Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)



В колонизацията на тия области надвес имал гр. Халкида (в Евбея), та по негово име бил наречен целият полуостров. Еретрийци се установили главно в Палена (дн. Касандра), която особено е пригодна за лозарство; по-важни градове тука били: Менде (при Каландра), Афитис (при дн. Атитос), Скионе (основан от ахейци от Пеллене). Върху истма (провлака), който свързва Палена с материка, е била разположена важната колония Потидея (при дн. Хандакс, основана вероятно още преди 8-ия в. от Коринт. На северния бряг на залива, който дели Палена и Ситония (дн. Лонгос), се намирали селищата Сермиле и Мекиберна (при Моливопиргос). В Ситония главният град бил халкидската колония Тороне (Тероне). В планинския Акте (Атон), който притежавал малко пространство, годно за обработване, еретрийци основали пет поселища: Тиссос, Клеоне, Акротоой, Олофиксос, Дион. В Атон до късно се запазило старото смесено население: бисалти, крестони, едони и "тиренски пеласги", които освен гръцки говорели и на своя език. Когато около половината на VII в. еретрийската мощ била съсипана поради дългата борба с Халкида, остров Андрос започнал самостойна колонизационна дейност. Целият бряг на Халкидика от Атон до Струма е бил зает от негови колонисти: върху истма на Атон лежи Сане, по-насевер Акант (при Йерисос) и Стагира (при Низворо), а на брега на Бисалтия не далеч от устието на Струма – Аргил.
Отвъд Струма се установили колонисти от Парос, чиято вражда с Андрос се дължи на съперничество в колонизацията и търговията по тракийския бряг. Около 660 г. паросци колонизирали острова Тасос под предводителството на Телесикл, баща на лирика Архилоха. От стиховете на последния, който участвал в поселването, узнаваме, че колонистите отначало имали да се борят с големи мъчнотии. Архилох нарича Тасос "триж нещастен град"; там е събрана проклетията на цяла Елада и пр. Освен това колонистите водили упорита борба с тракийското племе саи, които населявали насрещния бряг и не искали да допуснат там неканените гости. Но тасосците надвили мъчнотиите; те спечелили част от тракийския бряг и златните мини при Скаптесиле в Пангей (Кушница, Пърнаръдаг), които около 480 г. давали годишен приход 80 таланта; основаните по брега техни тържища (емпории) Галепс, Ойсиме и пр. служели като посредници в търговията с вътрешността и давали добър доход. Освен това тасосците продължавали да обработват златните руди в самия остров, които били открити още от финикяните. От всички тия извори тасосците около времето на персийските войни имали годишен доход 200-300 таланта, тъй щото те сами нямало нужда да плащат никакви данъци.
Иначе самият остров имал малко земя за земледелие; ненапразно Архилох го оприличава на "магарешки гръб, увенчан с дива гора". Вино обаче се произвеждало в достатъчно количество, та могло и да се изнася чак в Сицилия и в южна Русия. В културно отношение Тасос е играл важна роля : неговата азбука и монетна система били възприети от племената на Пангейската област и проникнали по стария търговски път (по-сетнешна via Egnatia) чак до долня Македония.
Казахме по-горе, че ние не знаем в кое време македонците завзели долна Македония и основали своята държава. Едва ли старите писатели са разполагали с някаква историческа традиция за това старо време. Те ни предават само сказания, от които мъчно може да се извади някаква историческа ядка. Във всеки случай не ще бъде излишно да се запознаем накъсо с тях.
Херодот, като говори за Александра I македонски , ни съобщава следната легенда, която даваме тука в превод: "Пердика, прадядо на тоя Александър в седмо коляно, спечелил властта над македонците по следния начин. От Аргос избягали при илирийците трима братя от потомците на Темена: Гаванес, Аероп и Пердика; от Илирия минали в горня Македония и дошли в град Лебея. Тук те слугували за заплата при царя; единият пасял конете, другият - воловете, третият, най-младият, Пердика – дребния добитък. Жената на царя самичка им варела ядене, защото в старо време и владетелите били бедни откъм пари (а не само простолюдието). Всеки път, когато се пекъл хлябът, хлябът на малкия Пердика ставал двойно по-голям от първоначалния си обем. Понеже това ставало постоянно, царицата обадила на мъжа си. Последният, като чул, досетил се, че това е чудо, което предсказвало нещо велико. Той повикал наетите си слуги и им казал да напустнат страната му. Те му отговорили, че е справедливо да си получат платата, па тогава да си отидат. Царят, когото божеството лишило от разсъдък, като чул за платата, посочил на слънцето, чийто лъчи проникнали в къщата през комина, и казал:"Ето достойна за вас плата, която ви давам." По-старите братя Гаванес и Аероп, като чули това, останали треснати; а малкият, който случайно имал нож, казал: "Приемаме, царю, що даваш" и с нож си обчертал върху пода слънчевата светлина, след което загребал три пъти от слънцето в пазухата си и се отдалечил заедно с братята си.
След като се отдалечили, някой от свитата на царя му обяснил, какво значи стореното от момчето и колко разумно то, най-младият брат, е взело даденото им от царя. Царят, като чул това, ядосал се и пратил конници против тях, за да ги убият. В тая област има река, на която потомците на тия аргоски мъже принасят жертви като на спасител. Водата на тая река, след като я преминали Теменидите, придошла дотолкова, че конниците не могли да минат през нея. След това Теменидите дошли в друга област на Македония и се поселили близо до градините, които, както казват, принадлежели на Мида, сина на Гордия; в тях растат диви рози, от които всяка има по 60 листа и по мириса си надминават всички други. В тия градини бил уловен и Силенът, както разказват македонците. Над градините се простира планина на име Бермион, която е недостъпна поради студа. От тая местност, след като я завладели, те предприемали нападения и покорили и останалата Македония.
От тоя Пердика Александър произлязъл така: Александър бил син на Аминта, Аминта – син на Алкета; баща на Алкета бил Аероп; баща на Аеропа – Филип; баща на Филипа – Аргей; баща на Аргея – Пердика, тоя същият, който придобил царската власт."
Значи в началото на V в. пр. Хр. се смятало, че македонската царска династия произхождала от аргоските Темениди, т.е. от рода на Херакла. По-късно това родословие било изменено в смисъл , че за основател и родоначалник на фамилията бил поставен някой си К а р а н, който не е познат нито на Тукидида, нито на Херодота; тогава и сказанието за основаванието на царството получило друга форма. Според това сказание, което било използвано от Еврипида в драмата му "Архелай", Архелай, син на Темена, изгонен от братята си, отишъл при (мигдонския?) цар Кисей; последният, притискан от неприятели, обещал на Архелая да му даде царството и дъщеря си, ако го отърве от неприятеля.

Архелай победил неприятелите и поискал от Кисея обещаната награда; но последният, по съвета на приятелите си, не искал да изпълни обещанието си и дори се готвел да премахне коварно Архелая. Именно той заповядал да изкопаят яма, да я напълнят с разпалени въглища и да я покрият отгоре с тънки клоне, та, като мине Архелай, да падне в нея. Като узнал за това от един роб на царя, Архелай примамил Кисея уж да се разговорят насаме и го хвърлил в ямата. След това, подбуден от едно предсказание на Аполона, отишъл в Македония, предвождан от коза, и там основал града Еге по име на козата.
Основанието на Еге от Кaрана разказва Трог Помпей у Юстина (VII 1,7):Каран събрал войска от Гърция и по заповед на оракула отишъл в Македония (Ематия): вървейки след едно стадо кози, което влизало в Едеса, той успял да се вмъкне незабелязано в града поради дъжда и мъглата. Като си припомнил за оракула, който му поръчал да си търси царство с помощта на кози, решил да основе там столица и нарекъл града Еге (от - коза). От тогава във всички походи вйската се предвождала от кози. След като прогонил Мида и другите царе, обединил разните племена и основал македонското царство. По-просто е предадено сказанието у Диодора според Теопомпа: Каран , брат на аргивския цар Фейдон, отива в Македония и помага на царя на орестите, който воювал с Кисея, царя на еордеите: след като успял да разбие еордеите, получил половината от завоюваната област, която му обещал царят на орестите заради помощта му. Там той основал един град, отдето завоювал Македония и установил своята власт. Негов наследник бил Койнос.
Павсаний разказва, че Каран, след като победил Кисея, издигнал победен знак (трофей), ала един лъв, излязъл от Олимп, съборил трофея и го унищожил. От това станало обичай, никой македонски цар да не поставя трофей след победа над неприятеля.
Както виждаме, гръцките генеалози свързали Карана с Фейдона и го смятали като единадесети потомък на Херакла или седми потомък на Темена, следователно като съвременик на Ликурга. За да се попълни списъкът на царете, между Карана и Пердика били вметнати царете Койнос и Тиримма. Ала тия родословни пресмятания не са почивали на сигурни данни. Теопомп поставял Фейдона в 9-ия в., а Ефор в 8-ия в. пр. Хр. И времето на Карана е било определено чрез пресмятане на поколенията (генерации). Когато е бил съставен списъкът на македонските царе, навярно е било установено точно само възцаряването на Александра I в 498 г. пр. Хр.; Александър има девет предшественици, за които били пресметнати девет поколения, всичко 300 години (едно поколение =33 1/3 г.); така е била установена 798 г. за начална година на Карана.
Когато Каран е бил поставен начело на македонския царски списък, измислени били за него и две родословия. Ала опитът на Гутшмид да извади от имената на родословията заключения за старата история на Македония с право се отхвърля от историците.
Изобщо в тия легенди мъчно може да се открие историческа ядка, защото и домашните елементи, които те съдържат, са преработени и преиначени от гръцките историци и митографи. Възможно е, че в легендата за Карана се крие един зоолатричен мит. Македонцитe първоначално са почитали един бог-козел с име Каран (=рогат); понеже и вълните били означавани с името aiges – те скачат като кози, - обиколеният с буйни потоци гр. Едеса бил наречен от тях с името Еге. Естествено легендата свързала града на козите с бога-козел, който е бил носен и пред македонската войска (като знаме). Царете, които изкарвали произхода си от него, първоначално се кичели с козя кожа, и от това облекло в историческо време останал само украсеният с рогове шлем.
Друга следа от зоолатрия (култ на животните) в първобитната македонска религия Reinach намира в името на македонския бог на войната Тавлос (=който дави), за който ще говорим по-долу в отдела за религията. Може би в македонската легенда Каран се е смятал и като победител на Олимпийския лъв.

III

Разширение на македонската мощ, васални княжества. – Пердика I , Аргей, Филип I, Аероп, Аминта I и отношенията му към Атина. – Персите в Македония.

Изходната точка за разширението на македонската мощ към долня Македония, т.е. в областта на долното течение на реките Аксий, Халиакмон и Лудиа, вероятно е бил гр. Еге, старата Едеса (дн. Воден), който до края на V в. бил столица на царството, а после, след като тя била преместена в Пела, останал като свещен град, дето се погребали македонските царе. По пътя си завоевателите разместили и изтикали илирийските и тракийските племена в различна посока. За това разширение на македонската власт най-важно известие дава Тукидид; то заслужава да бъде приведеено тука изцяло: "Към македонците принадлежат наистина и линкестите, и елимиотите и други племена по-нагоре, които са съюзници или поданици на македонците, но си имат свои собствени царе. Сегашната приморска Македония придобил най-напред Александър, баща на Пердика, и предците му, Теменидит е, които произлизали от Аргос; те зацарували , след като изгонили с оръжие в ръка от Пиерия пиерите, които после обитавали Фагрет и други места под Пангей отвъд Стримон; (и досега мястото под Пангея към морето се казва Пиерийска долина). От тъй наречената Ботиея те тъй също изгонили ботиеите, които сега живеят в съседство с халкидяните. От Пеония спечелили покрай р. Аксия тясна ивица, която се простира до Пела и до морето; отвъд Аксий до Стримон владеят тъй наречената Мигдония, от дето прогонили едоните. От сегашната Еордея изтикали еордеите, от които повечето погинали, а малка част от тях се поселили около Фиска; от Алмопия изгонили алмопите. Тия македонци покорили и други племена, над които владеят и до днес, също и Антемунт, Гресгония, Бисалтия и голяма част от земята на собствените македонци.Това всичко се нарича Македония."
Някои историци се съмняват в достоверността на това известие на Тукидида;Costanzi, както изглежда, приема, че то се дължи на комбинация, с която се обяснява появата на еднакви племена (напр. ботиеи, пиери) в разни области на македонската държава. И действително едва ли може да се приеме, че е съществувала писмена историческа традиция в Македония преди времето на Александра I; наистина писмото рано ще да е проникнало в Македония чрез посредството на халкидските колонии , ала то едва ли се е употребявало много в тая първобитна епоха на македонската история. А пък устното предание, което ще да е съществувало в царската фамилия, е твърде мътен извор. При все това нямаме достатъчно основание да отхвърлим Тукидидовото известие, макар да е комбинация. Появата на еднакви имена в разни покрайнини на Македония може действително да се обясни чрез доброволно или насилствено разместване на населението.
За времето на завоеванията Тукидид не говори нищо; вероятно е, че те са вървели постепенно. Антемунт е бил взет от Аминта I, а Бисалтия и Пиерия тепърва от Александра I, вероятно след гръко-персийската война. Като най-стара придобивка трябва да се смята областта между Аксий и Халиакмон (старата Ематия), която дори и в по-късно време , след като македонското царство вече доста пораснало, си запазило име М а к е д о н и д а.
Тукидид (II 99) съобщава, че линкестите и елимиотите и други племена били васали на Македония; между последните трябва да причислим Пелагония, девриопите, еордеите и Ератира, но не и орестите, които в 429 г. пр. Хр. са напълно независими. Отвъд Линкестида и планината Бойон (дн. Грамос) Македонското царство до времето на Филип ll не се простирало.
Ние не знаем какви са били отношенията на горепоменатите васални княжества към Македония; може да се предполага, че зависимостта им от Македония ще да е била разли'на в разни времена; борбите, които водят македонските царе в V и lV в. против тия княжества показват, че те не били наклонни да се откажат лесно от своята независимост; при пръв удобен случай те отхвърляли македонския суверенитет. Нямаме сведения и за техните задължения към македонския цар: предполага се, че освен помощна войска те давали на царя и някакви давнини в пари или натура. Пълното обединение на Македония става тепърва във времето на Филипа II.
Според Херодота и Тукидида пръв македонски цар бил Пердика, когото старите хронографи поставят в началото на VII в.(ок. 707-660). И за следните царе нямаме токо-речи никакви положителни сведения.
Синът на Пердика, Аргей, царувал 15 г. (ок. 659-645 пр. Хр.). Имаме сведение за война, която водил Аргей с Галаура, царя на илирийското племе тавлантии, които живели в южна Илирия.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


Ръководството на ОМО „Илинден" - ПИРИН и редколегията на в. „Народна воля" честитят 70-годишния юбилей на Димитър Иванов от Шумен - активен деец на партията и кореспондент на вестника, като му пожелават много здраве, вярност към македонската кауза и увереност в нашата победа!
Втора годишна конференција

ДО СИТЕ МАКЕДОНСКИ ИСЕЛЕНИЧКИ ОРГАНИЗАЦИИ И АСОЦИАЦИИ

Предмет: Покана за учество на Втората годишна конференција на иселеничките организации во Република Македонија

Почитувани,
Ми претставува особена чест и задоволство да ве поканам да земете учество на Втората годишна конференција на иселеничките организации, што ќе се одржи на 20 и 21 јули 2011 година во Клубот на пратеници, Скопје, во организација на Агенцијата за иселеништво на Република Македонија

Дневен ред на Конференцијата:
1. Зачувување и негување на македонскиот јазик преку говорење на јазикот во семејствата
2. Зачувување на македонската култура од страна на иселеничките организации преку реализирани проекти, предлози и сугестии за наредниот период
3. Државјанство на Република Македонија - значење
4. Избирачко право
5. Значењето на пописите во земјите во кои живеат иселениците од Македонија за утврдување на поточен број на иселеници од Македонија
6. Унапредување на врските со иселеничките организации преку директни контакти на членовите на организациите со Агенцијата за иселеништво, преку постојните средства за комуникација.
7. Иселенички совет - известување на Привремениот иселенички совет за превземените активности
Молиме присуството на претставниците од Вашата организација да го потврдите во Агенцијата за иселеништво најдоцна до 30 јуни 2011 година, на:

е-маил: info@minisel.gov.mk
тел ++ 389 2 3 118 633
факс ++ 389 2 3 118 549

Директор: Васил Наумов

(Преземено од МИМ, 15.06.2011 г.)

Македонија пее

ВАРДАРЕ, ПИРИН, ЕГЕЈ КАЈ ТИ Е

Мили чеда на мајка разделени
тешка рана на срце,
ај на гради,
Вардаре, Пирин кај ти е,
Вардаре, Егеј кај ти е.

Мајко! Македонијо!
Ајде не плачи,
ден ќе дојде ќе ги гушнеш
Пирин, Планини,
Мајко Македонијо
ајде запеј ти,
ден ќе дојде ќе те носат
води егејски.

Вардаре, Пирин кај ти е,
Вардаре, Егеј кај ти е.

Солзи течат мајчински македонски,
тешки како што ни се е еј векови.
Вардаре, Пирин кај ти е,
Вардаре, Егеј кај ти е.

Мајко! Македонијо!
Ајде не плачи,
ден ќе дојде ќе ги гушнеш
Пирин, Планини,
Мајко Македонијо
ајде запеј ти,
ден ќе дојде ќе те носат
води егејски.

Мајко! Македонијо!


ВОЗОТ БРАЌА ТРГНУВА

Возот браќа тргнува
право за Германија
стари мајки остануват
дробни деца да чуват.

Со либето одиме
пари да спечалиме
пари да спечалиме
куќа да направиме.

Таму ќе не пречекаат
нашите верни другари
ергените ќе пеат
женетите ќе плачат.


Поезија

ПРЕМЪЛЧАВАНЕ

От бездната на времето изгряло
като усмивка на безсмъртно цвете,
пътува македонското начало
с протегнати ръце към вековете.

И както на света му е известно,
съдбата му остана несразима -
не затова ли хищно и нечестно
коварството ридае, че го има.

И чужда красота изпепелило,
то много химни на смъртта е пяло,
когато македонска кръв е пило
и хляб от македонска пот е яло.

За да разкъсат робските окови,
когато Македония ги вика,
най-свидните й рожби са готови
главите си да сложат на дръвника.

Убиваха ги български злодеи,
убиваха - и в майчини утроби,
за да създава ужасът лакеи
и подли инквизитори на роби.

Съдба от мъченичество и слава,
народ - достоен с врагове да спори,
когато наглостта ги премълчава,
историята почва да говори. -

Поизбърши си, мащехо, сълзите
и погледни вината си в лицето –
кой на кого забоде нож в гърдите
и после му отхапа от сърцето?

Залутана по кървавите дири,
напразни са усилията твои
от хищници, тирани и вампири
да сътвориш съвременни герои!

Герои не се раждат от палачи!
А жертвите, които си затрила,
да премълчиш, Българийо, не значи,
че живият живот си умъртвила!

Лицето на страха сега е друго,
но за да може пак да ни убива,
то повече прилича на влечуго,
което зад привидност се прикрива.

На всеки, който при мираж се връща,
за да й връчи смъртната присъда,
безсмъртна Македония отвръща: -
Но аз съм аз! И винаги ще бъда!

При участ от разпятия и слава
и като вечна истина голяма,
не българската злоба ще решава
дали ни има и дали ни няма!


ФЕНИКС

На Никола Вапцаров

Когато феникс трябва да умира,
а няма кой безумството да спре,
единственото право да избира
е правото достойно да умре.

Когато гръм сърцето му разпръсне,
че не изплакало сълза на роб,
съдбата го орисва да възкръсне
от свойта пепел и от своя гроб!

АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting