Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.

80-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ НА ГЕОРГИ ХРИСТОВ (ЯН ПИРИНСКИ) - ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА ВЕСТНИК "НАРОДНА ВОЛЯ" И ЧЛЕН НА ЦС НА ОМО "ИЛИНДЕН" - ПИРИН!

Бойко Тихов


17 май 1931 година. Село Яново край Свети Врач в Пиринския дял на Македония. В семейството на Митра и Стою Христови идва на бял свят вторият син. Кръщават го Георги. И започва неговата житейска история.
Минават годините в училище. Идва време за труд – работник на смени, управител на почивна станция, служител в Окръжния народен съвет в Благоевград, учител по български език и литература, инспектор в "Социални грижи".
Познал и физическия, и умствения труд, срещнал се с много и различни хора, Георги Христов през пролетта на 1992 година започва своята голяма мисия – замества своя по-голям брат – Александър, и става главен редактор на в. "Народна воля", когато той започва да излиза в Благоевград от април 1992 година.
И идват трънливите пътеки на изпитанията. На границата с Македония му конфискуват много книги, някои от които са с ценни автографи от авторите. Повечето от тези творби не се връщат повече при притежателя си. Това е много голяма загуба. Но горчивината се подсилва и от факта, че се посяга на човешкото достойнство. От органите на сигурността. Каква ти тук сигурност!?
Следват конфискации на вестника. Откази на една или друга печатница да го печати. Разгаря се яростна пропагандна кампания срещу "Народна воля". Издига се цял Еверест от клевети, лъжи, фалшификации, инсинуации, хули, омраза... Вестникът е наричан антибългарски, сепаратистки, престъпен и как ли още не. А защо? Защото "Народна воля" от първия си брой застава твърдо на страната на истината и обявява неотстъпна война на неовърховизма, националшовинизма и неофашизма, вдига знамето на свещената борба за правата на македонците в България, издигайки за щит пред себе си международните документи за правата и свободите на онеправданите малцинства, ратифицирани и от българския парламент.
В тази мрачна обстановка Георги Христов запазва хладнокръвно добрия тон, не се поддава на провокации, не проявява страх, малодушие или двоумение, а увлича и други хора край себе си, намира съмишленици и "Народна воля" достига до все повече и повече читатели, става опора на много македонци. И така вече пълни 19 години. В навечерието на своята 20-годишнина, откакто излиза в Благоевград, "Народна воля" не само е добре дошъл в много македонски домове, но е и чакан с нетърпение и упование, за да хвърли светлина в ретроградната тъма, натиснала България. А вече и хора, които далеч не се определят като македонци, споделят, че четат вестника с интерес...
През всички тези години Георги Христов не се свива в черупката си на главен редактор, а развива и голяма обществена дейност. Като македонец, като журналист, като член на македонски организации в България и като дългогодишен член на Централния съвет на ОМО "Илинден" - ПИРИН.
И намира време и сили да осъществи друго свое призвание - поезията. През 2003 година издава стихосбирката си "Попътен изгрев". В нея изповядва:

Дойдох на този свят
да пея, да се радвам.
Да любя хората и всеки цвят,
и слънцето в ръце да грабвам;
от мислите му светли да плета
живот и звънки песни на света!
. . .
Дойдох на този свят
да бъда мълния, да бъда гръм!
И стъпките ми твърди да кънтят
в житейският неравен калдъръм!
Дойдох за правда да горя,
За нея с песен да умра!
("Дойдох на този свят")

Не може човек да не потръпне, когато чете стихотворението "Родино":
За теб, Родино, днес размислям,
за твойта участ и съдба.
Земя – с величие блестяла,
земя – страдание, борба.

През ужас на безброй години
аз чувах твоя майчин вик
и твоите сълзи, Родино,
боляха в мене всеки миг.

Че днес все още над Пирина,
та чак до Бялото море,
на робството ечи синджира
и в адски мрак народа мре!

Затуй кръвта ми ври, бушува.
И гняв в гърдите зашумя.
Не мога повече да чувам
как стене моята земя! ...

Това е Георги Христов: добър по душа, обичащ хората и живота, влюбен в правдата, отдаден всецяло на своята Родина и воюващ за нейната свобода.
И тази доброта, тази любов, тази всеотдайност той предава на читателите си и затова вестникът е толкова обичан от честните хора и толкова животински мразен от силите на мрака.
През годините, когато с удивителна твърдост Георги Христов понася всичко, което не е заслужил, до него неотстъпно стои съпругата му – Вера. Вече 57 години! Това семейство показва на дело какво е висок морал, вярност, уважение и достойнство! И ако очакваме още нещо от тях, то е много просто: и синовете им да излязат от сянката и по-ясно да се чуе македонският им глас.
Какво да пожелаем на Георги Христов в тези празнични дни за него и за най-близките му хора?
Преди всичко да бъде здрав!
Да съумява спокойно и твърдо да отстоява позициите си и да не допуска вонящата помия на неовърховистите, националшовинистите и неофашистите да смути душевния му мир!
Да намира сили да пише с любов към хората и живота и да ни срещне с нови свои творби и книги!
Да продължава да слага жалони по трудния ни път към нашето признаване, за да не губим посоката и да не се лутаме напразно!
Да продължава да ни завладява с перото си и с присъствието си в нашите делници за ужас на мракобесието и на всички сатанински сили!
И като отправяме пожелания към Георги Христов да го спохожда винаги само доброто, нека го уверим, че с хора като него – творци, оптимисти и борци – вярата ни в добрите дни става непоклатима, а увереността в победата на македонската ни кауза ни изпълва с нетърпение!
Да кажем на Георги Христов: "Честит юбилей!", и нека той да стане стъпало към нови успехи и висини по пътя ни към добротата, разбирателството, сътрудничеството и достойнството на всеки!
Нека да заслужим правото да кажем и за себе си това, което той сподели преди известно време от първа страница на "Народна воля": "Винаги и навсякъде съм работил напълно съзнателно за македонската кауза!"


   НАРОДНА ВОЛЈА
С ТОДОРЖИВКОВСКИ ИНАТ СРЕЩУ ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЕКСЕЛЕНЦИИ, МАКЕДОНСКИОТ ЈАЗИК Е ИСТОРИСКА РЕАЛНОСТ, ФАКТ
Читај
ТЕМПИРАНА БОМБА НА БАЛКАНОТ
Читај


И мислите се превръщат в думи, думите запълват страници, за да отидат при читателите на в. "Народна воля" и да разгорят жаравата на вярата, че ще дойде и нашият, македонският ден. И така – брой след брой – срещите ни с Ян Пирински вече навлизат в 20-годишнината си. Чакани, жадувани, вълнуващи... И обещаващи, че ще има още много юбилеи!
ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!

От името на ОМО "Илинден"-ПИРИН и от наше име изказваме нашите честитки и поздравления на доказания македонски деец и наш съратник в борбата – Георги Христов (Ян Пирински) по случай осемдесетия му рожден ден! Благодарим ти за всичко, което си направил за правата на македонците в България като главен редактор на в. "Народна воля" и дългогодишен член на Централния съвет на нашата партия! Бъди жив и здрав, бай Георги, и продължавай все така да допринасяш за справедливата кауза с всичко, което пишеш, говориш и правиш, с примера, който даваш на по-младите, с неугасващия си оптимизъм и вяра в доброто! И за многая, многая лета!

Председателство на ОМО "Илинден" - ПИРИН (Ангел Безев, Ботьо Вангелов, Иван Сингартийски, Стойко Стойков)
БЛАГОДАРНОСТ!

С искрено уважение към всички, които ме поздравиха с осемдесетгодишния ми юбилей - роднини, близки, приятели, съратници, институции, читатели, сътрудници – им поднасям своята голяма благодарност. От своя страна им пожелавам много здраве и успехи в личния живот и в борбата за победата на общата ни македонска кауза!

Георги Христов

ЮБИЛЕЙНО

Дойдох на този свят – защо? И как
обречен и смирен да го напусна?
И за какво незнайният чудак
фаталната безсмисленост допусна?

Аз питам: на кого какво дължим
злочеста да е нашата съдба?
Какви са тайните непостижими?
Къде е отговорът - същността?

Какво невежество през вековете
заблудата натрапи във човека -
към идолите и към боговете
да търси път за своята утеха!

Нещастното човечество кърви
от векове в конфликти и войни.
И аз заварих този свят в злини
до днес - на осемдесет години!
Приех присъствието си в света,
приех го като даденост - борба
с неправдата. И заживях с мечта
за радост, щастие, за свобода.

Със бурите бушуващи на злото
в жесток двубой можах да издържа -
прозрял величието на доброто
чрез вярата в щастливата съдба.

И нов живот за вечни времена
човекът в бъдещето ще гради -
в безкрайния простор от светлина,
с вековните надежди и мечти!

Това ще бъде истинско отечество -
без граници, на цялата Земя,
в което възроденото човечество
ще сътвори дворец на радостта!

Георги Христов

Македонија пее

ЛИЛЈАНА

Еј, учи ме мамо, карај ме
како да ја земам Лилјана
Лилјана мома убава
Лилјана бела и црвена
Лилјана тенка висока
Лилјана ситен босилок
Лилјана една на мајка

Еј, учам те сине карам те
повикај триста мајстора
направи чешма шарена
наврати вода студена
сите селани Ќе дојдат
и Лилјанини другарки
ем сите калеш невести
белким Лилјана Ќе дојде.

Еј, послушал Стојан мајка си
повикал триста мајстори
направил чешма шарена
навратил вода студена
сите селани дојдоа
и Лилјанини другарки
ем сите калеш невести
кучка Лилјана не дојде.


МИЛКЕ ДУШО

Болен лежам мамо мори
срцево ме боли
срцево ме боли мамо
Милка не ми збори.

Рефрен:

Милке душо
срцево ме боли
Милка не ми збори.

Вчера вечер абер дојде
Милка за друг појде
Милка за друг појде мамо
в проклети душмани
в проклети душмани мамо
сите чорбаџии.

Болен лежам и Ќе умрам
зарад мојто либе
зарад мојто либе мамо
Милка пајтонџиска.


Поезија

ВРЕМЕ Е...

(до грчките творци под истиов ни свод)

Патници сме низ духот и просторот без крај
и ништо не вреди повеќе од нашите траги...
По нив ќе не’ препознаваат живите
кога ќе се идентификуваат по духот и по трагите свои
оти, и тие ќе чекорат низ оваа шир.
Ајде, тогаш, денес да се препознаеме по зборот, по думата,
оти, запишано е за нас дека сме Словото и Зборот
со кои се обликува Љубовта.

Време е да прозбориме за Љубовта.

Љубовта која ќе не’ препознае ко’ браќа и сестри
со Крст и Кандило во рацете…
И да велиме како светиот апостол Павле:
“Да зборувам на сите човечки јазици,
па дури и на ангелски,
штом љубов немам, ништо не сум…
Љубовта е долготрпелива, полна со добрина,
љубовта не завидува, љубовта не се превознесува, не се гордее…”
Љубовта останува за да се стремиме кон неа.
И, еве, ко’ патници судбата сретение ни носи…
оти браќа и сестри сме од љубов неовоземска создадени,
за да бидеме Црква и Литургија,
за да бидеме Храм за Евангелието.
А невидени, непрепознати, одродени чекориме.
Затоа, елате браќа и сестри во домов мој
да си згреете души свои по долгиот пат изоден.

Судбата сретение ни носи…

Ако, пак, повеќе сакате јас да дојдам при вас,
отворете ги Светите Двери ширум
Светлината да ја видам кон Светиот Олтар што води.
Ако, пак, Клучот се’ уште Сатаната го таи,
да & се препуштиме на Љубовта, браќа и сестри мои,
и да го запалиме згаснатиот факел на Олимп,
нека блесне светлина божествена на сиот простор,
да го изгониме Ѓаволот - оној кој што не’ раздели
како Каина и Авела, едноутробните;
и да зборуваме за Љубовта, та дури и јазиците да ни се различни,
оти е речено: “Оној кој зборува на јазик непознат,
тој не им зборува на луѓе, туку на Бога…”
Ние, браќа и сестри мои, зборувајќи за Љубовта
со Духот ќе ги кажеме сите тајни кои ќе не’ зближат,
оти на Олимп непознаници нема.
Од овој Сион да го допреме Небото
и од него да позајмиме сноп Светлина,
да се преоблечеме во нејзината убост
за да се препознаеме ко’ браќа и сестри
од едномајчинство и татковство евангелски,
да го пророчиме новиот Ден и да Го поканиме Бога
на нашата заедничка Трпеза на Љубовта
таму горе, на Олимп, каде чукункаменот е Иконата наша
за Молитвата на Љубовта.
Време е да се помолиме…


ПОРАКА ДО ГРЧКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Најнапред Човек сум и Македонка, пред се’.
И дрвото има свој идентитет.
И поетеса станав.
Првите две вредности ми се од Бога и од моите родители, а третата е дарение и се учи.
Родена сум во Скопје, главниот град на Република Македонија. Дипломирав на Катедрата за книжевност при Универзитетот “Свети Кирил и Методиј”, каде сум на постдипломски студии. Книжевното творештво (тринаесет книги) е Мостот преку кој се минува просторот кон непознатото. Во мојот космополитски дух како Македонка, Грција и грчката цивилизација заземаат длабоко инспиративна позиција. Оваа песна е плод токму на таквиот мој дух. Мојата подадена рака го очекува благонаклониот прифат од друга рака. Ете, од тоа зависи и денешниот и утрешниот ден за Балканот и пошироко. Ајде да ги разубавиме денононоЌијата за да им се разубави конечно и на предците и на потомците.
Поздравувајќи Ве, драги грчки колеги, Ви порачувам да ги сплотиме надежите, а безнадежноста да ја свиеме во свивката на минатоста. Да започнеме да го бележиме новото време...

--------------------

ВЛАДИСЛАВА СПИРОСКА




Our Name is Macedonia

ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2020 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting