Исторически истини от български учени - История на Македония до 336 година преди Христа

ЦАР ФИЛИП II МАКЕДОНСКИ

д-р Гаврил Кацаров
(Продолжува од минатиот број)



По-късно, в XIII-XII в. пр. Хр., когато вследствие някакъв натиск откъм север северозападните гръцки племена се раздвижили – част от това движение е и дорийското преселение – някое от илирийските, отчасти вече елинизувани племена, от Тесалия ударило към север и се установило в планинската област северно от Халиакмон; оттам по-късно то се спуснало в Ематия, дето покорило староседелското трако-илирийско население и основало македонската държава. Разбира се, това е само предположение, но то може да ни обясни и смесения характер на македонския език, и особената способност на македонците да възприемат елинизма. Така биха могли да се обяснят и личните македонски имена, които носят елински характер и не могат да бъдат заети от елините в по-късно време.
Не бива обаче най-после да забравяме, че старата история на Македония е покрита с дълбок мрак, и следователно ние не можем да знаем всички фактори, които са съдействували за бързото елинизуване на македонците.
Против това мнение, според което македонците трябва да се свържат по-тясно с илирите, се изказва Керст, понеже в историческо време двата народа се намират в непрекъсната вражда, причината на която Керст търси в различните държавни и културни отношения на тия народи. Тия разлики, разбира се, съществуват; вярно е също, че според Полибия във II в. пр. Хр. македонските боляри не разбирали илирийски. Ала това нищо не доказва против приетото от нас мнение, защото в историята имаме примери за непримирима вражда, и то тъкмо между близко сродни народи. Ние не знаем какви фактори са влияли да произлезе тая противоположност между македонци и илири. И цитуваното свидетелство на Полибия не доказва нищо, защото е от късно време, както е изтъкнал още O. Muller. Илирийският и македонският език са се развили върху различна етническа основа и следователно не е чудно, че въпреки първоначалното си сродство, те са се отдалечили значително един от друг. И днес гегите мъчно разбират говора на тоските, ако и двете племена да са албански.
И Кречмер твърди, че македонците се отличавали от илирийците и траките, защото те преименували някои от заварените илирийски и тракийски имена; така гр. Б у н о м ос (илирийско-епирско име) бил преименуван в Пела, а Едеса – в Еге. Но това може да се обясни, ако приемем, че македонците представят по-сетнешна илирийска вълна, която по-рано живяла по-дълго в съседство с гръцки племена и когато се населила в долня Македония тя вече се различавала по говора си от по-старото илирийско (вероятно пеонско) население, на което се дължи името Буномос. Във всеки случай и Пела не може да се обясни с гръцка етимология. А пък за Еге казахме вече по-горе, че е също илирийско.
В заключение ще кажем, че македонският народ се е образувал от разноплеменни елементи, които с течение на времето се слели в едно цяло. Казахме вече, че характерът на македонския език не може да се установи точно; във всеки случай незначителни са данните, които говорят в полза на мнението, че е бил гръцки диалект; вярно е само, че македонците били основно елинизувани. Белох смята за абсурдно твърдението, че един народ, който завоювал света, оставил своя език, за да възприеме чужд. Но ние знаем, че македонците, които нямали своя писменост, възприели атическия диалект като придворен и служебен, защото тоя език тогава е бил светски и културен език; във всеки случай, те не могли да употребят своя диалект, ако и да е бил гръцки според мнението на някои учени, а трябвало да си служат с един чужд диалект. Също така римляните, които сигурно не са имали по-малко национално съзнание от македонците, в своите сношения с финикяни, картагенци, евреи са си служили с елински език; и германските племена, които покорили Римската империя, съставяли своите закони на латински, а не на своя език; па най-после и българските ханове не са ли писали своите надписи на гръцки?
Изобщо трябва да забележим, че при разглеждането на занимаващия ни въпрос някои учени правят грешка, дето надценяват твърде много езика. Никой, разбира се, не отрича, че езикът е важен орган на националния живот; в него се отражават съществени черти на народния дух. Но не е само езикът, който създава и характеризира нацията; освен него играят роля и други елементи, напр. държавата, религията и пр. Езикът често пъти не е достатъчен, да се определи произходът на народа, защото историята ни дава примери за народи, които са си променили езика, и то не в много продължително време. Сродният език не доказва винаги и кръвно сродство между разни народи: испанците и ромъните говорят днес романски езици, ала тия езици са създадени от римското владичество; прадедите на ромъните са говорили тракийски, а пък тия на испанците – иберийски и келтски. Езикът не винаги обуславя националното самосъзнание; холандците говорят долнонемски диалект; но въпреки това нито те сами се смятат за германци, нито германците ги причисляват към своята нация. Американският народ, който се е образувал от съставни части, произходещи от други народи, въпреки английския си език не се чувствува като английски, а си има свое американско, силно национално чувство. Навеждаме тия банални примери, за да си проясним и произхода на македонския народ. В края на крайщата не е важно дали македонците са говорели някакъв гръцки диалект: по-важен е въпросът, какво е било националното им съзнание.
И в Македония в по-старо време носител на културата е била властвуващата класа, болярството; народната маса още не е взимала участие в това, което създава нацията. Македонска нация в смисъл на културна общност на всички класи на населението още не съществувала. Тепърва с реформите на Филипа II, който организувал селската маса, се почва приобщаването на тая маса към културата. Ако според Ренан нацията е „голяма общност, което се основава върху съзнанието за жертвите, които е направила и е готова да направи и в бъдеще, и върху съгласието и ясно изказаното желание да продължава общия живот”, трябва да признам, че условията за произхода на македонската нация са създадени във времето на Филипа. Не ще съмнение, че тогава македонският народ, ръководен от гениалния си цар, съзнал своята сила и се проникнал от мисълта, че има да изпълни важна историческа мисия. Историческите съдбини, които тоя народ преживял, принесените общи жертви за величието на държавата не малко са спомогнали да се сплотят в едно цяло разните племена, които населявали Македония, и да се самосъзнаят като една мощна нация. Не можем да не подчертаем тука думите на отличния историк на древността У. Кьохлер: „Трябва веднъж завинаги да се освободим от съвсем неисторическата представа, “че македонци и гърци в IV в. или по-късно, макар само в по-големи малцинства, се чувствували като едно; политически видни македонци, както речените царе (т.е. Филип и Александър) и повече от диадохите, не могли да не презират гърците като нация, при все че ценели гръцкото образование, в което участвували повече или по-малко: във всички исторически времена мощни народи, въодушевявани от силно национално чувство, са гледали от високо на други, дори и по-горе стоящи и по-цивилизувани народи. По-горд и по-самосъзнателен народ от македонците във времето на Александра може би никога не е съществувал.”

4. В противоположност на държавата-град, която е типичната форма на развитието на политическия живот в Елада, Македония е пространствена държава (Flachenstaat), в която териториалният принцип е тясно свързан с племенния. Докато държавата-град в пространствено отношение е ограничена, малка държава, териториалната държава може да се разширява и извън пределите на собствената нация. Относително формата на държавната уредба трябва да се забележи, че в първата тя е републиканска, а във втората – монархическа. В историята на македонската държава, която е създадена именно от монархията, ясно личи държавообразуващата сила на последната. И македонската монархия водела експанзивна политика, като е разширявала постоянно границите на държавата; успоредно с което е вървяло и засилването на царската мощ.
Пред вид на голямата роля, която е играла монархията в Македония, не е без значение отношението на царската династия към народа. Повдига се именно въпрос, дали македонските царе не са били от чуждо племе. Известно е, че те сами изкарвали своя род от Теменидите от Аргос (в Пелопонес), т.е. смятали се за потомци на Херакла, едно родословие, което е било признавано и от гърците. И някои от новите историци приемат, че действително македонската династия по своето потекло се отличавала от народа. Ала срещу това мнение с право е изтъкнато, че в македонската история ние не можем да открием следи от някаква племенна разлика между династията и народа. В дадения случай няма значение обстоятелството, че тая династия била признавана за елинска от гърците, защото родословието може да се обясни по друг начин.
Името Аргеади, с което се означавала тая династия, а може би и властвуващото племе, към което принадлежала, трябва да се свърже с гр. Аргос в Орестида, както е предположил още Абел и както днес се приема от повечето учени. Тука е родината на царския род, както можем да заключим и от посоката, по която се започнало разширението на македонската мощ. Когато станало нужда, в интереса на династията, да се съчини родословието, малко известният орестийски Аргос лесно е могъл да се замени с прочутия в сказанието пелопонески Аргос, дето едно време царували Хераклидите. Така съчиненото родословие е било признато от гърците, и, както ще видим по-долу, е изиграло важна историческа роля.

II.

Македония в предисторическо време. – Гръцки колонии по македоно-тракийския бряг. – Легенди за произхода на македонското царство.

Македония по известни причини е една от тия страни, които в археологическо отношение са още много малко изследвани. Поради това не може да се каже много нещо за предисторическата култура на племената, които са населявали Македония в тая епоха.
В Солунското поле са констатирани доста плоски могили със значителен размер (напр. при Платанаки, Топшин и пр.), които са произлезли чрез натрупване на поселищните пластове един върху друг. Втора група представят конусообразните могили, които са вероятно гробни могили.
Остатъците от глинени съдове (керамика), които са открити в плоските могили, имат повечето врязани украси; рисуваната керамика е слабо застъпена. За формата на съдовете не можем да си съставим понятие, защото цели съдове не са намерени. Тая керамика, която по техника и орнаменти има известна връзка с керамиката на старата Троя, се приписва от някои учени на тракийските племена, които са живели между Вардар и Струма.
В Дунавско-балканската област във време на новокаменния и новокаменно-медния период могат да се установят засега две културни групи с рисувана керамика: молдавска (Молдава, Трансилвания, Буковина, Бесарабия) и тесалийска. Трябва да забележим, че Тесалия чак до бронзовата епоха е свързана по тясно със северните, отколкото с южните области. Между тия две главни групи стоят други културни групи, които се простират от Сърбия към изток и се свързват с Троя, тия групи се характеризират с врязана керамика и оръжия от централно-европейски тип. В Сърбия ( напр. Винча) преобладава наистина врязана керамика, но има и рисувана, която отговаря точно на тесалийската. Рисуваната керамика в източна България по форма на съдовете и декорация има връзка с молдавската група, но си има и локални особености. Западнобългарските находки показват връзка със Сърбия. Керамиката на Тракия е подобна на източнобългарската, но си има и свои характерни черти; и в нея преобладават врязани орнаменти, особено комбинаця на спирални образци с геометрични. Характерно за орнаментиката на неолитската и неолитско-медната керамика в България е преобладаването на графитната боя. Някои от каменните оръдия в България показват връзка с Троя.
Дали Македония по своята предисторическа култура трябва да се свърже по-близко с Тесалия или с Тракия и България, засега не може да се каже. Това ще се реши тепърва след основното изследване на предисторическата култура в тая област.
В горните слоеве на споменатите македонски могили се срещат черепи от микенска керамика, която сигурно е била внасяна отвън. Това ни показва, че още във време на микенската епоха (14/13 в. пр. Хр.) южна Македония се намирала под влияние на културата, която цъфтяла в егейската област.
От следните културни епохи материалът е още по-оскъден. Трябва да споменем тука няколко гробни находки от халщатската епоха, произходещи от с. Букри (ок. 20 клм. югоизточно от Битоля) и от Гевгелийско. Това са бронзови фибули, гривни, бронзова фигурка на птица, и други накитни предмети, а също и част от глинен съд. Тия предмети намират най-близката си аналогия в халщатски находки от Босна, Хърватско и пр. и ни учат, че в първите столетия на последното хилядолетие пр. Хр. културата на вътрешна Македония е стояла в тясна връзка с тая на западните илирийски области.
По-късно се започва и елинското влияние върху Македония. Като главен проводник на елинската култура са служели побрежните колонии, които са поддържали живи търговските сношения с хинтерланда. Трябва да забележим, че бреговете на Македония и Тракия твърде рано привлекли вниманието на гръцките колонисти. По македоно-пиерийския бряг ние намираме евбейски колонии: Терма (до Тесалоника), Метона и Пинда, основани още в VIII в. пр. Хр. В същото време халкидци и еретрийци от Евбея усеяли с поселища трите езика на Халкидския полуостров между Солунския и Орфански заливи. Във времето на Филипа II тука наброявали до 32 града, повечето от които са били малки земеделски колонии, основани отчасти в предгръцки поселища, както ни учат негръцките им имена (напр. Меде, Тороне, Сингос, Сане и пр.). По-голям център произлязъл тука тепърва, когато повечето от тия градове се съселили (синойкизирали) в Олинт в 432 г. пр. Хр. В колонизацията на тия области надвес имал гр. Халкида (в Евбея), та по негово име бил наречен целият полуостров. Еретрийци се установили главно в Палена (дн. Касандра), която особено е пригодна за лозарство; по-важни градове тука били: Менде (при Каландра), Афитис (при дн. Атитос), Скионе (основан от ахейци от Пеллене). Върху истма (провлака), който свързва Палена с материка, е била разположена важната колония Потидея (при дн. Хандакс, основана вероятно още преди 8-ия в. от Коринт. На северния бряг на залива, който дели Палена и Ситония (дн. Лонгос), се намирали селищата Сермиле и Мекиберна (при Моливопиргос). В Ситония главният град бил халкидската колония Тороне (Тероне). В планинския Акте (Атон), който притежавал малко пространство, годно за обработване, еретрийци основали пет поселища: Тиссос, Клеоне, Акротоой, Олофиксос, Дион. В Атон до късно се запазило старото смесено население: бисалти, крестони, едони и ”тиренски пеласги”, които освен гръцки говорели и на своя език. Когато около половината на VII в. еретрийската мощ била съсипана поради дългата борба с Халкида, остров Андрос започнал самостойна колонизационна дейност. Целият бряг на Халкидика от Атон до Струма е бил зает от негови колонисти: върху истма на Атон лежи Сане, по-насевер Акант (при Йерисос) и Стагира (при Низворо), а на брега на Бисалтия не далеч от устието на Струма – Аргил.
Отвъд Струма се установили колонисти от Парос, чиято вражда с Андрос се дължи на съперничество в колонизацията и търговията по тракийския бряг. Около 660 г. паросци колонизирали острова Тасос под предводителството на Телесикл, баща на лирика Архилоха. От стиховете на последния, който участвал в поселването, узнаваме, че колонистите отначало имали да се борят с големи мъчнотии. Архилох нарича Тасос ”триж нещастен град”; там е събрана проклетията на цяла Елада и пр. Освен това колонистите водили упорита борба с тракийското племе саи, които населявали насрещния бряг и не искали да допуснат там неканените гости. Но тасосците надвили мъчнотиите; те спечелили част от тракийския бряг и златните мини при Скаптесиле в Пангей (Кушница, Пърнаръдаг), които около 480 г. давали годишен приход 80 таланта; основаните по брега техни тържища (емпории) Галепс, Ойсиме и пр. служели като посредници в търговията с вътрешността давали добър доход. Освен това тасосците продължавали да обработват златните руди в самия остров, които били открити още от финикяните. От всички тия извори тасосците около времето на персийските войни имали годишен доход 200-300 таланта, тъй щото те сами нямало нужда да плащат никакви данъци.
Иначе самият остров имал малко земя за земледелие; ненапразно Архилох го оприличава на „магарешки гръб, увенчан с дива гора”. Вино обаче се произвеждало в достатъчно количество, та могло и да се изнася чак в Сицилия и в южна Русия. В културно отношение Тасос е играл важна роля : неговата азбука и монетна система били възприети от племената на Пангейската област и проникнали по стария търговски път (по-сетнешна via Egnatia) чак до долня Македония.
Казахме по-горе, че ние не знаем в кое време македонците завзели долна Македония и основали своята държава. Едва ли старите писатели са разполагали с някаква историческа традиция за това старо време. Те ни предават само сказания, от които мъчно може да се извади някаква историческа ядка. Във всеки случай не ще бъде излишно да се запознаем накъсо с тях.
Херодот, като говори за Александра I македонски, ни съобщава следната легенда, която даваме тука в превод: „Пердика, прадядо на тоя Александър в седмо коляно, спечелил властта над македонците по следния начин. От Аргос избягали при илирийците трима братя от потомците на Темена: Гаванес, Аероп и Пердика; от Илирия минали в горня Македония и дошли в град Лебея. Тук те слугували за заплата при царя; единият пасял конете, другият - воловете, третият, най-младият, Пердика – дребния добитък. Жената на царя самичка им варела ядене, защото в старо време и владетелите били бедни откъм пари (а не само простолюдието). Всеки път, когато се пекъл хлябът, хлябът на малкия Пердика ставал двойно по-голям от първоначалния си обем. Понеже това ставало постоянно, царицата обадила на мъжа си. Последният, като чул, досетил се, че това е чудо, което предсказвало нещо велико. Той повикал наетите си слуги и им казал да напустнат страната му. Те му отговорили, че е справедливо да си получат платата, па тогава да си отидат. Царят, когото божеството лишило от разсъдък, като чул за платата, посочил на слънцето, чийто лъчи проникнали в къщата през комина, и казал:”Ето достойна за вас плата, която ви давам.” По-старите братя Гаванес и Аероп, като чули това, останали треснати; а малкият, който случайно имал нож, казал: „Приемаме, царю, що даваш” и с нож си обчертал върху пода слънчевата светлина, след което загребал три пъти от слънцето в пазухата си и се отдалечил заедно с братята си.
След като се отдалечили, някой от свитата на царя му обяснил, какво значи стореното от момчето и колко разумно то, най-младият брат, е взело даденото им от царя. Царят, като чул това, ядосал се и пратил конници против тях, за да ги убият. В тая област има река, на която потомците на тия аргоски мъже принасят жертви като на спасител. Водата на тая река, след като я преминали Теменидите, придошла дотолкова, че конниците не могли да минат през нея. След това Теменидите дошли в друга област на Македония и се поселили близо до градините, които, както казват, принадлежели на Мида, сина на Гордия; в тях растат диви рози, от които всяка има по 60 листа и по мириса си надминават всички други. В тия градини бил уловен и Силенът, както разказват македонците. Над градините се простира планина на име Бермион, която е недостъпна поради студа. От тая местност, след като я завладели, те предприемали нападения и покорили и останалата Македония.
От тоя Пердика Александър произлязъл така: Александър бил син на Аминта, Аминта – син на Алкета; баща на Алкета бил Аероп; баща на Аеропа – Филип; баща на Филипа – Аргей; баща на Аргея – Пердика, тоя същият, който придобил царската власт.”
Значи в началото на V в. пр. Хр. се смятало, че македонската царска династия произхождала от аргоските Темениди, т.е. от рода на Херакла. По-късно това родословие било изменено в смисъл, че за основател и родоначалник на фамилията бил поставен някой си К а р а н, който не е познат нито на Тукидида, нито на Херодота; тогава и сказанието за основаванието на царството получило друга форма. Според това сказание, което било използвано от Еврипида в драмата му ”Архелай”, Архелай, син на Темена, изгонен от братята си, отишъл при (мигдонския?) цар Кисей; последният, притискан от неприятели, обещал на Архелая да му даде царството и дъщеря си, ако го отърве от неприятеля. Архелай победил неприятелите и поискал от Кисея обещаната награда; но последният, по съвета на приятелите си, не искал да изпълни обещанието си и дори се готвел да премахне коварно Архелая. Именно той заповядал да изкопаят яма, да я напълнят с разпалени въглища и да я покрият отгоре с тънки клоне, та, като мине Архелай, да падне в нея. Като узнал за това от един роб на царя, Архелай примамил Кисея уж да се разговорят насаме и го хвърлил в ямата. След това, подбуден от едно предсказание на Аполона, отишъл в Македония, предвождан от коза, и там основал града Еге по име на козата.
Основанието на Еге от Кaрана разказва Трог Помпей у Юстина (VII 1,7):Каран събрал войска от Гърция и по заповед на оракула отишъл в Македония (Ематия): вървейки след едно стадо кози, което влизало в Едеса, той успял да се вмъкне незабелязано в града поради дъжда и мъглата. Като си припомнил за оракула, който му поръчал да си търси царство с помощта на кози, решил да основе там столица и нарекъл града Еге (от - коза). От тогава във всички походи вйската се предвождала от кози. След като прогонил Мида и другите царе, обединил разните племена и основал македонското царство. По-просто е предадено сказанието у Диодора според Теопомпа: Каран, брат на аргивския цар Фейдон, отива в Македония и помага на царя на орестите, който воювал с Кисея, царя на еордеите: след като успял да разбие еордеите, получил половината от завоюваната област, която му обещал царят на орестите заради помощта му. Там той основал един град, отдето завоювал Македония и установил своята власт. Негов наследник бил Койнос.
Павсаний разказва, че Каран, след като победил Кисея, издигнал победен знак (трофей), ала един лъв, излязъл от Олимп, съборил трофея и го унищожил. От това станало обичай, никой македонски цар да не поставя трофей след победа над неприятеля.
Както виждаме, гръцките генеалози свързали Карана с Фейдона и го смятали като единадесети потомък на Херакла или седми потомък на Темена, следователно като съвременик на Ликурга. За да се попълни списъкът на царете, между Карана и Пердика били вметнати царете Койнос и Тиримма. Ала тия родословни пресмятания не са почивали на сигурни данни. Теопомп поставял Фейдона в 9-ия в., а Ефор в 8-ия в. пр. Хр. И времето на Карана е било определено чрез пресмятане на поколенията (генерации). Когато е бил съставен списъкът на македонските царе, навярно е било установено точно само възцаряването на Александра I в 498 г. пр. Хр.; Александър има девет предшественици, за които били пресметнати девет поколения, всичко 300 години (едно поколение =33 1/3 г.); така е била установена 798 г. за начална година на Карана.
Когато Каран е бил поставен начело на македонския царски списък, измислени били за него и две родословия. Ала опитът на Гутшмид да извади от имената на родословията заключения за старата история на Македония с право се отхвърля от историците.
Изобщо в тия легенди мъчно може да се открие историческа ядка, защото и домашните елементи, които те съдържат, са преработени и преиначени от гръцките историци и митографи. Възможно е, че в легендата за Карана се крие един зоолатричен мит. Македонцитe първоначално са почитали един бог-козел с име Каран (=рогат); понеже и вълните били означавани с името aiges – те скачат като кози, - обиколеният с буйни потоци гр. Едеса бил наречен от тях с името Еге. Естествено легендата свързала града на козите с бога-козел, който е бил носен и пред македонската войска (като знаме). Царете, които изкарвали произхода си от него, първоначално се кичели с козя кожа, и от това облекло в историческо време останал само украсеният с рогове шлем.
Друга следа от зоолатрия (култ на животните) в първобитната македонска религия Reinach намира в името на македонския бог на войната Тавлос (=който дави), за който ще говорим по-долу в отдела за религията. Може би в македонската легенда Каран се е смятал и като победител на Олимпийския лъв.

III

Разширение на македонската мощ, васални княжества. – Пердика I, Аргей, Филип I, Аероп, Аминта I и отношенията му към Атина. – Персите в Македония.

Изходната точка за разширението на македонската мощ към долня Македония, т.е. в областта на долното течение на реките Аксий, Халиакмон и Лудиа, вероятно е бил гр. Еге, старата Едеса (дн. Воден), който до края на V в. бил столица на царството, а после, след като тя била преместена в Пела, останал като свещен град, дето се погребали македонските царе. По пътя си завоевателите разместили и изтикали илирийските и тракийските племена в различна посока. За това разширение на македонската власт най-важно известие дава Тукидид; то заслужава да бъде приведеено тука изцяло: „Към македонците принадлежат наистина и линкестите, и елимиотите и други племена по-нагоре, които са съюзници или поданици на македонците, но си имат свои собствени царе. Сегашната приморска Македония придобил най-напред Александър, баща на Пердика, и предците му, Теменидит е, които произлизали от Аргос; те зацарували, след като изгонили с оръжие в ръка от Пиерия пиерите, които после обитавали Фагрет и други места под Пангей отвъд Стримон; (и досега мястото под Пангея към морето се казва Пиерийска долина). От тъй наречената Ботиея те тъй също изгонили ботиеите, които сега живеят в съседство с халкидяните. От Пеония спечелили покрай р. Аксия тясна ивица, която се простира до Пела и до морето; отвъд Аксий до Стримон владеят тъй наречената Мигдония, от дето прогонили едоните. От сегашната Еордея изтикали еордеите, от които повечето погинали, а малка част от тях се поселили около Фиска; от Алмопия изгонили алмопите. Тия македонци покорили и други племена, над които владеят и до днес, също и Антемунт, Гресгония, Бисалтия и голяма част от земята на собствените македонци.Това всичко се нарича Македония.”
Някои историци се съмняват в достоверността на това известие на Тукидида;Costanzi, както изглежда, приема, че то се дължи на комбинация, с която се обяснява появата на еднакви племена (напр. ботиеи, пиери) в разни области на македонската държава. И действително едва ли може да се приеме, че е съществувала писмена историческа традиция в Македония преди времето на Александра I; наистина писмото рано ще да е проникнало в Македония чрез посредството на халкидските колонии, ала то едва ли се е употребявало много в тая първобитна епоха на македонската история. А пък устното предание, което ще да е съществувало в царската фамилия, е твърде мътен извор. При все това нямаме достатъчно основание да отхвърлим Тукидидовото известие, макар да е комбинация. Появата на еднакви имена в разни покрайнини на Македония може действително да се обясни чрез доброволно или насилствено разместване на населението.
За времето на завоеванията Тукидид не говори нищо; вероятно е, че те са вървели постепенно. Антемунт е бил взет от Аминта I, а Бисалтия и Пиерия тепърва от Александра I, вероятно след гръко-персийската война. Като най-стара придобивка трябва да се смята областта между Аксий и Халиакмон (старата Ематия), която дори и в по-късно време, след като македонското царство вече доста пораснало, си запазило име М а к е д о н и д а.
Тукидид (II 99) съобщава, че линкестите и елимиотите и други племена били васали на Македония; между последните трябва да причислим Пелагония, девриопите, еордеите и Ератира, но не и орестите, които в 429 г. пр. Хр. са напълно независими. Отвъд Линкестида и планината Бойон (дн. Грамос) Македонското царство до времето на Филип ll не се простирало.
Ние не знаем какви са били отношенията на горепоменатите васални княжества към Македония; може да се предполага, че зависимостта им от Македония ще да е била разли’на в разни времена; борбите, които водят македонските царе в V и lV в. против тия княжества показват, че те не били наклонни да се откажат лесно от своята независимост; при пръв удобен случай те отхвърляли македонския суверенитет. Нямаме сведения и за техните задължения към македонския цар: предполага се, че освен помощна войска те давали на царя и някакви давнини в пари или натура. Пълното обединение на Македония става тепърва във времето на Филипа II.
Според Херодота и Тукидида пръв македонски цар бил Пердика, когото старите хронографи поставят в началото на VII в.(ок. 707-660). И за следните царе нямаме токо-речи никакви положителни сведения.
Синът на Пердика, Аргей, царувал 15 г. (ок. 659-645 пр. Хр.). Имаме сведение за война, която водил Аргей с Галаура, царя на илирийското племе тавлантии, които живели в южна Илирия.

(Продължава в следващия брой)