Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Културно наследство

МАКЕДОНСКАТА АВТЕНТИЧНА МУЗИКА И НЕЙНОТО ЕСТЕСТВЕНО РАЗВИТИЕ

Ивана Стоянова


Народната музика заема голям дял от нашето национално наследство. Тя е жива и слушана с удоволствие и от новите поколения македонци. Това е нашето културно наследство, изпято в невероятни песни, често спиращи дъха със своята трогателност и задълбоченост. Музиката ни е толкова специфична, че веднага се разпознава. И някак си ненатрапчиво запленява хиляди сърца, като успява да докосне душите не само на нас – македонците, но и на хора от други нациналности (етноси); македонската музика и танци се прославиха и в други далечни и по-близки страни. А аз лично имам приятели - поляци и италианци, които високо ценят нашата музика. Богатството на македонския фолклор е огромно и въпреки модерните стилове музика днес, нашите песни са се пели, пеят се и съм сигурна - ще се пееят и след смъртта ни!

Македонската традиционна музика се е оформила през дълги периоди от миналото. Тя е била свързана най-вече с живота на селските среди. През XIX век започва по-интензивният развой на градската народна култура, в това число и на градската традиционна музика. Тя била създадена по най-разпространения традиционен начин - устно или анонимно, и така до 50-те години на миналия век, а след това започват да се срещат все по-често песни от автори поети. Музиката от тези два периода, създадена в различни условия на живот, има характерни разлики както според функцията, така и според стилистичните и естетическите особености. Към селския музикален фолклор спадат женските обредни песни, в които покрай едногласното пеене особен белег представлява и двугласното бордунско пеене. То се характеризра с еднообразността и ограничеността на изразните елементи: простора на мелодичното движение, формата, тоновите граници, метроритмиката и т.н. Подобни различия има и инструменталната селска музика, в която най-често се свирело на самоделни музикални инструменти: гайди, кавали, шупелки, дудуци, тамбури, зурли, кеменини (гусли) и др. За характеристиките на градския музикален фолклор в Македония пак роля имали диаметрално изменените условия на живот в градските среди, а най-вече развитието на интензивни комуникации. Със своето местоположение Македония се оказала в центъра на изразените културни влияния от Западна Европа към Изтока и обратно. Оттам произлиза и голямата разновидност, високата естетика и богатството в македонските песни и свирки, които се прославиха надалече по света. Македонският фолклор неизбежно се е повлиял до известна степен от чужди музикални стилове, като присъства очевидно ориенталско влияние, други мелодии са повлияни от западноевропейските традиции, а при трети македонските елементи са преплетени и с едното, и с другото влияние. Влиянията все пак заемат по-малка част от македонския музикален фолклор. Те са като клонки , присадени на здравото македонско стебло, което е самобитно и със своите особености лесно се разпознава.
Данни за произхода на македонската фолклорна музика има още от 1325-26 г., когато един гръцки хроникьор и дипломат записва, че при едно свое пътуване през Македония чул народни песни, които възпявали делата на местните герои, и че в Струмица наблюдавал няколко фолклорни танца, съпроводени със специален музикален инструмент. В по-късен период, XVI в., един австрийски свещеник записал няколко народни песни от региона на Костур, което било първото писмено свидетелство за македонското народно изкуство.
То се развива във времето, като най-популярните теми са религиозни, етнически, морални, икономически и други. За съжаление, авторите на тези фолклорни песни не са известни. Имайки предвид тежкото социално и политическо положение, в което се намирали македонците, приоритет на хората не е било съхраняването на източници за произхода на тяхната устна поезия. По-късно, когато първата информация, създадена от най-различни чуждестранни студенти, започва да се публикува, наследството на македонския фолклор става известно. Сред тези студенти трябва да се спомене Вук Караджич, който включва някои македонски песни (музика) в колекцията от фолклорни песни, които публикува. Подобно нещо прави и руският славист Виктор Григорович - той е първият , който записва македонска проза.
С интереса на изследователите към македонската фолклорна музика и песни нарастват и броят и разнообразието на колекциите, които стават обект на все по-детайлно изследване.
През 50-те години на XIX в. , когато започва периодът на Македонския ренесанс, най-различни събирачи на македонски песни и музика са особено активни и много произведения се зараждат в този период, както и по-стари били публикувани.
Идеите, вдъхновяващи Ренесанса на македонския народ, много често се възпявали в серии от фолклорни дейности, което не е никак случайно, като се има предвид, че хората се борели за своята независимост вече много години, така че тези дейности се явили като едни от най-известните културни и артистични изрази. Съответно, честото публикуване на македонски народни песни и македонска музика породило необходимостта от по-дълбоко изследване. Но това било изключително трудно, тъй като публикациите на тези македонски песни било съсредоточено извън Македония, какъвто е случаят с книгата на Братя Миладинови, публикувана в Загреб през 1861 г., както и други македонски произведения, докато Македония била все още под турско владичество. И заради това те най-често били публикувани в България, която тъкмо била извоювала своята свобода.
Традиционната македонска музика, която се дели на селска и староградска, включва: лирични , епични, работнически, ритуални, хумористични песни, хора и също така старият градски стил, наречен ‘’чалгия’’ (няма нищо общо с чалга). Популярни традиционни песни са: „Калеш бре Анджо”, „Дафино вино црвено”, „Слушам кай шумат шумите”, „Биляна платно белеше”, „Народе македонски”, „Земьо македонска” и много, много други.

Земјо Македонска

Земјо македонска, поздравјавам те, земјо македонска уважавам те
земјо македонска
земјо турско-ропство Македонијо
поздравјавам те.{2х}

Уважавам твојте
Македонијо
гори високи, [2х]
горите висојте
и во теб’ херојте
Македонијо
што ги раѓаш ти.{2х}

По теб се белејат
Македонијо,
безбројни стада, [2х]
стадата белеат
а гроздови зрејат
Македонијо,
по твои ридови.{2х}
Ништо, не те плаши Македонијо,
на овој бели свет,{2х}
кој душман ќе влезе
жив нема да излезе Македонијо,
ти го ставаш в гроб. [2х]
Това е характерна македонска народна песен, разглеждаща темата за родната земя, това, че тя е наша, на македонците, а не на другите – турци или балкански съюзници, които имат претенции към нашата Македония. Всеки, който влезе в Македония, ще я обикне или, ако е против нея, ''жив нема да излезе…''. Този стих подчертава решимостта на македонския народ да се бори за своята пълна независимост смело и самоотвержено, до пълна победа.
Македонската народна музика се отличава с това, че тя не е просто музика за слушане, а за танци, народни хора. Много известни хора са „Тежкото” от с. Галичник, „Калайджийското”, „Комитското” (танцът на борците за свобода ) и други. Международно признат е фолклорният ансамбъл с много награди „Танец”.(„Танец” е признат професионален голям музикален ансамбъл от Скопие, Македония). Той е посланик на македонската фолклорна традиция по света.
Балканската музика е всеизвестна с това, че има сложни ритми. Македонската музика потвърждава това правило. Народни песни като „Помисли, либе Тодоро” могат да имат толкова сложни ритми като 22/16, които се делят на 2-2-3-2-2-3-2-2-2-2. За да подчертаят напрежението, музикантите (особено тези от старата школа) внасят характерните развлачени тактове.
Гайдата е била един от най-използваните народни инструменти в традиционната македонска култура. В днешно време се използва за концертни рецитали, като привлича такива легенди като Пеце Атанасовски, ръководител на Ансамбъла за народни инструменти към Радио Скопие, като източник на съвременната традиция. Други инструменти са:
•Шупелка;
•Кемане(свирка с три струни);
•Тамбура;
•Зурла;
•Тъпан;
•Кавал;
•Хармоника.
Македонските народни оркестри се състоят от кларнет или саксофон, барабани, баскитара, акордеон и китара, понякога се включват и съвременни синтезатори и електронни барабани. Тези оркестри са много популярни в Македония. Много известни изпълнители са виртуозните акордеонисти Скендер Амети и Горан Алачки и Мирослав Бусиновски , който е майстор на кларнета.
Чалгията е градски стил, изпълняван от групи (чалгии) с дайре (тамбура) и тарамбука (барабан с формата на пясъчен часовник), старовременна китара, канум (зитер), кларнет и цигулка. Въпреки че днешните музиканти са осъвременили чалгията, като тя се дели на по-твърда или мека, класическа или с поп звучене , все още има традиционни музиканти на чалгия. Може би най-влиятелен през последните години бе Тале Огненовски, който има широк репертоар от традиционно и модерно звучене.
Новосъздадената народна музика също има голям дял в македонската народна музика. Тя е съвременен популярен стил, базиращ се на традиционната музика. Но за разлика от нея, новосъздадената народна музика е композирана от определен автор и е защитена от законите за авторство, изпълнява се от професионални музиканти и обикновено (но не непременно) се свири с модерни инструменти. Трябва да споменем имената на Александър Сариевски, Йонче Христовски и Добри Ставревски , като изпълнители на този стил музика, въпреки че те се свързват по-често с традиционните народни корени; затова някои новокомпозирани песни често биват обърквани за традиционни. Младите изпълнители предпочитат по-модерното звучене на народната музика, което не се одобрява от традиционалистите, оприличаващи техния стил като „кич”. Но въпреки това широката публика харесва този стил и известни изпълнители са Сузана Спасовска, Митре Митревски, Ефто Пупиновски, Войо Стояновски, Орце Стефковски, Благица Павловска, Драган Вуджич, Зоран Ванев, Васка Илиева и други. Някои от тях изпълняват и традиционни песни. Новите генерации изпълнители на този жанр , като Благойце Стояновски, Соня Тарцуловска, Елена Велевска, Ясмина Мукаетова, Анета Наковска, Пане Панев, заедно с групи, като „Биоритъм”, „Болеро бенд”, промениха неговото звучене още повече, като го преплетоха с мотиви от сръбския турбофолк, българската чалга и гръцката лайка, така че техният стил се смята за поп-фолк, а не за народна музика.
Най-известните фестивали на народна музика в Република Македония са „Народен фестивал Валандово” във Валандово, „Серенада на Широк сокак в Битола”, „Цветници” в Скопие, „Охридски трубадури-Охрид фест” в Охрид и други.
Народната ни музика е автентична, изключително разнообразна и чуството за гениалност в нея е осезаемо. Всяка песен се отличава с характерна история и мелодия, от всяка песен блика любов към родината ни - Македония, и чист, искрен патриотизъм. Музиката ни е прекрасен бисер сред морето от балкански ритми, разпознава се още с първите тактове и е обичана за пеене и танцуване. Тя е един своеобразен начин да надникнем в душата на македонеца, който копнее за свободна родина, добри приятели, дълбока любов, спокойно семейно огнище, весели дечица, растящи в мирна и просперираща земя – майка Македония.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


139 години от рождението на Гоце Делчев
ГОЦЕ

Символ на гордост и слава,
ореол божествен ни стана.
Недостижим и близък остава
и лек, и песен, и рана.

Ти, Гоце, во нас си в сърцето,
ти брат си и син си любими,
ти знаме ни стана, което
е огин в студените зими.

Со песните секой те знае,
на орото рамо до рамо
и сърцето чука, не трае
едно име носиме само:

МАКЕДОНЕЦ и нищо друго
никой не може да ни каже,
бугарин, србин и гърко
не може нас да излаже.

Запей песна, майко мила,
стара песна, македонска,
за воините на Самоила,
за земята ни исконска.

Дур до Кукуш да се чуе
в бащина му стара кука,
дедо зурла да надуе,
тапан до небо да чука!

Димитър Иванов

Македонија пее

ДА НИ Е ЖИВА ПЕСНАТА

Тагата се распослала
Легнала ми натежнала
И си ја барам песната
што ми е мелем за душата

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песна не весели
Со неа векува

Рефрен:

Да ни е жива песната
Песната еј македонска
Срцата што ги разпеа
Душите што ги огреа

Да ни е жива песната
И мојот народ намачен
Запеј му песно запеј му
Да не го видам разплачен

До кај што свети сонцето
До таму ни е народот
А ние што останавме
Песната им ја праќаме

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песната не лекува
О неа векува

Рефрен...




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting