Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
По следите на един отричан геноцид

ХОЛОКОСТЪТ И БЪЛГАРИЯ

Любомир Марков
(Продолжува од минатиот број)



Като реакция на разпространението на този мит е създаден Международен комитет за истината за Българския холокост - International committee for Bulgarian holocaust-era truth. На 1 март 2011 г. в Ню Йорк е проведена конференция на тази тема, написан е доклад, който е публикуван заедно със снимки от тези трагични събития. Всичко това може да бъде открито на английски на следния интернет адрес: http://www.alfassa.com/bulgaria.html
Този материал е базиран на публикуваното от International committee for Bulgarian holocaust-era truth, текстове от българската страница на уикипедия (използвана за съпоставка) и други материали.


На 1 март 1941 г. българският премиер Богдан Филов сключва договор с Рибентроп, превръщайки България в съюзник на Хитлер. Можела ли е България да се противопостави? Имала ли е избор? Разбира се, че е имала – имала е избора да застане против злото или да застане на негова страна. Избрала е второто. И днес напразни са опитите това да се оправдае. И не е вярно, че Борис бил постъпил така, за да защити държавата и нейните граждани от ужасите на войната. Добре известно е, че България влезе на страната на фашизма във войната, изкушена от обещанията за завладяване на Македония. Така отново „първородният грях” на българския национализъм стана причина за падението и унижението на държавата, правейки я съучастник в безбройните престъпления на фашизма. И други страни бяха изкушавани, но техните народи намериха в себе си сила да се противопоставят дори в безнадеждна борба. Например Хитлер обещава на Югославия да й даде Солун и дори кралят й се съгласява, но се намерили хора, които да го свалят и да откажат съюза със злото на хитлеризма.
След подписването на съюза българската територия и бази бяха използвани за нахлуването на германските войски в Югославия и Гърция. По пътя новите български съюзници съсипваха имотите и препитанието на евреите в Солун, Скопие и Битола.
Фашизмът, обратно на днешните твърдения, е имал многобройни симпатизанти в България. Наскоро след сключването на съюза в София се случва една местна „Кристална нощ”, при която членове на българската фашистка организация на Легионерите атакуват еврейските институции, чупейки прозорците, рисувайки пречупени кръстове и пишейки обидни текстове по стените на еврейските домове.
Но началото на тази политика е доста преди подписания договор. България още преди това крачи уверено и доброволно по пътя на фашизма и не чака Германия да я принуждава за каквото и да е. Още през лятото на 1940 г. българският вътрешен министър Петър Габровски изпраща Александър Белев в Германия да изучава „еврейския проблем”. Именно този Белев малко по-късно помага при написването на проекта на Закона за защита на нацията, за да се „защити” България от евреите, и става български комисар по еврейските въпроси.
През януари 1941 г. „Законът за защита на нацията” е внесен в Народното събрание и гласуван. С него между другите дивашки изстъпления се отнема правото на евреите да членуват в политически партии, да бъдат избирани на каквито и да е позиции в държавата, да заемат такива в спорта, академията и т.н.; на евреите им е забранено да работят в администрацията или да служат в армията. Нямат право да започват нов бизнес, а са длъжни да работят в трудови лагери. От друга страна, трябва да продават своите имоти на неевреите, и то на 50 % от пазарната цена през 1932 г. (или иначе казано за жълти стотинки). Еврейските деца не могат да бъдат приемани в учебните заведения. Евреите нямат право да притежават радио или телефон у дома, а хранителните дажби за евреите ще бъдат част от дажбите за българите. Всички еврейски съюзи и организации се забраняват. Евреите над десет годишна възраст са длъжни да закупят от държавата и да носят жълта еврейска Давидова звезда на своите дрехи. Съгласно различните постулати на антиеврейското законодателство са забранени браковете между евреи и българи, както и упражняването на определени професии и притежаването на дялове в компании и акционерски дружества. На евреите е наложен полицейски час. Евреите могат да купуват хляб само от определени фурни, а са определени и улици, забранени за тях. Мъжете от 18 до 55-годишна възраст са длъжни по 6 -7 месеца в годината да работят в трудови лагери.
През 1941 г. българските власти заставят всички живеещи в градовете евреи да се регистрират, а на техните магазини и домове се поставя надпис „еврейски магазин” и „еврейски дом”. Голяма част от имуществото им е насилствено национализирано срещу държавни облигации. Движимата и недвижимата им собственост са масово разпродавани, като средставата се внасят в техни сметки в Българската народна банка, от които те могат да теглят само с разрешението на властите. По-късно и това им право е отнето, а държавата започва да използва средствата от сметките, без да иска съгласието на формалните собственици. Корупцията и кражбите при това вземат масови размери.
През 1941 г. е наложен еднократен данък върху собствеността на евреите в размер от 20 % (а при имущество над 3 милиона – 25 %). Събраната така сума достига 1.4 милиарда тогавашни лева, равни на една пета от преките данъци, събирани от държавата по това време. Този данък, както и кратките срокове за неговото изплащане довеждат до фалит и затваряне на множество еврейски предприятия.
Лятото на 1941 г. българският външен министър Иван Попов подготвя списък с имената на българските евреи, живеещи и учещи в Германия и окупираните от нея територии и го предава на нациститие. Официалната спогодба между България и Германия, с която България се отказва от своите граждани и ги предава на нацистите, довежда до тяхното изтребване. Мнозина български студенти евреи в Париж са избити от нацистите на база на официалния български донос. Най-малко за 140 български евреи е известно, че са били депортирани од Франция в Полша и оттам към... вечността.
През януари 1942 г. германските представители на конференцията във Вансее заявяват, че са готови да депортитат 48 000 евреи от България и че българското правителство е дало своето съгласие за това. Предвижда се, че до лятото на същата година България официално ще приеме пълната депортация на всички евреи в своите граници и ще бъде готова да конфискува цялото им имущество. С тази цел през май 1942 г. евреите в България са заставени да декларират цялото си имущество пред Българската национална банка.
На 3 май 1942 г. Ню Йорк Таймс съобщава, че 3 300 евреи, на възраст между 20 и 46 години, ще бъдат поставени на разположение на Министерството за обществените сгради, пътищата и благоустройството за поправки на железопътни линии. Два дни по-късно същият вестник съобщава, че от 40 000 работници, мобилизирани за строене на железопътни линии за свързване на България с нейните нови територии, близо 10 000 са евреи. До юни 1942 г. почти всички еврейски мъже ще бъдат принудително изпратени в мизерни лагери да работят за „славата на България”. Доскоро уважавани в обществото хора, с домове и семейства, сега са принудени да работят като роби за българската държава. Високообразовани и несвикнали на подобен интензивен физически труд ще трябва да издържат на усилна, съсипваща работа, без заплащане, без свобода и неща от първа необходимост. Често са бити и оставяни да работят навън в студа. Те търпят тези побоища, живеейки в унизителни условия и в атмосфера на пълно отчаяние. Принуждавани да се трудят в тази мизерна обстановка, постоянно и силно ще се тревожат и притесняват за своите съпруги, деца и за възрастните си родители. Условията, в които са поставени, са такива, че довеждат до смъртта на мнозина в българските лагери. Следният цитат е прост пример от опита, придобит от робите евреи в ръцете на българите: „Ръководителят на ихтиманския трудов лагер Гашаров постоянно вдигаше еврейските си слуги в три сутринта и ги държеше на работа до полунощ, използвайки карбидни лампи за светлина, и понякога ги принуждаваше да изпълняват невъзможното под пистолетна заплаха. През деня ги заплашваше, че ще ги изпрати в „лагерите на смъртта в Полша”. Той лично биеше хората и ги заключваше навън в студените зимни нощи.”
Ето още цитати, рисуващи реалността в българските лагери: „Ще ги изпратим да работят гладни”, „топлите дрехи бяха забранени”, „хората бяха държани прави пред храна, поставена пред тях на земята”, „побоите бяха всекидневие”, „хората бяха принуждавани да стоят и гледат в силното слънце часове наред с тежък товар на гърба”, „на страдащите от малария, каквито имаше мнозина във всеки лагер, им бе нареждано да работят и при най-силна треска”, „случаите на обиди и садизъм бяха легион”.
На 29 август 1942 г. Александър Белев изпраща писмо до българския вътрешен министър Петър Габровски, в което съветва: „Радикално решение на еврейския въпрос би било тяхната емиграция, която трябва да върви ръка за ръка с конфискацията на тяхното имущество... Понастоящем, до момента, когато възникнат условия за тяхното емигриране, е наложително да затегнем мерките срещу тях.”
Най-страшното обаче започва през следващата година. На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо в България Теодор Данекер за организиране на депортация на евреите от българските територии. Предвидено е това да се извърши на етапи. Първата партида трябвало да включва 20 000 души, от които по-голямата част от Македония и Западна Тракия, а остатъкът до 20 000 да се допълни с хора от „старите предели” на България. Те е трябвало да бъдат изпратени в концлагера Треблинка.
Между 23 май и 23 юни 1943 г. всички евреи от София, от трите еврейски гета, са изведени от техните домове и подкарани като животни от българската полиция и войници към провинцията. Това става с получаване на заповед за 24 -часов срок за напускане на имуществото и изселване в предварително подготвени ”специални места за престой, където ще бъдат включени в работа от национален интерес”. Това сполетява 23 000 безпомощни човешки същества. Много от тях са взети като робска работна ръка в дефилетата на Рупел, Искър и Кресна. Останалите са настанени в изолирани тогава места като Белоградчик, Фердинанд, Луковит, Бяла, Разград, Търговище, Нови Пазар, Петрич, Свети Врач (дн. Сандански), Мелник, Брезник, Ихтиман и Новоселци. Преместването им същевременно означава и ограбване на тяхното лично имущество, но и на имотите на общността (синагогите са разграбени). Преместването им предизвиква „хаос”, зашото евреите били „ужасени”. Хората тичат от къща в къща да вземат сбогом от своите роднини и приятели, прегръщат се и плачат, докато полицаите не ги разделят и подкарат насила. Мнозина от тях остро протестират, някои отчаяно се съпротивляват и биват арестувани и бити от полицията.
Как са посрещнати тези хора в провинцията, може да заключим от реакцията на кмета в Дупница. Когато контингент от София е изпратен в Дупница, кметът протестира, че евреите са твърде много, за да бъдат хранени, и заявява, че „България би трябвало цялостно да се изчисти от евреи” и „евреите да бъдат ликвидирани без отлагане”.
Целта на тази депортация обаче не е те да бъдат спасени, както нагло се твърди днес. Целта така, както е засвидетелствана в документите, е те да бъдат скрити от очите на обществото, за да могат след това тихо да бъдат изпратени в лагерите в Полша, като е поставен и краен срок – 30 септември. Изпращането им в трудови лагери се разглежда само като етап от тяхното предаване на Германия.
Тези евреи, които отказват да работят робски труд или бягат от лагерите, са изпращани в лагери със специален режим. Мнозина умират в тях от убийствен труд и дивашко отношение. Има и случай на изгорени живи, когато легионери запалват барака, пълна с евреи.
За депортацията на евреите се използват средствата от техните собствени банкови сметки.
Острите протести на някои достойни личности от българския политически живот, като заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, митрополитите Кирил и Стефан, забавят екстрадирането на евреите в лагерите на смъртта, което заставя властите да приложат заобиколна тактика за тяхната депортация. Но това, което наистина спасява евреите в България (онези в границите й отпреди 1941, които преживяват трудовите лагери), са големите поражения на хитлеристка Германия и нейните съюзници през 1943 г. На 2 февруари 1943 г. завършва сталинградската битка с катастрофално поражение за германците. На 12 май германо-италианските сили са прогонени от Северна Африка. През юли съюзниците правят десант в Сицилия, а последният опит на Германия да мине в настъпление срещу СССР довежда до фатално поражение при Курската дъга. На 25 юли в Италия е свален Мусолини и на власт идва проанглийско правителство. На 3 септември съюзниците правят десант в Италия, а на 1 октомври превземат Неапол. В периода юли-ноември 1943 г. руснаците превземат Харков, Смоленск и Киев, достигайки до Днепър. Неизбежното поражение на българските съюзници вече е очевидно за всеки, а това подклажда страха на българските управляващи от приближаваща разплата. Всъщност прави впечатление решимостта на българските власти да изпратят евреите в Германия. Споразумението с Гестапо е подписано след поражението при Сталинград, а изселването от градовете се извършва, когато съюзниците вече са окупирали Африка и се готвят да отворят втори фронт в Европа. Докато Германия търпи поражение след поражение, българските власти съвестно изпълняват етапите на плана и дори изпращат първата част от евреите към лагерите на смъртта - евреите от Македония и останалите окупирани територии.
И днес някои очакват дори благодарност за това. Какъв срам да караш някой да ти благодари, че не си го убил, а само ограбил и бил!

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


Преди 108 години, на 4 май 1903 г., край село Баница, Серско, загина в сражение с турския поробител един от най-големите синове на Македония - Гоце Делчев.
Останаха безсмъртни думите му: “Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите!”

Македонија пее

ЦРНА СЕ ЧУМА ЗАДАДЕ

Црна се чума зададе
там' долу в Македонија,
там' долу Демир Капија.
Кој ќе се јунак избере
чумата да ја пропади?
Избрал се јунак, изнашол
млад Делчев, Гоце војвода,
тој појде в Македонија
чумата да ја пропади
од жална Македонија.
Темен се облак зададе
там' долу в Македонија,
там' долу Демир Капија.
Дали се црни облаци,
дал' ми се Турци поганци?
Не ми се црни облаци,
нит' ми се Турци поганци,
тук' ми се одбор комити,
ранет ми јунак носеа,
ранет ми јунак, млад Делчев,
со куршум в срце пронижан.
Делчев дружина говори:
"Дружино верна, зговорна,
кога ќе утре минете
низ моја града Кукуша,
мајка ми ќе ве пречека,
за мене ќе ве попита:
"Дека е Делчев војвода?"
Вие ќе нејзе кажете:
"Млад Делчев ти се посврши
за црната земја робинка,
за жална Македонија."


ГО фАТИЛЕ КЛЕТИ ТУРЦИ

Го фатиле клети турци
едно моме најубаво,
го фатиле клети турци, клети турци,
најубаво во селото.

Му врзале двете раце,
двете раце наопаку,
му врзале двете раце, двете раце,
двете раце наопаку.

Кажи, кажи, лично моме,
кај се крие Гоце Делчев?
Кажи, кажи, лично моме, малој моме,
кај се крие Гоце Делчев?

И да умрам клети турци,
јас за Гоце не кажувам!
И да умрам, да загинам, клети турци,
јас за Гоце не кажувам!


Поезија

ВРЕМЕ Е...

(до грчките творци под истиов ни свод)

Патници сме низ духот и просторот без крај
и ништо не вреди повеќе од нашите траги...
По нив ќе не’ препознаваат живите
кога ќе се идентификуваат по духот и по трагите свои
оти, и тие ќе чекорат низ оваа шир.
Ајде, тогаш, денес да се препознаеме по зборот, по думата,
оти, запишано е за нас дека сме Словото и Зборот
со кои се обликува Љубовта.

Време е да прозбориме за Љубовта.

Љубовта која ќе не’ препознае ко’ браќа и сестри
со Крст и Кандило во рацете…
И да велиме како светиот апостол Павле:
“Да зборувам на сите човечки јазици,
па дури и на ангелски,
штом љубов немам, ништо не сум…
Љубовта е долготрпелива, полна со добрина,
љубовта не завидува, љубовта не се превознесува, не се гордее…”
Љубовта останува за да се стремиме кон неа.
И, еве, ко’ патници судбата сретение ни носи…
оти браќа и сестри сме од љубов неовоземска создадени,
за да бидеме Црква и Литургија,
за да бидеме Храм за Евангелието.
А невидени, непрепознати, одродени чекориме.
Затоа, елате браќа и сестри во домов мој
да си згреете души свои по долгиот пат изоден.

Судбата сретение ни носи…

Ако, пак, повеќе сакате јас да дојдам при вас,
отворете ги Светите Двери ширум
Светлината да ја видам кон Светиот Олтар што води.
Ако, пак, Клучот се’ уште Сатаната го таи,
да & се препуштиме на Љубовта, браќа и сестри мои,
и да го запалиме згаснатиот факел на Олимп,
нека блесне светлина божествена на сиот простор,
да го изгониме Ѓаволот - оној кој што не’ раздели
како Каина и Авела, едноутробните;
и да зборуваме за Љубовта, та дури и јазиците да ни се различни,
оти е речено: “Оној кој зборува на јазик непознат,
тој не им зборува на луѓе, туку на Бога…”
Ние, браќа и сестри мои, зборувајќи за Љубовта
со Духот ќе ги кажеме сите тајни кои ќе не’ зближат,
оти на Олимп непознаници нема.
Од овој Сион да го допреме Небото
и од него да позајмиме сноп Светлина,
да се преоблечеме во нејзината убост
за да се препознаеме ко’ браќа и сестри
од едномајчинство и татковство евангелски,
да го пророчиме новиот Ден и да Го поканиме Бога
на нашата заедничка Трпеза на Љубовта
таму горе, на Олимп, каде чукункаменот е Иконата наша
за Молитвата на Љубовта.
Време е да се помолиме…


ПОРАКА ДО ГРЧКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Најнапред Човек сум и Македонка, пред се’.
И дрвото има свој идентитет.
И поетеса станав.
Првите две вредности ми се од Бога и од моите родители, а третата е дарение и се учи.
Родена сум во Скопје, главниот град на Република Македонија. Дипломирав на Катедрата за книжевност при Универзитетот “Свети Кирил и Методиј”, каде сум на постдипломски студии. Книжевното творештво (тринаесет книги) е Мостот преку кој се минува просторот кон непознатото. Во мојот космополитски дух како Македонка, Грција и грчката цивилизација заземаат длабоко инспиративна позиција. Оваа песна е плод токму на таквиот мој дух. Мојата подадена рака го очекува благонаклониот прифат од друга рака. Ете, од тоа зависи и денешниот и утрешниот ден за Балканот и пошироко. Ајде да ги разубавиме денононоЌијата за да им се разубави конечно и на предците и на потомците.
Поздравувајќи Ве, драги грчки колеги, Ви порачувам да ги сплотиме надежите, а безнадежноста да ја свиеме во свивката на минатоста. Да започнеме да го бележиме новото време...

--------------------

ВЛАДИСЛАВА СПИРОСКА


ИМЕТО ВЕКОВИТО

Не тагувај мајко Македонијо
За името твое вековито.
Не крши се како чаша на парчина,
Оти си јака, појака од каменот.
Името мајко не го менуваме
На клетници алчни не му кевуваме.
Зародишот ти е антички
Од богови на Олимп македонски
Име по бог Македон
По Голема мајка неолитска.
Името ти е исковано на пари златни и сребрени
Со лик на цареви и кралеви
Со лавови и рисови монетисано,
Со цркви, манастари
Флори и фауни
Мозаици и пауни апоенисано.
Името ти е мајко кумувано
Од Бог семоќен дарувано
Со крштално во Библија записано.
Името ти е мајко црвено
Од крв македонска пролеана,
А светло златно од Вергина угреано
Со срма во руво завезано
На бајрак Илинденски завеано
Славно во песни опеано
Тажно по семе низ свет расеано.
Не тагувај мајко Македонијо
И во Егеј и во Пустец и на Пирин
Еделвајс самотен, Македонија те вика.
Во срцата македонски тетоважа те имаме
На вратот амајлија те носиме
За род и пород за навек.

ОЛГА ВЕЛЈАНОСКА Ј.


АПОСТОЛЪТ НА МАКЕДОНИЯ

Пет века под сатър. Пет века гниха
дедите ни във робския хомот.
Горчивите сълзи ли те родиха,
кървящата земя ли вдъхна в теб живот

да тръгнеш срещу векове смирение,
с дела и мисъл надживял смъртта,
превърнал свойте дни в богослужение
на святата богиня Свобода,

възправен срещу черната прокоба,
надвиснала от дълги векове,
за да превърнеш сгърбените роби
във хора, що не свеждат вратове?

Повярваха. Кълняха се във тебе,
посрещаха те като божество.
Мъжествено приеха своя жребий
и зрееха за свой’то тържество.

Крила добиха за свободен полет,
ала без тебе щяха да са те –
ти падна в бой в една тревожна пролет.
И Македония осироте...

Но македонецът глава не сведе,
изправи се във целия си ръст –
от теб научил в бъдното да гледа,
той бе готов да носи своя кръст.

ПЕТЪР МИЦКОВ





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting