Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
По следите на един отричан геноцид

ХОЛОКОСТЪТ И БЪЛГАРИЯ

Любомир Марков
(Продолжува од минатиот број)



Като реакция на разпространението на този мит е създаден Международен комитет за истината за Българския холокост - International committee for Bulgarian holocaust-era truth. На 1 март 2011 г. в Ню Йорк е проведена конференция на тази тема, написан е доклад, който е публикуван заедно със снимки от тези трагични събития. Всичко това може да бъде открито на английски на следния интернет адрес: http://www.alfassa.com/bulgaria.html
Този материал е базиран на публикуваното от International committee for Bulgarian holocaust-era truth, текстове от българската страница на уикипедия (използвана за съпоставка) и други материали.


В Македония еврейски общности се появяват още в античността. Известно е, че когато пристига в Македония, апостол Павел открива такива в Солун и Бер. Зад стените на трудно превземаемия Солун еврейската колония оцелява през цялото средновековие. Но основната част от еврейската общност в Македония е създадена през ХVl век, когато испанските владетели прогонват евреите от своите владения. Голяма част от тях се преселва в Османската империя, като някои идват в Македония. Особено големи общини са създадени в Солун и Битола. Дори в македонските народни песни търговската част на Солун често е свързвана с еврейското население. Многовековната традиция и богат живот на тези свързани помежду си общини е прекратен по време на Втората световна война чрез насилствено физическо унищожение на еврейското население в Македония и част от Тракия. По-голяма част от тази територия е окупирана от български войски и е подчинена административно на София. Българските административни, полицейски и военни власти ще организират арестуването и насилственото изселване на евреите с подчертано безчувствие и с нищо неоправдана грубост и жестокост.
България получава възможност да окупира Западна Тракия и Източна Егейска Македония (до р. Струма), както и по-голямата част от съвременна Вардарска Македония (без Тетовско – Стружко) в замяна на съюзяването си с Хитлер и Мусолини. Германските войски прогонват сръбските и гръцките войски, след което подаряват опразнената територия на България. Възхитената българска власт, едва настанила се в македонските градове, на 13 април 1941 г. бърза да изрази безкрайната си любов и благодарност към Хитлер, организирайки шумно тържество в София, цялата окичена със знамена на хитлеристка Германия и Италия - 100 000-ен митинг отива до германските и италианските представителства, а улици в София са преименувани на Адолф Хитлер и на най-изтъкнатите му генерали.
България от самото начало не е имала никакво намерение да защитава евреите в новоокупираните територии и затова, докато на останалото население е дадено по автоматизъм българско гражданство, на евреите такова не е дадено. За тях място в "Обединена България" не е предвидено. Така евреите остават беззащитни да чакат кога фашиститие ще се сетят за тях. Поради сравнително малкия им брой това не става веднага.
Българската държава обаче се готви за този момент и не пропуска шанса да ограби и тези евреи, независимо че не са нейни граждани. През 1942 г. им е наложен 20 % данък на имуществото, като на онези, които нямат да платят, собствеността им е продавана на търг, за да се покрие данъкът. Българските власти предвидливо събират снимки от всички евреи, а онези, които нямат такива, "услужливо" са заснемани от нает от властите фотограф. Наложеният режим и грабежът от основи променят живота на евреите в Македония. Според свидетелството на една еврейка от Битола през годините на окупацията те вече не се събират заедно, няма сватби и празненства. Съвсем естествено на евреите в Македония са стоварени същите тегоби и ограничения, които са наложени на сънародниците им в "Стара България", които бяха описани в миналия брой.
Когато войната със СССР започва да се развива зле за Германия, тя иска от цар Борис да й предаде евреите и той бърза да се съгласи. За разлика от реакцията срещу предаването на евреите от "Стара България" такава за евреите в "новите земи" няма и цар Борис решава да се възползва от това, за да демонстрира благодарността си към Хитлер.
На 3 февруари 1943 г. (дни след поражението на Германия при Сталинград) българските власти изготвят списък на предвидени за депортация евреи с имена, пол, професия и местоживеене. На 22 февруари е подписано и официално споразумение между хаубщурмфюрер Теодор Данекер и комисаря по еврейските въпроси Белев за депортацията им от Тракия и Македония. В паника пред депортацията мнозина евреи се опитват да получат българско гражданство (категорично им е отказано), други се спасяват, бягайки в Албания, някои предпочитат самоубийството пред изпращането им в лагерите на смъртта. На 2 март в навечерието на националния си празник България решава да си направи подарък, като приема закон на база на който е конфискувано цялото имущество на евреите. На 3 март (знаменателна дата наистина – "честит" празник на "обединена Санстефанска България") евреите от Кавала, Драма, Гюмурджина, Ксанти и Александрополис на брой 4 706 са вдигнати сред нощ от техните кревати, и отведени, едва облечени, в мразовитата нощ в градските складове, където са затворени. Три дни по-късно те всички са преместени в Драма, като за целта са принудени да вървят пеша, тласкани от български военни части, бързащи да ги отведат до места с жп линия. Мнозина умират по пътищата от студ, недохранване и побой.
В Драма те са затворени в тютюневите складове, където са държани до последната седмица на март. Тогава са натоварени и заключени в животински и товарни вагони на влакове и превозени до пристанището в гр. Лом. В един случай влакът спира в трудов лагер, където рано сутринта еврейските лагерни роби са разбудени от нещо, звучащо като "плач на птици в клетки". Свидетел казва, че е видял белобрад стар евреин, Сефаридски старейшина, който викал: "Не се плашете, братя, спасението иде!"
На 22, 25 и 29 март евреите от Беломорието са депортирани с български полицейски ескорт до Лом, където са натоварени на кораби за Виена. Във Виена са прехвърлени на влакове за Треблинка, където веднага след тяхното пристигане са хвърлени в газовите камери. Една от депортираните от Лом групи никога не пристига във Виена – корабът "Карагеорги" с 1100 евреи, които според едни сведения се издавят, когато корабът се преобърнал, а според други са били застрелвани във водата от българските и германските войници.
На 11 март 1943 г. са арестувани 186 евреи от Пирот, 3500 от Скопие, 550 от Щип, 3100 от Битола. Общо 7315 евреи от територията на днешна Република Македония.
За да не се бунтуват човешките стада, са лъгани, че ги водят в трудови лагери в Централна България.
Най-голямата еврейска общност във Вардарска Македония – битолската, е депортирана цялата. Насилието започва в два сутринта, когато българските администратори се събират в полицейските участъци из Македония. Българската армия блокира градовете, за да предотврати бягствата. Членове на българския комисариат по еврейските въпроси нахлуват по къщите и изхвърлят навън обитателите. Еврейският квартал в Битола бил разделен на десет части, като за всеки е отделен контингент полиция и войници. След като битолските евреи са затворени в гето, тяхното имущество е разграбено. В града е наложен полицейски час и всяко движение – забранено. След опразването на домовете полицията проверява къща след къща, за да се увери, че всички евреи са изведени. Конфискуваното имущество само от Битола е продадено за 19 564 486 лева. Разбира се, тук не е включено откраднатото. Евреите от селата са докарани пеша до жп линията през мартенския сняг. Всички са натоварени на животински вагони, без да им се даде нито храна, нито вода, нито светлина за вагоните. Не са осигурени тоалетни, а мнозина са принудени да стоят през целия път прави поради липса на място в претъпканите вагони. Остават заключени във вагоните 17 часа, след което са затворени в склада на тютюневия монопол в Скопие. Оцелял от това пътуване към Скопие споделя:
"Те ни натовариха с багажа на вагони по 60 души във всеки, мнозина от които – правостоящи. Децата плачеха... жена клекна, за да ражда ... в полунощ пристигнахме в Скопие. Вагоните бяха отворени и ние бяхме наблъскани в две големи сгради ... вътре българските войници ни биеха безмилостно. Времето бе мразовито, имаше малко храна и само няколко одеяла и евреите бяха непрестанно проверявани, бити и унижавани ... Жени и момичета бяха изнасилвани."
(Според констатациите на Световния еврейски конгрес отношението на българските власти към евреите е било също така жестоко и нехуманно както това на самите нацисти.)
Господин Сарфати допълва: "Ние не знаехме какво ни очаква, но ужасното отношение, което получавахме от страна на българите, ни показваше стойността на дадените ни обещания, че ще бъдем отведени в български трудови лагери".
След пристигането са затворени по 500 души в помещение без отходни ями, без вода и храна. Никой не може да поглежда през прозореца, без риск да бъде застрелян. Хората са принудени да свалят всичките си дрехи под претекст, че държавните служители търсят укрити ценности. Евреите са държани тук десет дни и след това натоварени на влакове при извънредна грубост. Влакът отнася евреите от скопския монопол право в Треблинка. Пътуването им отнема 6 дни и през цялото това време те са заключени в животинските или товарните вагони. Голям брой от тях умират по време на транспортацията.
"До този последен момент ние вярвахме, че ще бъдем изпратени в централните области на България, както ни обещаваха. Но когато видяхме германците, осъзнахме, че смъртта ни е решена и че германските железници ще ни отведат в Полша. Избухна отчаян плач. Влакът тръгна. От тесните прозорци на вагоните стърчаха махащи ръце. Ние, които бяхме останали назад в сградите, избухнахме в горчиви сълзи." (Алберт Сарфати).
На 22 март сутринта към 2300 македонски евреи (главно скопяни) са натоварени на 40 животински вагона. От влака можели да се чуят викове на юдео-испански: "Помощ, вода!" Сред тях са 134 дечица под 4 - годишна възраст и поне 194 между четири и десет години. Пристигат в Треблинка след шест дни.
На 25 март германски и български войници натоварват 2400 македонски евреи на товарни вагони. В този транспорт са включени всичките 550 щипски евреи и към 2000 от Скопие и Битола. Във всеки вагон има по 60 – 70 души с техния багаж. Всеки един – от най-малкия до най-стария - носи личен багаж. С наведени глави приближават черния влак, пред всеки един вагон на който стои български и германски полицай, проверяващи по списък. Няма място за седене в претъпканите вагони.
Последната композиция е натоварена на 29 март с 2400 евреи, от които 2300 от Битола. И този влак е изпратен за Треблинка.
Наскоро след това българският Министерски съвет издава едикт, с който заповядва да се ликвидира останалата лична и обществена собственост на евреите.
Мъжете, жените и децата от 23 различни общности от "Нова" България, Тракия и Македония са убити. Вековната история на евреите в Македония на практика е доведена до своя край.
Това е накратко истината за "спасяването" на евреите в България. 20 % от тях са унищожени с активно българско държавно участие. Всеки пети е убит. Останалите са ограбени, бити, унижавани и използвани за робски труд. Наистина тези, които оцеляха, са щастливи и благодарни – нали все пак са живи. Но как може някой да се гордее, че е извършил такъв вид спасение? Че и да очаква да го хвалят и да му благодарят. И особено държавата, която има дял в унищожението и унижението, но не и в спасяването. Смелата акция на отделни достойни хора и развитието на войната са тези, на които трябва да се благодари.
Смешно и гнусно е със задна дата да се представят нещата, сякаш ограбването и трудовите лагери са имали за цел спасяването на евреите. Не, не са имали такава цел – били са етап от плана за унищожението им. Не са криви тогавашните български власти, че не успяха навреме да предадат всички евреи - те съвестно се постараха. Германия е крива, че взе твърде бързо да губи войната през 1943 г. И страхливостта и нагаждачеството на властите в България.
И още един въпрос – когато някой нарече окупацията на Македония през 1941 – 1943 г. с истинското й име – окупация, държавата тук реагира – това не било окупирана територия, а съставна част от държавата. Когато обаче стане дума за изпращането на евреите в Треблинка – тогава изведнъж се оказва, че това не било българска територия и за това не можело да се направи нищо, нито пък трябва да отговаря България. А кой?

Когато броят жертвите, властите не броят онези от Македония – сякаш са се случили на Луната. Когато някой бяга от истината и отказва да поеме отговорност за своите дела, винаги се стига до такива абсурди. Не случайно в последно време като алтернативно име на дръжавата се налага Абсурдистан. А и национализма с пълно основание можем да наречем абсурдистански или великоабсурдистански.
И бих искал да призова за минута мълчание за жертвите на чудовищния абсурд на фашизма. Минута мълчание, която обвинява!

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


И мислите се превръщат в думи, думите запълват страници, за да отидат при читателите на в. "Народна воля" и да разгорят жаравата на вярата, че ще дойде и нашият, македонският ден. И така – брой след брой – срещите ни с Ян Пирински вече навлизат в 20-годишнината си. Чакани, жадувани, вълнуващи... И обещаващи, че ще има още много юбилеи!
ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!

От името на ОМО "Илинден"-ПИРИН и от наше име изказваме нашите честитки и поздравления на доказания македонски деец и наш съратник в борбата – Георги Христов (Ян Пирински) по случай осемдесетия му рожден ден! Благодарим ти за всичко, което си направил за правата на македонците в България като главен редактор на в. "Народна воля" и дългогодишен член на Централния съвет на нашата партия! Бъди жив и здрав, бай Георги, и продължавай все така да допринасяш за справедливата кауза с всичко, което пишеш, говориш и правиш, с примера, който даваш на по-младите, с неугасващия си оптимизъм и вяра в доброто! И за многая, многая лета!

Председателство на ОМО "Илинден" - ПИРИН (Ангел Безев, Ботьо Вангелов, Иван Сингартийски, Стойко Стойков)
БЛАГОДАРНОСТ!

С искрено уважение към всички, които ме поздравиха с осемдесетгодишния ми юбилей - роднини, близки, приятели, съратници, институции, читатели, сътрудници – им поднасям своята голяма благодарност. От своя страна им пожелавам много здраве и успехи в личния живот и в борбата за победата на общата ни македонска кауза!

Георги Христов

ЮБИЛЕЙНО

Дойдох на този свят – защо? И как
обречен и смирен да го напусна?
И за какво незнайният чудак
фаталната безсмисленост допусна?

Аз питам: на кого какво дължим
злочеста да е нашата съдба?
Какви са тайните непостижими?
Къде е отговорът - същността?

Какво невежество през вековете
заблудата натрапи във човека -
към идолите и към боговете
да търси път за своята утеха!

Нещастното човечество кърви
от векове в конфликти и войни.
И аз заварих този свят в злини
до днес - на осемдесет години!
Приех присъствието си в света,
приех го като даденост - борба
с неправдата. И заживях с мечта
за радост, щастие, за свобода.

Със бурите бушуващи на злото
в жесток двубой можах да издържа -
прозрял величието на доброто
чрез вярата в щастливата съдба.

И нов живот за вечни времена
човекът в бъдещето ще гради -
в безкрайния простор от светлина,
с вековните надежди и мечти!

Това ще бъде истинско отечество -
без граници, на цялата Земя,
в което възроденото човечество
ще сътвори дворец на радостта!

Георги Христов

Македонија пее

ЛИЛЈАНА

Еј, учи ме мамо, карај ме
како да ја земам Лилјана
Лилјана мома убава
Лилјана бела и црвена
Лилјана тенка висока
Лилјана ситен босилок
Лилјана една на мајка

Еј, учам те сине карам те
повикај триста мајстора
направи чешма шарена
наврати вода студена
сите селани Ќе дојдат
и Лилјанини другарки
ем сите калеш невести
белким Лилјана Ќе дојде.

Еј, послушал Стојан мајка си
повикал триста мајстори
направил чешма шарена
навратил вода студена
сите селани дојдоа
и Лилјанини другарки
ем сите калеш невести
кучка Лилјана не дојде.


МИЛКЕ ДУШО

Болен лежам мамо мори
срцево ме боли
срцево ме боли мамо
Милка не ми збори.

Рефрен:

Милке душо
срцево ме боли
Милка не ми збори.

Вчера вечер абер дојде
Милка за друг појде
Милка за друг појде мамо
в проклети душмани
в проклети душмани мамо
сите чорбаџии.

Болен лежам и Ќе умрам
зарад мојто либе
зарад мојто либе мамо
Милка пајтонџиска.


Поезија

ВРЕМЕ Е...

(до грчките творци под истиов ни свод)

Патници сме низ духот и просторот без крај
и ништо не вреди повеќе од нашите траги...
По нив ќе не’ препознаваат живите
кога ќе се идентификуваат по духот и по трагите свои
оти, и тие ќе чекорат низ оваа шир.
Ајде, тогаш, денес да се препознаеме по зборот, по думата,
оти, запишано е за нас дека сме Словото и Зборот
со кои се обликува Љубовта.

Време е да прозбориме за Љубовта.

Љубовта која ќе не’ препознае ко’ браќа и сестри
со Крст и Кандило во рацете…
И да велиме како светиот апостол Павле:
“Да зборувам на сите човечки јазици,
па дури и на ангелски,
штом љубов немам, ништо не сум…
Љубовта е долготрпелива, полна со добрина,
љубовта не завидува, љубовта не се превознесува, не се гордее…”
Љубовта останува за да се стремиме кон неа.
И, еве, ко’ патници судбата сретение ни носи…
оти браќа и сестри сме од љубов неовоземска создадени,
за да бидеме Црква и Литургија,
за да бидеме Храм за Евангелието.
А невидени, непрепознати, одродени чекориме.
Затоа, елате браќа и сестри во домов мој
да си згреете души свои по долгиот пат изоден.

Судбата сретение ни носи…

Ако, пак, повеќе сакате јас да дојдам при вас,
отворете ги Светите Двери ширум
Светлината да ја видам кон Светиот Олтар што води.
Ако, пак, Клучот се’ уште Сатаната го таи,
да & се препуштиме на Љубовта, браќа и сестри мои,
и да го запалиме згаснатиот факел на Олимп,
нека блесне светлина божествена на сиот простор,
да го изгониме Ѓаволот - оној кој што не’ раздели
како Каина и Авела, едноутробните;
и да зборуваме за Љубовта, та дури и јазиците да ни се различни,
оти е речено: “Оној кој зборува на јазик непознат,
тој не им зборува на луѓе, туку на Бога…”
Ние, браќа и сестри мои, зборувајќи за Љубовта
со Духот ќе ги кажеме сите тајни кои ќе не’ зближат,
оти на Олимп непознаници нема.
Од овој Сион да го допреме Небото
и од него да позајмиме сноп Светлина,
да се преоблечеме во нејзината убост
за да се препознаеме ко’ браќа и сестри
од едномајчинство и татковство евангелски,
да го пророчиме новиот Ден и да Го поканиме Бога
на нашата заедничка Трпеза на Љубовта
таму горе, на Олимп, каде чукункаменот е Иконата наша
за Молитвата на Љубовта.
Време е да се помолиме…


ПОРАКА ДО ГРЧКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Најнапред Човек сум и Македонка, пред се’.
И дрвото има свој идентитет.
И поетеса станав.
Првите две вредности ми се од Бога и од моите родители, а третата е дарение и се учи.
Родена сум во Скопје, главниот град на Република Македонија. Дипломирав на Катедрата за книжевност при Универзитетот “Свети Кирил и Методиј”, каде сум на постдипломски студии. Книжевното творештво (тринаесет книги) е Мостот преку кој се минува просторот кон непознатото. Во мојот космополитски дух како Македонка, Грција и грчката цивилизација заземаат длабоко инспиративна позиција. Оваа песна е плод токму на таквиот мој дух. Мојата подадена рака го очекува благонаклониот прифат од друга рака. Ете, од тоа зависи и денешниот и утрешниот ден за Балканот и пошироко. Ајде да ги разубавиме денононоЌијата за да им се разубави конечно и на предците и на потомците.
Поздравувајќи Ве, драги грчки колеги, Ви порачувам да ги сплотиме надежите, а безнадежноста да ја свиеме во свивката на минатоста. Да започнеме да го бележиме новото време...

--------------------

ВЛАДИСЛАВА СПИРОСКА





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting