Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Оруелианското общество

ДЪРЖАВАТА - ДЕМОКРАТИЧНА И МАЙКА ИЛИ РЕПРЕСИВНА И МАЩЕХА ЗА СВОИТЕ ГРАЖДАНИ

Ивана Стоянова


Колко силно звучат думите на гениалния писател Джордж Оруел: „Революционно действие е да казваш истината във времена на универсална измама”. Ако направим асоциация с книгата му „1984”, ще разберем защо той е направил това изказване. Този роман се появява като противопоставяне на тоталитаризма, като всеобщо зло, през 1949 г. Той там пише за т. нар. голям брат, или държавата мащеха, която е забравила истинската си функция, а именно служба и грижа за своите граждани.

Напротив, тя – държавата - ограничава правата на своите граждани и ги свежда до абсолютния минимум; контролира всяко действие на хората, заповядва на своите сръчни чиновници всяко едно последователно действие, като акт на продължение на процеса на производство (работа), без значение смисълът от него, просто процесът трябва да върви, нещата не трябва да спират, защото иначе този фалшив апарат ще се разпадне.
Какво нелепо безумие! Държавата се е превърнала в тоталитарна и полицейска организация, в която правото на свобода на личността е напълно забравено и нечувано зло. Големият брат наблюдава всички и дебне от всеки ъгъл!
Всичко това звучи безнадеждно и страшно. Още през 1948 г. (тогава е написан романът) Оруел прозрява тъжното развитие на съвременната история.
Нима не се появи комунизмът и тогавашните управници не отнеха земята на селяните и не я превърнаха в кооперативна в името на всеобщото благо? И от това всеобщо благо накрая печелеха пак най-много те, властниците. Е, за какво равенство става въпрос тук? Да не говорим за страха да се говори гласно за други форми на управление, за забраните да се слуша западно радио и да се гледа западна телевизия, за стотиците налудничави лъжи за чудовищността и злосторността на Запада. Ако хората тогава можеха да свалят информационната завеса, биха се погнусили от извращенията на комунистическата система. И затова тя така яростно се пазеше от демокрацията, защото иначе веднага щеше да се сгромоляса.
Не е ли и сега такава, каквато Оруел описва държавата? Не родина, не дом, а репресивен апарат, целящ обедняването на масите и падането им на колене, за може да ги контролира и да прави с тях каквото си пожелае.
Ще отида и по-далеч, като цитирам и Евангелието. Независимо дали вярвате в пророчеството на свети Йоан или не, замислете се, няма ли то връзка с настоящето:
16. „И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;
17. За да не може никой да купува или продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име(Откровение на Йоан, гл. 13, ст. 16, 17)”.
Кой е този звяр, както го нарича прочутият пророк? Нима не можем да видим в лицето на държавата един такъв звяр, зейнал уста и готов да ни погълне?
Нима без лични документи можете да направите каквото и да било в днешно време например? Нужни ли са тези биометрични данни на новите български задгранични паспорти? Не е ли това само още един инструмент за управление и контрол върху масите? Непрекъснатата пропаганда за заплаха, врагове и ред други нереални ситуации влияе силно върху човешкото съзнание, хората се отчуждават и страхуват, виждайки у другите неприятел. И затова са ни нужни тези „предпазни мерки”, както ги наричат правителствата. А дали наистина са мерки за сигурност?! Безумие и хаос царуват днес на Земята.
В този ред на мисли, Америка въдвори ли ред и демокрация в Ирак или военната намеса бе с друга цел, чисто меркантилна? А колко милиарда долара и колко човешки души се погубиха? Кой ще върне тези млади мъже на семействата им? Колко ли още извергщини са вършили някои от войниците върху обикновените иракчани, задържани в плен, за които обществеността никога няма да узнае?
Човек би могъл да се разколебае дали да има деца в този объркан и страшен свят, в който живеем.
Несигурност и войни ни очакват по всяко време, стига на правителствата да им хрумне някоя прищявка за величие или заради икономически интереси да се впуснат във военни конфликти. Постигането на целите им става с цената на потъпкването на законността и справедливостта. Нима не живеем в едно оруелианско общество?! Нима все още някой мисли, че преувеличавам?!!! Да, всичко звучи толкова безнадеждно. Но ние можем да се преборим!
Не падна ли комунизмът, не се ли срути Берлинската стена? А още в Античността не организира ли Спартак робите на най-голямото робско въстание в историята на Римската империя и почти сложи на колене Рим?
Всичко, което трябва да правим, е да казваме истината и да бъдем единни, защото заедно сме силни, а те - управниците насилници - стават по-предпазливи. Те разчитат на старата формула: наплаши народа, за да „слуша”, техен коз е да заплашват и да всяват смут. Но ние трябва да знаем правата си и да се противопоставяме.
Една такава „истина във всеобщото време на универсална измама” е изконното право на човека да бъде свободен. И като свободни личности ние, македонците, не трябва да се страхуваме да се самоопределяме като такива в българската държава. Колкото по-единни сме, толкова по-силни сме!
Нека цитираме няколко основни права, защитени в специалната Конвенция за човешките права, установена от Съвета на Европа през 4 ноември 1950 г. в Рим.
Член 9
1.Всеки има правото на свобода на мисълта, съзнанието и религията...
Член 10
1.Всеки има правото на свобода на изразяването. Това право включва свободата да се изказват мнения и да се получава информация и идеи без намеса на публичните власти и без оглед на границите.
Член 11
1.Всеки има правото на мирно организиране и на събиране с други хора, включително правото да сформира и да се присъединява към профсъюзи с цел защитата на интересите си.

Също ще цитираме Международния пакт за гражданските и политическите права (МПГПП), той е многостранен международен договор, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г. (Ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23 юли 1970 г., ДВ, бр. 60 от 1970 г. В сила от 23 март 1976 г.; Обнародван, ДВ, бр. 43 от 28 май 1976 г.)

ЧАСТ I
Член 1
1. Всички народи имат право на самоопределение. По силата на това
право те свободно определят своето политическо положение и свободно осъществяват своето икономическо, социално и културно развитие;
...
3. Държавите - страни по този пакт, в това число и онези, носещи
отговорност за управлението на несамоуправляващите се територии и териториите под попечителство, са задължени да насърчават осъществяването на правото на самоопределение и да зачитат това право в съгласие с разпоредбите на Устава на Организацията на обединените нации.

Тези постановления са международни и с всеобща валидност за всички, подписали ги, включително и България.
Нека разгледаме по-специално последното право, правото на самоопределение на човека.
Разбирането за самоопределение води своето начало още от древността. Антична Месопотамия и гръцките градове държави са ранни примери за тази практика.
От времето на колонизацията и колониализма се практикуват политическото самоопределение, също така и личното самоопределение. Има писмени документи, които свидетелстват за това. Империализмът и политическата идея за суверенитета, развита след Споразумението в Уестфалия, също обясняват появата на идеята за самоопределение през съвременната ера. Патриотизмът възниква като обединяваща идеология не само между опониращи си власти, но също и за групи, които се чувствали неоправдани в дадена по-голяма държава. В тази ситуация самоопределението може да се разглежда като реакция на империализма.
Идеи за патриотизъм възникнали в традиционните империи от XIX век , включително: панславянизъм в Русия; отоманизъм, кемалистка идеология в Отоманската империя; шинтоизъм и японска идентификация в Япония; ханска идентификация в противовес на манхурианска управляваща класа в Китай. Същевременно в Европа има надигане на патриотични движения в нации като Гърция, Унгария, Полша и България, които се стремели към независимост.
През 20-те и 30-те години на XX век имало няколко успешни движения за самоопределение в началото на процеса на делокализация. Великобритания дава независимост на Канада, Нова Зеландия, Ирландската свободна държава, Нюфаундленд, Австралия и Съюза на Южна Африка; британският парламент не е могъл да прокарва закони без тяхно съгласие. Египет, Афганистан и Ирак също получиха независимост от Британи, а Ливан от Франция.
През 1941 г. съюзниците от Втората световна война подписват Атлантическата харта и приемат принципа за самоопределение. През януари 1942 г. Хартата на Обединените нации (България става член на 8 септември 1944 г. на ОН, дотогава е една от страните от оста Рим - Берлин - Токио) след края на Втората световна война поставя правото за самоопределение в рамковата платформа на международното право и дипломацията.
Член 1 от Международната конвенция за гражданските и политическите права и Международната конвенция за икономическите, социалните и културните права гласи: „Всички народи имат правото на самоопределение. Според това им право те свободно могат да определят политическия си статут и свободно да постигат икономическото си, социалното и културното си развитие.”
Универсалната декларация за човешките права на Обединените нации в член 15 гласи, че всеки има правото на националност и че никой не трябва да бъде лишен от такава или да му бъде отказано правото да смени националността си.

Съвременни примери за борбата за правото на самоопределение има много на брой – баските, каталонците в Испания, кюрди, косовари, ирландци, шотландци и, разбира се, македонци.
Както се вижда от всички тези официално приети документи, правата на македонците да бъдат себе си са напълно обосновани и защитени от международния закон дори. Друг обаче е въпросът доколко тези права се спазват в съответните репресивни държави. Е, за това и, разбира се, България ще продължава да фигурира в негативните списъци на Европа по отношение спазването на човешките права. И ще продължава да бъде съдена и да харчи парите на гражданите си за обезщетения!!!
Държавата, която не зачита елементарните права на своите граждани, не би могла да бъде демократична, а една зла държава мащеха. Държава, която не признава съществуването на малцинства, е една старомодна, дълбоко болна в управлението си система. Та нали в разнообразието се крие красотата, нали заради това, че всички сме различни, светът е толкова интересен и хората обменят незаменим опит и идеи. На кого му е пречило в Римската империя , че някой е бил тесалиец, а пък друг от Галия, щом са били римски граждани и са спазвали римското право? Не трябва ли да мисли държавата с нашите пари да изгражда нова и да подобрява съществуващата инфраструктура, да създава работни места, да се грижи за нашето благополучие, вместо да се впуска в порочни и струващи много средства и пари борби за асимилиране и да печели само врагове?!

В двадесет и първи век е недопустимо да обясняваме правото на свободно самоопределение на всеки индивид, а трябва да го признаваме и уважаваме. Това е апел към всички, които мислят другояче. Сменете мисленето си, драги дами и господа, нежелаещи да признаете съществуването на македонската нация, ако ли не, не се тупайте в гърдите, че сте съвременни и толерантни хора, както сами вие твърдите и ни убеждавате с голяма увереност!

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


ВСЕМАКЕДОНСКИ СЪБОР В МЕЛНИК
На 17 април 2011 г. в гр. Мелник ще се проведе всемакедонски събор по повод 96-годишнината от убийството на големия македонски революционер Яне Сандански. Запланувано е участието на изпълнители на македонски песни от Р Македония и Р България. Всички са поканени.
Съборът ще започне в 11.00 часа.
Организатори са ОМО „Илинден”-ПИРИН, ТМО ВМРО (независима), КПД„Илинден”, в. „Народна воля”, бюлетин “Македонски глас”, Дружество на репресираните македонци в България, КПД “Никола Вапцаров”, Македонско християнско братство „Пророк Свети Илия”,КПД “Цар Самуил” и Сдружение “Победа”.

Македонија пее

КОГА ПАДНА НА ПИРИНА

Кога падна на Пирина,
ранет Јане Сандански,
долетеа три сокола
и на Јане збореа:

“Ај Јане со нас појди,
ние лек Ќе најдеме.
Мајка Македонија
за таков јунак лек Ќе најде. (2)

Први сокол Ќе те носи
долу крај Вардарот.
Втори сокол Ќе те носи
дур’ на Белото Море.
Трети сокол Ќе те носи
горе, в Пирин Планина.
Белким ти Ќе оздравиш,
Македонија да ослободиш.” (2)

“Ојте вие три соколи,
в срце луто сум ранет,
остајте ме тук’ да умрам,
лек ме не лекува.
Македонија други Ќе роди
Ќе ја ослободат.
Мајка Македонија,
други Ќе роди, Ќе ја ослободат.”


СОЛУНСКИТЕ ГЕМИЏИИ

Солун пролетта деветсто третата
силни гемии се потопени
кај што грмат експлозиите
таму гинат Македонците.

Сами решија за својата судбина
со нив имаа една заклетва
ропски веќе не се живее
храбро треба да се загине.

Македонијо на глас запеј ти со нас
Македонијо и ти чеда погледни
прегрни ги твојте синови
солунските гемиџии.

Младост убава не ја сетија
Живот дадоа и не се жалеа
да ја чуе цела Европа
вистината за Македонија.

Над Бело Море галеб летеше
абер носеше за мачениците
под Пиринот и крај Вардарот
бие гласот на непокорот.

Македонијо на глас запеј ти со нас
Македонијо и ти чеда погледни
прегрни ги твојте синови
солунските гемиџии.


О Б Я В А
Продаваме селскостопанска земя общо 60 декара в село Марикостиново, Петричко.
За справки:
- мобилен телефон 0877 592 504, домашен 0431/ 831 48, гр. Казанлък – Ангелина;
- мобилен телефон 0897 410 702, домашен 0431/ 870 10, гр. Казанлък – Мария.

Поезија

ДА НИ Е ЖИВА ПЕСНАТА

Посвещавам на светлата
памет на моите братя
Борислав и Любомир Мицкови


Аз съм внук на орли,
построявали сини гнезда
на възбог,
в поднебесната вис
с много слънце.
Аз съм внук на орли,
неиздъхнали тихо в гнездата си
покорéни и покóрни.

Аз съм син на орли,
родени във сини гнезда
с много слънце,
люляни във слънчеви люлки,
и със първия мах на крилата си
летели към слънцето.
Аз съм син на орли,
умирали в полет –
непокóрни и непокорéни.

Аз съм внук на орли.
Аз съм син на орли.
За полет свободен роден съм.

Но отрано отрязаха мойте крила,
хищни люде
заграбиха синята люлка,
хищни пръсти
отнеха ми слънцето.

Как копнея по него сега,
всяка клетка във мене копнее,
полудява от страстния зов
на вечния химн на простора.

Аз те нося в сърцето си,
моя люлко под синята вечност
с много слънце.
Покорéн не значи покóрен.
В мен пулсира кръвта на орли
и корените на крилата ми са живи.
Ще израстат отново моите крила –
могъщи, здрави
и верен на завета на дедите си
ще полетя във синия простор –
законно мое право на наследник.
И ако трябва да умра за него,
като орел ще падна –
в полет,
непокóрен и непокорéн.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting