сега е друго,
но за да може пак да ни убива,
то повече прилича на влечуго,
което зад привидност се прикрива.

На всеки, който при мираж се връща,
за да й връчи смъртната присъда,
безсмъртна Македония отвръща: -
Но аз съм аз! И винаги ще бъда!

При участ от разпятия и слава
и като вечна истина голяма,
не българската злоба ще решава
дали ни има и дали ни няма!


ФЕНИКС

На Никола Вапцаров

Когато феникс трябва да умира,
а няма кой безумството да спре,
единственото право да избира
е правото достойно да умре.

Когато гръм сърцето му разпръсне,
че не изплакало сълза на роб,
съдбата го орисва да възкръсне
от свойта пепел и от своя гроб!

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting