Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
По следите на един отричан геноцид

ХОЛОКОСТЪТ И БЪЛГАРИЯ

Любомир Марков


В България е създадена една героично-трогателна картина за спасяването на българските евреи, като България се представя едва ли не като страна герой. Разбираем е стремежът да се изличи фактът, че България бе съюзник на Хитлер през Втората световна война. Но раздялата с това мръсно петно от миналото трябва да става с признаване на истината и заклеймяване на престъпленията, с поднасяне на извинения на жертвите и техните потомци, а не с опити да се героизира този позорен период от българската история.

Така до днес България не се е извинила на нито един от своите съседи за извършените престъпления и насилия на тяхна територия – нито за геноцида по време на Драмското въстание, нито за терора вПоморавието, нито за безчинствата в Македония. Напротив: продължава да се гледа на окупацията на чужди територии като на освобождение и наглостта отива дори дотам да се протестира защо в Р Македония употребявали термина окупация за окупацията. Въпреки че той не само че не е обиден, но също така е и исторически и правно точен. Българското общество още се опитва да гледа на окупацията като на освобождаване, на съюза с Хитлер и Мусолини като на разумен ход, на отношението към евреите като към спасяване, а пред престъпленията да си затваря непоколебимо очите.
Опитът да се освободи България от вината за съучастие в Холокоста и да се превърне в рекламна марка обстоятелството, че 50 000 евреи не са били изпратени в германските лагери на смъртта, е една от характеристиките на прехода и част от аргументацията, препоръчваща България за член на Европейския съюз.
Тя е широко използвана и за рекламиране на България в САЩ. Така например като част от Дните на Холокоста в 10-та годишна Федерална обсерванце програма в Театър Линкълн на 1 май 2003 г. българският посланик Поптодорова държала реч, примесвайки истини с легенди, както и с чисти измислици. На същото събитие говорела и професор Израел Борухова - една от оцелелите жертви на Холокоста от т. нар. Стара България (т.е. истинската територия на българската държава за разлика от окупираните от нея територии през 1941 г. , наречени тогава Нова България или Нови земи). Тя коментирала изказването на българския посланик като далеч от акуратно:
„Във връзка с нейното повтаряно и фалшиво твърдение, че еврейското население в България се е увеличило, представяйки новокомпонираните дълги истории, как благородният български народ е носел жълтата Давидова звезда в знак на солидарност с нас! Госпожа Поптодорова е родена през 1951 г. Аз съм родена през 1929 г. и бях там, носейки жълтата Давидова звезда и никога не видях, чух или прочетох каквито и да било доказателства за благородни българи, нито дори нашите най-близки приятели, които да я носят! Аз предизвиквам всеки един да опита да намери релевантни исторически доказателства, че това е било истина. Обаче тя демонстрира позицията на българското правителство, което никога не се извини за геноцида - унищожаването на нашите животи и ограбването на нашето имущество като съюзник на Хитлер, да представя себе си в положителна светлина в очите на американците.”
Поптодорова е превърнала този мит в лайтмотив на своята пропаганда, целяща да представи България в максимално положителна светлина. В периода 2001 – 2004 г. тя не пропуска случай да говори, пише или просто да подсеща за това, че българският парламент, цар, църква и народ са спасили евреите, че това е най-големият случай на спасени евреи по време на Холокоста, че България е единствената европейска страна, завършила войната с увеличено еврейско население, и да дава тези неща като пример за „традиционна толерантност” и „хуманизъм” на българския народ, „продължаващи и днес”.
Правени са множество опити тази пропаганда да се прокара и в Конгреса на САЩ.
Например на 4 март 2003 г. е проведена „комеморация за 60-годишнината от спасяването на 50 000 български евреи от Холокоста и поздравяване на българския народ за запазване и продължаване на тяхната традиция на етническа и религиозна толерантност”.
Във връзка с това събитие и с приетата на него резолюция професор Израел Борухова написва страстно писмо до конгресмена Том Лантос, в което казва:
„Тази резолюция специално посочва и слави цар Борис III, главата на фашисткото българско правителство, антисемит и твърд съюзник на Хитлер, като спасител на българските евреи ... През декември 1941 г. България начело с Борис III обявява война на Съединените американски щати. Той на 22 февруари 1943 г. подписва съгласие да изпрати в газовите камери на Треблинка 11 343 от нашите събратя от Тракия, Македония и Пирот, земи, съставляващи интегрална част от България ... Претенцията, че „стара” България е спасила всичките нейни 48 000 евреи и че числото на еврейското население в страната се е увеличило, както е посочено в резолюцията, не може да бъде по-далеч от истината! Това е смъртна обида за потомците на жертвите и същевременно крещящо отричане на Холокоста! Съгласно официална дипломатическа кореспонденция между българското и германското правителство 170 евреи български граждани (от стара България), живеещи във Франция, бяха изоставени и изпратени в Аушвиц! ... Наистина е трудно да се повярва, че 418 представители в Конгреса са гласували в подкрепа на резолюция H.2 CON. RES.77, напълно игнорирайки посочените исторически факти.”
Въпреки това подобна резолюция е приета и на 9 септември 2008 г., макар и в по-мека форма, посочваща не България като цяло, а отделни личности като заслужили за спасяването на 50 000 евреи.
Българската държава успява да прокара подобни изказвания или резолюции и в отделни институции на ООН (2007), в официални свои декларации, изказвания на правителствени представители на официални събития или пред медии, както и в брошури, даващи официални информации за България. Във всички тези случаи се обръща внимание на оцеляването на евреите в България, но се премълчава на каква цена е сторено това, както и съдбата на евреите от „новите земи”.
Стремеж да се наложи официално и международно този мит е проявен и в Израел. През 90-те години са правени опити да се официализира този мит чрез, така да се каже, официално признаване в Израел на ролята на цар Борис като спасител на евреите. Но ожесточената съпротива на оцелелите от неговото “спасяване” и техните потомци довежда до отказа на Израел да кръсти парк на негово име през 1996 г. (като последица от силните протести той е наречен просто Българска гора). През 1999 г. опит да се постави паметник на цар Борис и жена му предизвиква силни протести в Ирзаел. Извършено е разследване и в резултат паметникът е премахнат.
Твърде наглата претенция за спасяване на евреите предизвиква протеста и възмущението на оцелелите евреи от Македония.
Роденият в България писател Шломо Албохер през 2010 г. написва книга „Евреите от Монастир Македония: Животът и времето на депортация на еврейската общност в Битола”. Той заявява следното:
„Българите започват да отричат Холокоста, за който те самите са отговорни. Те поднасят оправдания като това, че евреите принадлежали на германците и те (българите – б.м.) не са могли да попречат на депортацията. Но добре известно е, че германската армия и тези области бяха под цялостен български контрол и не бяха анексирани от германските завоеватели. Тези области бяха част от „Обединена България” през 1943 г. във времето на Холокоста. В създаването и разпространяването на фалшивия мит, че България е спасила нейното еврейско население, докато в действителност 20 % бяха изпратени в лагерите на смъртта, България бе подпомогната от евреи, включително тези от България, които знаят истината и по този начин подпомагат отрицателите на Българския холокост.

(Продължава в следващия брой)

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


ВСЕМАКЕДОНСКИ СЪБОР В МЕЛНИК
На 17 април 2011 г. в гр. Мелник ще се проведе всемакедонски събор по повод 96-годишнината от убийството на големия македонски революционер Яне Сандански. Запланувано е участието на изпълнители на македонски песни от Р Македония и Р България. Всички са поканени.
Съборът ще започне в 11.00 часа.
Организатори са ОМО „Илинден”-ПИРИН, ТМО ВМРО (независима), КПД„Илинден”, в. „Народна воля”, бюлетин “Македонски глас”, Дружество на репресираните македонци в България, КПД “Никола Вапцаров”, Македонско християнско братство „Пророк Свети Илия”,КПД “Цар Самуил” и Сдружение “Победа”.

Македонија пее

КОГА ПАДНА НА ПИРИНА

Кога падна на Пирина,
ранет Јане Сандански,
долетеа три сокола
и на Јане збореа:

“Ај Јане со нас појди,
ние лек Ќе најдеме.
Мајка Македонија
за таков јунак лек Ќе најде. (2)

Први сокол Ќе те носи
долу крај Вардарот.
Втори сокол Ќе те носи
дур’ на Белото Море.
Трети сокол Ќе те носи
горе, в Пирин Планина.
Белким ти Ќе оздравиш,
Македонија да ослободиш.” (2)

“Ојте вие три соколи,
в срце луто сум ранет,
остајте ме тук’ да умрам,
лек ме не лекува.
Македонија други Ќе роди
Ќе ја ослободат.
Мајка Македонија,
други Ќе роди, Ќе ја ослободат.”


СОЛУНСКИТЕ ГЕМИЏИИ

Солун пролетта деветсто третата
силни гемии се потопени
кај што грмат експлозиите
таму гинат Македонците.

Сами решија за својата судбина
со нив имаа една заклетва
ропски веќе не се живее
храбро треба да се загине.

Македонијо на глас запеј ти со нас
Македонијо и ти чеда погледни
прегрни ги твојте синови
солунските гемиџии.

Младост убава не ја сетија
Живот дадоа и не се жалеа
да ја чуе цела Европа
вистината за Македонија.

Над Бело Море галеб летеше
абер носеше за мачениците
под Пиринот и крај Вардарот
бие гласот на непокорот.

Македонијо на глас запеј ти со нас
Македонијо и ти чеда погледни
прегрни ги твојте синови
солунските гемиџии.


О Б Я В А
Продаваме селскостопанска земя общо 60 декара в село Марикостиново, Петричко.
За справки:
- мобилен телефон 0877 592 504, домашен 0431/ 831 48, гр. Казанлък – Ангелина;
- мобилен телефон 0897 410 702, домашен 0431/ 870 10, гр. Казанлък – Мария.

Поезија

ДА НИ Е ЖИВА ПЕСНАТА

Посвещавам на светлата
памет на моите братя
Борислав и Любомир Мицкови


Аз съм внук на орли,
построявали сини гнезда
на възбог,
в поднебесната вис
с много слънце.
Аз съм внук на орли,
неиздъхнали тихо в гнездата си
покорéни и покóрни.

Аз съм син на орли,
родени във сини гнезда
с много слънце,
люляни във слънчеви люлки,
и със първия мах на крилата си
летели към слънцето.
Аз съм син на орли,
умирали в полет –
непокóрни и непокорéни.

Аз съм внук на орли.
Аз съм син на орли.
За полет свободен роден съм.

Но отрано отрязаха мойте крила,
хищни люде
заграбиха синята люлка,
хищни пръсти
отнеха ми слънцето.

Как копнея по него сега,
всяка клетка във мене копнее,
полудява от страстния зов
на вечния химн на простора.

Аз те нося в сърцето си,
моя люлко под синята вечност
с много слънце.
Покорéн не значи покóрен.
В мен пулсира кръвта на орли
и корените на крилата ми са живи.
Ще израстат отново моите крила –
могъщи, здрави
и верен на завета на дедите си
ще полетя във синия простор –
законно мое право на наследник.
И ако трябва да умра за него,
като орел ще падна –
в полет,
непокóрен и непокорéн.





ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting