Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
За съвестта, наглостта и истината...

В МАКЕДОНИЯ ЗНАЯТ, ЧЕ ИМА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Петър Новоселски
(Продолжува од минатиот број)



Във Вардарска Македония в състава на Кралството на сърбите, хърватите и словенците (по-късно преименувано на Кралство Югославия), в официална употреба бил наложен сръбският (или по-точно сърбохърватският). Той е бил език на администрацията и на образованието и се употребявал във всички сфери на обществената комуникация. Македонският език бил сведен до диалектен език за домашна употреба. Въпреки това македонският език намира своята по-изтъкната употреба под формата на регионална литература.
Той става език на театралната сцена: пишат се и се изпълняват драми на македонски език. Тази форма се съобразявала с театралната традиция да се пишат и сценично да се поставят фолклорни драми на народен говор на голям брой театрални сцени в тогавашна Югославия. Тази активност в Македония започва с драмата „Ленче Кумановче” (1928 г.), по-късно преименувана на „Бегълка”, от Васил Ильоски, написана на кумановски говор, но става по-забележителна с изпълнението на драмата „Печалбари” (1935 г.)
Вместо на родния си говор – струмичкия, Антон Панов написал своята драма на западномакедонското наречие. Чрез това той се съобразил с наложената практика за издигане на западномакедонското наречие на равнище на език на литературата. Към тези стремления се включва и Ристо Кръле с драмата „Парите се отепувачка”, която написал на своя роден стружки говор.
Тези драми раздвижват културния живот в Македония между двете световни войни и афирмират употребата на македонския език.
Книжовни прояви на македонски език се осъществяват и в поезията. Това особено намира израз с публикуването на „Бели мугри” (1939) от Кочо Рацин. С излизането на тази книга официалната югославска администрация се сблъскала с факта, че македонският език преживява еманципация на литературен език.
Рациновите „Бели мугри” дали тласък на развитието на литературата на македонски език и затвърдили ролята на централните македонски говори като основа за македонския литературен (стандартен) език.
Появата на литературни текстове на македонски език ще бъде характерна и за дейността на македонската емиграция в България.
В България македонският език е забранен за официална употреба, а асимилаторската политика на българската държава имала цел да унищожи македонската национална идентичност. В този период Пиринска Македония представлява глуха провинция в състава на българската държава. Македонският културен живот намира израз чрез активностите на македонската емиграция в София, организирана чрез Македонския литературен кръжок. Сред по-значителните литературни явления от този период изпъкват поетичните стихосбирки на Коле Неделковски „Мскавици” (1940) и „Пеш по светот” (1941).
От 1944 до 1948 г. в Пиринска Македония (в състава на НР България) започва употребата на македонския литературен език чрез отваряне на училища, театър и чрез други форми на културна еманципация на македонския народ.
През Втората световна война литературно-езиковите стремежи на македонски ориентираната емиграция в България се приобщиха към своята македонска майка.
...
Кодификацията означава приемане и систематизация на езикови правила и определяне на задължителна езикова норма. Тя представлява голямо историческо събитие в историята на един народ.
Кодифицираният език е нормиран език.
Кодификацията на македонския език е свързана със следните исторически събития:
- с решение на Първото заседание на АСНОМ (2 август 1944 г.) за въвеждане на македонския за служебен език в македонската държава;
- с официалното въвеждане на македонската азбука;
- с официалното въвеждане на македонския правопис.
Македонската държавност се утвърждава с историческите решения на Първото заседание на АСНОМ. Между тези решения от особено значение е Решението за въвеждане на македонския литературен език като служебен в македонската държава.
Също така, Президиумът на АСНОМ, като най-висш орган на македонската държава, през ноември 1944 г. назначил комисия, която трябвало да внесе Предложение за азбука и правопис на македонския език.
Първата комисия не оформила цялостно своите становища и след известни промени в състава на комисията, въпросът за азбуката и правописа се изяснил през май 1945 година. При това се поставили следните принципи:
1. В македонския литературен език трябва да се установят онези форми от централните говори, които в най-голяма степен ще свържат всички наши говори и ще бъдат леко приемливи за хората от всички наши краища.
2. В македонския литературен език трябва в най-голяма степен да се изрази неговата народна основа. Речникът на литературния език да се обогатява с думи от всички наши диалекти, да се изграждат нови думи с живи съставки, и да се усвояват и чужди заемки само колкото е необходимо.
3. Македонската азбука да бъде съставена от толкова букви, колкото звуци има в литературния език. Правописът да се изработи върху фонетичния принцип.
(Блаже Конески, Граматика на македонския литературен език, Култура, Скопие, 1982, стр. 56).
Комисията за азбука и правопис в окончателна форма формулирала своите становища в Резолюция, приета на 3 май 1945 година. На 5 май 1945 година тя е приета от Народното правителство на федерална Македония. Правописът на македонския език е узаконен на 7 юни 1945 г.
Приемането на азбуката и правописа представлява значим принос в процеса на кодификация на македонския литературен (стандартен) език.
С това се улеснява стандартизацията на езиковата норма в езиковата практика.”
х х х

Колкото и да са кратки цитатите (не може един цял учебник да бъде преведен и поместен на страниците на вестника), се налагат някои изводи: в македонския учебник се говори и за българския език, и за български просветни центрове, и за славянски език (езици) – въобще никъде не се налага грубо и тенденциозно мнението македонският език да е център на света. А това ставаше в цитатите в изброените в началото броеве, в които се налагаше убеждението, че в началото бе българското слово и всичко тръгва от него. За македонския език и за Македония просто глупашки се мълчеше и се мълчи, сякаш въобще ги няма...
И сега ослепяващо лъсна истината, че българският шовинизъм се е настанил перверзно в умовете дори и на езиковеди, които грубо и храбро фалшифицират историята, манипулират умовете на хората, лъжат – с други думи, вършат престъпление към себе си, към околните, към поколенията – минали, сегашни и бъдещи. С такива ли помисли и методи българските неовърховисти и националисти ще водят България по нови пътища към обединена Европа? Имат ли място в нея!?
А какво да кажем за добросъседството на Балканите, което същества като каракачановци, божидардимитровци, сидеровци и др., с помощта на учени лакеи, с голям мерак спъват и разрушават на дело, криейки се зад модерни слова? Не напразно великият македонски син Гоце Делчев навремето каза, че преди да се извърши въоръжена революция, е необходимо да се направи революция в умовете на хората. Разбира се, той бе прав, но с едно уточнение: революция в ума на някого може да се направи, ако той има...ум! А делата на някои, които тялом живеят в ХХI век, но духом са някъде в средновековието, говорят ясно кой какъв умствен багаж притежава...
Жалко за новото време! И за безвъзвратно загубените години на много български и македонски генерации, които искаха и искат да работят в модерни държави, в които толерантността, равенството и братството да бъдат водещи към един нов, свободен свят – свят без политически граници, без потисничество и гнет, без лъжи, манипулации, фалшификации и мръсна демагогия, свят на достойни люде, на мир и прогрес. Свят, в който да се знае, че мачкаш ли достойнството на човека до теб, унижаваш и собственото си достойнство.

И да се осъзнае, че насаждаш ли омраза и страх, сам ставаш отвратителна жертва на тях! А изкуството да се живее в ХХI век се състои в това, хората да се научат да говорят на един общ език – този на разбирателството, на взаимното уважение, на езика на бъдещето! Но докога ще търпим да има между нас амеби, които не искат да говорят такъв език? Докога?

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ Е МАКЕДОНЕЦ И ЗА ТОА НЕМА ПАЗАРЕЊЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


Преди 108 години, на 4 май 1903 г., край село Баница, Серско, загина в сражение с турския поробител един от най-големите синове на Македония - Гоце Делчев.
Останаха безсмъртни думите му: “Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите!”

Македонија пее

ЦРНА СЕ ЧУМА ЗАДАДЕ

Црна се чума зададе
там' долу в Македонија,
там' долу Демир Капија.
Кој ќе се јунак избере
чумата да ја пропади?
Избрал се јунак, изнашол
млад Делчев, Гоце војвода,
тој појде в Македонија
чумата да ја пропади
од жална Македонија.
Темен се облак зададе
там' долу в Македонија,
там' долу Демир Капија.
Дали се црни облаци,
дал' ми се Турци поганци?
Не ми се црни облаци,
нит' ми се Турци поганци,
тук' ми се одбор комити,
ранет ми јунак носеа,
ранет ми јунак, млад Делчев,
со куршум в срце пронижан.
Делчев дружина говори:
"Дружино верна, зговорна,
кога ќе утре минете
низ моја града Кукуша,
мајка ми ќе ве пречека,
за мене ќе ве попита:
"Дека е Делчев војвода?"
Вие ќе нејзе кажете:
"Млад Делчев ти се посврши
за црната земја робинка,
за жална Македонија."


ГО фАТИЛЕ КЛЕТИ ТУРЦИ

Го фатиле клети турци
едно моме најубаво,
го фатиле клети турци, клети турци,
најубаво во селото.

Му врзале двете раце,
двете раце наопаку,
му врзале двете раце, двете раце,
двете раце наопаку.

Кажи, кажи, лично моме,
кај се крие Гоце Делчев?
Кажи, кажи, лично моме, малој моме,
кај се крие Гоце Делчев?

И да умрам клети турци,
јас за Гоце не кажувам!
И да умрам, да загинам, клети турци,
јас за Гоце не кажувам!


Поезија

ВРЕМЕ Е...

(до грчките творци под истиов ни свод)

Патници сме низ духот и просторот без крај
и ништо не вреди повеќе од нашите траги...
По нив ќе не’ препознаваат живите
кога ќе се идентификуваат по духот и по трагите свои
оти, и тие ќе чекорат низ оваа шир.
Ајде, тогаш, денес да се препознаеме по зборот, по думата,
оти, запишано е за нас дека сме Словото и Зборот
со кои се обликува Љубовта.

Време е да прозбориме за Љубовта.

Љубовта која ќе не’ препознае ко’ браќа и сестри
со Крст и Кандило во рацете…
И да велиме како светиот апостол Павле:
“Да зборувам на сите човечки јазици,
па дури и на ангелски,
штом љубов немам, ништо не сум…
Љубовта е долготрпелива, полна со добрина,
љубовта не завидува, љубовта не се превознесува, не се гордее…”
Љубовта останува за да се стремиме кон неа.
И, еве, ко’ патници судбата сретение ни носи…
оти браќа и сестри сме од љубов неовоземска создадени,
за да бидеме Црква и Литургија,
за да бидеме Храм за Евангелието.
А невидени, непрепознати, одродени чекориме.
Затоа, елате браќа и сестри во домов мој
да си згреете души свои по долгиот пат изоден.

Судбата сретение ни носи…

Ако, пак, повеќе сакате јас да дојдам при вас,
отворете ги Светите Двери ширум
Светлината да ја видам кон Светиот Олтар што води.
Ако, пак, Клучот се’ уште Сатаната го таи,
да & се препуштиме на Љубовта, браќа и сестри мои,
и да го запалиме згаснатиот факел на Олимп,
нека блесне светлина божествена на сиот простор,
да го изгониме Ѓаволот - оној кој што не’ раздели
како Каина и Авела, едноутробните;
и да зборуваме за Љубовта, та дури и јазиците да ни се различни,
оти е речено: “Оној кој зборува на јазик непознат,
тој не им зборува на луѓе, туку на Бога…”
Ние, браќа и сестри мои, зборувајќи за Љубовта
со Духот ќе ги кажеме сите тајни кои ќе не’ зближат,
оти на Олимп непознаници нема.
Од овој Сион да го допреме Небото
и од него да позајмиме сноп Светлина,
да се преоблечеме во нејзината убост
за да се препознаеме ко’ браќа и сестри
од едномајчинство и татковство евангелски,
да го пророчиме новиот Ден и да Го поканиме Бога
на нашата заедничка Трпеза на Љубовта
таму горе, на Олимп, каде чукункаменот е Иконата наша
за Молитвата на Љубовта.
Време е да се помолиме…


ПОРАКА ДО ГРЧКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Најнапред Човек сум и Македонка, пред се’.
И дрвото има свој идентитет.
И поетеса станав.
Првите две вредности ми се од Бога и од моите родители, а третата е дарение и се учи.
Родена сум во Скопје, главниот град на Република Македонија. Дипломирав на Катедрата за книжевност при Универзитетот “Свети Кирил и Методиј”, каде сум на постдипломски студии. Книжевното творештво (тринаесет книги) е Мостот преку кој се минува просторот кон непознатото. Во мојот космополитски дух како Македонка, Грција и грчката цивилизација заземаат длабоко инспиративна позиција. Оваа песна е плод токму на таквиот мој дух. Мојата подадена рака го очекува благонаклониот прифат од друга рака. Ете, од тоа зависи и денешниот и утрешниот ден за Балканот и пошироко. Ајде да ги разубавиме денононоЌијата за да им се разубави конечно и на предците и на потомците.
Поздравувајќи Ве, драги грчки колеги, Ви порачувам да ги сплотиме надежите, а безнадежноста да ја свиеме во свивката на минатоста. Да започнеме да го бележиме новото време...

--------------------

ВЛАДИСЛАВА СПИРОСКА


ИМЕТО ВЕКОВИТО

Не тагувај мајко Македонијо
За името твое вековито.
Не крши се како чаша на парчина,
Оти си јака, појака од каменот.
Името мајко не го менуваме
На клетници алчни не му кевуваме.
Зародишот ти е антички
Од богови на Олимп македонски
Име по бог Македон
По Голема мајка неолитска.
Името ти е исковано на пари златни и сребрени
Со лик на цареви и кралеви
Со лавови и рисови монетисано,
Со цркви, манастари
Флори и фауни
Мозаици и пауни апоенисано.
Името ти е мајко кумувано
Од Бог семоќен дарувано
Со крштално во Библија записано.
Името ти е мајко црвено
Од крв македонска пролеана,
А светло златно од Вергина угреано
Со срма во руво завезано
На бајрак Илинденски завеано
Славно во песни опеано
Тажно по семе низ свет расеано.
Не тагувај мајко Македонијо
И во Егеј и во Пустец и на Пирин
Еделвајс самотен, Македонија те вика.
Во срцата македонски тетоважа те имаме
На вратот амајлија те носиме
За род и пород за навек.

ОЛГА ВЕЛЈАНОСКА Ј.


АПОСТОЛЪТ НА МАКЕДОНИЯ

Пет века под сатър. Пет века гниха
дедите ни във робския хомот.
Горчивите сълзи ли те родиха,
кървящата земя ли вдъхна в теб живот

да тръгнеш срещу векове смирение,
с дела и мисъл надживял смъртта,
превърнал свойте дни в богослужение
на святата богиня Свобода,

възправен срещу черната прокоба,
надвиснала от дълги векове,
за да превърнеш сгърбените роби
във хора, що не свеждат вратове?

Повярваха. Кълняха се във тебе,
посрещаха те като божество.
Мъжествено приеха своя жребий
и зрееха за свой’то тържество.

Крила добиха за свободен полет,
ала без тебе щяха да са те –
ти падна в бой в една тревожна пролет.
И Македония осироте...

Но македонецът глава не сведе,
изправи се във целия си ръст –
от теб научил в бъдното да гледа,
той бе готов да носи своя кръст.

ПЕТЪР МИЦКОВ





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting