Infinite Menus, Copyright 2006, OpenCube Inc. All Rights Reserved.
Никола Вапцаров живя, твори, бори се и загина като македонец!

“ПРЕОТКРИВАНЕТО” НЕ СЕ СЪСТОЯ

Биляна Вардарска
(Продолжува од минатиот број)



Една от причините за подобна политика е зашифрована в изказването на Салваторе Каузимодо: „Народите, които имат личности като Никола Й. Вапцаров, растат в очите на света.” Опитайте се да си представите духовна България без македонския Никола Вапцаров и не на мене, а на себе си отговорете, вие, които непрекъснато го фалшифицирате, с кого другиго бихте могли да растете в очите на света така, както това става с Никола Вапцаров?
Кого другиго бихте могли да сравните с тази велика личност?
Само добре школувани политически фарисеи могат да се учудват защо от мемоарите на неговите съвременници изчезват пасажите за Македония и Македонския литературен кръжок, а когато кръжокът се споменава, то е, за да бъде обвинен в ... сепаратизъм!
В човешката история сепаратизмът никога не е бил на почит.
И сега не е.
И никога няма да бъде!
Но в случая за какво става дума?
Каква е вината на македонците?
Още Даме Груев е дал безпогрешна дефиниция на вината на македонците и тя не е изгубила своята актуалност. Да си я припомним:
- Вината на македонците е в това, че те си искат своите права! Македонците друга вина нямат! Стогодишнината от рождението на Никола Вапцаров бе голямо културно събитие за почитателите на неговата поезия по целия свят. Но ние, македонците, които имаме представа за методологията на тайните служби, не можехме да си представим, че това събитие ще мине без българска провокация. Този път провокацията бе извършена от роднините на поета. И възмутиха световната съвест.
Но и това не е за учудване.
Нима генетиката е казала, че като са му роднини, това непременно ги задължава да носят поне „пшеничено зърно” от морала на Никола Вапцаров? Дори и двама родни братя не винаги си приличат.
Така е и в случая. Райна Вапцарова, която много добре е познавала братята си, ето какво е писала за тях:
„И Борис беше друг – по-твърд, по-устойчив и не преживяваше така дълбоко скърбите и радостите. Хора, като Борис, не мислеха преди всичко за другите. Но Никола? Той живееше за хората и чрез хората. Беше щастлив само тогава, когато направеше някого щастлив.”
Но това не означава, че в обемистата книга на К. З. няма неща, които да ни учудват. И едно от тези неща е нейната херменевтика, т. е. изопачено да се цитира Вапцаров. С подобна херменевтика се срещам за първи път.
Ще посоча някои примери.
Вапцаров – „...по едрите звезди
над Фамагуста”.
К. З. – „По едрите звезди на Фамагуста.”
Графично разликата е само в една буква, но разликата в смисъла е огромна. Едно е да се копнее по истинските звезди на небето, а съвсем друго – по техните земни символи. А на земята я ги има, я ги няма. Е, ако става дума за Франция, звезди биха могли да се открият и в Пер Лашез, но Фамагуста не е Париж.
Вапцаров – „Машината ритмично припява и навява топла вера.” К. З. – „Машината ритмично припява и навява тиха радост.”
Тук коментарът е излишен, защото за всички е ясно, че „тиха радост” и „топла вера” не е едно и също нещо.
Вапцаров – „Но да умреш,когато
се отърсва земята от отровната си
плесен...”
К. З. “Но да умреш, когато земята се отърсва от отровната си плесен.” Размененият словоред унищожава ритмиката на стиха, променя оригиналното му интонационно звучене и емоционалната сила и красотата на словото се разпадат. Така се стига до свободния преразказ, който няма правото да претендира за автентичност.
Вапцаров – „Стреляй горе, стреляй към звездите!”.
К. З. – „Стреляй по звездите.” Не е необходимо човек непременно да бъде астроном, за да си каже: - Нима звездите са прегладнели кучета, които нощем трагично вият под прозорците на прекалено преялите и им досаждат при сънуването на санстефанските си илюзии, та трябва да се стреля по тях?!
Вапцаров –
„Зная свойто място във живота и напразно няма да се дам.”
К. З. – „Зная своята цена в живота и напразно няма да се дам.”
Вече видяхме докъде довежда нарушената ритмика на стиха, но тук има и още нещо – кога и къде пословично скромният Никола Вапцаров е определял „своята цена в живота?” Това не е ли подигравка с неговата етика? От такива „преоткриватели” ли се нуждая тя?
Вапцаров – „Светът е във тебе и мен”.
К. З. – „Светът е в теб и мен.”
Тук амфибрахият преминава в ямб. Смисълът не се променя, а интонационното звучене, което вече не е автентичното, Вапцаровото, а присаденото от „преоткривателката”.
Вапцаров – „И аз, понеже нямам храна, понеже нямам с какво, ето на:
ще ви нахраня
със вера”.
К. З. –„ Като няма с какво ще ви нахраня със Вера.” Отново се срещаме със свободния преразказ, който се разминава с интонацията на автентичния Вапцаров стих. А трябва ли да напомняме, че интонацията и емоционалното внушение са пряко свързани? Карикатурата, колкото и да напомня оригинала, все пак не е оригинал.
Вапцаров – „Така ли срещаме на път
любимите си
с лимузини?”
К. З. „Така ли срещаме любимите си, с лимузини?”
Отново прозаизиран стих, отново разминаване с Вапцаров.
Вапцаров – „Понякога ще идвам във съня ти...”
К. З. – „Понякога ще идвам в съня ти...” „Преоткривателката” превръща поезията в проза.
К. З. – „Тя, Вапцаровата Вяра е постигната с настойчиво търсене, в което пътят на поета минава през подражания в ранните стихове от времето на Морското училище: през тъгата, безнадеждността и душевното раздвоение на любимия Яворов, изрекъл „И в свойта вяра сам не вярвам аз”.
Във връзка с този цитат искам да попитам: - Какво се иска – престъпна дързост или крещяща литературна неграмотност – или и двете заедно – за да направят Яворов „собственик” на един знаменит стих, изплакан от нежната душа на Димчо Дебелянов? Тази “грешка” на „преоткривателката” се повтаря два пъти. А на туй отгоре и неправилно е цитиран!
- К. З. – „Лирическият герой познава и сякаш лично преживява и различните видове двубои. От една страна е епохалната историческа битка между „кървавата ретроградност” и обновлението на света в името на справедливия нов живот. От друга – коварната безсмислена битка на лъжегероите, „платени със чужди пари” („Земя”).
Какво е характерно за този цитат?
Ето какво е писал Вапцаров: „...но днеска ме плиска ненужно
пролятата кръв, насън ме души площадния кървав двубой на твои герои, платени със чужди пари”.
Това е написал Никола Вапцаров, но го е писал в стихотворението „Родина”, а не в стихотворението „Земя”. Аз вече цитирах първата строфа, в която поетът категорично заявява, че българската земя не е неговата земя, тази земя му е чужда. И в стихотворението „Родина” парите са чужди, т. е. български. Но „преоткривателката” на Вапцаров не казва на неосведомения (а тя осведомена ли е? – б. м.) читател нито какъв е този площаден „кървав двубой”, нито защо и в името на какво българските пари го подклаждат, нито кой ги дава тези пари.
Едва ли някой си прави илюзии, че на тези въпроси може да се отговори честно, почтено и искрено по времето, когато Вапцаров го „побългаряват”.
К. З. – „Освен факта на едновременното им раждане (става дума за двете предсмъртни стихотворения на Вапцаров – б. м.) сближава ги и голямата тема за любовта – към обичаната жена и – към „своя” си народ”.
Изразът „своя народ” често срещаме в книгата „Бакьо” от Райна Вапцарова. Но там тя не уточнява кой е този народ – и беше немислимо по времето на живковизма да стане уточнение. Но що се отнася до брат й Никола Вапцаров, неговото становище не подлежи на никакво съмнение или опровержение – този народ е само и единствено македонският народ. Тук, под това иронично „и – към „своя” си народ”, музейната „преоткривателка” визира македонския народ, за който Вапцаров писа: „Аз мисля,че първата капка, която от своята кръв за света ще пролея, ще бъде за мойте поробени братя, ще бъде за НЕЯ!”
И когато българските лакеи на хитлерофашизма му прочетоха смъртната присъда, той им заяви:
- Аз се борих за щастието на моята Родина, готов съм да умра за нея!... В интервю за уважаван столичен вестник преди доста време К. З. заяви: „В семейството им е имало едно обяснимо напрежение, защото детето им Бойко умира на 7 месеца. Ражда им се и второ дете, но и то живее само няколко месеца.”
А каква е истината? В началото на 1936 година на Никола Вапцаров се ражда син, наричат го Йонко. (От Йонко до Бойко разликата е твърде голяма – б. м.).
На 6 януари 1942 година „Бойка се разболява тежко във връзка с бременността си. Късно през нощта Б. Вапцаров я завежда в най-близката частна клиника. Ражда се момче, което живее само половин ден”.
К. З. недоумява: „Днес можем само да гадаем – ако Вапцаров не бе станал курбан на идеите си, какво ли обемно и разностранно творчество би създал?” Този въпрос не е нов. Отдавна си го задават милиони читатели.
Отговорът не може да бъде еднозначен. Ако Никола Вапцаров живееше в свободна Македония и имаше това, за което цял живот мечта и се бори – свобода и хляб, – действително той би създал и обемно, и разностранно творчество.
Но задавайки си този въпрос без отговор, не можем да не се попитаме:
- А каква би била човешката съдба на поета при новите исторически условия, когато започна масовото побългаряване на македонците? Съдбата на Никола Вапцаров при новите исторически условия не би била по-различна от съдбата на всички, които останаха безусловно верни на македонската кауза и за нищо на света не биха станали предатели на Македония и македонския народ. За да си отговорим още по-конкретно на този въпрос, ще ни помогне превъзходното изказване на съпредседателя на ОМО „Илинден” - ПИРИН Стойко Стойков, което той направи при посещението си в Австралия. Ето какво каза той за незавидната съдба на македонското малцинство в България:
„За това, което правим днес, преди 60 години щяха да ни разстрелят, преди 50 години да ни изпратят в концлагер, преди 40 – да ни затворят, преди 30 – да ни интернират, преди 20 – да ни арестуват, преди 10 – да ни бият, а днес могат само да заплашват. Щом нещата са стигнали дотук – то успехът не може да е далече.”
Никола Вапцаров е от онези македонски великани, които умират за Македония, ако обстоятелствата го наложат, но не се побългаряват. Има святи неща заради които великата човешка личност не прави никога и никакви компромиси, и за нея няма никакво значение, че безмилостно жестоката борба я отвежда към деветия кръг на ада. Когато познаваме един човешки характер, може да си представим как той би се изявил в конкретни исторически условия. Едва ли почтеният човек се пита защо една от първите задачи на българската лъжедемокрация беше оплюването на великия и безсмъртен Никола Вапцаров. Едва ли, защото на цял свят е известно, че да бъдеш македонец в България – това се счита за недопустима ерес. И за съвсем нормално македонското малцинство да няма никакви права, да бъде премълчавано, а ако докаже своето съществуване – пред очите на цялата световна съвест да бъде привиквано на обяснение в някои твърде известни силови структури на властта.

   НАРОДНА ВОЛЈА
“МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА“. ДОКОГА?!
Читај
„...НЕ МОЖЕХ ДА СИ ОБЯСНЯ ОМРАЗАТА ИМ КЪМ МЕН ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ СЪМ МАКЕДОНЕЦ“
Читај
ЗА ДЕБАТИТЕ, БЛАТОТО И ДОГМАТИТЕ
Читај
САМО ЕДНА Е ВО СВЕТОТ НА НАРОДИТЕ И ДРЖАВИТЕ – НАШАТА ДРЖАВА МАКЕДОНИЈА!
Читај
МАКЕДОНЦИТЕ ПРАЗНУВАХА 116 ГОДИНИ ОТ ИЛИНДЕНСКАТА ЕПОПЕЯ
Читај


139 години от рождението на Гоце Делчев
ГОЦЕ

Символ на гордост и слава,
ореол божествен ни стана.
Недостижим и близък остава
и лек, и песен, и рана.

Ти, Гоце, во нас си в сърцето,
ти брат си и син си любими,
ти знаме ни стана, което
е огин в студените зими.

Со песните секой те знае,
на орото рамо до рамо
и сърцето чука, не трае
едно име носиме само:

МАКЕДОНЕЦ и нищо друго
никой не може да ни каже,
бугарин, србин и гърко
не може нас да излаже.

Запей песна, майко мила,
стара песна, македонска,
за воините на Самоила,
за земята ни исконска.

Дур до Кукуш да се чуе
в бащина му стара кука,
дедо зурла да надуе,
тапан до небо да чука!

Димитър Иванов

Македонија пее

ДА НИ Е ЖИВА ПЕСНАТА

Тагата се распослала
Легнала ми натежнала
И си ја барам песната
што ми е мелем за душата

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песна не весели
Со неа векува

Рефрен:

Да ни е жива песната
Песната еј македонска
Срцата што ги разпеа
Душите што ги огреа

Да ни е жива песната
И мојот народ намачен
Запеј му песно запеј му
Да не го видам разплачен

До кај што свети сонцето
До таму ни е народот
А ние што останавме
Песната им ја праќаме

Еј каков народ сме
Од бога создаден
Песната не лекува
О неа векува

Рефрен...




ОМО ’Илинден’ - ПИРИН

Macedonian Human Rights Movement International

European Free Alliance

TJ-Hosting
НачалнаЗа насАрхивЗа врзакаЛинкове
© 2007-2019 Народна Волја - Всички права запазени.
This website is hosted and under development by: TJ-Hosting