Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Календар

ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

ПОПЙОРДАНОВ ЙОРДАН - ОРЦЕТО. Революционер, основоположник на дружината на гемиджиите. Роден във Велес през 1881 година. Учи в Битолската и в Солунската гимназия, където приема революционните идеи на анархизма. И от двете гимназии изключен поради революционна дейност, не завършвайки шести клас. Като неоспорим авторитет между гемиджиите (заедно с Костадин Кирков) взел активно участие в подготовката и извършването на серията диверсии и саботажи, извършени на 28, 29 и 30 април 1903 година. Неговата задача била да вдигне във въздуха Отоман банка в града. Ден преди акцията написал между другото на брат си Симон: „ Драги брате Симоне, наближава часът, когато ще я завършим замислената и започната от нас работа. След като съм решил със завършването на работата да свърша и със себе си, това е повелята на моята чест, се налага от само себе си да ти напиша тези няколко реда, за да ти съобщя нещо и да се простя с теб. Преди няколко месеца отидох в Осигурителното дружество „Ню Йорк” и се осигурих за 10 000 златни франка, сума, която след моята смърт ще ти бъде изплатена. Искам и със моята смърт да бъда полезен на делото, за което живях, работих и за което ще умра - делото за освобождение на нашата скъпа и обичана Македония. Моля те, когато осребриш застраховката, получената сума да я предадеш на нашия отличен другар и приятел Борис Сарафов...Повече няма да се видим - ти да дочакаш празнуването на нашето общо дело и да доживееш до освобождението на Македония!”
И на своята девойка: „ Обичана, единствена Кате, когато ще четеш моето писмо, мен вече няма да ме има - аз ще бъда труп или вече ще бъда хвърлен в някоя дупка като претепано куче. Но в положението, когато пред моята смърт ми остава да живея още малко, мисля за теб, писмото нека ти докаже колко много те обичам. Заобичах те от първия час, когато те видях - ти ми беше единствената радост, обаче чувствам, че нямам право да се обвързвам с теб. Аз не принадлежа на себе си, а на делото, и целта и смисълът на моя живот беше да работя и да умра за свободата на моя народ, на моята ценена и обичана Македония. Сигурно ще се питаш: необходимо ли е да умра? За мене няма друг изход. Поддържам пред моите другари мисленето: този, който не щади живота на другите, няма право да щади и своя собствен живот! Знам, че нашата акция ще донесе смърт на много невинни люде. Ще донесе много сълзи и страдания, нима след всичко това, което ще направим, аз ще имам право да живея? Мисля, че това ще бъде ниско и подло. Да умра, за мен е върховна повеля на моята съвест... Със моята смърт ще им хвърля на моите неприятели, на поробителите на моята Татковина, моето безгранично презрение.”
Йован Павловски в „ Гемиджиите” пише: „ Вечерта на 29 април 1903 г. Солун беше в тъмнина - Костадин Кирков вече беше вдигнал във въздуха електростанцията на гас. Орце запали фитила, който от бакалницата по тунела водеше до динамита, поставен под основите на Банк отоман. Излезе от бакалницата по риза и елек и дълбоко въздъхна. Беше спокоен като никога през живота си. Под улицата пламъкът се плъзгаше по фитила и за няколко минути това тъмно, голямо, огромно здание на десетина крачки пред него ще се срути. От другата страна на улицата стражарят на Банк отоман незаинтересовано крачеше към ъгъла. Градът беше целият в тъмнина. Орце побърза към главната улица, излезе на нея и забърза по дължината й. Минувачите бяха редки, тук-там по някой файтон, няколко забързани войници и това беше всичко. Когато се отдалечи достатъчно далеч, застана край една фурна, обърна се и зачака. Край него мина файтон. Всичко се случи мигновено: помисли, че земята под него трепери от файтона. След това видя огромна светла топка огън да се издига над сградата, а във въздуха да летят парчета от сградата на филиала на Банк отоман, чак след това чу острия пукот, от който му заглъхнаха ушите. А може би всичко това чу и видя едновременно. Около него започнаха да падат парчета стъкла, земята под него продължаваше да трепери, струваше му се, че ще му се изплъзне изпод краката. Експлозията бе последвана от изплашени човешки гласове, трясъци на предмети, които се удрят помежду си, дъжд от стъкла, които, дробейки се, издаваха остро и ситно дрънчене. Орце гледаше как пламъкът става все по-висок и по-висок. Край него тичаха хора и войници, изплашени деца, от един от балконите срещу него викаха с цял глас мъж и жена. Създаде се невъобразимо разбъркване, в което доминираше страхът. Преди да си тръгне, Орце удари с юмрук по зида:
„Това трябва да събуди Европа!”, рече.”
А беше само на 22 години!

(По „Личности од Македонија”)

   НАРОДНА ВОЛЈА
ОТЧАЯНИ ОПИТИ НА ДАНС, ВМРО И ПРОКУРАТУРА ДА СПРАТ ПРИЗНАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО
Читај
КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАРОДНОСТТА НА СТАРИТЕ МАКЕДОНЦИ
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ГОЦЕ СЕ БОРЕШЕ ПРОТИВ ВЕЛИКО-БУГАРСКИОТ ВРХОВИЗАМ
Читај
ВО БУГАРИЈА ПОСТОИ РЕПРЕСИЈА КОН МАКЕДОНЦИТЕ ЗА ДА НЕ ЈА ИСТАКНУВААТ СВОЈАТА МАКЕДОНСКА ПОСЕБНОСТ
Читај


ВСЕМАКЕДОНСКИ СЪБОР В МЕЛНИК
На 17 април 2011 г. в гр. Мелник ще се проведе всемакедонски събор по повод 96-годишнината от убийството на големия македонски революционер Яне Сандански. Запланувано е участието на изпълнители на македонски песни от Р Македония и Р България. Всички са поканени.
Съборът ще започне в 11.00 часа.
Организатори са ОМО „Илинден”-ПИРИН, ТМО ВМРО (независима), КПД„Илинден”, в. „Народна воля”, бюлетин “Македонски глас”, Дружество на репресираните македонци в България, КПД “Никола Вапцаров”, Македонско християнско братство „Пророк Свети Илия”,КПД “Цар Самуил” и Сдружение “Победа”.

Македонија пее

КОГА ПАДНА НА ПИРИНА

Кога падна на Пирина,
ранет Јане Сандански,
долетеа три сокола
и на Јане збореа:

“Ај Јане со нас појди,
ние лек Ќе најдеме.
Мајка Македонија
за таков јунак лек Ќе најде. (2)

Први сокол Ќе те носи
долу крај Вардарот.
Втори сокол Ќе те носи
дур’ на Белото Море.
Трети сокол Ќе те носи
горе, в Пирин Планина.
Белким ти Ќе оздравиш,
Македонија да ослободиш.” (2)

“Ојте вие три соколи,
в срце луто сум ранет,
остајте ме тук’ да умрам,
лек ме не лекува.
Македонија други Ќе роди
Ќе ја ослободат.
Мајка Македонија,
други Ќе роди, Ќе ја ослободат.”


СОЛУНСКИТЕ ГЕМИЏИИ

Солун пролетта деветсто третата
силни гемии се потопени
кај што грмат експлозиите
таму гинат Македонците.

Сами решија за својата судбина
со нив имаа една заклетва
ропски веќе не се живее
храбро треба да се загине.

Македонијо на глас запеј ти со нас
Македонијо и ти чеда погледни
прегрни ги твојте синови
солунските гемиџии.

Младост убава не ја сетија
Живот дадоа и не се жалеа
да ја чуе цела Европа
вистината за Македонија.

Над Бело Море галеб летеше
абер носеше за мачениците
под Пиринот и крај Вардарот
бие гласот на непокорот.

Македонијо на глас запеј ти со нас
Македонијо и ти чеда погледни
прегрни ги твојте синови
солунските гемиџии.


О Б Я В А
Продаваме селскостопанска земя общо 60 декара в село Марикостиново, Петричко.
За справки:
- мобилен телефон 0877 592 504, домашен 0431/ 831 48, гр. Казанлък – Ангелина;
- мобилен телефон 0897 410 702, домашен 0431/ 870 10, гр. Казанлък – Мария.

Поезија

ДА НИ Е ЖИВА ПЕСНАТА

Посвещавам на светлата
памет на моите братя
Борислав и Любомир Мицкови


Аз съм внук на орли,
построявали сини гнезда
на възбог,
в поднебесната вис
с много слънце.
Аз съм внук на орли,
неиздъхнали тихо в гнездата си
покорéни и покóрни.

Аз съм син на орли,
родени във сини гнезда
с много слънце,
люляни във слънчеви люлки,
и със първия мах на крилата си
летели към слънцето.
Аз съм син на орли,
умирали в полет –
непокóрни и непокорéни.

Аз съм внук на орли.
Аз съм син на орли.
За полет свободен роден съм.

Но отрано отрязаха мойте крила,
хищни люде
заграбиха синята люлка,
хищни пръсти
отнеха ми слънцето.

Как копнея по него сега,
всяка клетка във мене копнее,
полудява от страстния зов
на вечния химн на простора.

Аз те нося в сърцето си,
моя люлко под синята вечност
с много слънце.
Покорéн не значи покóрен.
В мен пулсира кръвта на орли
и корените на крилата ми са живи.
Ще израстат отново моите крила –
могъщи, здрави
и верен на завета на дедите си
ще полетя във синия простор –
законно мое право на наследник.
И ако трябва да умра за него,
като орел ще падна –
в полет,
непокóрен и непокорéн.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

 
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting