Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ЗОГРАФСКИ АЛЕКСЕЙ. Възрожденец. Роден в село Ралица, Дебарско. Прякора си получил по време на учението си в Зографския манастир. Учител в църковната община във Велес. Известен с беседите си, които изнасял на празниците на солунските братя Кирил и Методий и техните ученици св. Климент и св. Наум. Всъщност от 1867 година с неговите беседи във Велес започнало отбелязването на техните дни като народни празници.

ДРАНДАР АНТОН. Публицист. Велешанец, високообразована личност. Роден през 1837 година във Велес. Гимназия завършил в Будапеща, а правни науки в Лондон. Когато се завърнал в Татковината, се занимавал с търговия. Преселил се в България, където и останал до края на живота си(1925 г.) Публикувал много трудове за положението в Македония. Поддържал политическия сепаратизъм. Това свое мнение особено ясно изразил в изследването си „ По повод едно движение в Македония”, публикувано в Брюксел през 1900 година под псевдоним А. Брутус. В него той подчертал: „ Жителите на Македония не искат да бъдат присъединени нито към България, нито към Сърбия, нито към Гърция. Те искат, те силно искат да живеят човешки живот в една автономна земя. Тяхната парола е „Македония – на македонците!” Между другите, автор и на изследванията „Положението на християните в Македония” и „Турската администрация в Македония”.

АНДРЕЕВА ТИНА – ЦВЕТА. Героиня от Вичо и Грамос. Една от най-изтъкнатите жени в Демократичната армия на Гърция /ДАГ/. Псевдонима Цвета получила след изпълнение на ролята на Цвета в представлението „Македонска кървава сватба” от Войдан Чернодрински, представено в село Емборе, Кайларско, през 1944 година. Активен деец на НОФ и АФЖ в Егейска Македония. Загинала храбро през май 1949 година на връх Калкатурие на Неретската планина като борец от Осемнадесета бригада на ДАГ.

АНДОНОВ МЕТОДИЯ – ЧЕНТО. Пръв председател на Президиума на АСНОМ. Роден през 1902 година в Прилеп. По занятие търговец, почитан в града заради своята честност и патриотизъм. Приел и защитавал македонската национална кауза. Като виден гражданин включен в политическия живот на Прилеп. На изборите през 1938 година като самостоятелен кандидат на листата на опозицията получил най-много гласове. Не бил избран за депутат поради държавната великосръбска манипулация с изборната система. Един от организаторите на Илинденските демонстрации в Прилеп (1939), за които бил затворен в тъмницата Велика Кикинда. През 1940 година се застъпил за въвеждане на майчиния език при обучението в училищата и пак бил затворен и интерниран в Банна Баща. По време на окупацията отказал да работи с българските окупационни власти. Неговият магазин за алкохол в Прилеп бил свърталище на комунистите от града, поради което бил интерниран в лагера „Чучулигово”- Петричко. След интернирането през октомври 1943 година преминал на свободна територия и се включил в Инициативния комитет за свикване на АСНОМ. На 2 август 1944 година, като участник в Първото заседание на АСНОМ, избран за председател на Президиума на това най-високо държавно тяло на Демократична федерална Македония (по-късно НРМ). На това заседание са приети историческите решения, с които е конституирана македонската държава: Решение за провъзгласяване на АСНОМ за върховно законодателно и изпълнително народно представително тяло и най-висок орган на държавната власт в Демократична Македония като равноправна федерална единица в Демократична федеративна Югославия; Декларация за основните права на гражданите в Демократична Македония; Признание и благодарност на Народноосвободителната войска на Македония; Решение за въвеждане на македонския език като служебен език в македонската държава; Провъзгласяване на Илинден – 2 август – за народен държавен празник на македонската държава. Методия Андонов е избран за председател на Президиума и на Второто заседание на АСНОМ на 29 и 30 декември 1944 година. Пръв председател на Народното събрание. В своите политически позиции Методия Андонов – Ченто се застъпвал за по-голяма самостоятелност на Републиката в отношенията с федералните органи. Същевременно поставил и въпроса за обединението на Македония. Тези негови позиции довели до сблъсък с официалната политика. През 1946 година подал оставка от всичките си постове. Обвинен, че иска отцепване на НРМ от ДФЮ и нейното поставяне под американски протекторат, а и поради въображаем опит за бягство през граница, осъден на 11 години затвор, където останал до септември 1955 година. Починал през 1957 година в Прилeп. Реабилитиран през 1991 година.

АЛЕКСИЧ ДЕЯН. Журналист и публицист. Роден през 1914 година в Скопие. Член на дружеството „Вардар” и на националното движение МАНАПО. В Комунистическата партия на Югославия от 1939 година. Главен и отговорен редактор на „Наша реч” – вестник за обществени, културни и стопански въпроси, орган на КПЮ за Македония (излизал от 1939 г. до 1941 г.), където освен на сръбски са печатени и статии на македонски език. През септември и октомври 1941 година член на Местния военен щаб в Куманово. След освобождението журналист и редактор в „Нова Македония” и в ТАНЮГ. Починал през 2001 година в Белград.

(По „Личности од Македонија”)