Мелник. Македонците отбелязаха 96 години от подлото убийство на Яне Сандански

С ПОЧИТ И ПРЕКЛОНЕНИЕ ПРЕД ПАМЕТТА НА СВОЯ ГЕРОЙ

Любомир Марков


На 17 април 2011 г. в гр. Мелник отново се събраха македонци от цяла Пиринска Македония и България, поклонници пред делото на великия македонски революционер Яне Сандански, да уважат паметта му с македонски песни и хора.

Както се казва в прочутата революционна песен „Ако умрам ил загинам, немој да ме жалите ... вие на гроб да ми дојте оро да заиграте ...Ей верни другари песна запейте мене спомнете!” Защото македонският народ не вярва, че те са наистина мъртви, щом делото им е живо. И също така знаят, че „Македония други ќе роди ќе ја ослободат!”
Организатори на тазгодишния всемакедонски събор бяха ОМО „Илинден” - ПИРИН, Австралийско-македонският комитет по правата на човека, Македонското международно движение за човешки права, Дружеството на репресираните македонци в България, Традиционна македонска организация ВМРО (независима), Македонско християнско братство „Св. пророк Илия”, Културно-просветно дружество „Никола Вапцаров”, КПД „Цар Самуил”, КПД „Илинден”, вестник „Народна воля”, бюлетин „Македонски глас”.
Съборът бе открит от водещия Боян Костов Бибишков с добре подбрани слова за Яне Сандански. Бяха положени цветя и венци на паметника на героя. Последва минута мълчание с падане на колене, след което бе изпълнен химнът на ОМО „Илинден” - ПИРИН „Народе македонски...”. Димитър Иванов от Шумен изнесе слово за Яне Сандански, прекъсвано от аплодисменти.
Поздрави до събора изпратиха Виножиито, Дружеството на егейците в Битола и членът на ръководството на ЕФА Димитри Йоану.
На събора пяха творчески групи от Разлог, Банско, Благоевград, групата на „Брежанските баби”. Гвоздей на програмата бе дуетът на Войо Стояновски с неговия племенник Владко Миладиновски. Войо започна с песента „Каде и да одиш, каде и да шеташ, не се срами не се плаши македонец да си!”. Една песен, която разни примитивни шовинистчета в България напразно се опитват да откраднат и фалшифицират. Войо Стояновски е колкото добър и известен певец, толкова и искрен патриот, който вече традиционно присъства на съборите за Яне Сандански (като успява по някакъв начин да се промъкне през българската гранична блокада) и вдига духа на пиринските македонци. Те пък му отговарят с любов и признателност. Дори след като свърши с песните, хората не го оставяха, ръкуваха се, прегръщаха го, благодаряха му, целуваха го, даваха му цветя, снимаха се с него...
Хората, които се виеха на ливадата в Мелник, нямаха край. Знамената на македонските организации се вееха навсякъде. Хората се веселяха. Проблеми нямаше. Полицията нормално си вършеше работата, без да притеснява никого. Малкото представители на Държавна сигурност висяха отстрани, като зле изпрани гащи на плет, и мрачно наблюдаваха веселието. Никой не им обръщаше никакво внимание.
Съборът започна в 11.00 часа, макар че още преди десет ливадата пред Паметника на Яне започна да се пълни с хора. Имаше над хиляда човека въпреки мрачното време. То обаче сякаш се съобрази и не падна нито капка. Съборът продължи до към три часа с много радост и веселие. През това време се реализираха различни прояви като събиране на средства за македонски инициативи, продаване на книги и др.
Представители на българските медии нямаше. Те, както сме се научили през годините, действат под команда и строй. Или са всички тук, или никой няма. Получат ли нареждане, се изсипват на куп и отчаяно търсят нещо лошо, за да могат да го напишат. Получат ли пък другата заповед – с верига не можеш да ги домъкнеш на македонско мероприятие. Нямаше ги и клонингите на Държавна сигурност - така наречените вемеровци. И те, горките, са под заповед. Има ли нужда държавата да се създава напрежение в Мелник – ето ги, готови да осигурят на държавните органи някакво оправдание, за да се забрани македонският събор. Реши ли държавата, че трябва да си трае – траят си и меверовчетата. Като кучки на верижка, дето няма кой да ги насъска.
Но докато тези отсъстваха, защото така са им заповядали, то македонските медии ги нямаше, защото не ги пуснаха. Отново. Българските власти пак доказаха, че мястото им е навсякъде другаде, освен в Европа. Първо категорично писмено отказаха на молбата на телевизия „Сонце” да заснеме събора в Мелник. Телевизията, поучена от миналогодишните маймунджилъци, когато спираха журналистите на българската граница по разни измислени причини, си подаде молба в българското посолство в Скопие, в която уведомяваше, че желае да изпрати екип на 17 април в Мелник и да заснемат македонския събор. С невероятна наглост от посолството дават следния отговор:
„Уважаеми господин Манговски, Уважаеми господин Мицковски,
В отговор на е-мейл на телевизия „Слънце” от 23 март 2011 г. и съпровождащото го заявление за разрешение за запис Ви уведомяваме, че не се разрешава на снимачен екип на телевизия „Слънце” да заснеме телевизионен репортаж в района на град Мелник в България на 17 април 2011 г.
Скопие, 4 април 2011 г.
Посолство на Република България”


Тези, които все пак опитаха да минат границата (като журналистите на в. „Дневник” например) и да дойдат да отразят събитието, пак не бяха пуснати. Това е България. И вместо тези журналисти да напишеха добри отзиви, че съборът е минал без проблеми и т.н., сега те ще сезират различни международни институции и ще напишат остри статии против България. И с пълно право. А после някой държавен кретен тук пак ще се развика, че имало антибългарска кампания в Македония.

Вече реагира, и то много достойно, Асоциацията на европейските журналисти в България (виж по-долу). И още много реакции се очакват.
И така напук на своите отрицатели, македонците в България пак почетоха паметта на своя герой и показаха, че са цивилизовани хора. Цял ден Мелник гледа и слуша македонския събор. Пък нека някой казва, че македонците ги няма!