Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
По повод на публикация

НОВ БЪЛГАРСКИ КУРШУМ СРЕЩУ ЯНЕ ОМРААЗАТА

Стойко Стойков


В броя от 30 април до 6 май 2011 г. на в. "Уикенд" на с. 77 е публикувана статия против Яне Сандански, озаглавена "Яне Сандански корумпиран от турците". Не бих обърнал внимание на драсканиците в този вестник, прочут рекордьор по несериозност и сензационалистичност на поднасяната информация дори в един такъв силно развит пазар на масовата манипулация, какъвто е българският, ако написаното не бе част от една тенденция за едновременно очерняне на войводата и негово побългаряване. Стремежът е хем да се отрече Сандански, хем да не се позволи македонците да го имат за свой герой.

Тази тенденция е съвсем видна в оформлението на страницата. Дадени са 5 снимки, като две от тях трябва да насочват към "българщината" на Яне – Яне като войник в българската армия и чета на Яне, като от всички четници се цитира името само на поета Пейо Яворов (явно, авторката с псевдонимното име Първолета Петкова не е знаела, че Яворов, макар и родом българин, счита Македония за своя истинска майка много повече, отколкото България, а себе си за син на Македония, както написва в предсмъртното си писмо). Следващите две снимки трябва да посочат, че Яне е аркадаш на османците. Едната е известната му снимка с Нуредин Бег от времето на Хуриета, на която е прикачен абсурдният коментар, че "от снимката личи, че двамата са се разбирали добре" – нещо, което от никъде не личи. Втората е озаглавена "Войводата ... сред османци". На снимката се виждат общо десет души, от които само трима са с фесове. Коментар за подобна "обективност" не е нужен. Петата е портрет на Яне.

Три основни мисли са изведени като ударни: "Поробителите го наричали "Наш Яне", плащали му 50 лири месечно", "Издавал тайните на ВМРО на османския вътрешен министър", "Войводата колаборационист въртял бизнес с минерални бани". Отделено е и специално каре, в което се твърди, че Яне Сандански е "един от символите на българската съпротива срещу турската власт в Македония", а веднага след това, че е бил корумпиран от отоманците и че "поробителите го подкупват след 1908 г." Интересно е, че след това се пояснява, че властта на тези поробители след 1908 г. "е значително по-либерална и се обявява за равноправие на етносите". Интересни "поробители" наистина! (За просташката употреба на понятия като поробители, турско робство и прочие не си заслужава дори да се говори.)

И така внушението е явно и несъмнено, както и невярно. Не е случайно, че не за всички революционери се появяват подобни обвинения. За Тодор Александров, приемал пари от България и Италия, за Иван Михайлов, който получава пари от България, Италия, Германия (последните две – фашистки), Турция, че дори и от комунистическата ДС, тези неща не са проблем. Проблем е, че Яне приемал пари от (младо)турците или Влахов от Коминтерна. Защо?! Ами защото обратно на опашатата лъжа, с която започва статията, Яне не е никакъв символ на българска съпротива в Македония. Той е символ, но на съпротивата срещу подялбата на Македония и срещу окупирането на Македония от България. Това не могат да му простят българските националисти.

Нека дадем няколко примера. Известен и христоматиен е случаят, когато по време на Илинденското въстание на връх Пирин планина той принуждава върховистките четници на поручик Стоенчев да свалят българските лъвчета от капите си. За време на това изнудено другаруване с върховистите Сандански дава и най-краткото и ясно определение на разликата между върховисти и централисти пред върховиста Белев: "...ние не искаме да заменим турската тирания и турските султани с други такива, дори и с българска тирания и с български княз. Ние искаме Македония да бъде автономна, независима, свободна, Македония на македонците... Вие искате свободата на Македония ... като средство, като етап за бъдещо завладяване и присъединяване, а при нас свободата, автономията на Македония е залегнала като основна цел. Ето къде е голямата разлика между нас – вътрешните, и вас - върховистите". Това не е частно мнение на Сандански. То е официалната позиция. Година по-рано официозът на Организацията в. "Право" съвсем недвусмислено заявява, че "Вътрешната революционна организация ще даде на всеки да разбере, че работи за единството и независимостта на Македония като свободна държава на Балканския полуостров". Гоце пък още през 1895 г. говори за резултата от успешното въстание като за създаване от Македония "независима държавица", а известна е и неговата мисъл "Ние се борим за свободна и независима Македония с широки права за сиромашното население". Яне не изразява само своята позиция, а и тази на учителя си Гоце Делчев. В същото цитирано негово изказване той обяснява и известната позиция на Делчев "Докато рамото ми крепи пушка, македонските планини са недостъпни за български офицери". Организацията не допуска български офицери в Македония, за да не вземат те в ръцете си военните сили на Организацията и да не предизвикат едно изкуствено и насилствено присъединяване на автономна Македония към България. Оттук е ясно, че не само автономията е крайна цел и се разбира като отделна македонска дръжава, но и че Яне, Гоце и въобще централиститие директно се противопоставят на присъединяването й към България.

След като на 8 април 1905 г. разбива четата на Стоянов край Кашина, Сандански обвинява пленените, че са платени и въоръжени от българския княз, за да завладеят Македония и заявява, че: "Македония няма да плаща дълговете на България ... че нямат нужда от български пушки, българска помощ, от Екзархията..."

На 5 юли 1905 г. лондонският вестник "Пал мал газет" публикува статия на д-р Карл Блайнд: "Сандански се представя като единствен представител - македонец. Той си е поставил за цел от Македония да създаде независима държава, която единствено би можела да влезе в състава на балканска федерация... Учените от комитета на Сандански създават граматика на македонски език като език на цялата област. Диалектът на битолския вилает е взет за основа на това ново македонско есперанто. Новият македонски език трябвало да изтласка българския и сръбския от Македония, защото той бил различен от езика, който се говори в България и Сърбия."

За да контролира Македонската революция, България създава Второ политическо отделение при Министерството на външните работи на Княжество България, което в първия си доклад от 25 март 1906 г. твърди: "Интернационалността на Организацията не значи прекъсване на всички връзки и отричане от нашата народност, както проповядват някои диви социалисти от типа на Сандански и Чернопеев. ... Хората, които наистина предизвикват съмнение в техните чувства към народното единство, за съжаление съществуват в организацията... те се отричат от политическата цялост с България и предпочитат да образуват от Македония отделна политическа единица ... Хората от тази група се вдъхновяват от мисълта, че живеят за Македония и само за Македония ... те хранят илюзии да не позволят на българския княз да сложи царска корона на главата си за сметка на Македония, а също така да защитават цялостта и независимостта на страната от грабежа на княза."

В навечерието на убийството на Сарафов и Гарванов Сандански е в София, където на събрание на лидери на левицата "Яне разви тезата, че е гибелно за македонското население и за самата България македонският въпрос да се третира в смисъл на национално обединение на българите... Всички, които агитират било в Македония, било извън нея на базата освобождение и обединение на българите, трябва да бъдат посрещани неприятелски от ВМОРО, така както се посрещат от Организацията сръбските и гръцките агитации и чети ... трябва да се работи за пробуждане на съзнанието на масите, че те са отделен народ, че имат право на самостоятелен живот и трябва да се борят за извоюване на своята свобода, без да се подпират върху чужда помощ, защото тези, които биха дошли да ги освободят, всъщност биха дошли да ги поробят."

Родолфо Фоа пише в италианския вестник "Л' Италиа Алл' Естро", че Сандански проповядвал в смисъл, че "Македонците ще освободят Македония без намеса на съседните държави: в Македония не трябва да има нито българи, нито сърби, нито гърци, нито ромънци, нито турци, а само македонци"

Гръцкият в. "Кери" на 1 август 1908 г. пише следното за Яне Сандански: "Той винаги се е борел за свободата на Македония, а никога не е настоявал да работи за Санстефанския договор и за присъединяването на Македония към България. Една след друга публикува прокламации, в които осмива ... онези славяногласни македонци, които се стремят към присъединяване на македонските земи към България. Сега Сандански, който няма никакви отношения с хората в София ... се намира в Солун, учи и държи проповеди за взаимна дейност на елините и славяногласните македонци. Както казва, той подава своята десница за сътрудничество между елините и славяногласните за македонското отечество ... Сандански ... ще помири елините македонци със славяногласното македонско население. Той ... може да помогне да се унищожат българските училища и да се отворят други, в които да се изучава славяногласният македонски език заедно с елинския."

В писмо до Фердинанд, посветено на среща, която е имал с Татарчев и Матов, д-р Никола Генадиев, като констатира, че тяхната организация се намира в "принизено положение пред Сандански" и че са на една крачка от минаването на младите на страната на Яне, коментира: "Не е разумно да отслабваме Вътрешната организация. Слаба, тя ще пропадне в борбата против Сандански и този злосторник ще излезе победител, това значи и скъсване с националните връзки между двата склона на Рила и подкрепа на антидинастическите елементи".

В дневника на българския търговски агент в Солун Шопов се съдържа сведение за разговор, проведен от него със солунския валия след Хуриета, в който твърди, че привържениците на Сандански настройват населението срещу България и Екзархията. Шопов твърди дори, че при евентуална война между България и Турция Сандански и Чернопеев "ще съумеят да поведат македонското население против българските войски".

Известни са и думите на Яне: "Ние имаме своя ... обща политическа програма (която) се състои в искането от Македония да се създаде автономна област в рамките на Отоманската империя. А най-много от всичко се плашим от това нашите скъпи приятели българите, сърбите и гърците да не дойдат да ни освобождават, защото те всъщност ще дойдат да ни поробят". Дълго остават да се предават сред населението от Мелнишко неговите думи "По-добре под турско, отколкото под българско".

Четири години след убийството на Сандански Тодор Александров в писмо до Владимир Карамфилов ще признае, че "... теснякът болшевик Х. Димов, анархистът лентяй Герджиков, шмекерът велзевул Гьорче и изменниците в миналото и сега на българския народ санданисти говорят и агитират, че трябва да се иска автономия на Македония, защото тя е отделна икономическа и географическа единица с отделен "македонски народ" със своя история от столетия и за да не плащали дълговете на България, а някои от тях се заканват така: "Ако по чудо бъде дадена цяла Македония на България, ние ще се борим с оръжие в ръка, за да не позволим това обединение'"

Ето такъв "българин" бе Яне и точно затова са всички опити да бъде оплют, но същевременно и фалшифициран.

Ето защо са били и всички опити да бъде убит, някои от които са описани и в разглежданата статия.


Той съвсем не е българин и редките изявления в тази насока не са нищо друго освен добре известният принцип на македонските революционери, че и с дявола са готови ортаци да станат само и само да постигнат целта си – автономна Македония. За Яне този дявол е бил Турция, а за неговите опоненти (Матов, Тодор Александров и компания) – България. По-рано Сарафов се опита да изиграе друг дявол – Сърбия, а още по-рано и Даме Груев и Петър Попарсов се преструваха на най-големи сърби пред сръбските власти с надежда, че ще имат възможност да развиват прикрита македонска дейност в Сърбия. Македонските революционери бяха възприели тактиката на апостол Павел да стават всичко за всички, само да спечелят някои, като бяха придобили маниера дори да казват на всеки това, което иска да чуе, само за да получат някаква помощ в името на идеята. А тя не бе присъединение към България, нищо, че и такива неща са казвани за пред българските власти и националисти, с цел да се сдобият с определена подкрепа. Това е тъжната реалност на Македонската революция, която няма нито един съюзник, чиито интереси да съвпадат с македонските. Ортаклъкът с дяволите обаче е рисковано предприятие. Не всички са успели да опазят душата си при тези натрапени нечисти отношения, но това не се отнася до Яне, а до неговите опоненти.

ВМОРО имаше две свои главни цели:
1. Автономия на Македония.
2. Предотвратяване на нейната подялба.


Свързвайки се с младотурците, Яне е защищавал именно втория принцип, без да забравя първия. Преговорите с младотурците за автономия на Македония не са изоставяни. Има и известни обещания от страна на последните в тази насока. Но Яне е бил неоспоримо прав, че в онзи момент запазването целостта на Турция е единственото, което гарантира и запазването целостта на Македония. Неговите опоненти при цялото си самомнение така и не съумяват да разберат, че ортаклъкът с България е директно предателство към втория принцип на Организацията и като слепци съдействат целенасочено за избухването на Балканските войни с рядко гнусните "магарешки атентати" (взривяване на натоварено с динамит магаре насред пазар в пазарен ден, при което се убиват и осакатяват почти изключително цивилни и невинни хора). По този начин те стават съучастници в подялбата на Македония. Не е случайно, че след като осъзнава какво е направил, Матов полудява, а пък другите ще се оправдават на първия си следвоенен конгрес, че не са знаели за плановете на българското правителство да дели Македония.

Но да се върнем към приемането на пари от държави. До 1906 г. Организацията избягва да приема такива, особено пък да мине на издръжка на някого. Недостигът на пари (а за революционна дейност са необходими огромни суми) след провала на Илинденското въстание принуждава някои ръководители да търсят начини да уредят редовно финансиране от различни страни. Известни са в това отношение авантюрите на Сарафов. След Рилския конгрес българската държава започва още по-решително да се намесва и подкупва различни революционни дейци, като за целта дори създава и специален разузнавателен отдел към външното си министерство. Въпросът - да се приема редовна помощ от България или не - става истинската причина за раздора в организацията. Така наречената десница е съгласна, с уговорката, че с това нямало да наруши независимостта си и нямало да поема никакви ангажименти. Съвсем фалшиво и нелепо извинение, тъй като всекиму е известно, че който плаща, той поръчва и музиката. Така наречената левица, а в това число и серчани, категорично се противопоставят на приемането на пари от българската държава, като продължават да бъдат народни революционери още две години. Те са последните народни революционери в Македония. След това всички македонски революционни групи без изключение ще се финансират от различни политически сили. Днес е лесно да осъдим Сандански и неговите другари, че са направили това, което всички други са направили преди тях, но дали такова осъждане би било почтено и морално? Те на практика са били принудени към подобна стъпка от активната подкрепа, давана от България на техните противници, и ожесточената акция на българските власти против тях.

Но при това за разлика от "десницата" санданиститие не приемат да им се плаща като революционери. След своето легализиране, след Хуриета, като активни поддръжници и, така да се каже, коалиционни партньори на младотурците и хора с влияние в местната власт (имат и депутат в турския парламент – Димитър Влахов) те получават редица постове в новата конституционна държава. Странно е, че тяхното влияние и законно участие им се вменява в грях. При това се цитират едва ли не като чиста монета думи на турски политици. Единият – министър и генерал, чието име не се посочва, в опит да се оправдае от обвиненията на опонентите си твърдял, че бил много добре информиран "за състоянието на македонската организация от човек от нейното ръководство – Сандански, комуто плащахме", за да заключи от това авторката на статията, че съгласно тези думи Яне бил предател. Второто е от окръжен управител в Солун, Кязим бей, който в спомените си твърди, че Яне е бил съветник на солунския вилает, че по негова препоръка се назначавали всички чиновници, че бил наел марикостенските бани и правото да изсече големи количества дървесина, което ощетило хората от Разложкия край, занимаващи се с дърварство. И двете твърдения са дадени без коментар, сякаш са света истина, въпреки очевидните противоречия и неистини, и личната мотивираност на двамата да твърдят такива неща. Министърът в опит да се оправдае просто здраво послъгва (явление, което сме наблюдавали често в парламентарен контрол). Яне не е бил член на ръководството на ВМРО никога, а по това време всъщност дори не е член на организацията, самонарекла се ВМРО, от която е осъден и на смърт. Той и неговите другари са се разделили с Матов и Александров повече от година преди Хуриета, така че по какъв начин Яне би могъл да информира турските власти за неща, които е нямало откъде да знае? На второ място от сравнението на двете изказвания е видно, че министърът-генерал лъже и за това, че на Яне са плащали за подобна работа – той е бил официален чиновник и е имал заплата – не са му плащали за информация. (А чиновници на заплата, но български, по това време са голяма част от водачите на десницата на ВМРО, без това да им пречи да се правят на революционери, за разлика от Сандански, който става съветник едва след като престава да бъде революционер). Кязим бей пък е очевидно зле настроен към Яне - нарича го хайдутин, а неговите другари обвинява в "извършване на убийства и други проклети дела". Разбираем е гневът на турския бюрократ, че революционерите са успели да му отнемат възможността да назначава в администрацията негови хора, и то, разбира се, турци вместо македонци, и то не други, ами комити (неразбираемо е обаче какво точно осъдително вижда в това авторката на материала). При това положение думите му трябва да се приемат с голяма резервираност, а не да се цитират като факт. Същото се отнася и за марикостенските бани и за правото да се секат дърва. Тези твърдения, дори да са истина, не показват корумпираност на войводата. Добре известно е, че той до края на живота си няма собствен имот, нито жилище, а живее сам (няма и семейство) в килия в Роженския манастир. Толкова ли е далеч от ума, че подобни източници на средства са били необходими за финансиране на обществената дейност на санданистите?

А те са имали такава и тя е била директно насочена в полза на населението и против надеждите на България за разширение за сметка на Македония. Аграрната реформа, за която се борят, е трябвало да осигури финансовата самостоятелност на македонското население. Настояването им да се закрият екзархийските и другите религиозни училища и да се заместят с държавни такива, опитът на някои от тях да отворят скопски университет (една комбинация между Петър Попарсов, Мисирков и Теодосий Гологанов), като се върне за скопски митрополит Теодосий (същият, който някога се опита да създаде самостоятелна македонска църква), настояването да се отнеме възможността на църквите в Турция да получават финансиране отвън и т.н. , и т.н. са щели да отнемат възможността на България да възпитава македонците в български дух и да им влияе чрез Екзархията.

За нещастие на санданиститие младотурците не изпъляват своите обещания, което докарва до скъсването с тях и до даване на активна военна подкрепа на съюзниците в Балканската война. Яне като несвързан с българското правителство не е можел да знае, че официалната цел на войната – автономия на Македония, е само маскарад (нещо, което неговите тясно обвързани с българските власти опоненти би трябвало да знаят). Той, както и хиляди други македонци, участва и се бори за създаване на автономна Македония. Известен е инцидентът в Солун, когато на банкета, организиран от българските офицери, той вдига наздравица: "Да пием за свободна и автономна Македония, за която се бореха и дадоха скъпи жертви съюзените балкански народи", за което едва не е убит от разгневените български офицери. България се е нуждаела от подкрепата на Сандански по време на Балканската война, ето защо отменя смъртната му присъда. Това обаче се оказва чисто лицемерие. България не е могла да прости на войводата, превърнал се в символ на съпротивата срещу присъединяването на Македония към България, нито да спре да се страхува от него. Нито да му вярва. Само след три години Яне Сандански е убит от хора на Александров със съдействието на българските власти. Не е случайно, че разследването е набързо прекратено, а обвиняемите - освободени. С това се слага началото на една от най-срамните страници на българската история – ортаклъка между власти и терористи, който през следващите десетилетия ще вземе хиляди жертви.

И тук стигаме до друг аспект на тенденцията да се очерни Яне – оправдаването на неговото убийство. Обикновено то се обяснява с това, че уж той е започнал братоубийствата във ВМРО, забравяйки, че всъщност опонентите му започват с опити за неговото убийство, а той просто е успешен в отговора си (странно е, че тук това обвинение е пропуснато). Така и в цитираната статия Яне се оказва виновен за убийството си – той е убит поради "срамотиите, които върши".

Не е учудващо, че никой не желае да поеме отговорността за смъртта му до днес и се правят внушения, че едва ли не е убит от възмутени членове на ВМРО. Всъщност това е наредено от ВМРО на Тодор Александров с подкрепата и съгласието на българските власти. Имайки предвид, че говорейки за Александров, Протогеров и компания, говорим за български държавни служители, тази мисъл би могла да се съкрати до точното – България уби Яне.

И така – бих разбрал позицията на българските националисти, които отричат Сандански – той не е техен и е нормално да не харесват противниците си. Но не мога да нарека иначе освен долен и гнусен опитът хем да се присвоява Яне, хем да се унижават споменът и делото му, само и само да не са македонски.

Яне Сандански е погребан от хиляди местни хора, верни на паметта му. И до днес гробът му е център, на който се събират македонците, за да заявят, че ги има и ще ги има. Нещо, което българските националисти също не могат да простят на Яне. Нито на последователите му. Ето защо се опитват, отново и отново, да убият неговия авторитет и да го демакедонизират. Напразно! И глупаво!

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


И мислите се превръщат в думи, думите запълват страници, за да отидат при читателите на в. "Народна воля" и да разгорят жаравата на вярата, че ще дойде и нашият, македонският ден. И така – брой след брой – срещите ни с Ян Пирински вече навлизат в 20-годишнината си. Чакани, жадувани, вълнуващи... И обещаващи, че ще има още много юбилеи!
ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!

От името на ОМО "Илинден"-ПИРИН и от наше име изказваме нашите честитки и поздравления на доказания македонски деец и наш съратник в борбата – Георги Христов (Ян Пирински) по случай осемдесетия му рожден ден! Благодарим ти за всичко, което си направил за правата на македонците в България като главен редактор на в. "Народна воля" и дългогодишен член на Централния съвет на нашата партия! Бъди жив и здрав, бай Георги, и продължавай все така да допринасяш за справедливата кауза с всичко, което пишеш, говориш и правиш, с примера, който даваш на по-младите, с неугасващия си оптимизъм и вяра в доброто! И за многая, многая лета!

Председателство на ОМО "Илинден" - ПИРИН (Ангел Безев, Ботьо Вангелов, Иван Сингартийски, Стойко Стойков)
БЛАГОДАРНОСТ!

С искрено уважение към всички, които ме поздравиха с осемдесетгодишния ми юбилей - роднини, близки, приятели, съратници, институции, читатели, сътрудници – им поднасям своята голяма благодарност. От своя страна им пожелавам много здраве и успехи в личния живот и в борбата за победата на общата ни македонска кауза!

Георги Христов

ЮБИЛЕЙНО

Дойдох на този свят – защо? И как
обречен и смирен да го напусна?
И за какво незнайният чудак
фаталната безсмисленост допусна?

Аз питам: на кого какво дължим
злочеста да е нашата съдба?
Какви са тайните непостижими?
Къде е отговорът - същността?

Какво невежество през вековете
заблудата натрапи във човека -
към идолите и към боговете
да търси път за своята утеха!

Нещастното човечество кърви
от векове в конфликти и войни.
И аз заварих този свят в злини
до днес - на осемдесет години!
Приех присъствието си в света,
приех го като даденост - борба
с неправдата. И заживях с мечта
за радост, щастие, за свобода.

Със бурите бушуващи на злото
в жесток двубой можах да издържа -
прозрял величието на доброто
чрез вярата в щастливата съдба.

И нов живот за вечни времена
човекът в бъдещето ще гради -
в безкрайния простор от светлина,
с вековните надежди и мечти!

Това ще бъде истинско отечество -
без граници, на цялата Земя,
в което възроденото човечество
ще сътвори дворец на радостта!

Георги Христов

Македонија пее

ЛИЛЈАНА

Еј, учи ме мамо, карај ме
како да ја земам Лилјана
Лилјана мома убава
Лилјана бела и црвена
Лилјана тенка висока
Лилјана ситен босилок
Лилјана една на мајка

Еј, учам те сине карам те
повикај триста мајстора
направи чешма шарена
наврати вода студена
сите селани Ќе дојдат
и Лилјанини другарки
ем сите калеш невести
белким Лилјана Ќе дојде.

Еј, послушал Стојан мајка си
повикал триста мајстори
направил чешма шарена
навратил вода студена
сите селани дојдоа
и Лилјанини другарки
ем сите калеш невести
кучка Лилјана не дојде.


МИЛКЕ ДУШО

Болен лежам мамо мори
срцево ме боли
срцево ме боли мамо
Милка не ми збори.

Рефрен:

Милке душо
срцево ме боли
Милка не ми збори.

Вчера вечер абер дојде
Милка за друг појде
Милка за друг појде мамо
в проклети душмани
в проклети душмани мамо
сите чорбаџии.

Болен лежам и Ќе умрам
зарад мојто либе
зарад мојто либе мамо
Милка пајтонџиска.


Поезија

ВРЕМЕ Е...

(до грчките творци под истиов ни свод)

Патници сме низ духот и просторот без крај
и ништо не вреди повеќе од нашите траги...
По нив ќе не’ препознаваат живите
кога ќе се идентификуваат по духот и по трагите свои
оти, и тие ќе чекорат низ оваа шир.
Ајде, тогаш, денес да се препознаеме по зборот, по думата,
оти, запишано е за нас дека сме Словото и Зборот
со кои се обликува Љубовта.

Време е да прозбориме за Љубовта.

Љубовта која ќе не’ препознае ко’ браќа и сестри
со Крст и Кандило во рацете…
И да велиме како светиот апостол Павле:
“Да зборувам на сите човечки јазици,
па дури и на ангелски,
штом љубов немам, ништо не сум…
Љубовта е долготрпелива, полна со добрина,
љубовта не завидува, љубовта не се превознесува, не се гордее…”
Љубовта останува за да се стремиме кон неа.
И, еве, ко’ патници судбата сретение ни носи…
оти браќа и сестри сме од љубов неовоземска создадени,
за да бидеме Црква и Литургија,
за да бидеме Храм за Евангелието.
А невидени, непрепознати, одродени чекориме.
Затоа, елате браќа и сестри во домов мој
да си згреете души свои по долгиот пат изоден.

Судбата сретение ни носи…

Ако, пак, повеќе сакате јас да дојдам при вас,
отворете ги Светите Двери ширум
Светлината да ја видам кон Светиот Олтар што води.
Ако, пак, Клучот се’ уште Сатаната го таи,
да & се препуштиме на Љубовта, браќа и сестри мои,
и да го запалиме згаснатиот факел на Олимп,
нека блесне светлина божествена на сиот простор,
да го изгониме Ѓаволот - оној кој што не’ раздели
како Каина и Авела, едноутробните;
и да зборуваме за Љубовта, та дури и јазиците да ни се различни,
оти е речено: “Оној кој зборува на јазик непознат,
тој не им зборува на луѓе, туку на Бога…”
Ние, браќа и сестри мои, зборувајќи за Љубовта
со Духот ќе ги кажеме сите тајни кои ќе не’ зближат,
оти на Олимп непознаници нема.
Од овој Сион да го допреме Небото
и од него да позајмиме сноп Светлина,
да се преоблечеме во нејзината убост
за да се препознаеме ко’ браќа и сестри
од едномајчинство и татковство евангелски,
да го пророчиме новиот Ден и да Го поканиме Бога
на нашата заедничка Трпеза на Љубовта
таму горе, на Олимп, каде чукункаменот е Иконата наша
за Молитвата на Љубовта.
Време е да се помолиме…


ПОРАКА ДО ГРЧКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Најнапред Човек сум и Македонка, пред се’.
И дрвото има свој идентитет.
И поетеса станав.
Првите две вредности ми се од Бога и од моите родители, а третата е дарение и се учи.
Родена сум во Скопје, главниот град на Република Македонија. Дипломирав на Катедрата за книжевност при Универзитетот “Свети Кирил и Методиј”, каде сум на постдипломски студии. Книжевното творештво (тринаесет книги) е Мостот преку кој се минува просторот кон непознатото. Во мојот космополитски дух како Македонка, Грција и грчката цивилизација заземаат длабоко инспиративна позиција. Оваа песна е плод токму на таквиот мој дух. Мојата подадена рака го очекува благонаклониот прифат од друга рака. Ете, од тоа зависи и денешниот и утрешниот ден за Балканот и пошироко. Ајде да ги разубавиме денононоЌијата за да им се разубави конечно и на предците и на потомците.
Поздравувајќи Ве, драги грчки колеги, Ви порачувам да ги сплотиме надежите, а безнадежноста да ја свиеме во свивката на минатоста. Да започнеме да го бележиме новото време...

--------------------

ВЛАДИСЛАВА СПИРОСКА





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting