Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

СВЕТИ ИСАРИО МЕГЛЕНСКИ. Светец от Македония. Замонашил се на осемнадесетгодишна възраст, а по-късно станал епископ - Мегленски. Водил борба срещу еретиците. Починал през 1166 година.

ЖИНЗИФОВ (КСЕНОФОН) РАЙКО. Възрожденец, поет, разказвач, преводач. Роден във Велес през 1839 година. Учил във Велес и в Битола. През 1856 година помощник на Димитър Миладинов, докато той учителствувал в Прилеп, а след това и в Кукуш. През 1858 година в Одеса посещавал Духовната семинария, а през 1860 година – студент в Историко-филоложкия факултет в Москва, където Константин Миладинов му осигурил стипендия. Като студент публикувал много материали, статии и обсъждания за Македония в списанията "Братски труд" и "Периодическое списание" и във вестници и списания. Завършил през 1864 година. Останал в Москва като преподавател в Лазаревския институт. Първата книга – сборник песни, публикувал през 1863 година. Една година след това в "Съвременен летопис" публикувал статията "От бележките на един пътник из Македония". През 1870 година в Браила (Румъния) издал поемата "Кървава риза" ("Крвава кошула"), а през 1876 година в Москва – книгата "Пътеводител на Македония". Неговият разказ – "Прошедба" ("Разходка") съобщи за новото македонско създаване на прозата. От руски превел епосът "Слово за полка на Игоров", а от чешки националния епос "Кралеводворският ръкопис". Починал в Москва през 1887 година.

ДИМОВ (АФАНАСИЙ) НАЦЕ. Изтъкнат деец на македонската колония в Санкт Петербург. Един от основоположниците на Македонското научно-литературно другарство. Страстен трибун на македонското национално движение. Роден през 1876 година в село Папрадище, Велешко. Брат на Димитрия Чуповски. Учил вечерно училище в София. През 1902 година в Петербург участвал във формирането на Македонското студентско дружество, което през 1903 година е преименувано на Македонско научно литературно другарство "Св. Климент", а след това в "Св. Кирил и Методий". Автор на брошурата "Исторически преглед на Македония и македонците. Причини за появата на четническото движение в Македония. Политически преглед на Македония и македонците" (1913). На 1 март 1913 година изтъкнатите членове на другарството Наце Димов, Димитрия Чуповски, Гаврил Константинович и Александър Везенков подготвили Меморандум до участниците в Конференцията в Лондон (на която през април същата тази 1913 година фактически беше потвърдена идеята за подялба на Македония), изпратен от името на Колонията на македонците в Петроград, в който между другото се казвало: "Македонската колония в Петербург, изпълнявайки своето свято задължение към татковината и съзнателно приемайки девиза "Македония – на македонците", протестира и не може да остане равнодушна, когато съюзените балкански държави (България, Сърбия и Гърция), наши братя по кръв и вяра, се готвят да я разкъсат нашата татковина, която стои на същото културно ниво като тях, която и по брой на населението (три и половина милиона жители) е по-голяма от Сърбия и Гърция поотделно. Не може да гледа на тази траурна процесия за погребение на своята нещастна татковина Македония, на погребението и на унищожаването на политическия и на духовния живот на цялата нация, на погребението на татковината на светите братя Кирил и Методий. След дележа на братска Полша, подялбата на Македония, при това от нашите славянски братя, е нечовешки акт в историята на народите, грубо насилие върху правата на човека и срам за цялото славянство. Турското робство е заменено с християнско робство!" Член на редакционната колегия на "Македонски глас". Починал през 1916 година в Петроград.

КАВРАКИРОВ СИМЕОН. Деец на македонското революционно движение. Роден в Солун през 1898 година. Виден деец на ВМРО (обединена). След емигрирането си в България се включил в редовете на работническото движение. Политически секретар на Областния комитет на ВМРО (обединена), чиято мрежа разширявал из Пиринска Македония и между македонската емиграция в България. През 1932 година бил отвлечен от върховистите на Ванче Михайлов и след дълго измъчване убит в Рила планина през 1934 година.

АЛЕКСОВСКИ ВАСИЛ. Участник в народноосвободителното движение в Егейския дял на Македония. Роден в село Дреново, Костурско, през 1911 година. В работническото движение се включва през 1933 година. Член на КПГ от 1936 година. В НОБ от 1941 година. Убит от българските агенти през 1944 година край Требеница, Костурско.

АЛИ НЕЗАКЕТ. Артистка, една от основателките на Турската драма при Театъра на народностите в Скопие. Родена през 1933 година в Скопие. Първата й по-важна роля била ролята на Кощана по едноименното произведение на Бора Станкович. Осъществила много женски роли по творби на Шекспир(Оливия, Емилия), на Голдони(Розаура), на Нушич(Ангя) и др.

(По "Личности од Македонија")

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


И мислите се превръщат в думи, думите запълват страници, за да отидат при читателите на в. "Народна воля" и да разгорят жаравата на вярата, че ще дойде и нашият, македонският ден. И така – брой след брой – срещите ни с Ян Пирински вече навлизат в 20-годишнината си. Чакани, жадувани, вълнуващи... И обещаващи, че ще има още много юбилеи!
ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!

От името на ОМО "Илинден"-ПИРИН и от наше име изказваме нашите честитки и поздравления на доказания македонски деец и наш съратник в борбата – Георги Христов (Ян Пирински) по случай осемдесетия му рожден ден! Благодарим ти за всичко, което си направил за правата на македонците в България като главен редактор на в. "Народна воля" и дългогодишен член на Централния съвет на нашата партия! Бъди жив и здрав, бай Георги, и продължавай все така да допринасяш за справедливата кауза с всичко, което пишеш, говориш и правиш, с примера, който даваш на по-младите, с неугасващия си оптимизъм и вяра в доброто! И за многая, многая лета!

Председателство на ОМО "Илинден" - ПИРИН (Ангел Безев, Ботьо Вангелов, Иван Сингартийски, Стойко Стойков)
БЛАГОДАРНОСТ!

С искрено уважение към всички, които ме поздравиха с осемдесетгодишния ми юбилей - роднини, близки, приятели, съратници, институции, читатели, сътрудници – им поднасям своята голяма благодарност. От своя страна им пожелавам много здраве и успехи в личния живот и в борбата за победата на общата ни македонска кауза!

Георги Христов

ЮБИЛЕЙНО

Дойдох на този свят – защо? И как
обречен и смирен да го напусна?
И за какво незнайният чудак
фаталната безсмисленост допусна?

Аз питам: на кого какво дължим
злочеста да е нашата съдба?
Какви са тайните непостижими?
Къде е отговорът - същността?

Какво невежество през вековете
заблудата натрапи във човека -
към идолите и към боговете
да търси път за своята утеха!

Нещастното човечество кърви
от векове в конфликти и войни.
И аз заварих този свят в злини
до днес - на осемдесет години!
Приех присъствието си в света,
приех го като даденост - борба
с неправдата. И заживях с мечта
за радост, щастие, за свобода.

Със бурите бушуващи на злото
в жесток двубой можах да издържа -
прозрял величието на доброто
чрез вярата в щастливата съдба.

И нов живот за вечни времена
човекът в бъдещето ще гради -
в безкрайния простор от светлина,
с вековните надежди и мечти!

Това ще бъде истинско отечество -
без граници, на цялата Земя,
в което възроденото човечество
ще сътвори дворец на радостта!

Георги Христов

Македонија пее

ЛИЛЈАНА

Еј, учи ме мамо, карај ме
како да ја земам Лилјана
Лилјана мома убава
Лилјана бела и црвена
Лилјана тенка висока
Лилјана ситен босилок
Лилјана една на мајка

Еј, учам те сине карам те
повикај триста мајстора
направи чешма шарена
наврати вода студена
сите селани Ќе дојдат
и Лилјанини другарки
ем сите калеш невести
белким Лилјана Ќе дојде.

Еј, послушал Стојан мајка си
повикал триста мајстори
направил чешма шарена
навратил вода студена
сите селани дојдоа
и Лилјанини другарки
ем сите калеш невести
кучка Лилјана не дојде.


МИЛКЕ ДУШО

Болен лежам мамо мори
срцево ме боли
срцево ме боли мамо
Милка не ми збори.

Рефрен:

Милке душо
срцево ме боли
Милка не ми збори.

Вчера вечер абер дојде
Милка за друг појде
Милка за друг појде мамо
в проклети душмани
в проклети душмани мамо
сите чорбаџии.

Болен лежам и Ќе умрам
зарад мојто либе
зарад мојто либе мамо
Милка пајтонџиска.


Поезија

ВРЕМЕ Е...

(до грчките творци под истиов ни свод)

Патници сме низ духот и просторот без крај
и ништо не вреди повеќе од нашите траги...
По нив ќе не’ препознаваат живите
кога ќе се идентификуваат по духот и по трагите свои
оти, и тие ќе чекорат низ оваа шир.
Ајде, тогаш, денес да се препознаеме по зборот, по думата,
оти, запишано е за нас дека сме Словото и Зборот
со кои се обликува Љубовта.

Време е да прозбориме за Љубовта.

Љубовта која ќе не’ препознае ко’ браќа и сестри
со Крст и Кандило во рацете…
И да велиме како светиот апостол Павле:
“Да зборувам на сите човечки јазици,
па дури и на ангелски,
штом љубов немам, ништо не сум…
Љубовта е долготрпелива, полна со добрина,
љубовта не завидува, љубовта не се превознесува, не се гордее…”
Љубовта останува за да се стремиме кон неа.
И, еве, ко’ патници судбата сретение ни носи…
оти браќа и сестри сме од љубов неовоземска создадени,
за да бидеме Црква и Литургија,
за да бидеме Храм за Евангелието.
А невидени, непрепознати, одродени чекориме.
Затоа, елате браќа и сестри во домов мој
да си згреете души свои по долгиот пат изоден.

Судбата сретение ни носи…

Ако, пак, повеќе сакате јас да дојдам при вас,
отворете ги Светите Двери ширум
Светлината да ја видам кон Светиот Олтар што води.
Ако, пак, Клучот се’ уште Сатаната го таи,
да & се препуштиме на Љубовта, браќа и сестри мои,
и да го запалиме згаснатиот факел на Олимп,
нека блесне светлина божествена на сиот простор,
да го изгониме Ѓаволот - оној кој што не’ раздели
како Каина и Авела, едноутробните;
и да зборуваме за Љубовта, та дури и јазиците да ни се различни,
оти е речено: “Оној кој зборува на јазик непознат,
тој не им зборува на луѓе, туку на Бога…”
Ние, браќа и сестри мои, зборувајќи за Љубовта
со Духот ќе ги кажеме сите тајни кои ќе не’ зближат,
оти на Олимп непознаници нема.
Од овој Сион да го допреме Небото
и од него да позајмиме сноп Светлина,
да се преоблечеме во нејзината убост
за да се препознаеме ко’ браќа и сестри
од едномајчинство и татковство евангелски,
да го пророчиме новиот Ден и да Го поканиме Бога
на нашата заедничка Трпеза на Љубовта
таму горе, на Олимп, каде чукункаменот е Иконата наша
за Молитвата на Љубовта.
Време е да се помолиме…


ПОРАКА ДО ГРЧКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Најнапред Човек сум и Македонка, пред се’.
И дрвото има свој идентитет.
И поетеса станав.
Првите две вредности ми се од Бога и од моите родители, а третата е дарение и се учи.
Родена сум во Скопје, главниот град на Република Македонија. Дипломирав на Катедрата за книжевност при Универзитетот “Свети Кирил и Методиј”, каде сум на постдипломски студии. Книжевното творештво (тринаесет книги) е Мостот преку кој се минува просторот кон непознатото. Во мојот космополитски дух како Македонка, Грција и грчката цивилизација заземаат длабоко инспиративна позиција. Оваа песна е плод токму на таквиот мој дух. Мојата подадена рака го очекува благонаклониот прифат од друга рака. Ете, од тоа зависи и денешниот и утрешниот ден за Балканот и пошироко. Ајде да ги разубавиме денононоЌијата за да им се разубави конечно и на предците и на потомците.
Поздравувајќи Ве, драги грчки колеги, Ви порачувам да ги сплотиме надежите, а безнадежноста да ја свиеме во свивката на минатоста. Да започнеме да го бележиме новото време...

--------------------

ВЛАДИСЛАВА СПИРОСКА





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting