Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
За съвестта, наглостта и истината...

В МАКЕДОНИЯ ЗНАЯТ, ЧЕ ИМА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Петър Новоселски


В броевете си от октомври, ноември и декември от миналата година в. „Народна воля” помести материал, обсъждащ развитието на българския език. (В рубриката „Календар” в тези броеве се дадоха данни за македонски просветители, книжовници и радетели за македонски език.) Материалът беше под горната рубрика, а заглавието бе „За връзките и отношенията между езиците и хората”. По повод на тези публикации нашият сътрудник Петър Новоселски ни изпрати преводен материал с кратки цитати от учебник, издаван в Република Македония. Той е създаден от авторски колектив и е озаглавен „Македонски език за средното образование”. Предлагаме на нашите читатели този превод. (Редовете извън него са редакционни.)
„...В течение на тези петдесетина години от неговата кодификация македонският литературен език бе предмет на интерес от страна на голям брой научни работници от страната и чужбина, така че ние днес с удоволствие можем да констатираме съществуването на голям брой докторски дисертации и магистърски трудове, както и монографии и статии, в които задълбочено са разработени редица въпроси, свързани с характеристиките на македонския език. Само с такива публикации може да се създаде солидна основа за какъвто и да е учебник, а ние използвахме всички такива публикации, които ни бяха достъпни. Разбира се, при писането на този учебник от голяма помощ ни бяха и собствените публикации и проучвания.
...
Освен тези две основни класификации, като отделен вид се явява ареалната класификация на езиците. При нея до израз идва географският критерий.
Ареалната класификация обхваща езици, намиращи се в непосредствена географска близост, в които са се развивали общи езикови особености, преди всичко на структурен план. Такива езици под действието на интензивни контакти и влияния помежду си оформят езиков съюз.
Езиков съюз е група от съседни езици, които имат общи структурни особености.
Тези езици се говорят на една и съща територия, обикновено не са сродни, т.е. принадлежат към различни езикови подсемейства.
Пример за езиков съюз са езиците на Балканския полуостров: македонският, ароманският, романският, гръцкият, българският, албанският. (На ниво на диалектен език към този съюз спада и сръбският чрез югоизточните сръбски говори).
Общите структурни особености на тези езици са наречени балканизми. Това са: аналитичният начин за изразяване на граматическите отношения (неизползване на падежи – б.пр.), постпозитивният член (членът е отзад на края на думата – б. пр.), удвояването на обекта, губене на инфинитива, образуване на бъдеще време с форми от глагола иска и т.н.
Според застъпеността на общите особености езиците на балканския езиков съюз се делят на централни и периферни.
Македонският език спада към централните.
На приложената схема (в учебника - б. пр.)езиците от балканския езиков съюз са класифицирани по следния начин: централни са македонски, аромански, мегленовлашки (на мегленските власи) и български; гранични между централни и периферни са албански, романски, новогръцки; периферни се явяват югоизточните сръбски говори и балкански турски.
...
Македонския език е сроден с другите славянски езици и заедно с тях спада в семейството на славянските езици.
Тяхната сродност се дължи на общ произход. Всички славянски езици водят произхода си от един праезик – праславянския, който произхожда от индоевропейския праезик.
Понятието праезик трябва да се схване в лингвистичен смисъл. С него се обозначават предписменият и предисторическият период от развитието на езиците, когато те не могат да се проучват върху конкретен материал, а с помощта на предположения и реконструкции. В този смисъл с праславянския генетично се свързват всички славянски езици.
Днес славянските езици заемат широка територия на Европейския континент и образуват три групи езици:
- южнославянска група: македонски, български, сръбски, хърватски и словенски език;
- източнославянска група: руски, украински и белоруски;
- западнославянска група: полски, чешки, словашки и лужичкосръбски език.
Исторически в групата на южнославянските езици спада и старославянският, който представлява пръв литературен (стандартизиран) език на всички славянски народи, а в групата на западнославянските езици – полабският, който в течение на историята бил асимилиран от съседните езици (преди всичко от германския). Макар в миналото (XV-XVI в.) да е създадена литература на кашубски език, днес той е асимилиран от полския и има статут на диалектен език.
Източнославянската и западнославянската група езици граничат помежду си, докато южнославянската група езици териториално е отделена от тях от други езици (германския, унгарския, романския).
Южнославянската група езици се дели на две подгрупи:
- източноюжнославянска (македонски и български);
- западноюжнославянска (сръбски, хърватски и словенски).
Със славянските езици македонският език показва голям брой общи особености: най-много във фонетиката, лексиката и в образуването на думите. Тези особености се дължат на общия произход.
С южнославянските езици македонският език показва голям брой общи особености, които освен на общ произход се дължат и на непосредствените връзки.
...
Стандартизираният език се явява като една от най-съществените особености на всяка съвременна нация.
Повечето славянски нации стандартизацията на своя език са я направили на база на народния език, а при някои известно влияние е оказало и въздействието на църковнославянския език (например в руския).
Макар македонският народ да е имал богато развита писменост, писана на старославянски език, както и солидни насоки за оформянето на свой литературен (стандартен) език, неблагоприятните исторически условия са забавили стандартизацията на езика.
Именно през миналия век (става дума за XIX в., тъй като книгата е издадена през 1997 г. – б.пр.), когато повечето народи в Европа, са извършили стандартизацията на своя език, Македония е представлявала поле за действие на различни чужди пропаганди и извършвания от тях натиск, които са пречели на опитите за стандартизация. Затова македонският език се включи в стандартизираните езици в Европа със създаването на македонската държава като отделна федерална единица на Югославската федерация след Втората световна война.
Периодът след Втората световна война се характеризира с коренни обществени промени върху географската карта на света. Утвърждава се подялбата на света на идеологически блокове и се разпадат колониите на големите европейски колониални сили, в които основно средство за комуникация е бил езикът на колонизатора (в зависимост от колонията: английски, френски, испански, португалски).
Макар повечето бивши колонии през втората половина на XX век да са се освободили от колониалния статут и да са създали свои нации и национални държави, езикът на колонизатора е останал официално средство в повечето сфери на публичната употреба. При това в някои от тези страни езикът на колонизаторите има статут на втори официален език, покрай националния (Алжир, Филипини, Индия, Пакистан...), а в някои други – и статут на пръв официален език (Ботсвана, Гвинея, Мозамбик).
От друга страна, в САЩ, където живеят представители на различни народи, се е създала една американска нация с един официален език – английския. Подобна е ситуацията и в Австралия, както и в Канада (където освен английския се употребява и френският език).
През последните десетилетия на XX в. с разпадането на отделни федерални държави (СССР, СФРЮ, Чехословакия), се промени и статутът на стандартизираните езици в новоформираните държави. В бившите републики на СССР, в които руският език е изпълнявал функциите на пръв официален език, се появява реактивиране на техните стандартни езици, които от втори официални езици стават първи.
В СФРЮ македонският стандартен език официално беше един от трите официални езици на федерацията заедно със сърбохърватския/, хърватскосръбския и словенския. Но на практика като официален език на федерацията и като език с по-широка употреба на територията на Югославия се наложи сърбохърватският/хърватосръбският език.

Македонският език в условия на независимо и самостоятелно развитие на македонската държава затвърждава функцията си на официален език в Република Македония.
Македонският език представлява важна особеност на македонската нация.
...
Македонският език се е образувал от говорите на славянските племена, които, след разпадането на праславянската езикова общност са се населили през VI и VII век в най-южните части на Балканския полуостров и са се интегрирали помежду си в една езикова общност. На тази територия езикът на македонските славяни е запазил и продължил праславянския тип. Този тип се явява важна особеност на първия славянски литературен език, старославянския, изграден на македонска диалектна основа.
...
Писменост на своя език славяните създали през втората половина на IX век. С този ключов културен акт те се присъединили към народите с по-стара културна и литературна традиция на собствен език (евреите, гърците, римляните), влезли в досег с техните културни ценности и развили своя оригинална литература.
Славянската писменост се появява с издигане на говора на македонските славяни от околността на Солун до ранг на пръв общ за всички славяни литературен език (във филоложката наука диалектната основа на старославянския език е проучена и представена солидно чрез македонската теория за диалектната основа на старославянския език от Ватрослав Ягич). Тази писменост се свързва с приемането на християнството от страна на славяните и с дейността на братята Кирил и Методий. Техните жития, известни под името Панонски легенди, представляват един от главните източници за проучване на първите стъпки на славянската писменост.
Езикът на славянската писменост се е наричал славянски ... а в науката е известен под името старославянски език. Той се употребява при всички славяни, в началото сред западните, в областта Моравия, и при южните в България (в Преславския център) и в Македония (Охридския център), а по-късно се разпространява и сред другите южнославянски земи (Сърбия, Хърватско, Словения) и сред източните славяни (в Киевска Русия).
Славянската писменост е обща за всички славянски народи, а особено е характерна за православните, като обхваща периода от IX до края на XVIII век. По отношение на литературната активност тя обхваща два периода:
- старославянски период (от средата на IX до края на XI век);
- църквонославянски период (от началото на XII до края на XVIII век).
Старославянският период се характеризира с употребата на старославянския език, като най-стар славянски литературен език, един за всички славянски народи.
Църковнославянският период представлява употребата на старославянския език в различни варианти в отделните славянски страни.
Вариантите на старославянския език представляват приспособяване на единния литературен език на всички славяни към техните местни говори.
Езикът през този период се нарича църковнославянски, а разликите между вариантите са минимални. При това се различават няколко отделни варианти: македонски, български, сръбски, хърватски, руски и т.н.
...
Най-старите запазени ръкописи на старославянски език са написани в Македония и в тях са отразени езикови особености, свойствени за македонските народни говори от този период.
Те представляват превод от гръцки на старославянски на главните църковни книги (евангелие, апостол, еухологиум, псалтир), а най-известни между тях са Зографското евангелие, Асемановото евангелие и Маринското евангелие. Всички те са писани на глаголица.
Употребата на глаголицата е една от основните особености на най-старата славянска писменост в Македония. Тя се свързва с дейността на Охридската книжовна школа, основана от Климент Охридски.
Освен с глаголица, старославянските ръкописи са писани и с кирилица. Най-старите кирилски ръкописи са свързани с Преславската книжовна школа в България. Кирилицата, също така, започва да се употребява в Македония и постепенно да изтласква глаголицата.
Старославянският език се е записвал на две съвсем различни азбуки: глаголица и кирилица.
Двете писмености били фоноложки и реално отразявали живия изговор на звуците. Глаголицата има 38 букви, а кирилицата 44.... Кирилицата се е намирала под изразено влияние на гръцката писменост. За разлика от нея глаголицата представлява оригинална славянска писменост.
...
Старославянският език е имал ограничена функция. Той е език на църковните книги и богослужението и се е наложил като език на православната църква сред славянските народи. (Сред славянските народи, които приели римокатолицизма, главно западнославянските народи, като богослужебен език се е наложил латинският.)
В македонските ръкописи от църковнославянския период се проявява стремеж да се съхрани езикът на старата писмена традиция, но същевременно се появявят и особености, характерни за живия народен език. Това особено се отнася за периода от XII до XIV век. Тогава продължава дейността на Охридската книжовна школа и се оформя Лесновската книжовна школа.
Славянската писменост в Македония се осъществява чрез две книжовни школи: Охридската и Лесновската.
В тях се утвърждава македонският вариант на църковнославянския език. Той има свои характерни правописни и езикови особености в сравнение с другите варианти и се характеризира с традиционалистично отношение към старославянската писменост.
...
Развитието на съвременния македонски език е обусловено от сложното национално-културно и просветно-образователно развитие на македонския народ. При това се наблюдават три фази:
- От началото на XIX век до Балканските войни. В този период македонският народ е в своите етнически граници и се намира в Турската империя, която не налага нито верска, нито езикова доминация и която позволява на македонското население относителна свобода в употребата на своя език и на религията;
- От края на Балканските войни до края на Втората световна война. Тогава македонският народ е разделен между съседните държави (Гърция, Сърбия, България, както и Албания), а македонският език има положение на език, забранен за официална употреба;

- От края на Втората световна война до днес. През този период със създаването на македонската държава (първо в рамките на Югославската федерация), македонският език получава своята кодификация и безпроблемно функционира като литературен (стандартен) език, задоволявайки всички нужди за общуване на говорещите македонски език по рождение.
...
В течение на XIX век в Македония се поставя въпросът за вида на литературния език. Този въпрос възниква във връзка с появата на гражданската класа и с развитието на гражданската просвета в Македония, а намира своята подкрепа в културното възраждане на македонския народ.
Въпросът за литературния език се свързва с въпроса за писмения език, който станал особено актуален с пренасянето на първите печатни църковнославянски книги от Русия в православните южнославянски земи, та и в Македония, към края на XVIII и в началото на XIX век.
Това се отразява и в литературата чрез появата на първите печатни книги от автори от Македония, предназначени на първо място за читатели от македонската среда.
...
В този период се употребяват имената македонски народ и македонски език за обозначаване на процеса на формиране на литературния (стандартния) език.
Идеите на македонистите ще бъдат подкрепяни и продължени от техните следовници лозарите, които през последното десетилетие на XIX век ясно ще изразят своето македонско самосъзанние и в голяма степен ще допринесат за оформянето на македонския литературен език. Това съзнание може да се илюстрира чрез думите на един от най-изтъкнатите представители на лозарите Темко Попов:
„И сам Исус Христос, ако слезе от небето, не може да увери Македонеца, че той е българин или сърбин”.
Лозарите допринасят за значително опростяване на македонския правопис и за отхвърляне на определени старославянски букви, които не отразявали реален звук (например еровете и носовките, които по това време се употребявали в българската азбука). Те изразяват континуитета на македонистическите идеи на Гьоргия Пулевски и теоретичните положения на Кръсте Петков Мисирков.
В езиков план втората половина на XIX век се характеризира със стремеж към отделен македонски литературен език.
...
Събитие от историческо значение за осъществяване на идеята за отделен македонски литературен език е публикуването на книгата „За македонцките работи” (София, 1903 г.) от Кръсте Петков Мисирков (1874 - 1926). В тази книга той определя своята национална програма и разглежда въпроса за македонския литературен език.
Последната статия в тази книга носи заглавие „Няколко думи за македонския литературен език” и представлява пръв научно аргументиран и солидно поставен и разработен проект за кодификация на македонския език.
...
Подялбата на Македония между съседните държави след балканските войни затрудни обществено-културния и просветно-образователния живот и усложни езиковата ситуация в Македония. Това събитие има пагубно значение за македонския народ. При това в периода между двете световни войни в Македония в зависимост от нейната подялба в официална употреба се налагат езиците на съседните държави:
- в южната част (Егейска Македония) – гръцкият;
- в северната част (Вардарска Македония) – сръбският;
- в източната част (Пиринска Македония) – българският.
Този период се характеризира с асимилаторската политика на съседните държави спрямо Македония и македонския народ. Тази политика почти угася македонското национално осъзнаване, особено до тридесетте години на двадесети век. Ситуацията се подобрява в периода от тридесетте до началото на четиридесетте години, въпрски че се случва в много неблагоприятни исторически обстоятелства. Македонският език през целия период е забранен за официална употреба съгласно със законите на държавите, в чийто състав влязоха дяловете на Македония.
Най-остри мерки против македонския народ се провеждат в Егейска Македония, в рамките на Гърция: македонския език е забранен със специален закон, дори и за домашна употреба, а срещу македонците, които не спазват този закон, се прилагат строги наказателни мерки. Тази агресивна политика на Гърция била обсъждана и в Дружеството на народите. Под негов натиск гръцкото правителство пристъпило към създаване на буквар на македонски език – Абецедар (1924 г.)
Абецедарът съдържал кратки текстове на македонски език, предназначен за учене на азбуката и е бил писан на леринския говор, на латиница, но никога не бил пуснат в употреба поради силната съпротива на гръцките власти. Въпреки това Абецедарът представлява официално признание на македонското население и на македонския език.
Въпросът за отваряне на македонски училища в Гърция повторно е бил актуализиран през 1935 г., но без да бъде решен.
Във Вардарска Македония в състава на Кралството на сърбите, хърватите и словенците (по-късно преименувано на Кралство Югославия), в официална употреба бил наложен сръбският (или по-точно сърбохърватският). Той е бил език на администрацията и на образованието и се употребявал във всички сфери на обществената комуникация. Македонският език бил сведен до диалектен език за домашна употреба. Въпреки това македонският език намира своята по-изтъкната употреба под формата на регионална литература.
Той става език на театралната сцена: пишат се и се изпълняват драми на македонски език. Тази форма се съобразявала с театралната традиция да се пишат и сценично да се поставят фолклорни драми на народен говор на голям брой театрални сцени в тогавашна Югославия. Тази активност в Македония започва с драмата „Ленче Кумановче” (1928 г.), по-късно преименувана на „Бегълка”, от Васил Ильоски, написана на кумановски говор, но става по-забележителна с изпълнението на драмата „Печалбари” (1935 г.)
Вместо на родния си говор – струмичкия, Антон Панов написал своята драма на западномакедонското наречие. Чрез това той се съобразил с наложената практика за издигане на западномакедонското наречие на равнище на език на литературата. Към тези стремление се включва и Ристо Кръле с драмата „Парите се отепувачка”, която написал на своя роден стружки говор.
Тези драми раздвижват културния живот в Македония между двете световни войни и афирмират употребата на македонския език.
Книжовни прояви на македонски език се осъществяват и в поезията. Това особено намира израз с публикуването на „Бели мугри” (1939) от Кочо Рацин. С излизането на тази книга официалната югославска администрация се сблъскала с факта, че македонският език преживява еманципация на литературен език.
Рациновите „Бели мугри” дали тласък на развитието на литературата на македонски език и затвърдили ролята на централните македонски говори като основа за македонския литературен (стандартен) език.
Появата на литературни текстове на македонски език ще бъде характерна и за дейността на македонската емиграция в България.
В България македонският език е забранен за официална употреба, а асимилаторската политика на българската държава имала цел да унищожи македонската национална идентичност. В този период Пиринска Македония представлява глуха провинция в състава на българската държава. Македонският културен живот намира израз чрез активностите на македонската емиграция в София, организирана чрез Македонския литературен кръжок. Сред по-значителните литературни явления от този период изпъкват поетичните стихосбирки на Коле Неделковски „Мскавици” (1940) и „Пеш по светот” (1941).
От 1944 до 1948 г. в Пиринска Македония (в състава на НР България) започва употребата на македонския литературен език чрез отваряне на училища, театър и чрез други форми на културна еманципация на македонския народ.
През Втората световна война литературно-езиковите стремежи на македонски ориентираната емиграция в България се приобщиха към своята македонска майка.
...
Кодификацията означава приемане и систематизация на езикови правила и определяне на задължителна езикова норма. Тя представлява голямо историческо събитие в историята на един народ.
Кодифицираният език е нормиран език.
Кодификацията на македонския език е свързана със следните исторически събития:
- с решение на Първото заседание на АСНОМ (2 август 1944 г.) за въвеждане на македонския за служебен език в македонската държава;
- с официалното въвеждане на македонската азбука;
- с официалното въвеждане на македонския правопис.
Македонската държавност се утвърждава с историческите решения на Първото заседание на АСНОМ. Между тези решения от особено значение е Решението за въвеждане на македонския литературен език като служебен в македонската държава.
Също така, Президиумът на АСНОМ, като най-висш орган на македонската държава, през ноември 1944 г. назначил комисия, която трябвало да внесе Предложение за азбука и правопис на македонския език.
Първата комисия не оформила цялостно своите становища и след известни промени в състава на комисията, въпросът за азбуката и правописа се изяснил през май 1945 година. При това се поставили следните принципи:
1. В македонския литературен език трябва да се установят онези форми от централните говори, които в най-голяма степен ще свържаат всички наши говори и ще бъдат леко приемливи за хората от всички наши краища.
2. В македонския литературен език трябва в най-голяма степен да се изрази неговата народна основа. Речникът на литературния език да се обогатява с думи от всички наши диалекти, да се изграждат нови думи с живи съставки, и да се усвояват и чужди заемки само колкото е необходимо.
3. Македонската азбука да бъде съставена от толкова букви, колкото звуци има в литературния език. Правописът да се изработи върху фонетичния принцип.
(Блаже Конески, Граматика на македонския литературен език, Култура, Скопие, 1982, стр. 56).
Комисията за азбука и правопис в окончателна форма формулирала своите становища в Резолюция, приета на 3 май 1945 година. На 5 май 1945 година тя е приета от Народното правителство на федерална Македония. Правописът на македонския език е узаконен на 7 юни 1945 г.
Приемането на азбуката и правописа представлява значим принос в процеса на кодификация на македонския литературен (стандартен) език.
С това се улеснява стандартизацията на езиковата норма в езиковата практика.”
х х х
Колкото и да са кратки цитатите (не може един цял учебник да бъде преведен и поместен на страниците на вестника), се налагат някои изводи: в македонския учебник се говори и за българския език, и за български просветни центрове, и за славянски език (езици) – въобще никъде не се налага грубо и тенденциозно мнението македонският език да е център на света. А това ставаше в цитатите в изброените броеве, в които се налагаше убеждението, че в началото бе българското слово и всичко тръгва от него. За македонския език и за Македония просто глупашки се мълчеше и се мълчи, сякаш въобще ги няма...
И сега ослепяващо лъсна истината, че българският шовинизъм се е настанил перверзно в умовете дори и на езиковеди, които грубо и храбро фалшифицират историята, манипулират умовете на хората, лъжат – с други думи, вършат престъпление към себе си, към околните, към поколенията – минали, сегашни и бъдещи. С такива ли помисли и методи българските неовърховисти и националисти ще водят България по нови пътища към обединена Европа? Имат ли място в нея!?
А какво да кажем за добросъседството на Балканите, което същества като каракачановци, божидардимитровци, сидеровци и др., с помощта на учени лакеи, с голям мерак спъват и разрушават на дело, криейки се зад модерни слова? Не напразно великият македонски син Гоце Делчев навремето каза, че преди да се извърши въоръжена революция, е необходимо да се направи революция в умовете на хората. Разбира се, той бе прав, но с едно уточнение: революция в ума на някого може да се направи, ако той има...ум! А делата на някои, които тялом живеят в ХХI век, но духом са някъде в средновековието, говорят ясно кой какъв умствен багаж притежава...
Жалко за новото време! И за безвъзвратно загубените години на много български и македонски генерации, които искаха и искат да работят в модерни държави, в които толерантността, равенството и братството да бъдат водещи към един нов, свободен свят – свят без политически граници, без потисничество и гнет, без лъжи, манипулации, фалшификации и мръсна демагогия, свят на достойни люде, на мир и прогрес. Свят, в който да се знае, че мачкаш ли достойнството на човека до теб, унижаваш и собственото си достойнство.
И да се осъзнае, че насаждаш ли омраза и страх, сам ставаш отвратителна жертва на тях! А изкуството да се живее в ХХI век се състои в това, хората да се научат да говорят на един общ език – този на разбирателството, на взаимното уважение, на езика на бъдещето! Но докога ще търпим да има между нас амеби, които не искат да говорят такъв език? Докога?

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
ГОЛОГАНОВ: НИЕ МАКЕДОНЦИТЕ НЕМАМЕ ТОЛКУ МАКА ОД ТУРЦИТЕ, КОЛКУ ОД ГРЦИТЕ, БУГАРИТЕ И СРБИТЕ
Читај
ОТБЕЛЯЗАН ДЕНЯТ НА ГЕНОЦИДА НАД МАКЕДОНСКОТО ДВИЖЕНИЕ
Читај


139 години от рождението на Гоце Делчев
ГОЦЕ

Символ на гордост и слава,
ореол божествен ни стана.
Недостижим и близък остава
и лек, и песен, и рана.

Ти, Гоце, во нас си в сърцето,
ти брат си и син си любими,
ти знаме ни стана, което
е огин в студените зими.

Со песните секой те знае,
на орото рамо до рамо
и сърцето чука, не трае
едно име носиме само:

МАКЕДОНЕЦ и нищо друго
никой не може да ни каже,
бугарин, србин и гърко
не може нас да излаже.

Запей песна, майко мила,
стара песна, македонска,
за воините на Самоила,
за земята ни исконска.

Дур до Кукуш да се чуе
в бащина му стара кука,
дедо зурла да надуе,
тапан до небо да чука!

Димитър Иванов

Македонија пее

ДА НИ Е ЖИВА ПЕСНАТА

Тагата се распослала
Легнала ми натежнала
И си ја барам песната
што ми е мелем за душата

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песна не весели
Со неа векува

Рефрен:

Да ни е жива песната
Песната еј македонска
Срцата што ги разпеа
Душите што ги огреа

Да ни е жива песната
И мојот народ намачен
Запеј му песно запеј му
Да не го видам разплачен

До кај што свети сонцето
До таму ни е народот
А ние што останавме
Песната им ја праќаме

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песната не лекува
О неа векува

Рефрен...




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting